Ярослав Хашек
Виолетовият гръм (8)

Спасен

Не е важно защо Патял трябваше да увисне на бесилката. Каквото и да беше неговото престъпление, все пак той не можа да сдържи усмивката си — в нощта преди утрото, когато трябваше да го обесят както се следва, тъмничарят му донесе в килията бутилка вино и прилична порция телешко печено.

— Това за мен ли е?

— Да — каза съчувствено тъмничарят, — хапнете си хубаво за последен път. Ще ви донеса и салата от краставички, не можах да взема всичко наведнъж. Ей сегичка съм тук. Ще взема само и белите хлебчета, връщам се веднага.

Патял се настани удобно на масата и блажено усмихнат захапа телешкото. Както се вижда, той беше циник, но иначе съвсем практичен човек, който гледаше да си поживее, колкото може още на света през няколкото часа, които му оставаха до сутринта.

Само мисълта, че всички тези хора, които днес сутринта му прочетоха, че молбата за помилване е отхвърлена и изпълнението на присъдата отложено с 24 часа, за да може осъденият да се подготви както подобава за успешното й провеждане и да уреди своите правни въпроси, малко вгорчаваше залъка му — всички тези хора, които ще го окачат на бесилката и ще гледат как издъхва, всички те и утре, и вдругиден и така нататък ще продължават да си живеят и спокойно да се връщат в къщи при семействата си, а него вече няма да го има.

Така философствуваше той над чинията с телешко печено, а когато му поднесоха салатата и хлебчетата, въздъхна и изяви желание да му донесат лула и тютюн.

Купиха му, значи, лула и му намериха тютюн, смес от обикновения „Тримата крале“ и фин тютюн за лула, за да си попуши, както му душа иска. Даже надзирателят сам му поднесе огънче, припомняйки му същевременно да се осланя на безграничната милост божия. Ако тук, на земята, вече всичко е загубено, то още нищо не е загубено горе, на небето.

Осъденият Патял помоли за порция шунка и за още един литър вино.

— Ще получите всичко, което искате, на хора като вас трябва да се угажда — каза надзирателят.

— Донесете ми, освен това, две наденички заедно с порция пача. Искам и един литър черна бира.

— Всичко ще получите, веднага ще изпратя да донесат — любезно каза надзирателят. — Защо да ви отказваме това малко удоволствие, животът е твърде къс, за да не вземе човек от него каквото може.

След като донесе исканото, той продължи да философствува с Патял, който заяви, че е напълно доволен.

— По дяволите — каза той, когато изгълта всичко, — сега пък ми се прияде дебреценски колбас, сирене горгонзола, сарделки и разни други вкусни работи.

— Щом искате, ще ви дадем, честна дума, аз се радвам, че имате апетит. Надявам се, че до сутринта няма да се обесите. Виждам, че сте почтен човек. Какво ще спечелите, господин Патял, ако се обесите преди да ви сложат въжето, както си му е редът, по служебен път. Казвам ви съвсем откровено, че вие не може да го изпипате така добре, кълна ви се, и дума да не става! Искате ли още една халба, може и две? Днес бирата е превъзходна. Много върви с италианското сирене. Ще донеса тогава две халби, а със сарделките и дебреценския колбас ще пийнете винце, любезни приятелю. Те по̀ вървят с вино.

Не след дълго ароматът на всички тези неща изпълни килията на Патял, който седеше сред хаоса от миризми и дъвчеше усърдно ту сирене, ту сарделки, като ги прокарваше било с бира, било с вино, според това кое му беше под ръка.

В момента той беше потънал във веселите спомени за една вечер, прекарана в също такова охолство, на свобода, на терасата на един горски ресторант, където навън, и пред прозорците, блестяха в лъчите на слънцето листа и клони, а срещу него, дебел като надзирателя, седеше стопанинът на този рай, който не млъкваше и го караше да яде и пие също като надзирателя.

— Разкажете ми някой виц — помоли Патял и надзирателят започна да му разправя усърдно един от най-новите мръсни вицове, както сам се изрази.

После Патял поиска да му донесат плодове и бонбони или пък сладкиши с чашка кафе.

Желанието му бе задоволено.

Когато привърши и с това, пристигна свещеникът на затвора, за да утеши душата на осъдения.

Свещеникът беше веселяк, благ и любезен, като всички останали тук, които толкова се грижеха за него, на смърт го осъдиха и утре щяха да го обесят.

— Бог да ви закриля, момко, утре рано сутринта всичко ще свърши, не се отчайвайте. Изповядайте се и гледайте весело на света с упование в бога, защото бог обича грешниците, които се разкайват. Има и такива, които, ако не се изповядат, цяла нощ ходят из килията и се вайкат, зная, че това хич не е приятно и че главата на човек може да се пръсне от болка, но виж, който се изповяда, той спи и през тази последва нощ със съня на праведните. Какво му е на него! Още веднъж ви повтарям, момко — ще ви олекне, щом си пречистите душата от греха.

В този миг Патял пребледня. Нещо го присви в стомаха, прилоша му страшно и той понечи да повърне. Но не успя, защото получи колики в стомаха, по челото му изби студена пот.

Свещеникът се уплаши. Нова вълна го гърчове обхвана затворника. Патял се превиваше от болки в ъгъла.

Дойдоха и останалите надзиратели и го отнесоха в болницата на затвора. Съдебните лекари въртяха глави в недоумение. До вечерта температурата му се повиши, а в полунощ лекарите обявиха състоянието му за критично и единодушно констатираха, че в случая става дума за отравяне.

Прието е тежко болните осъдени на смърт затворници да не се бесят, затова тая нощ не издигнаха бесилката.

Вместо това промиха стомаха на Патял и анализът на остатъците от храна в стомаха му показа наличие на ботулинова отрова в парченцата наденички, които се намираха сега на блюдото заедно с останалата неусвоена част от храната, изпомпана от стомаха му.

Медицинското заключение гласеше, че наденичките под влияние на топлината се разложили химически и възникналият вследствие на това ботулин бил причина за острото отравяне на Патял.

Беше извършена незабавно проверка в магазина, откъдето бяха купени наденичките, и на място беше установено, че месарят не спазвал санитарните изисквания, тъй като не държал наденичките в лед. Случаят беше предаден на държавната прокуратура, която заведе следствие срещу месаря за посегателство върху здравето на гражданите.

Сред съдебните лекари, които лекуваха Патял, имаше и един млад отзивчив лекар, който с интерес проучи историята на болестта му и с всички сили се стремеше да му спаси живота, тъй като случаят беше необикновено тежък и интересен.

Денем и нощем той усърдно бдеше над Патял, така че след две седмици можа да го потупа по гърба и да му каже:

— Вие сте спасен!

На другия ден обесиха Патял, както си му е редът, защото неговото физическо състояние вече позволяваше да му нахлузят примката.

Но месарят, който с развалените си наденички удължи живота на Патял с две седмици, беше осъден на три седмици строг тъмничен затвор за посегателство върху здравето на гражданите.

Лекарят, който спаси живота на Патял, получи похвала от съдебните власти.