Джефри Арчър
Каин и Авел (36)

36.

Авел седеше сам в кабинета си на четирийсет и втория етаж на нюйоркския „Барон“ и чакаше човека от щаба на кандидат-президента Кенеди. Той закъсняваше двайсет минути. Полякът вече барабанеше припряно с пръсти по писалището, когато влезе секретарката.

— Търси ви господин Винсънт Хоган.

Авел скочи от стола.

— Заповядайте, влезте, господин Хоган — рече той и потупа по гърба красивия мъж. — Как сте, как сте?

— Добре, господин Розновски. Извинявайте, че позакъснях — каза непознатият и от гласа му пролича, че е от Бостън.

— Не съм забелязал — излъга домакинът. — Ще пийнете ли нещо, господин Хоган?

— Не, благодаря, господин Розновски. Не пия, когато за един ден трябва да се срещна с толкова много хора.

— И добре правите. Дано нямате нищо против аз да си сипя малко. Днес не възнамерявам да се срещам с много хора.

Хоган се засмя като човек, който е наясно, че този ден е обречен да слуша чужди смешки.

Авел си наля уиски.

— Е, с какво мога да помогна, господин Хоган?

— Надяваме се, господин Розновски, че партията отново може да разчита на подкрепата ви.

— Както знаете, господин Хоган, винаги съм бил демократ. Поддържал съм Франклин Д. Рузвелт, Хари Труман и Адлай Стивънсън, макар че през половината време не му разбирах нищо на Адлай.

И двамата се засмяха.

— Помогнах и на отколешния си приятел Дик Дейли в Чикаго, подкрепям и младия Ед Мъски, син на поляк имигрант, още откакто през 1954 година се кандидатира за губернатор на Мейн.

— Не може да ви се отрече, господин Розновски, в миналото винаги сте поддържали всеотдайно партията — отбеляза Винсънт Хоган с тон, от който се подразбираше, че времето за любезности е изтекло. — Знаете също така, че демократите — не на последно място бившият конгресмен Осбърн, са ви се отплащали с някоя и друга услуга. Не смятам за необходимо да говоря подробно за този дребен неприятен инцидент.

— Било каквото било, да не се връщаме към миналото — рече Авел.

— Съгласен съм — каза господин Хоган — и макар че повечето мултимилионери, които са тръгнали от нулата, не обичат някой да рови в делата им, вие пръв ще потвърдите, че сме длъжни да внимаваме. Както сам разбирате, кандидатът не може да си позволи да се излага на опасности, изборите все пак чукат на вратата. На този етап от надпреварата Никсън само това и чака — да избухне скандал.

— Разбираме се от половин дума, господин Хоган. След като изяснихме този въпрос, кажете колко очаквате от мен за предизборната кампания.

— Имам нужда от всеки цент — процеди бавно Хоган. — Никсън се ползва с голяма подкрепа в цялата страна и ако нашият кандидат победи и влезе в Белия дом, то ще е със съвсем малко.

— Добре, ще подкрепя Кенеди — обеща Авел, — стига и той да подкрепи мен. Ясно и просто.

— На драго сърце ще ви подкрепи, господин Розновски. Всички ние съзнаваме, че сега вие сте стълб на полската общност, сенатор Кенеди е наясно колко доблестно се борите за своите сънародници, които още гният по трудовите лагери зад желязната завеса, да не говорим пък за храбростта, която сте проявили по време на войната. Натоварен съм да ви съобщя, че кандидатът даде съгласието си да открие по време на предизборната си обиколка вашия нов хотел в Лос Анджелис.

— Каква добра новина! — зарадва се Авел.

— Кандидатът е наясно и с желанието ви Полша да получи статут на най-облагодетелствана нация в търговията със Съединените щати.

— След всичко, което понесохме през последната война, заслужаваме поне това — каза Авел и известно време мълча. — А другият дребен въпрос? — попита той накрая.

— В момента сенатор Кенеди проучва мнението сред полската общност в Щатите, досега не сме се натъквали на възражения. Но съвсем естествено той не може да вземе окончателно решение, докато не бъде избран.

— Ама разбира се. Дали двеста и петдесет хиляди долара ще са достатъчни, за да вземе решението? — поинтересува се Авел.

