Джефри Дивър
Дванайсетата карта (9)

9.

Дори да бе проявявал сексуално насилие, Извършител 109 нямаше ДНК досие в КОДИС.

„Когато нещата не вървят, не вървят“ — замисли се Райм. Бяха получили куршумените фрагменти, извадени от тялото на доктор Бари, но те бяха още по-натрошени от онзи в ранената жена и не бяха подходящи за идентификация в ИБИС или „Дръгфайър“, картотеката на Бюрото за наркотиците и огнестрелните оръжия.

Получиха свидетелствата на неколцина служители от музея. Бари не беше споменавал някой да се интересува от „Илюстрован седмичник“ от 1868 година. В документацията на музея също нямаше нищо полезно; всички разговори преминаваха през телефонната централа и се пренасочваха към служебните телефони, но не се водеше регистър на обажданията. Списъкът на разговорите му от мобилния телефон също не водеше до нищо.

Купър докладва наученото от собственика на „Трентън пластикс“, една от най-големите фирми за найлонови пликове в страната. Ето каква беше историята на усмихнатото лице:

— През шейсетте една застрахователна компания пуснала такива значки за служителите си; един вид за повдигане на духа и като реклама. През седемдесетте двама братя нарисували такова лице на плакат с лозунга „Бъдете щастливи“. Като алтернатива на символа за мир. Оттогава всяка година усмивката се отпечатва върху петдесет милиона продукта на десетки фирми.

— Каква беше целта на тази лекция по поп култура? — изръмжа Райм.

— Че дори да има авторски права, десетки компании правят пликове с усмихнати лица. Неустановим източник.

„Пак на камък…“ — помисли си Райм.

От десетината музеи и библиотеки, които Купър, Сакс и Селито провериха, на две места им съобщиха за клиент, който се интересувал от юлския брой на „Илюстрован седмичник“ от 1968 година. Това бе окуражаващо, защото потвърждаваше теорията на Райм, че вероятно причината за нападението над Джинива е в списанието. Никъде обаче нямаха търсения брой и не си спомняха името на клиента — дори да се беше представил. Списанието не можеше да се намери никъде. От Музея за афроамериканска журналистика отговориха, че имали всички броеве, но търсеният бил изчезнал.

Райм се намръщи при тази новина. В този момент компютърът на Купър изпиука и техникът обяви:

— Отговор от Архива за особено тежки престъпления.

Натисна няколко клавиша и електронното писмо се появи на мониторите в стаята. Селито и Сакс се приближиха до един, Райм се вгледа в своя. Писмото бе поверително, от един детектив в лабораторията по криминалистика в Куинс.

Детектив Купър,

Направихме проверка на данните, които ни изпратихте. Има две съвпадения.

Първи случай: убийство в Амарильо, Тексас. Картотечен номер 3451–03 (Тексаски рейнджъри).

Преди пет години шейсет и седем годишният Чарлз Т. Тъкър, пенсиониран държавен служител, бил намерен мъртъв зад търговския център близо до дома си. Бил ударен по главата с тъп предмет, вероятно за зашеметяване, и след това — линчуван. Обесен с памучно въже на близко дърво. Ожулванията по врата показват, че жертвата е била в съзнание няколко минути преди настъпване на смъртта.

Прилики с Извършител 109:

● Жертвата е зашеметена с един удар по тила.

● Извършителят е носил обувки номер 11, най-вероятно от марката „Бас“. Неравномерно износване на дясната, говорещо за изкривено навън стъпало.

● Оръжието на убийството е памучно въже със следи от кръв; влакната са подобни на откритите във вашия случай.

● Подхвърлени улики. Местопрестъплението било нагласено като при ритуално убийство. На земята били наредени свещи и имало начертана пентаграма. Направено е заключение, че става дума за постановка за заблуда на полицията. Друг мотив не е установен.

● Не са открити отпечатъци; извършителят е носил гумени ръкавици.

Статус: замразено разследване.

— Какъв е следващият случай? — попита Райм.

