Вики Баум
Хотел Шанхай (29)

XX

Б. Г. Чанг беше размахвал големите си юмруци и с удивителна упоритост беше отказвал да бъде пренесен в болницата. Понеже китайските лекари се бояха, че възбудата и силните движения ще доведат до фатални резултати, те бяха посъветвали засега да не се постъпва против волята му. Във всеки случай той не можеше да бъде опериран без негово съгласие. След като спечели рунда, буйният пациент отново изпадна в дрямка или в някакво състояние на полусъзнание, от което никой не смееше да го извади. Но скоро той сам се събуди и с голяма нежност посегна към ръцете на сина си. Юцинг бе дълбоко покъртен.

— Спомням си — каза болният човек след малко, — спомням си съвсем ясно деня, когато кака ми сложи за пръв път гребло в ръцете. Много се гордеех с това. Нямах още четири години, защото бях без голяма плитка на главата, а само четири малки, тънки плетенички, в които кака ми беше вплела червена вълна. Това беше началото на зимата. Време за четири палта, а аз нямах нито едно. Кака ме загърна със своето палто, а самата тя се зави с рогозка. Когато умра, ти трябва да бъдеш добър към кака.

— Ти няма да умреш — каза Юцинг, макар да знаеше, че когато духът на болен лети в миналото, това предвещава смърт.

— Виждам всичко това толкова ясно, като че то е в тази стая — каза баща му. — Реката и бързеите. По брега имаше кози. Имаше кози по брега, имаше една стара сива коза с две черни ярета. Струва ми се, че съм живял пет живота, не един — като че ли не съм бил един човек, а пет различни. Това е защото времената се промениха толкова бързо през моя откъс от живота. Иди, синко, и повикай двете си жени.

Юцинг се колебаеше.

— Иди — каза баща му нетърпеливо.

Юцинг излезе.

 

 

Между Пърл и Мейлан стоеше цялата дължина на голямата стая. Пърл, с ръце в джобовете и с цигара в уста, говореше сериозно с китайските лекари. Мрачната светлина на заоблаченото небе падаше върху нея през високите прозорци. На другия край на стаята, близо до вратата, Мейлан беше коленичила до сестра си и приличаше на прекършена тръстика или простреляна птица. Юцинг отиде при едната и при другата и ги помоли да идат при постелята на баща му. Пърл тръгна първа, Мейлан се помъкна подир нея. Той не се обръщаше да я погледне, макар с всяка капка на кръвта в тялото си да усещаше нейното присъствие.

— Елате при мен, щерки мои, седнете до леглото ми — каза Чанг по-благо, отколкото синът му беше чувал да говори, когато и да било, и жените седнаха покорно. Чанг, синът, разбра интуитивно, че неговият баща гигант сигурно е печелил сърцата на жените, а не само ги е купувал; за него беше нова мисълта, че Чанг Бо Гум разбираше не само от сила, а и от нежност.

Щом двете жени седнаха до леглото му, Чанг изгледа едната и другата, но не като човек, който е пред прага на смъртта, а като човек, които се наслаждава.

— Има една хубава поговорка: „Грозната жена служи добре в къщата, но на пиршество се предпочита красивата“ — каза той най-сетне. — Моля да ми простиш, жено на моя син, ако не съм те приел с любовта и разбирането, което ти може би заслужаваш. Аз съм глупак, необразован и старомоден човек, който има слаба представа за твоите несъмнено високи качества. Но понеже ти, изглежда, притежаваш здрав разум и силата да господстваш над голям дом, аз предпочитам да говоря на теб, нежели на нея, която доведох само за удоволствие на сина си.

При тези думи Мейлан се сви още, а Пърл едва се сдържа да не се усмихне, защото свекър й очевидно говореше с добри намерения, макар че неговата похвала звучеше по-скоро като обида.

— Щерко — каза той строго, — ти си за нещастие неспособна да дадеш дете на дома и на семейството на Чанговци. Тази девойка тук, наложницата Мейлан, е заченала и нека се надяваме, че ще роди син — много синове, защото тя идва от градина, където дърветата дават много плод. Поставям я под твой надзор и желая ти да се грижиш за нея като нейна по-голяма сестра. Ще я закриляш във войната, ще я гледаш, когато ражда и когато е болна, и няма да я огорчаваш и да отравяш живота й със смешна ревност. Защото ти си съпругата и другарката и си Номер Едно. Понеже утробата ти е безплодна, трябва да обичаш като свои собствени децата на съпруга си от друга жена. Ти трябва да ми обещаеш това, за да мога да умра в мир. А ти — той заговори на Мейлан, която трепереше леко като лист вечерно време, — ти ще раждаш синове, които ще почитат прадедите, ще правят жертвоприношения и ще палят благоухания по стария обичай. Иначе — каза той, като насочи заплашително към нея показалеца си, — аз ще се върна като недоволен дух, разгневен и силен дух, който ще те преследва, ако не правиш това, което очаквам от теб. Иди в храма, попитай свещениците кои молитви са за теб и кой е богът, пред когото трябва да палиш благоухания и да гориш духовни пари, та да имаш синове — ако имаш синове — каза той, като ставаше все по-сърдит. — Ако имаш синове, внимавай да не се гордееш пред жената на своя господар и да не бъдеш за нея причина за тревоги; и запомни, дори петте пръста на една ръка не могат да имат еднаква дължина, затова не забравяй мястото си. Тя е над теб, а теб съм купил като робиня за осем долара.

