Ярослав Хашек
Виолетовият гръм (23)

Глава VII
Нови писма, нови разкрития и нови сделки

Не минаваше ден, без Тоничка да получи ново писмо от тайнствената си майка. Господин Вацлав Земан отнасяше добросъвестно писмата в редакцията, която ги публикуваше с подходящи въздишки.

Петима производители на картички дебнеха Тоничка с фотоапаратите си.

Съпрузите гледаха подозрително съпругите си, разпитваха ги и ги караха да се закълнат, че не са имали преди тях друга любов.

В касата на един мъж липсваха сто крони и подозирайки жена си, че ги е изпратила на Тоничка, той взе бръснача, обръсна се и отиде в съда да поиска развод.

А междувременно парите, пристигнали по пощата за Тоничка, вече наброяваха четиристотин крони и портиерката започна да й казва: „Целувам ви ръка, мила госпожице!“

Тоничка поиска да има дълга пола и плака, когато й отказаха.

Веднага след това тя получи ново писмо от тайнствената си майка: „Мила Тоничка, зная, че плачеш, но не мога да направя нищо. Вярвай в бога и бъди послушна. Изпращам ти 30 крони. Твоята нещастна майка.“

И това писмо беше публикувано. Завистливи хора казваха: „За четиристотин крони и аз съм съгласен да стана сираче.“

Един бивш лесничей се обяви за довереник на Тоничка и даде следното съобщение във вестника: „Елените не боледуват от туберкулоза, защото ежедневно консумират билка с лековити свойства, която е главна съставна част на горския чай и подправките, произвеждани от бившия лесничей Шумински, ул. «Камински» №26. Стотици благодарствени писма от Америка, Австралия, Нова Зеландия, остров Корсика, Михле, Лондон, Париж и Подебради.“