Метаданни
Данни
- Включено в книгата
- Оригинално заглавие
- Killer Instinct, 2006 (Пълни авторски права)
- Превод отанглийски
- Елена Чизмарова, 2007 (Пълни авторски права)
- Форма
- Роман
- Жанр
- Характеристика
-
- Няма
- Оценка
- 4,4 (× 7гласа)
- Вашата оценка:
Информация
Издание:
Автор: Джоузеф Файндър
Заглавие: Инстинкт на убиец
Преводач: Елена Чизмарова
Година на превод: 2007
Език, от който е преведено: английски
Издание: първо
Издател: ИК „Бард“ ООД
Град на издателя: София
Година на издаване: 2007
Тип: роман
Националност: американска
Излязла от печат: 05.11.2007
Редактор: Мария Василева
ISBN: 97954-585-8
Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/4626
История
- —Добавяне
61.
Отбих се в „Старбъкс“ и направих бързо проучване в интернет, преди да затворят. После се видях с Кениън в денонощен магазин за понички близо до сградата на „Ентроникс“. До нас седяха няколко пияни младежи с кепета на „Ред Сокс“ и увиснали шорти. Напрегната двойка на средна възраст се караше тихо. Бездомник, заобиколен от найлонови торби. Нощем можеш да видиш какво ли не.
Кениън носеше син анцуг и бежов спортен панталон. Изглеждаше изморен. И двамата си поръчахме огромни кафета, после отидохме до нов бял ван. Той отвори задната врата и се качихме.
— Това е най-доброто, което мога да направя с такова кратко предупреждение — съобщи ми той, като ми подаде дълга жица.
— Кърт знае как да ме претърси за скрит микрофон — отвърнах.
— Разбира се, че знае — потвърди Кениън. — Не се приближавай много до него.
— Ще опитам.
— Е, това би трябвало да свърши работа — кимна той и се вторачи в тениската ми. — Нямаш ли нещо с дълги ръкави?
— Не и у мен.
Той свали анцуга си.
— Носи това. Просто ми го върни някога.
— Ако съм жив, ще го направя.
— Свали си тениската.
Направих го. Той залепи микрофона на кръста ми с широка лепенка, която обви и около гърдите ми. Сигурно щях да си откъсна кожа, когато дойдеше време да я сваля.
— Възможно ли е Кърт да забележи екипа ти? — попитах. — Да не забравяме, че е професионалист.
— Те също са професионалисти.
Поех си въздух и го издишах бавно.
— Ще стане ли?
— Микрофонът ще работи чудесно. Всичко друго… ами, зависи от теб. Виж какво можеш да направиш. Но пък точно това е, което ме плаши.
— Мога да го направя — уверих го. — Има ли нещо като паникбутон в микрофона?
— Ще слушаме внимателно предаването. Ако се нуждаеш от нас, просто кажи нещо. Ще се разберем за дадена фраза. И ние ще се втурнем на помощ.
— Фраза. Какво ще кажеш за „Не се чувствам добре“?
— Става — кимна той. — Е, хубаво. Можем да тръгваме.
Бяха ми нужни още около четиридесет и пет минути, за да се приготвя за срещата с Кърт. Паркирах зад затворена бензиностанция и излязох от колата.
Сградата на „Ентроникс“ бе почти тъмна. Само тук-там се виждаха светлини. Вероятно чистачите. Или няколко откачени служители, които работеха до късно, както на времето правеше Фил Рифкин.
Видях, че в кабинета ми на двадесетия етаж свети. Бях изгасил лампите, когато си тръгнах от работа. Чистачите обикновено идваха към девет или десет, значи не бяха те. Не и в един през нощта.
Трябваше да е Кърт. Седеше и ме чакаше в каби нета ми.