Той си легна доволен и даде знак на двете жени да излязат.

— Ти остани — каза той на Юцинг.

Синът му коленичи до леглото.

— Отдавна съм направил завещанието си и ти ще намериш всичко в ред — каза Чанг. — От теб зависи дали ще запазиш автомобила или не. Определих за шофьора малка пенсия, в случай че го уволниш. За теб и за майка ти учредих фонд за издръжка, който по-късно ще премине върху твоите деца. Снощи мислех да те изгоня, но смъртта уталожва всеки гняв, пък и кой между нас е без грешки? Кой кон никога не се препъва?

— Не те ли уморява говоренето, татко? — попита Юцинг загрижено, защото гласът на стария Чанг ставаше все по-висок и по-висок, а големите му ръце жестикулираха все по-силно и по-силно.

— Не — каза той. — Добре ми е и едва чувствам болката. Не искам да умра, сине мой, съвсем не искам — каза той натъртено, — макар да е казано, че работите в този свят отминават като пролетен ден и че трябва да мислим за смъртта като за завръщане у дома. Работите в този свят не са тъй прости, сине мой. Те не са прости и са по-интересни от най-разпалената комарджийска игра. Да се откъсне човек от тях е също тъй трудно, както и да стане от игралната маса или да изпразни бутилката само наполовина, или да стане от леглото на някоя жена по средата на нощта. Аз не съм стар — каза той — и у мен има достатъчно сила за трима души. Защо трябва да умра? По-добре е да бъдеш жив просяк, отколкото мъртъв цар, както казват. А какво е пък един мъртъв банкер? Много бих искал да дочакам моя пръв внук. Ти беше роден с един зъб в устата — как ли ще изглежда моят внук? Трябва да се грижиш да ми се правят богати приношения от храна, защото винаги съм бил гладен и се боя, че моят дух също ще бъде гладен…

Над главата им се чу силно изтрещяване и въздухът нахлу в стаята с внезапен бурен напор. Някои мебели се преобърнаха, изпотрошиха се някои стъкла. Жените в голямата стая се разпищяха. Юцинг неволно беше хванал ръката на баща си — може би за да го закриля, може би за да бъде закрилян от него. Лекарите се появиха на вратата с пребледнели лица, за да видят какво въздействие е имал ударът върху техния пациент. Юцинг забеляза с досада, че трепери. Последните десет години го бяха превърнали в слабак. Той почти беше забравил какво значеше да си под огън, да спиш върху гранати и да носиш бомби със себе си, които да хвърляш срещу неприятеля в точно определена минута.

Чанг Бо Гум беше отметнал завивките и беше седнал на леглото.

— Какво е това? — закрещя той. — Бомби? Бомби на Нанкин роуд? Това трябва да е било съвсем наблизо. Какво значи това? Те ми обещаха да оставят този квартал на мира. Ах тези свини, кучета, костенурки, синове и кучета на дяволи, японски джуджета, лъжци, предатели, крадци и разбойници, те пущат бомби, те нарушават думата си, те ми вземат парите и сетне избиват моето семейство.

Когато беше разгневен, Чанг Бо Гум представляваше гледка, която си струва да бъде видяна. Всички онези, които очакваха в съседната стая смъртта му, влязоха един подир друг да видят голия човек в огромното легло. Той вдигаше повече шум и действаше по-ужасяващо от бомбите. Това избухване беше учудващо, понеже той беше започнал да се успокоява, да се приближава към онова благородно и покорно състояние, което подобава на умиращ и което щеше да му остави добро име.

Пърл първа видя смешното в положението и има смелостта да прекъсне разярения банкер.

— Това не са японски бомби, татко — каза тя, като застана пред другите. — Това са нашите собствени летци, китайски летци и китайски бомби.

— Китайски ли? Защо китайски? Да не искаш да кажеш, че нашите самолети ръсят бомби по Нанкин роуд? — попита Чанг, внезапно станал спокоен от силно изумление.

Сякаш в отговор на това се дочу ревът на няколко самолета, спускащи се стръмно надолу над къщите и издигащи се обратно в облаците в своето бягство от мястото, което току-що бяха разрушили. Мистър Чай, секретарят, погледна през прозореца. Ето ги, с черни крила и в триъгълник, като диви патици вечер над езерото. Всички неволно затаиха дъх в страх пред следващата бомба, но ревът на машините замря и скоро не се чуваше вече.

— Какъв е смисълът? Какво ще спечелят китайците, като бомбардират Концесията? — попита Чанг тъй хладно, като че ли председателстваше някакво събрание на акционери. — Каква ще бъде ползата? — питаше той. — Каква ще бъде ползата от такова мероприятие?

