Ярослав Хашек
Виолетовият гръм (24)

Глава VIII
Съвети и размисли

В редакцията на вестника се получаваха купища писма за рубриката „Осиротялото дете и тайнствената му майка“. За две седмици бяха дошли 1256 писма. Те съдържаха отчасти съвети, отчасти размисли, бележки, напомняния, предупреждения.

Пишеха Тоничка да внимава да не я отвлекат някъде. Един читател пишеше, че е убеден, че искат да я подлудят. С каква цел обаче, не казваше.

Най-после вестникът публикува и един сериозен съвет. Молба до тайнствената майка да сложи край на своето инкогнито. Молбата беше покъртителна. Бяха я съставили, черпейки вдъхновение от сълзливи романи и трогателни историйки. Имаше преписани цели изречения.

По улиците можеха да се видят тълпи от разплакали хора. Шест души полудяха от мъка и плач.

Трийсетина госпожи и девойки от Винохради ослепяха. Плачеха жените в цяла Чехия. Майките притискаха към сърцето си своите рожби. Пет отрочета от мъжки и шест от женски пол бяха удушени от притискане в майчините обятия.

Един талантлив поет на текстове за шлагери издаде нов недомислен душевен продукт. Шлагер за сирачето. Пееше се по мелодията на „Сини очи“.

Винохрадските момичета и госпожи пожелаха шлагерът да се свири от оркестъра във Винохрадския театър. За тайнствената майка се пееше по цял ден. Някакъв човек беше кажи-речи пребит от пеещите жени, тъй като слушал песента без да пророни сълза.

Най-после в редакцията дойде довереникът на Тоничка, откривателят на горската билка за елени и хора.

Веднага след това вестникът отпечата обръщение към тайнствената майка: „Нека тя се яви в дома на откривателя на горския чай. Гарантирани пълна дискретност и мълчание. Бившият лесничей дава честната си дума. Тайнствената майка не се задължава да си купи от неговите билки.“

А след няколко дни друг един вестник, който също си изкарваше хляба от сензационни събития излезе със специален брой.