Купър прехвърли надолу.

Втори случай: убийство в Кливланд, Охайо, картотечен номер 2002-34554Р (Щатска полиция на Охайо).

Преди три години четирийсет и пет годишният бизнесмен Грегъри Талис бил намерен застрелян в апартамента си.

Общи черти с Извършител 109:

● Жертвата е зашеметена с удар в тила.

● Извършителят е носил обувки „Бас“ с изкривено навън стъпало.

● Причина за смъртта — три куршума в сърцето. Малък калибър, вероятно двайсет и втори или двайсет и пети, подобно на сегашния случай.

● Не са намерени отпечатъци; извършителят е носил гумени ръкавици.

● Жертвата била събута и в ануса й била вкарана бутилка, за да се инсценира хомосексуално изнасилване. Охайската щатска полиция смята, че става дума за постановка. Жертвата трябвало да свидетелства в дело срещу организираната престъпност. От банковите архиви става ясно, че седмица преди убийството подсъдимият е изтеглил петдесет хиляди долара, вероятно за да наеме убиец. Парите обаче не могат да се проследят. Полицията смята, че Талис е убит по поръчка на подсъдимия.

Статус: отворено, но временно прекратено разследване поради изгубени улики.

„Изгубени улики… — изненада се Райм. — И таз хубава.“ Погледна колегите си.

— Инсцениране на мотив… зашеметяване с палка, след това удушаване или застрелване, гумени ръкавици, обувки „Бас“, десният крак… Да, това трябва да е нашият човек. Изглежда е наемен убиец. Ако е така, вероятно има двама престъпници: извършителят и онзи, който го е наел. Добре, искам всички материали по двата случая от Тексас и Охайо.

Купър проведе няколко разговора. От тексаската полиция обещаха да потърсят документацията и веднага да им я изпратят. От Охайо един детектив потвърди, че при преместване в нова сграда преди две години уликите са се изгубили заедно с материали по десетки стари случаи. Обеща да провери.

— Но — добави — не се надявайте много.

Райм се намръщи. След малко телефонът на Купър иззвъня.

— Ало… Да.

Записа си нещо, благодари и затвори.

— От пътната полиция. Намерили са разрешителните за големи карнавали и панаири, свързани със спиране на движението. Два в Куинс: на квартална асоциация и на организация на гръцки емигранти. Също Колумбовият фестивал в Бруклин и един друг в Италианския квартал. Последният е бил доста голям. Улица „Мълбъри“.

— Трябва да изпратим хора на четирите места — заяви Райм. — Да проверят всички евтини магазинчета, които използват пликове с усмивки, продават презервативи, тиксо, ножчета за картон и имат евтини касови апарати. Да вземат описанието на престъпника и да проверят дали някой няма да го разпознае.

Райм погледна Селито. Детективът се взираше в тъмно петънце на ръкава на костюма си. Вероятно капка кръв от сутрешното убийство. За момент Селито остана като вцепенен, просто се взираше в петънцето. Понеже беше най-старшият в стаята, той трябваше да разпореди изпращането на екипите. Като че ли не беше чул думите на криминалиста.

Райм погледна Сакс, която кимна и телефонира в управлението, за да уреди изпращането на отрядите. Когато затвори телефона, забеляза, че Райм се взира в дъската с уликите и се мръщи.

— Какво има?

Той не отговори веднага, все още не можеше да разбере какво точно има. После разбра. Риба на сухо…

— Имаме нужда от помощ.

Сред най-трудните проблеми в криминалистиката е, когато попаднеш в непозната територия. Успехът на разследването зависи от познанията на детектива — по геология, социология, история, поп култура, обществена заетост… всичко.

