Ярослав Хашек
Виолетовият гръм (14)

V

Имаше дни, в които Чижек ходеше замислен. Такова самовглъбяване беше винаги предзнаменование за големи събития. А когато го придружаваше и склонност към научни тълкувания, това неминуемо означаваше някакво нещастие. Веднъж например, когато се връщах в къщи, го заварих дълбоко замислен до пътната врата. Той ме попита какъв уред използуват в помпените станции, за да качват водата на такава голяма височина, каквато е нашата къща. Аз му обясних закона за скачените съдове.

— Добре — каза Чижек, — това е ясно, трябва голямо налягане, но не може ли да се направи някакъв патент за спиране на водата?

— Как за спиране? — попитах аз.

— Ами така, шефе. Мисля си дали не трябва да се изнамери нещо, което да затваря от само себе си водопроводната тръба, ако се случи някой да развали от въртене крана и водата да не може да се спре. Хич не е приятно да ти се наводни къщата.

Приканих го да ми каже защо пита за такива чудновати неща.

— Не си мислете, шефе, че ми дойде току-тъй на ума — продължи замислен той. — Хрумна ми, че това ще бъде истинско откритие, когато видях на първия етаж Юлча да си играе с крана в коридора. Знаех си, че е силна, но не предполагах, че толкова бързо ще му види сметката. Мислех, че преди това доста ще го повърти, но докато извикам коларя да я види, тя го довърши и отиде да седне на покрива до комина. Няма да повярвате, че водата изобщо не може да се спре. Както си тече надолу по стълбите, прилича на водопад, в кухнята вече плава столчето. Пейката и масата са по-тежки и още са по местата си, макар да мина повече от един час. Коларят каза, че може да паднат таваните и ние се изнесохме навън.

И той тъжно посочи куфара си до плета.

Установих, че Чижек беше представил нещата прекалено черни. Таваните наистина бяха подгизнали, но пряка опасност не ни заплашваше. Таванът в кухнята падна чак след като си отиде строителната комисия, която ни увери, че всичко е наред. В моята стая таванът изобщо не падна, трябваше само да се подпре с няколко греди. Във вечерния сумрак този декор изглеждаше особено привлекателен, като колони на малък гръцки храм.

Само мебелите се разпаднаха на местата, къде то бяха съединени с лепило и по този начин ми се представи прекрасна възможност за скъсяване на дългите зимни вечери. От разлепените части на бюрото, скрина и гардероба оформях нови видове мебели.

Да си призная обаче, все пак с известни опасения следях дали няма да се появи отново на лицето на Чижек меланхоличен израз.

Месец след като Чижек спря да говори за автоматичното затваряне на водопроводните тръби в случай на повреда на крана, отидох да видя дали е сложил в ред един пудел, който трябваше да бъде остриган, защото имаше страшно много бълхи. Чижек непрекъснато отлагаше стригането, защото мислеше, че по време на тая операция всички бълхи ще наскачат върху него. Напразно му обяснявах, че ако най-напред окъпе пудела както трябва, бълхите ще измрат. Но той се караше с всички, че бълхите щели да оживеят. Измисляше за тях най-фантастични подробности. Чух го да разправя на готвачката и да се кълне, че видял една щука, която току-що извадили от водата, а имала страшно много бълхи.

Все пак през една виелица той се реши да остриже най-после пудела. Обясняваше, че бълхите били много леки насекоми и вятърът щял да ги издуха.

Когато се приближих до мястото, откъдето идваше гласът на Чижек: „Хич не ми се моли, това няма да ти помогне“, забелязах отново оня подозрителен замислен израз на лицето му. Той гледаше още по-тъжно от обезобразения пудел, който като че ли преди малко беше изскочил от собствената си кожа.

— Мислех, че ще свърша, преди да се върнете. Пак станаха разни работи, шефе — каза Чижек.

И той въздъхна дълбоко.

— Тъкмо си мислех дали няма да е по-хубаво, ако маймуната е само с две ръце. Четири ръце са твърде много за нея.

Той изрече тези думи твърде меланхолично.

— Не бих ви занимавал с това, но ако задните и предните ръце на Юлча започнат да теглят револвера, може да стане лесно някое нещастие. Това наистина е вашият револвер, шефе, но тя е вече бог знае къде с него. Много хубав револвер беше.

Аз го успокоих, че револверът е зареден само с халосни патрони.

— Щеше да е добре, шефе, но освен него тя извади от нощното ви шкафче и една шепа бойни патрони, които си напъха в джоба.

— Какво говорите, Чижек.

— Това е самата истина, тя се облече специално за тази работа. Сутринта беше много послушна и си навлече тиролските дрехи. Преди около час започна да вилнее и да тършува из къщи. През прозореца на вашата стая ми се мярна нейната зелена шапка с перото, отивам там и я гледам, че отваря нощното ви шкафче. И преди да се опомня, тя вече беше натъпкала джобовете си с патрони и се приближаваше към мен с револвера. Какво можех да направя? Подаде ми ръка, аз й я стиснах и я потупах по гърба, за да не ми направи нещо. Тя отиде в градината, прехвърли се през телта на шосето и скочи върху оградата на парка. Сигурно се разхожда сега някъде там и стреля. Досега не съм чул изстрел. Но мисля, че като изстреля халосните патрони, ще зареди пистолета с бойни. И тогава ще стане нещо — добави той пророчески.

