Ярослав Хашек
Виолетовият гръм (6)

Възражения срещу конфискация

Апелационната сенатска комисия по печата разглежда в момента възраженията по делото за конфискуване на някаква брошура. Прокуратурата беше видяла в нея опит за нарушаване на обществения ред и сигурност.

Членовете на комисията седят зад една дълга маса, а от мястото, което друг път заема адвокатът, младият ентусиазиран автор, редактор от един социалистически ежедневник, защищава своята брошура.

Въодушевеният оратор, който говори като бог, е в разгара на речта си. Обяснява що е революция и еволюция, казва, че това и това изречение не може да възмути никого, защото е само един цитат от историята, която се изучава в училищата.

Председателят на сенатската комисия е вперил в него поглед, без да го чува.

Дългогодишната практика го е научила, че може да гледа говорещия в устата, без да слуша какво приказва.

Освен това на него му е все едно какво искат да му кажат. Той е опулил очи и прилича на изнурен воин, който, спейки, все върви и върви.

Председателят отново втренчва поглед и гледа, обаче мисли за съвсем други работи.

Ентусиастът, който защищава брошурата, си казва — „какъв интерес проявява господин председателят!“ — и се разпалва още повече. Говори вдъхновено, като гледа право в очите председателя, а той пък размишлява какво ли всъщност липсваше на сутрешното му кафе. Сметаната беше хубава според жена му, кафето като винаги — прясно, с колинска цикория, и въпреки това не беше като друг път.

Той съзерцава оратора и си мисли: „Поне маншети да си беше сложил.“

А ентусиастът, жестикулирайки, продължава да говори живо.

„Аха, оставил си ги на масата“ — забелязва господин председателят и хвърля поглед на своя съсед, съдебен заседател, член на сенатската комисия.

Очите на последния говорят красноречиво, че възраженията му се струват прекалено дълги и че ще трябва да си подремне. И той се облакътява, сякаш сравнява текста на конфискуваната брошура, а за да не се вижда, натрупва пред себе си като стена кодекси и се унася в дрямка.

Но не за дълго, защото третият член на комисията го ръга и му шушне:

— Колега, пак ме мушка в гърба!

Понеже страда от ревматизъм, той трябва да се облегне назад в тапицираното кресло, тъй че не може да затвори очи, без да го види ораторът.

И сега гледа изтерзано, прозява се и вперва поглед в книжата пред себе си. Нарисувал е там с молив едно куче, на което бавно изтрива с гума опашката, краката, главата. Трие го машинално и размишлява за новия си мехлем.

После пак ръга колегата си отляво и му шушне:

— Как мислите, дали от парните бани има някакъв ефект?

Колегата му се стряска, промърморва на сън: „Оставете му молива!“ — и продължава да спи.

Унесеният автор все говори и говори, брани остроумно творението си, а отляво се прозява на свой ред четвъртият член на комисията и, навеждайки се през господин председателя, взема хитрецът му с хитрец крепостта от кодекси пред втория съдебен заседател с въпроса:

— Ще разрешите ли, колега?

Колегата се събужда и се взира опулен в този, когото в съдопроизводството наричат тъжител.

Сега четвъртият съдебен заседател си строи барикада от кодексите, подпира си брадата и се унася.

На пръв поглед това е неспокоен сън, но хора с по-голяма практика, като този член на сенатската комисия, се отърсват на бърза ръка от неудобството, че ще заспят като пънове по време на делото.

Такъв виртуозен сън е истинско чудо в тази професия. След малко заседателят се събужда, взема от върха на защитното съоръжение един кодекс, разлиства го, слага го пак на мястото му и продължава да спи.

Ораторът забелязва преместването на кодексите и продължава още по-ревностно, с желанието да ги убеди в несъстоятелността на конфискацията. За него прехвърлянето на кодексите от ръка на ръка е безспорно доказателство, че случаят страшно ги е заинтригувал.

Председателят е навел глава и върти палци под масата. Размишлява дали сутринта, когато купи пурите, не се е минал да даде повече пари.

Бърка под мантията и изважда от джоба на панталоните си портмонето, за да преброи съдържанието му. И вижда, че липсва една крона, когато обаче погледът му се спира на оратора, си спомня, че сутринта купи пет пури повече от обикновено.

Господин председателят се обръща към колегите си от сенатската комисия. Отляво спи само един под прикритието на кодексите, докато отдясно заспиват вече двама. Спят като зайци, с отворени очи.

После председателят чува някакъв шум в залата. И начаса се сеща, че онзи все още излага своите възражения, поглежда часовника си и установява, че той говори вече два часа.

Вляво, зад спящия съветник, скрит в своето леговище, все още продължава да бодърствува писарят.

Той си рисува разни чудовища, подписва се от скука и от време на време пак от скука стенографира някое и друго изречение от речта на въодушевения млад мъж.

— Уважаемият съд не ще отрече, че в изречението: „Мазолести ръце с проклятие се вдигат към небето“ няма нищо, което да подстрекава към бунт.

Бум! Тряс! Четвъртият член на комисията падна от креслото. Беше му се присънило за китайците.

Без да губи обаче присъствие на духа, той изрича на глас, вдигайки някаква хартия от земята:

— Гледай как без малко щеше да се загуби един акт!

Сепнат от трясъка, ораторът отправя към него поглед и продължава да говори като бог, гледайки го право в очите. Заседателят го съзерцава изправен, после си сяда, а в същото време председателят подрежда пред себе си неговата барикада.

Но за спане е вече късно. Ораторът свършва с молба уважаемата комисия да вземе под внимание тези мотивирани възражения и да отмени конфискуването.

Съдебните заседатели вземат от масата биретите^[1] си и председателят обявява тържествено:

— Съдът се оттегля на съвещание.

И те влизат в съвещателната зала и затварят вратата след себе си. Най-отпред председателят, а след него членовете на сенатската комисия.

В средата на залата има дълга зелена маса. Последен върви писарят. Сериозно и в пълно мълчание те обикалят един път около масата и председателят аха да хване дръжката на вратата, когато изведнъж се спира и казва:

— Още едно кръгче, щото възраженията му бяха бая дълги!

И те обикалят още веднъж около масата, след което влизат в залата. Пълен с надежда, ентусиастът гледа как си слагат биретите. Надзирателят го подканва: „Станете!“

И председателят започва да чете от празния лист:

В името на Негово Величество императора сенатската комисия по печата с правата на апелационен съд реши след съвещание, че изложените тук възражения се отхвърлят и конфискацията остава в сила! Причините ще бъдат съобщени допълнително в писмена форма.

Е, хайде по живо, по здраво!