Линкълн Райм си даде сметка, че знае твърде малко за света, в който живее Джинива Сетъл — Харлем. О, беше запознат със статистиката, разбира се: кварталът бе населен в еднаква степен от чернокожи — американци и емигранти от Африка — и латиноамериканци — главно пуерториканци, доминиканци, салвадорци и мексиканци; както и малко бели и азиатци. Имаше бедняци и разбира се, улични банди, наркопласьори и насилие, но по принцип беше безопасно място, особено в сравнение с някои райони на Бруклин, Бронкс и Нюарк. В Харлем имаше повече църкви, джамии, обществени организации и активистки сдружения на родители от коя да е друга част на града. Кварталът беше Меката на борбата за права на цветнокожите, на черната и латино култура и изкуство. Сега там кипеше друга дейност — финансово възраждане. Пустеещите парцели се застрояваха и инвеститори от всякаква раса и народност трескаво влагаха пари в Харлем, за да извлекат максимална полза от този нов пазар на недвижима собственост.

Това обаче беше вестникарска информация, официални сведения. Те не помагаха на Райм да проумее защо един професионален убиец е набелязал ученичка от този квартал. Търсенето на Извършител 109 бе сериозно затруднено от тази неосведоменост. Райм даде команда на телефона и продиктува номер. Компютърната програма послушно се свърза с градската централа на ФБР.

— Делрей на телефона.

— Фред, Линкълн е. Пак ми трябва помощ.

— Приятелят ми във Вашингтон помогна ли ти?

— Да, разбира се. В Мериленд също.

— Радвам се. Задръж за малко. Чакай да изгоня един гостенин.

Райм на няколко пъти беше влизал в кабинета на Делрей. „Бърлогата“ на високия, строен чернокож бе пълна с художествена литература и езотерични книги, а също с гардероби с различни дрехи за работа под прикритие, макар че напоследък не ги използваше често. По ирония, характерните за ФБР строги костюми, бели ризи и елегантни вратовръзки също събираха прах на закачалките. Обичайното облекло на Делрей бе, меко казано, странно. Предпочиташе анцузи и спортни якета, а любимите му цветове за костюмите бяха зелено, синьо и жълто. Добре поне че не носеше шапки, иначе съвсем щеше да прилича на сутеньор от стар филм.

Агентът отново се обади и Райм попита:

— Нещо ново за бомбените заплахи?

— Тази сутрин пак получихме анонимен сигнал, за израелското консулство. Също като миналата седмица. Информаторите ми не знаят нищо. Гадна работа. Както и да е, ти какво си забъркал?

— Следите водят към Харлем. Познаваш ли квартала?

— Мотая се там от време на време, но не съм специалист. Аз съм от БК.

— БК?

— Бруклин, възникнал като село Бреукелен, основано през седемнайсети век от Холандската западноиндийска компания. Първото официално селище на територията на щата Ню Йорк, ако се интересуваш. Родно място на Уолт Уитман. Но ти не си падаш по такива подробности.

— Можеш ли да излезеш да се пошматкаш по улиците?

— Ще те вместя в програмата, но не обещавам, че ще помогна много.

— Е, Фред, ти поне имаш едно предимство пред мен. Няма да биеш на очи.

— Да, да, не съм закотвен в яркочервена инвалидна количка.

— Значи две предимства — уточни Райм, който не излизаше много и беше блед като русокосия новобранец Пуласки.

* * *

Пристигнаха писмата на Чарлз Сингълтън.

Не бяха съхранявани добре и хартията бе пожълтяла и крехка. Мел Купър внимателно ги постави между листа прозрачно фолио.

Селито се приближи до техника.

— Я да видим какво има тук.

Купър нагласи първото писмо на скенера и натисна копчето. Текстът се появи на няколкото компютърни монитора из стаята.

Скъпа Вайълет,

Имам малко време да ти напиша няколко думи в тази топла и спокойна неделна утрин. Полкът ни, 31-ви нюйоркски, се промени толкова много, откакто бяхме необучени новобранци в казармите на Хартс Айлънд. В момента преследваме самия генерал Робърт Е. Лий, чиито войски отстъпват след поражението си край Питърсбърг, Вирджиния, на 2 април.

Сега сме изправени срещу трийсетхилядната му армия в сърцето на Конфедерацията и на нашия полк се падна да държи западния фланг, когато той се опита да се измъкне. Не му се удаде, защото генерал Грант и генерал Шърман го спряха с превъзхождащи го по численост части.

