Маймуната и крадецът (Българска народна приказка)

Един бакалин държал маймунка. Тя била толкова умна и питомна, че му вършела работа по-добре от всякакъв прислужник: метяла и поливала бакалницата, подреждала стоката и бдяла да не открадне някой нещо. Когато господарят й излизал нанякъде, оставял я с леко сърце да пази и си знаел, че като се върне, всичко ще си бъде на мястото. Бакалинът бил много доволен и се хвалел де пред когото свърне:

— Моята маймуна е по-добра от всеки слуга, по-вярна от собствения ми син. От нейното око не убягва нищо. Не е било да остави някой да ми открадне нещо.

Като го слушал да се хвали тъй, един негов приятел му възразил:

— Ех, пък ти! Една глупава маймуна ще ти опази стоката. Да река само, ще открадна пред очите й каквото си искам.

Почнали да се препират:

— Не можеш!

— Мога!

— Опитай се, па да видим!

Обзаложили се на едно печено агне и дамаджана вино.

Отишъл приятелят в бакалницата. Помъчил се да отмъкне нещо. Ама маймуната като отворила двете си очи на четири, блещи се, зъби се насреща му, скача насам, скача натам и щом човекът се пресегне да пипне нещо, удряла го по ръката. Не го оставила да се докосне до стоката.

Текнало му на човека да я измами с хитрост. Застанал и почнал да прави всякакви движения. А маймуната го гледала и каквото човекът направи — тя същото: той махне с дясната ръка, и тя махне с дясната ръка; той вдигне левия си крак, и тя вдигне левия си крак; той се почеше по врата, и тя — по врата; той се ухили, тя се озъби. Тъй няколко време човекът я заглавиквал и маймуната повтаряла всичко, каквото той направи. Тогава човекът почнал да мига с очи, отначало бърже-бърже, сетне по-бавно. Маймуната също замигала. Подир малко той взел да се прозява, да замижава и да си държи очите затворени по-дълго време. Маймуната — също. Накрай той съвсем си затворил очите и се престорил божем, че спи. Тя направила както него и наистина заспала. Постоял крадецът тъй няколко време и си поотворил очите. Видял, че зоркият пазач спи. Тогава той тихичко-тихичко награбил каквото му паднало под ръка и го отнесъл в търговското кафене. Там бакалинът и приятелите чакали да видят кой ще плати агнето и виното.

Хитрецът спечелил облога. Бакалинът не само че платил гуляя, ами преглътнал и подигравките на приятелите си. Ядосал се и изтичал в бакалницата. Взел един камшик, та като хванал маймуната — шибал, шибал — ощавил я клетата от бой. А при всеки удар си отварял и затварял очите, че да разбере тя защо яде лобута и друг път да не заспива.

На другия ден бакалинът пак отишъл в търговското кафене. Приятелите му пак почнали да се подбиват с него, а най-много онзи, който успял да измами маймуната. Бакалинът търпял, търпял, па му рекъл:

— Хайде да видим дали и сега ще можеш да излъжеш моя слуга!

Хитрецът се хванал. Тоя път сторили облог за две агнета и две дамаджани вино. Отишъл крадецът в бакалницата. Взел пак да замайва маймуната с разни ръкодвижения, да се хили, да се мръщи. И маймуната, нали си е маймуна, повтаряла всичко, каквото той правел. Ала когато човекът почнал да се прозява и замижава, тя — която веднъж вече се опарила, запомнила как я наказал господарят й — грабнала камшика, та като почнала крадеца: бой, бой — пет по-горе, пет по-долу, по гърба, по ръцете, по главата. Бие и не брои като човек. И при всеки удар си отваряла и затваряла очите, та и той да разбере защо го бие — друг път да не спи.

Изтичали людете, едва отървали човека. Отишъл той в кафенето бит-пребит и на туй отгоре трябвало да си плати пердаха.