Тони Стронг
Убийство в Ню Йорк (18)

Седемнадесет

— Всичко е тук — каза Франк. За първи път, откакто го познаваше, тръпка на вълнение премина по лицето на детектива. Той четеше писмото на Воглер за трети или четвърти път. — Боже мой, всичко е тук.

Д-р Литмън не отговори. Тупкането на молива по устните й беше единственият звук, който се чуваше.

— Точно това е, което очаквахте — каза й Клер. — Всичко, за което говорихте, той го написа. Насилието, болката, контролът.

Моливът продължи да тупка.

Франк четеше на глас:

— „Мускусната миризма на твоята възбуда изпълва стаята като сладникав парфюм от рядко цвете или орхидея, излъчваща божествения си аромат само когато вехне и загнива…“ Това са пълни гадости, Кони.

Тупкането спря.

— Той може да е слязъл в книжарницата и да е направил копие на това от някоя от многото книги за възрастни. То със сигурност е необичайно, но не мога да сложа ръка на сърцето си и да кажа, че само убиец може да го направи — каза д-р Литмън.

— Обаче той не изключва себе си.

— Да, не се изключва. Засега.

— И така, какво ще правим?

Д-р Литмън се обърна към Клер.

— Възможно е той просто да се колебае. Ти трябва да му покажеш, че си по-силна, отколкото те смята. Отговори му, напиши му нещо в същия дух, но по-твърдо.

— Искате аз да го напиша? Не може ли вие?

Д-р Литмън поклати главата си.

— Ох! Защо мислиш, че те карахме да губиш толкова време с тези уебсайтове? Това трябва да бъде твоят глас или гласът на човека, за който се представяш.

Като седеше пред лаптопа, Клер се спомни, че е правила много по-трудни неща, че веднъж даже излезе на нюйоркските улици да продава пуловери от хипопотамска вълна.

От Клер Роденбург [ClaireR@colormail.com]

За: Кристиан Воглер [CV@nyscu]

 

Скъпи Кристиан,

Благодаря ти за фантазията. Тя е прекрасна. Но повярвай ми, Кристиан, нещата, които ми изброяваш, донякъде са скучни за мен. Нещата, които харесвам… ме плашат с това, че са много крайни. Боже, защо ли ти разправям всички тези странности? Понякога гледам на нещата, които ме запалват, които ме унижават, които ме правят безсилна, уязвима и уплашена и си мисля, че с мен нещо не е наред или че донякъде съм странна.

Казвам ти го само, защото чувствам, че ти наистина ме разбираш. Винаги се притеснявам да не би това, което ти пиша, да е неправилно. По-добре да се сбогуваме сега, докато не сме стигнали твърде далеч.

Написах нещо сама. Кажи ми ако ти харесва.

С любов,

Клер.

 

\<\<forchristian.doc\>\>

От: Кристиан Воглер [CV@nyscu]

За: Клер Роденбург [ClaireR@colormail.com]

 

Клер,

Каква необикновена жена си ти наистина. С нетърпение очаквах да се върнеш. Междувременно тук ще намериш нещо, което е по вкуса ти.

 

\<\<clair2.doc\>\>

Във втората си фантазия за Клер Кристиан описваше как ще завърже очите й и ще я бие с колан. Той пишеше:

Коланът оставя следи по тялото ти. Това е змия, дълга черна серпантина, която пропълзява по извивката на съвършените ти гърди, по вдлъбнатината на мишницата ти, по издатината в слабините ти и по набъбналото езиче между бедрата.

Ти трепериш. Змията изпълзява назад. Но тя само се отдръпва, за да събере сили за ухапването.

Ти се напрягаш в очакване на почивката, чувстваш, че нещо докосва устните ти — краят на колана. „Целуни го“ — заповядвам аз и ти покорно допираш устните си до меките, жестоки устни на змията. Тук има пауза. И изведнъж ти изпищяваш. Чувстваш сладкото, остро ухапване на зъбите й по корема и по гърдите си.

Аз казвам спокойно: Един…

В третата си фантазия той описваше как Клер лежи на чисти чаршафи, обкръжена от множество свещи, като тяло върху олтар от бял камък.

Събирам свещите една по една. Те са мазни и тежки, като свещите в черква. Техните пламъци са очертани като остриетата на копия, големи и побелели от жегата, отгоре с мастилен пушек. Всяко пламъче е обкръжено с диск от чист разтопен восък. Аз държа първата свещ над твоето неподвижно тяло и изливам горещия восък върху теб. Ти потръпваш, но не крещиш. Восъкът се втвърдява по меката ти кожа като белег.

В четвъртата той я описваше, изненадана в хотелската си стая от бездушен, мистериозен непознат, който я завързва с въжета за леглото.

— Това е добре — каза д-р Литмън, като четеше направо от екрана. — Тук вече имаме доста материал.

— Какво например? — попита Франк.

— Например, принуждаването. Той прогресивно се приближава към действителните обстоятелства на убийството. И това че го прави в хотелската стая е много показателно застъпване.

— Но няма нищо, което знае само убиецът. Адвокатът ще каже, че ние сами го наведохме на мисълта за хотелската стая, като му казахме, че Клер в момента пътува.

— Дай му време, Франк. Според фактите аз вече мога да кажа, че Воглер има сексуални отклонения, каквито малко хора споделят. Възможността Стела да е познавала двама като него е минимална. Нека мрежата бавно да се затвори. Тя ще се стегне, когато му дойде времето.

От: Клер Роденбург [CIaireR@colormaiI.com]

За: Кристиан Воглер [CV@nyscu]

 

Това е прекрасно, Кристиан. Но се чудя докъде може да стигне смелостта ти. Що се отнася до срещата ни, ще си помисля. Имам чувството, че съм раздвоена. Част от мен казва: ти трябва да се срещнеш с този невероятен мъж, който толкова добре те разбира. Другата част ми напомня колко много пъти вече съм губила. А веднъж, добре, ще ти кажа, веднъж не се провалих, но накрая беше даже по-лошо. Това е дълга и трагична история, за която някой ден вероятно всичко ще ти разкажа.

Четох последния ти имейл в киберкафе в Чикаго с две типични колежанчета на съседния компютър. Само да бяха видели, какво чета! Нямах търпение да се прибера в хотелската си стая и да се усамотя, фактически… Изпращам ти пасаж от Бодлер, който намерих тук в книжарницата.

Извършихме ли с тебе прибързани постъпки?

Кажи защо уплаха и ужас ме гнетят?

Щом промълвиш „мой ангел!“, от страх усещам тръпки.

И все пак мойте устни към твойте се стремят.

Пиши ми, Кристиан. Моля те.

Клер

X