В момента сме в затишие пред буря. Разквартирувани сме в едно стопанство. Около нас стоят боси роби с памучни ризи и ни наблюдават. Някои не продумват и ни гледат безизразно. Други шумно изразяват радостта си.

Наскоро командирът ни посети, слезе от коня си и ни изложи бойния план за деня. След това цитира думите на г-н Фредерик Дъглас, които запомних наизуст. Ето ги: „Дайте на черния човек да се окичи с буквите «САЩ», в униформа с нашия орел на копчетата, мускет на рамото и патрони в джоба и нищо на света не би могло да му отнеме правото да се нарече гражданин на Съединените американски щати“.

Отдаде ни чест и заяви, че за него е привилегия да служи с нас в тази благословена от Бога война за обединяване на нацията.

Думите му бяха посрещнати с такова „Ура“, каквото никога не бях чувал.

Скъпа моя, вече чувам барабани в далечината и оръдейни гърмежи. Започва нова битка. Ако това са последните думи, които имам възможност да ти изпратя от тази страна на реката Йордан, знай, че обичта ми към теб и сина ни е толкова голяма, че не може да се изрази с думи. Грижи се за фермата, продължавай да твърдиш, че сме само управители на имението, не собственици, и отпращай всички кандидати за купувачи. Искам земята да остане за сина ни и неговите наследници; в занаятите и търговията има подеми и спадове, финансовите пазари са несигурни, но земята е дар божи — някой ден нашата ферма ще ни спечели уважение в очите на онези, които не ни зачитат. Тя ще е спасението на нашите деца и децата на техните деца. Сега, мила моя, нарамвам пушката и с божията помощ продължавам да се боря за запазването на свободата и свещената ни страна.

Твой любящ Чарлз

9 април 1865, Апоматокс, Вирджиния

— Ух, напечена ситуация — измърмори Сакс.

— Не чак толкова — намеси се Том.

— Какво искаш да кажеш?

— Ами, не се е наложило да се сражават.

— Как така?

— На 9 април Конфедерацията капитулира.

— Не сме на урок по история — смъмри ги Райм. — Искам да прочета за тази тайна.

— В това писмо е — обяви Купър и смени листа на скенера.

Мила Вайълет,

Много ми липсваш, малкият Джошуа също. Новината, че сестра ти е понесла добре раждането на племенника ни, много ме зарадва и благодаря на Исус, че ти беше до нея в този тежък момент. Смятам, че е по-добре засега да останеш в Харисбърг. Времената са по-тежки и опасни, отколкото през войната.

Толкова много неща се случиха през месеца, докато те нямаше. Стигнах от обикновен земеделец и учител до сегашното положение. Замесих се в трудни, опасни и, смея да кажа, жизненоважни за нашия народ дела.

Тази вечер пак се срещнах с колегите си в Галоус Хайтс, който е като обсадена крепост. Времето сякаш е спряло, постоянното лутане ме изтощава. Дните ми преминават в тичане насам-натам под прикритието на мрака, в криене от онези, които могат да ни навредят, защото те са много — и не само бивши бунтовници; много северняци също са против каузата ни. Получавам много заплахи, някои — само намеци, други — съвсем открито. Рано тази сутрин се събудих от нов кошмар. Не си спомням какво смути съня ми, но след като се сепнах, повече не можах да мигна. Лежах буден до заранта и не спирах да мисля за тази ужасна тайна. Толкова искам да я споделя с някого, но знам, че не мога. Последствията от разгласяването й ще са трагични.

Прости ми за мрачното настроение. Ти и синът ни ужасно ми липсвате и много ме е страх. Утре може би ще видя искрица надежда. Моля се на Бога да стане.

Твой любящ Чарлз

3 май 1867

— Аха — измърмори Райм, — наистина споменава за някаква тайна. Но каква? Може би е свързано с тези срещи в Галоус Хайтс. „Заради нашия народ“. Граждански права или политика. Споменава го и в първото писмо… Какво, по дяволите, е Галоус Хайтс^[1]?