Винсънт Хоган не каза нищо.

— Значи се разбираме за двеста и петдесет хиляди — натърти другият мъж. — До края на седмицата, господин Хоган, парите ще бъдат преведени за предизборната кампания. Имате думата ми.

Сделката бе сключена. Авел се изправи.

— На всяка цена предайте на сенатор Кенеди моите поздрави, а също, че се надявам той да бъде следващият президент на Съединените щати. Винаги съм мразел Ричард Никсън след отвратителния начин, по който се отнесе с Хелън Галахан Дъглас, а колкото до Хенри Кабът Лодж, имам си лични причини да не искам той да става вицепрезидент.

— На драго сърце ще предам на сенатора — обеща господин Хоган. — Благодаря ви за подкрепата, която оказвате на Демократическата партия и най-вече на кандидата.

Човекът от Бостън протегна ръка. Авел я стисна.

— Ще поддържаме връзка, господин Хоган. Не се разделям с толкова много пари, ако не очаквам добра възвръщаемост.

— Напълно ви разбирам — отвърна Винсънт Хоган.

Авел изпрати госта до асансьора и се върна усмихнат в кабинета. Пак забарабани с пръсти по писалището. При него отново дойде секретарката.

— Покани господин Новак — заръча й той.

След секунди в кабинета дойде заместникът му.

— Май успях, Джордж.

— Честито, Авел, много се радвам. Ако Кенеди стане президент, ще се сбъдне една от най-съкровените ти мечти. Флорентина ще се гордее много с теб.

Авел се усмихна, щом чу името на дъщеря си.

— Знаеш ли, Джордж, какво е намислила тая малка хитруша? — попита той през смях. — Видя ли „Лос Анджелис Таймс“ от миналата седмица?

Заместникът му поклати глава и той му подаде броя на вестника. Една от дописките бе оградена с червено. Джордж я прочете на глас:

— „Флорентина Каин отваря трети магазин в Лос Анджелис. Вече има два в Сан Франциско и до края на годината се надява да открие един и в Сан Диего. «Флорентина», както магазините са известни, са на път да се превърнат за Калифорния в онова, което е «Баленсиага» за Париж.“

Джордж се засмя и остави вестника.

— Сякаш го е писала самата тя — отбеляза Авел. — Изгарям от нетърпение да отвори магазин и в Ню Йорк. Готов съм да се обзаложа, че ще го постигне до пет, най-много до десет години. Този път ще се обзаложиш ли с мен, Джордж?

— Не се обзаложих първия път, Авел, камо ли сега! Инак щях да съм загубил десет долара.

Авел вдигна очи и попита вече по-тихо:

— Как мислиш, Джордж, дали ще дойде да види как сенатор Кенеди открива новия „Барон“ в Лос Анджелис?

— Само ако бъде поканен и младият Каин.

— И дума да не става. Пълен несретник. Прочетох всичко от начало до край в последния ти доклад, Джордж. Напуснал е „Банк ъф Америка“ и се е хванал при Флорентина — една работа не може да задържи. Добре че е тя, да се грее на успеха й.

— Започваш да четеш избирателно, Авел. Знаеш прекрасно, че не е точно така. Обясних ти най-подробно за какво става въпрос. Младият Каин води счетоводството, докато Флорентина се занимава с магазините, както се оказва, са се сработили чудесно. Не забравяй и че една голяма банка му е предлагала да оглави клона й в Европа, дъщеря ти обаче го е помолила да й помага, когато вече не е могла да се оправя сама с финансите. Погледни истината в очите, Авел, бракът им е много успешен. Знам, трудно ти е да го преглътнеш, но защо не престанеш да важничиш и не се срещнеш с момчето?

— Ти, Джордж, си ми най-добрият приятел. Никой на тоя свят не би дръзнал да ми говори така. Никой не знае по-добре от теб, че ще се държа така, докато онзи негодник Каин не извърви половината път. Дотогава обаче няма да пълзя по корем — най-малкото докато той е жив, за да ме гледа.

— Ами ако ти умреш пръв, Авел? Двамата сте връстници.

— Тогава ще загубя и Флорентина ще наследи всичко.

