Джоузеф Файндър
Инстинкт на убиец (36)

35.

След като шоуто за деня приключи, се отбих в нашата будка, за да видя какви връзки са осъществили момчетата. Фестино бе извадил антибактериалния лосион и търкаше ръцете си ожесточено, за да убие микробите, полепнали по тях от ръкуванията с безброй клиенти. Кърт прибираше оборудването за през нощта.

— Ще дойдеш ли на великата вечеря? — попитах.

— Не бих я пропуснал — отвърна той.

Тръгнах към стаята, за да се изкъпя и преоблека. Пред асансьора се натъкнах на Тревър Алард.

— Какво става, Тревър? — попитах дружелюбно.

Той ме погледна втренчено.

— Интересни неща — отговори. — Винаги е приятно да се видиш със стари приятели.

— С кого се видя?

Асансьорът пристигна и се качихме. Бяхме само двамата.

— С един приятел от „Панасоник“ — каза Тревър.

— Така ли?

— Аха. Та той спомена, че си сключил сделката с Хари Белкин, тъй като цялата доставена партида от телевизори на „Панасоник“ сдала багажа.

Кимнах. Бездруго изпитвах притеснение заради металния ковчег, в който се намирах, но то се замени с друга тревога.

— Странна работа — казах.

— Много странна. И лоша за „Панасоник“. Но чудесна за теб.

— И за „Ентроникс“.

— Разбира се. Велика победа за теб. Страхотен късмет, а?

Свих рамене.

— Хей, човек си гради собствения късмет — повторих думите на Горди.

— Замислих се сериозно — продължи Тревър предпазливо. — Припомних си някои неща. Например „Фиделити“ И моят монитор се скапа, помниш ли?

— Вече говорихме по въпроса, Тревър.

— Да. Загубих сделката с „Фиделити“ заради него. После пък имах неприятности с колата и заради тях загубих „Павилион“. После пък компютърът на Брет сдаде багажа.

— Все още ли се занимаваш с тези дивотии?

— С противниците ти се случват доста лоши неща, нали?

Пристигнахме на нашия етаж.

— Няма да зарежа това, Джейсън — предупреди ме той. — Брет и аз ще се поровим надълбоко. Знам, че ти стоиш зад всичко това, и ще изровя истината. Обещавам ти.