Погледът му се спря върху картата с обесения, висящ на единия си крак.

— Сега ще проверя — рече Купър и се включи в Интернет; след малко обяви: — През деветнайсети век е бил квартал на Манхатън, в Горен Уестсайд, някъде около „Блумингдейл роуд“ и Осемнайсета улица. „Блумингдейл“ бил прекръстен на „Булеварда“, а после — на „Бродуей“. — Вдигна вежди. — Съвсем наблизо е.

— „Галоус“… става дума за някаква бесилка.

— За много бесилки. В множествено число е.

— Има ли друга информация?

Купър погледна електронната страница на историческото дружество.

— Има карта от 1872 година.

Картата се показа на монитора. Райм забеляза, че кварталът е обхващал доста голям район. Имаше няколко обширни имения, собственост на магнати и финансисти от стари нюйоркски фамилии, а също стотици по-малки къщи и кооперации.

— Гледай тук, Линкълн — възкликна Купър и посочи картата близо до Сентръл Парк. — Това е твоята къща, където се намираме сега. Тогава е имало блато.

— Много интересно — саркастично измърмори Райм.

— В последните години името се споменава единствено във връзка с обновяването на архивите на Санфордската фондация, онази стара къща на Осемдесет и първа.

Райм си спомни голямата викторианска сграда до хотел „Санфорд“ — украсена с орнаменти, мрачна постройка, подходяща за затвор.

Купър продължи:

— Управителят, Уилям Ашбъри, произнесъл реч на церемонията. Споменал колко много се е променил Горен Уестсайд през годините, откакто се е наричал Галоус Хайтс. Но само толкова. Нищо конкретно.

„Твърде много несвързани факти“ — размишляваше Райм. В този момент компютърът на Купър изпиука, знак, че се е получило електронно писмо. Техникът го прочете и погледна колегите си:

— Слушайте. Става дума за „Илюстрован седмичник за цветнокожи“. Писмото е от уредника на библиотеката към колежа „Букър Т. Уошингтън“ във Филаделфия. Имали са пълна колекция с всички броеве на списанието, но…

— „Имали“? — изръмжа Райм. — „Имали“?

— Миналата седмица хранилището е изгоряло.

— Какво се е установило при разследването? — поинтересува се Сакс.

— Не е имало разследване. Пожарът е възникнал случайно. Една крушка се пръснала и запалила някакви хартии. Няма пострадали.

— Случаен пожар, дрън-дрън. Някой го е подпалил. Уредникът има ли предложение къде можем да…

— Точно смятах да продължа.

— Е, продължавай де!

— В колежа има практика да сканират всичко от архива и да го съхраняват на електронни файлове.

— Предусещам добри новини, Мел? Или блъфираш?

Купър натисна няколко клавиша. Махна към екрана:

— Ето… 23 юли 1868 година, „Илюстрован седмичник за цветнокожи“.

— Не мога да повярвам. Хайде, чети, Мел. Но преди това ми кажи дали господин Сингълтън се е удавил в Хъдсън, или не.

Купър въведе някаква команда, намести очилата си, наведе се напред и обяви:

— Ето. „Позор. Престъплението на един бивш роб. Ветеранът от Гражданската война Чарлз Сингълтън позорно предава каузата на народа си.“

Самата статия гласеше:

„Във вторник, 14 юли, Нюйоркският съд издаде заповед за арестуване на Чарлз Сингълтън, бивш роб и ветеран от Гражданската война по обвинения, че е откраднал значителна сума в злато и други ценности от Националния фонд за образование на бивши роби на Двайсет и трета улица в Манхатън, Ню Йорк.

Господин Сингълтън се измъкнал от полицейската шайка, блокирала целия град, и властите предположили, че е избягал в Пенсилвания, където сестрата на съпругата му живее със семейството си.

Рано сутринта в четвъртък обаче, на 16-ти, той е бил забелязан от един полицай, докато отивал към пристанището.