— Нали разправяше, че нямало да получи и пукнат грош? Че си щял да промениш завещанието и да оставиш всичко на внук си?

— Сърце не ми даде, Джордж. Когато дойде време да подпиша документите, просто не можах да го направя. Така де, проклетият ми внук и бездруго ще наследи накрая и двете състояния.

Авел извади от вътрешния си джоб портфейла, прехвърли няколко стари снимки на Флорентина и отдели една нова — на внук си, която подаде на Джордж.

— Голям красавец! — възкликна той.

— То оставаше да не е — съгласи се Авел. — Одрал е кожата на майка си.

Джордж се засмя.

— Никога не се предаваш, нали, Авел?

— Как според теб му викат?

— В какъв смисъл? — учуди се другият мъж. — Знаеш прекрасно как се казва.

— Но все пак как ли му викат?

— Откъде да знам? — възкликна Авел. — Ти какво искаш, да пратя някой да ги следи, докато тикат бебешката количка през Голдън Гейт Парк ли? Поиска недвусмислено Флорентина да не узнава, че още се интересуваш от нея и от младия Каин.

— Покрай това се сетих, че имам да уреждам дребни сметки с баща му.

— Какво ще правиш с акциите на „Лестър“? — поинтересува се заместникът му. — Напоследък Питър Парфит пак си прави устата да продаде своите два процента, но лично аз не бих го поверил на Хенри. Ако те двамата тръгнат да се пазарят, ще спечелят всички, но не и ти.

— Няма да правя нищо. Колкото и да мразя Каин, не искам да си имам неприятности, докато Кенеди не спечели изборите. Засега няма да се занимавам с него. Ако Кенеди се провали, ще изкупя дела на Парфит и ще приложа плана, който вече обсъдихме. И стига си се притеснявал за тоя Хенри. Иззех му папката на Каин. Оттук нататък аз ще се разправям с това.

— Как да не се притеснявам, Авел! Знам, че пак е затънал до гуша в дългове в Чикаго. Няма да се изненадам, ако отново цъфне в Ню Йорк да проси пари.

— Няма да дойде тук. Последния път, когато се видяхме, му дадох да разбере недвусмислено, че няма да види и цент повече от мен. Ако пак се изтърси да проси, само ще го изритам от управителния съвет, а той е единственият му източник на доходи.

— Това ме притеснява още повече — натърти Джордж. — Ами ако отиде направо при Каин — да иска пари от него?

— Изключено, Джордж. Хенри е единственият човек, който мрази Каин повече и от мен, и то с основание.

— Откъде си толкова сигурен?

— Бил е женен за майката на Уилям Каин, тя му е втора жена — обясни Авел, — а младият Уилям го е изритал едва шестнайсетгодишен от къщата си.

— Божичко, това пък откъде го научи?

— Знам всичко за Уилям Каин — обясни Авел. — А и за Хенри. Включително това, че сме родени в един и същи ден, и съм готов да се обзаложа на здравия си крак, че и той знае всичко за мен, затова засега трябва да внимаваме много, а колкото до Хенри, не бери грижа, няма да ме натопи. Ще умре още преди да си е признал, че всъщност се казва Виторио Тоня и навремето е лежал в затвора.

— Господи! Дали Хенри подозира, че знаеш всичко това?

— Не. Но аз го знам от години, тъй като, Джордж, винаги съм смятал, че ако някой може да стане опасен за теб, е за предпочитане да не откровеничиш пред него. Още от времето, когато Хенри ми предложи да измамим застрахователно дружество „Грейт Уестърн“, макар че работеше там, си имам едно наум за него, въпреки че пръв ще призная — правил ми е много услуги човекът, пък и съм сигурен, че в бъдеще няма да ми създава главоболия, тъй като без заплатата от управителния съвет ще се докара до просешка тояга. Ето защо не се занимавай с Хенри и гледай по-спокойно на нещата. Кога е пусковият срок на „Барон“ в Лос Анджелис?

— Средата на септември — отвърна Джордж.

— Чудесно. Точно месец и половина преди изборите. Когато Кенеди го отрие, новината ще бъде по първите страници на всички американски вестници.