Ярослав Хашек
Виолетовият гръм (21)

Глава V
Последиците от статията „Тайнствената майка“

Редакторът удържа думата си. На другия ден във вестника излезе статия под заглавие „Тайнствената майка“. Тя изпълваше три колони и нещо. Сълзливият увод беше скалъпен по Марлит, Карлен, Шварц и други разциврени домашни писателки. В статията беше посочено и името на сегашния покровител на Тоничка. Вацлав Земан, търговец, ул. „Камински“ №18.

А по-нататък, след обявленията, можеше да се прочете: „Вацлав Земан, колониален магазин, ул. «Камински» №18, препоръчва на уважаемите клиенти своя отлично снабдяван магазин. Всякакви видове сирене, салами, месни и рибни консерви. Отлично вино, червено и бяло, по една крона литъра. Кафе смес, екстра качество, по 2 крони и 20 халера, захар на изгодни цени. Ром всякакви марки, от най-евтиния — по 80 халера литъра — до най-скъпия. Винаги прясно масло за чай.“

Същия ден жените и девойките от квартал Винохради поискаха да видят Тоничка и да си поплачат с нея в магазина.

В бакалницата се проливаха сълзи от сутринта до вечерта. Очите на Тоничка съвсем пресъхнаха и стана нужда да ходи да мирише накълцан лук, за да може пак да рони сълзи.

Освен това няколко господа на почтена възраст я ощипаха по бузите. Но в това няма нищо лошо, защото тя беше само на петнадесет години. Сред всеобщия плач се разнасяха възгласи:

— Дайте ми едно кило кафе!

— На мене пет килограма захар!

— Един литър ром!

— Бутилка вино!

Вацлав Земан едва смогваше да обслужва клиентите. Наложи се да потърси помощ. Жена му също се потеше зад тезгяха. Жените и момичетата от Винохради пазаруваха за цялата седмица.

Малко преди десет часа вечерта, когато вече затваряха, дойде още една разплакана жена. Идваше чак от Модржани. И тъй като нямаше вече какво да й продадат, тя купи стария пиринчен топуз.

Същия ден бяха пласирани десет хиляди броя повече със статията „Тайнствената майка“.