Започнало преследване, в което се включили десетки полицаи и ирландци от квартала, подтикнати от чувството за граждански дълг (и обещаната сума от пет долара за онзи, който спре престъпника). Беглецът се опитал да се измъкне между копторите около реката.

Пред бояджийницата на Двайсет и трета улица господин Сингълтън се препънал. Един конен полицай го настигнал и за малко да го залови, но престъпникът се изправил и позорно продължил да бяга.

Измъкнал се от преследвачите, но само временно. Един чернокож търговец го видял от магазина си и го заклел да спре в името на правосъдието. Изтъкнал, че знае за престъплението на господин Сингълтън и го обвинил, че опозорява народа си. Будният гражданин, Уокър Лоукс, хвърлил тухла по господин Сингълтън с намерението да го повали. Беглецът обаче се дръпнал навреме, заявил, че е невинен, и продължил да бяга. Бившият роб бил заякнал от работа в една ябълкова градина и бягал със светкавична бързина. Господин Лоукс насочил полицията след него и край доковете на Двайсет и осма улица, близо до фериботния терминал, пътят му бил пресечен от други бдителни блюстители на реда. Там той спрял, изтощен, и се облегнал на рекламната табела на «Шуърсуифт експрес». Тогава детективът, който го преследвал вече два дни, капитан Уилям П. Симс, го призовал да се предаде и насочил пистолета си към него.

От отчаяние или от страх, че злодеянието му не може да остане ненаказано, господин Сингълтън се хвърлил в реката. Изкрещял думи, които никой не успял да чуе.“

— Дотук е стигнала Джинива преди нападението — отбеляза Райм. — Забрави Гражданската война, Сакс. Това се казва да те държат в напрежение. Продължавай, Купър.

„Изчезнал под водата и всички помислили, че е загинал. Трима полицаи взели лодка от близкия кей и навлезли в реката, за да се уверят. Най-сетне го открили, замаян от падането, вкопчен за една плаваща греда. Патетично (престорено според някои очевидци) повтарял имената на съпругата и сина си.“

— Поне е оцелял — намеси се Сакс. — Джинива ще се зарадва.

„Получил лекарска помощ, бил окован и отведен в затвора. Делото било насрочено за същата вечер. Пред съда били представени неопровержими доказателства, че Сингълтън е откраднал банкноти и златни монети, възлизащи на баснословната сума от трийсет хиляди долара.“

— Така си и мислех — заяви Райм. — Скрито имане. На колко се равнява това в наши дни?

Купър проведе ново търсене и надраска няколко числа в бележника си.

— Равняват се на около осемстотин хиляди долара — обясни след малко.

Райм изръмжа:

— „Баснословна сума“. Така си е. Продължавай.

„Портиерът на една съседна сграда видял как господин Сингълтън влиза през задния вход на фонда за обучение на бивши роби и излиза двайсет минути по-късно с две големи торби. Полицията извикала управителя на фонда и се установило, че сейфът е разбит с чук и длето, каквито по-късно били намерени у подсъдимия. Били представени доказателства, че на няколко срещи в Галоус Хайтс господин Сингълтън е спечелил благоразположението на изтъкнати граждани като почитаемите Чарлз Съмнър, Тадеус Стивънс и Фредерик Дъглас и сина му Люис Дъглас под претекст, че помага на тези благородни мъже за защитата на правата на народа си пред Конгреса.“

— А, чудесно. Това са срещите, за които говорихме. Наистина са били за защита на гражданските права. А тези хора сигурно са колегите, които той споменава в писмата си. Изглежда, че са били големи клечки. Какво друго пише?

„Според прокурора мотивът му да помага на тези изтъкнати личности бил не да помогне за каузата на негрите, а да събере сведения за фонда и други авоари, които би могъл да ограби.“

— Това ли е тайната? — запита се Сакс.

