Джефри Арчър
Каин и Авел (43)

43.

На погребението на Уилям Лоуел Каин се стекоха много хора. От едната страна на Кейт стояха Ричард и Флорентина, от другата — Вирджиния и Луси. Ако беше жива, баба Каин би останала много доволна, че присъстват и трима сенатори, петима конгресмени, двама епископи, повечето директори на водещи банки и издателят на „Уолстрийт Джърнъл“. Освен това тук бяха Джейк Томас и всички членове на управителния съвет на банка „Лестър“ — бяха свели глави и се молеха на Бога, в Когото Уилям никога не бе вярвал.

Никой не забеляза двамата старци, които стояха, също свели глави, в края. Бяха позакъснели и веднага след опелото си тръгнаха. Единият мъж, който накуцваше, се стори познат на Флорентина и тя го каза на Ричард. Двамата не споделиха с Кейт Каин подозренията си.

Няколко дни по-късно по-високият мъж отиде да се види с Флорентина в магазина й на Пето авеню. Беше чул, че си заминавала за Сан Франциско, и искаше да я помоли да му помогне, преди да си тръгне. Младата жена го изслуша внимателно и с радост откликна.

На другия ден следобед Ричард и Флорентина Каин отидоха в хотел „Барон“. Джордж Новак ги посрещна и ги придружи до четирийсет и втория етаж. След десет години Флорентина едвам позна баща си, който седеше в леглото с очила, едва крепящи се на върха на носа, и гледаше все така предизвикателно. Поговориха си за отминалите щастливи дни, двамата се посмяха малко и плакаха много.

— Извинявай, Ричард — каза Авел. — Поляците са сантиментално племе.

— Знам, децата ми са половин поляци — отвърна младият мъж.

По-късно вечеряха заедно — поръчаха си великолепно телешко печено в чест на, както се изрази Авел, блудната дъщеря. Той отвори дума и за бъдещето и как вижда развитието на хотелската верига.

— Трябва във всеки хотел да имаме магазин „Флорентина“ — рече старецът.

Тя се засмя и се съгласи.

Авел изказа съболезнованията си за кончината на бащата на Ричард, разкри в подробности грешката, която е допускал толкова години, и сподели как и през ум не му е минавало, че Уилям Каин е тайният му благодетел — сега би дал всичко, само и само да има възможност да му благодари лично.

— Той щеше да разбере — успокои го Ричард.

— Знаете ли, в деня, когато почина, се срещнахме — каза Авел.

Флорентина и Ричард го погледнаха изненадани.

— Точно така, срещнахме се — потвърди възрастният мъж. — Разминахме се на Пето авеню, беше дошъл на откриването на магазина ти. Поздрави ме, като вдигна шапка. Беше достатъчно, повече от достатъчно.

Авел имаше само една молба към Флорентина: след девет месеца двамата с Ричард да го придружат до Варшава, където щеше да бъде открит поредният нов хотел от веригата „Барон“.

— Представяш ли си! — възкликна отново развълнуван Авел и забарабани по масичката. — „Барон“ във Варшава! Това е хотел, който може да бъде открит само от един човек — от собственика на веригата.

 

 

През следващите няколко месеца Ричард и Флорентина гостуваха редовно на Авел и тя отново се сближи много с баща си. Авел се възхищаваше на Ричард и на здравия разум, с който бе белязано всяко начинание на дъщеря му. Обожаваше внука си. А малката Анабел беше… Как ли му казваха напоследък? А, да, тя беше върхът. Авел не помнеше някога през живота си да е бил толкова щастлив и се зае да крои планове как ще се завърне победоносно в Полша, за да открие „Барон“ във Варшава.

 

 

Половин година по-късно от предвиденото председателката на управителния съвет и собственичка на „Барон“ откри поредния хотел от веригата във Варшава. Точно както навсякъде по света, и в полската столица пусковите срокове не се спазиха.

В първата си реч като собственичка на „Барон“ тя заяви пред гостите, че се гордее с великолепния хотел, но е и натъжена, задето баща й е починал и не може също да присъства на откриването.

В завещанието си Авел бе оставил на Флорентина всичко, с изключение на малка вещ, описана като рядка гравирана сребърна гривна с неуточнена стойност, на която пише „Барон Авел Розновски“.

Тя беше наследена от внук му Уилям Авел Каин.