Понеже никой не можеше да му отговори и понеже синът му само вдигна рамене, Чанг, банкерът, започна да гледа ту едного, ту другиго.

— Защо стоите тук? Какво изобщо правите тук, когато всеки момент може да ни улучи някоя бомба? — внезапно започна да вика той. — Ако не стрелят японците, а китайците, тогава тази сграда е най-опасното място в целия град. Не разбирате ли? Китайците? Китайски летци! Хубава шега би било, ако ни избиват със същите тези бомби, които подарих на онези червеи в Нанкин. Излезте, размърдайте се, за какво стоите тук, тичайте на безопасно място! — викаше той, като се вдигна и тури крак на пода. Чинглиу, костенурко такава! — изрева той на сестрата на Мейлан, която със зяпнала уста стоеше най-отзад. — Бързо, донеси ми дрехите! Чай, автомобила, веднага! Заминаваме още сега!

Юцинг стоеше слисан сред тази сцена на тревога и смущение.

— Къде има безопасност, татко? — попита той. — Къде е мястото, което тази война няма да засегне?

— Всяко друго място е по-добро, отколкото този покрив, глупако! — изрева Чанг. — Никой ли няма достатъчно ум в кратуната си, за да ме извади оттук?

В този момент той зърна в дъното двамата облечени в бяло носачи на носилката, които разпръскваха силна болнична миризма.

— Кои са тези двамата? — попита той и повтори с растяща досада, — кои са тези двама души?

Разблъсквайки настрана всички, които се изпречваха на пътя му, той се изправи в цялата си масивна голота пред двамата слисани хора. Над техните лица се разстла усмивка.

— Ние сме носачите на носилката, Ваше Превъзходителство — каза единият от тях. — Чакаме да отнесем Ваше Превъзходителство в болничната кола.

— Болнична кола?! — възкликна Чанг, повече развеселен, отколкото разсърден. — И вие ще ме носите? Опитвали ли сте се някога да носите човек с моето тегло? Шестима души не биха могли да ме носят на тази ваша носилка от кибритени клечки. Махайте се оттук, добри мои приятели, махайте се с вашия смешен апарат. Аз разбирам от носене. На времето бях носач кули и вие не можете да ме учите на нищо. Вие имате крака на мухи. Страх ме е, че ще строша всичките ви кости, макар да съм болен. Дайте им малко пари да си купят чай и ги пратете да си вървят — каза той на секретаря си, като смекчи изведнъж тона си, и двамата изумени хора бяха освободени.

Пърл първа предложи на свекъра си рамото, когато той стана от леглото. Той се облегна тежко, но предпазливо на рамото й, защото беше свикнал да се отнася благо с жените. Той стоеше сега там — гигант, гол и без срам — и не ставаше вече дума за умиране.

— Ще издържи ли? — пошепна Юцинг на жена си. Той беше изумен от неочакваната енергия на баща си.

Тя захапа устни, за да не се изсмее.

— Така изглежда — пошепна тя.

Тя заведе Чанг Бо Гум до един голям стол. Той я гледаше от своята кулоподобна височина и потупваше подстриганата й коса.

— Грозните имат ум, глупавите — красота — каза той, дразнейки я шеговито, и Пърл разбра, че сега за пръв път сърцето на свекър й се обърна към нея.

Чинглиу и Мейлан се върнаха с многобройните дрехи на своя господар — с елечета и чорапи, обувки и копринени роби, и започнаха да го обличат с бързите и грижливи пръсти на болногледачки. В обширния приемен салон имаше гъмжило от хора — прислужници, жени и присламчили се безделници. Камъните на играта майонг се бяха изсипали на пода, един чайник се беше строшил, когато бомбата беше паднала, а една скъпоценна глазирана камила от времето на династия Танг лежеше на късове, макар че главите на старите масивни коне от периода на Хахг бяха запазили положението си на полиците по стените. След уплахата, ужаса и слисването всички започнаха да говорят изведнъж, а присламчилите се безделници се покланяха един другиму и стискаха собствените си ръце, като се поздравяваха с избавлението си и с подобрението в здравето на Чанг, банкера, техния господар и баща. Лиу седеше в един ъгъл и пушеше мънички топчета тютюн в дълга тънка лула.

— Е? — попита той, когато Пърл седна до него и си извади нова цигара.

— Трябва да чакаме, докато Високата личност изрази своите по-нататъшни желания — каза тя, усмихвайки се.

Лиу помисли, след туй и той се усмихна.

— Не ви ли напомня Високата личност за скитника от поемата „Шикин“? — попита той весело.

Почивка няма зарад мен

за уморени ми крака.

Да пия дай ми и да ям,

и най-доброто дай ми ти.

Поръчай болнична кола

и карай, карай ме вееден.

Още преди да е завършил своя цитат, заповеднически рев се разнесе откъм стаята на болния.

— Не можахме да наложим болничната кола на Високата личност — забеляза Пърл весело. Тя скръсти ръце и примирено зачака по-нататъшните събития.