„На процеса господин Сингълтън не коментира тези обвинения, освен най-общо и заяви, че обича съпругата и сина си. Капитан Симс успя да намери голяма част от откраднатото. Предполага се, че негърът е скрил останалите няколко хиляди, но той отказа да разкрие къде. Нищо от тези пари не беше намерено, освен сто долара в златни монети, които господин Сингълтън носел при залавянето си.“

— Теорията за заровено съкровище пропада — измърмори Райм. — Жалко, тъкмо започваше да ми харесва.

„Обвиняемият бързо бе обявен за виновен. Съдията задължи бившия роб да върне остатъка от откраднатото, но той пак отказа, твърдейки, че е невинен. Затова съдията мъдро отсъди цялото имущество на престъпника да бъде конфискувано и продадено за възстановяване на сумата, а на самия него наложи пет години лишаване от свобода.“

Купър вдигна очи.

— Това е.

— Защо му е на някого да прибягва към убийство само за да потули тази история? — недоумяваше Сакс.

— Да, това е големият въпрос… — Райм се втренчи в тавана. — И така, какво знаем за Чарлз? Бил е учител и е участвал във войната, имал е ферма в щата и е работил там. Бил е арестуван и осъден за кражба. Пазел е някаква тайна, която би имала трагични последствия, ако се разчуе. Посещавал е тайни събрания в Галоус Хайтс. Участвал е в движението за граждански права и е бил близък с изтъкнати политици на своето време.

Райм се приближи с количката до монитора, зачете се в статията. Не виждаше никаква връзка между тогавашните събития и случая с Извършител 109.

Телефонът на Селито иззвъня. Той се обади и се заслуша за момент. Вдигна вежди.

— Добре, благодаря. — Затвори и погледна Райм. — Бинго!

— Какво „бинго“?

— Един от екипите, претърсващи Италианския квартал около мястото на Колумбовия фестивал, е попаднал на евтино магазинче на улица „Мълбъри“. Продавачката си спомнила, че преди няколко дни бял мъж на средна възраст е купил всичко, което открихме в плика на престъпника. Запомнила го заради шапката.

— Носил е шапка?

— Не, купил си шапка. Плетена. Направило й впечатление, защото, когато я пробвал, я нахлузил върху лицето си. Видяла го в огледалото на системата за охрана. Уплашила се, че ще я ограби, но той сложил шапката в кошницата си, занесъл всичко на касата, платил и си тръгнал.

Шапката вероятно бе липсващият предмет за 5,95 долара от касовата бележка. Престъпникът я беше пробвал дали става за маска.

— Сигурно е изтрил отпечатъците си с шапката. Продавачката помни ли името му?

— Не, но може да го опише доста добре.

— Ще му направим фоторобот и ще раздадем рисунката на патрулите — обяви Сакс; взе чантичката си и тръгна към вратата, но дебелият детектив не помръдна. Тя спря и го погледна. — Дон, идваш ли?

Селито като че ли не я чу. Тя повтори въпроса си и детективът премигна. Свали ръка от зачервената си буза и се усмихна смутено:

— Извинявай. Добре, да пипнем този негодник.

* * *

МУЗЕЙ ЗА АФРОАМЕРИКАНСКА ИСТОРИЯ

● найлонов плик:

— карта таро, дванайсетата по ред, „обесеният“, означава духовно търсене;

— плик с усмихнато лице; неустановим произход;

— нож за картон;

— презервативи „Троя“;

— тиксо;

— миризма на жасмин;

— неизвестен предмет за 5,95$; вероятно плетена шапка;

— касова бележка, която сочи, че магазинът е в Ню Йорк; вероятно евтина книжарница или дрогерия;

— покупката е направена в магазинче на улица „Мълбъри“; извършителят е разпознат от продавачката.

● отпечатъци:

— престъпникът е носил гумени ръкавици;

— отпечатъците по предметите в плика са от малки пръсти, без съвпадения в АСИПО; вероятно от продавачката.

● микроследи:

— влакна от памучно въже със следи от човешка кръв; гарота?

