Джоузеф Файндър
Инстинкт на убиец (33)

32.

На сутринта звъннах на Фред Назийм точно в осем и половина. Знаех, че винаги е на работа по това време.

— Джейсън — започна той с въодушевен глас. — Провери ли кога най-рано ще можеш да ни доставиш плазмените монитори?

— Мислех, че сте подписали с „Панасоник“. Самият ти ми каза, че щели да ви доставят техните до една седмица. Промени ли се нещо?

Той замълча за момент.

— Доставиха ни мониторите вчера. Но имаше малък проблем. Нито един от телевизорите не работеше.

— Нито един? — втрещих се от изненада.

— Нито един. „Панасоник“ обвинява склада. Имало изтичане на някакъв газ, май хлорин. Очевидно той унищожавал микрочиповете или нещо подобно. И стотиците плазмени телевизори в склада били повредени. Проблемът е, че няма да успеят да ги подменят в следващите няколко месеца, а Хари Белкин ги иска отчаяно.

Забавих отговора си. Мислите ми препускаха лудо.

— Е, идваш на подходящото място — казах накрая.

 

 

Открих Кърт в командния център на компанията, на първия етаж, близо до главния вход. Бях му казал, че настоявам да се видим веднага, и той ми предложи да се срещнем там.

Командният център представляваше огромна зала с телевизионни монитори. Всички вътре носеха дебели пуловери — поддържаха ниска температура заради компютрите. На мониторите се виждаха всички входове на сградата, а също фоайетата и коридорите. Беше впечатляващо, и донякъде зловещо, да виждаш пред себе си цялата компания.

Кърт стоеше със скръстени ръце и говореше с един от колегите си. Носеше синя риза и елегантна вратовръзка и приличаше на началник.

— Брато — махна ми за поздрав, когато ме видя. — Какво става? — попита загрижено, щом приближих.

— Трябва да поговорим — отговорих и го стиснах за рамото.

Очите му загледаха студено.

— Добре.

— Насаме — казах и го изведох от командния център.

Открихме свободна стая за почивка, засипана със стари списания, празни чаши от кафе и опаковки от закуски.

— Току-що се чух с Фред Назийм — започнах.

— А, онзи тип от магазините на Хари Белкин.

— Точно така. Той ми съобщи, че всички монитори на „Панасоник“ били повредени, така че иска да сключи сделката с нас.

— Хей, това е чудесна новина. Голяма победа за теб.

Вторачих се в него.

— В склада на „Панасоник“ в Уестууд имало изтичане на газ, който направо изпекъл микрочиповете в мониторите.

— Искаш да направя нещо за теб ли? — попита Кърт невинно.

— Мисля, че вече си го направил — отговорих тихо.

Той примигна. Лицето му беше непроницаемо. Извърна се настрани и се загледа в празна кутия от понички. Накрая каза:

— Получи си сделката обратно, нали?

Стомахът ми се сви. Той го бе направил.

А щом бе направил това, сигурно бе извършил и нещата, за които Тревър обвиняваше мен. Проблемите с колата на Тревър. Плазменият телевизор, който се бе скапал по време на презентацията му пред „Фиделити“. Съсипаният компютър на Брет Глийсън.

Оттеглянето на предложението на „Сони“ към Дъг Форсайт.

Какво друго бе направил?

— Не искам нещата да се уреждат по този начин, Кърт — казах.

— „Панасоник“ те прекараха. А това е несправедливо.

— Осъзнаваш ли в каква каша ще се забъркаме, ако някой ни свърже със случилото се?

Кърт ме погледна раздразнено.

— Знам как да заличавам следите, брато.

— Не можеш да действаш по този начин. Саботажът може да е приемлив в специалните части, но не и в деловия свят.

Той се вторачи в мен.

— Очаквах поне малко благодарност — процеди през зъби.

— Недей, Кърт. Никога вече не прави подобни неща. Ясно ли е? Не искам повече да ми помагаш.

Той сви рамене. Очите му продължиха да ме наблюдават ледено.

— Не разбираш, нали? Аз се грижа за приятелите си. Такъв съм си. Както казват морските пехотинци: „Нямаш по-добър приятел, нямаш по-страшен враг“.

— Е — усмихнах се, — радвам се, че не съм ти враг.