През това време започна да се стъмва. И в това печално положение не ми хрумна нищо друго, освен че павианът няма разрешително за оръжие и ако направи гонка на пазача в Кламовка, ще си има неприятности, защото няма и ловен билет — тези документи държах в чекмеджето на нощното си шкафче до пистолета.

— Не се безпокойте, шефе — каза Чижек, когато споделих с него опасенията си, — разрешителното и билета тя си напъха в устата.

Цяла вечер Чижек седя при мен в стаята. И двамата мълчахме. Късно през нощта ми се стори, че той мисли напрегнато за нещо. И преди още да отворя уста, да го попитам за какво мисли, той произнесе убедително:

— На ваше място, шефе, аз бих изчезнал от Прага.

Аз го изпратих да спи и също си легнах. Присъни ми се, че чувам някаква стрелба. Това обаче се оказа Чижек, който чукаше по вратата, за да ме събуди.

— Какво има, Чижек?

— Юлча се върна. Вмъкнала се е в обора и сега седи там, уплашена до смърт. Когато я съблякох, намерих пистолета в джоба й. Космите по главата и по цялото й тяло все още са настръхнали от ужас. Прилича на таралеж. В пистолета липсва един патрон.

Отидох да я видя. Изглеждаше точно тъй, както ми я описа Чижек. Гушеше си в ъгъла на сламата, а когато се приближих до нея, ми подаде ръка, при което произнесе нещо като „ху“.

— Това сигурно ще рече „бум“ — го разтълкува филологически Чижек.

На другия ден във вестниците пишеше: „Загадъчен опит за убийство с цел грабеж в квартал Коширже.“ Дългата статия, в която местните кореспонденти бяха вложили много старание, стилизирайки и по друг начин заглавието й, като например „Обир с опит за убийство“, беше пълна с интересни подробности. Ставаше дума за някакъв стар продавач на тютюн, който живеел в Коширже, на улица „Под цибулкоу“ №249, партера. Същият си донесъл в къщи парите, които спечелил през деня от цигарите и тютюна, и след като наклал огън в печката и запалил газената лампа в скромната си стаичка, отворил прозореца да се проветри. Точно когато се навеждал да сложи дърва в печката, някакъв мъж се прехвърлил на прозореца и стрелял в него.

Тук мненията се разделяха, тъй като някъде към петдесет процента от вестниците пишеха, че старецът на преклонна възраст бил нападнат в момента, когато посегнал да повдигне фитила на лампата. Тъй или инак, журналистите бяха единодушни, че всичко е било предварително обмислено и че нападателят издебнал време, когато домашните на стареца били на кино.

„След изстрела обаче престъпникът се изплашил от вика на жертвата и опасявайки се вероятно, че минувачи са чули шума от нападението, се отказал от замисъла си и побързал да се отдалечи. Нападнатият, съпроводен от портиера, отишъл незабавно в участъка, където описал подробно престъпника. Той бил небръснат, набит, дребен на ръст, облечен в тиролска носия. На главата си носел зелена шапка с перо. Това описание вероятно ще помогне за залавянето на злосторния индивид, в случай че не си набави други дрехи, като види, че се хвърля на очи с носията си. Вече наистина е крайно време в покрайнините на града да бъдат взети по-действени мерки за сигурност“ — пишеха вестниците.

Искам да отбележа между другото, че във връзка с този случай в едно списание беше изразено недоумение, че все още не е павиран пътят от трамвайното депо в Коширже до улица „Под цибулкоу“ и че са окастрени дърветата по пътя за Инонице.

На другия ден следобед ежедневниците излязоха със следното съобщение:

Престъпникът на Коширже заловен

Полицията успя да задържи на гарата нападателя от Коширже. Арестуваният се нарича Ромуалд Йегерле и е родом от Болцано, Тиролска област. Макар упорито да отрича всичко, той напълно отговаря на описанието, дадено от нападнатия продавач на тютюн. При обиска у него бе намерена малка сума пари и цитра. Твърди, че пристигнал в Прага днес сутринта, за да отпътува за Литомнержице, където бил ангажиран да свири в едно нощно заведение. Интересното е, че той не може да си спомни името на заведението, в което бил ангажиран. Тъй като при обиска у него не беше намерен револвер, полицията е на мнение, че по време на бягството го е хвърлил някъде. В момента Йегерле се намира в предварителния арест на наказателния съд в Прага. На очната ставка продавачът, разпознавайки го моментално, потвърдил със сигурност, че той е престъпникът.

Същия ден във вечерните вестници пишеше:

Йегерле, мнимият нападател от Коширже, пуснат на свобода, защото кондукторът на влака, на когото той свирил на цитра от Линц до Ческе Будейовице, т.е. точно по време на покушението над продавача, потвърдил неговото алиби. Полицията продължава да разследва случая.

Оттогава ние започнахме да представяме Юлча и под името Йегерле.