— производител — неизвестен;

— изпратени в КОДИС за анализ; няма съвпадение с други ДНК проби;

— пуканки и захарен памук със следи от кучешка урина;

— вероятна връзка с уличен панаир; направена е проверка за разрешителни за такива празненства; на място са изпратени екипи. Потвърдено — фестивал в Италианския квартал.

● оръжия:

— дървена палка или атрибут от бойните изкуства;

— револвер на „Норт американ армс“, калибър 22, модел „Блек уидоу“ или „Минимастър“;

— самоделни куршуми, кухи, пълни с иглички; без съвпадения в ИБИС или „Дръгфайър“.

● мотив:

— неизвестен; изнасилването вероятно е инсценирано;

— истинският мотив вероятно е да се открадне микрофилмът с броя на „Илюстриран седмичник за цветнокожи“ от 23 юли 1868 година и да се убие Дж. Сетъл заради интереса й към една статия; причините са неизвестни. Статията е за неин прадядо, Чарлз Сингълтън (виж приложението);

— приживе убитият библиотекар е споменал, че още някой се е интересувал от статията;

— записите от телефонните разговори на библиотекаря са изискани; няма следи;

— търси се копие от статията;

— от няколко източника има сведения, че някой е търсил статията; няма следи към самоличността му. Повечето броеве са унищожени. Един е намерен (виж приложението);

— извод: за живота на Дж. Сетъл вероятно все още има риск.

● информацията за случая е изпратена в Архива за особено тежки престъпления:

— убийство в Амарильо, Тексас, преди пет години. Подобен начин на действие — инсценировка (представено като ритуално убийство, но истинският мотив е неизвестен);

— убийство в Охайо, преди три години. Подобен начин на действие — инсценировка (представено като престъпление от сексуални подбуди, но истинският мотив вероятно е поръчково убийство). Материалите по разследването липсват.

ПРОФИЛ НА ИЗВЪРШИТЕЛ 109

● бял мъж;

● 1,80 м, 95 кг;

● на средна възраст;

● нормален глас;

● използвал мобилен телефон, за да притъпи бдителността на жертвата;

● носи тригодишни половинки обувки „Бас“, размер 11, светлокафяви. Дясното ходило е леко изкривено навън;

● миризма на жасмин;

● тъмни панталони;

● плетена маска, тъмна;

● напада случайни минувачи, за да отклони вниманието;

● най-вероятно е наемен убиец.

ПРОФИЛ НА ПОРЪЧИТЕЛЯ, НАЕЛ ИЗВЪРШИТЕЛ 109

● все още няма информация.

ПРОФИЛ НА ЧАРЛЗ СИНГЪЛТЪН

● бивш роб, прадядо на Дж. Сетъл. Женен, един син. Получил от господаря си овощна градина (ферма) в щата Ню Йорк. Работел и като учител. Замесен в ранното движение за граждански права;

● обвинен в кражба през 1868 година, за което се разказва в статията;

● в писмата си споделя, че пази някаква тайна, която би довела до трагедия, ако се разкрие;

● посещавал събрания в Галоус Хайтс;

— замесен в някаква рискована дейност?

● престъплението според „Илюстрован седмичник за цветнокожи“:

— Чарлз е бил арестуван от детектив Уилям Симс за кражба на голяма сума от фонда за обучение на бивши роби в Ню Йорк. Разбил сейфа на фонда и бил видян от свидетел. Инструментите му са намерени наблизо. Повечето пари са върнати. Осъден на пет години затвор. Няма информация за него след излежаване на присъдата. Подозира се, че е използвал връзките си с лидерите на движението за граждански права, за да получи достъп до фонда.

● кореспонденцията на Чарлз:

— писмо 1, до жена му: войнишките бунтове от 1863 година, насилие срещу чернокожите в щата Ню Йорк, линчуване, палежи; риск за собствеността на чернокожите;

— писмо 2, до жена му: Чарлз участва в битката при Аломатокс в края на Гражданската война.

— писмо 3, до жена му: участва в движението за граждански права; получава заплахи; тайната го измъчва.