Джефри Дивър
Дванайсетата карта (38)

38.

Алина Фрейзър — която се представяше за психоложката Патриша Бартън — не беше хладнокръвна като партньора си. Томсън Бойд имаше ледено спокойствие. Нищо не можеше да го впечатли. Алина обаче беше емоционална личност. С гневни ругатни тя се прехвърли през тялото на бащата на Джинива, измъкна се през вратата и се заоглежда за момичето.

Беше бясна, че Бойд е в затвора и че момичето се измъкна.

Задъхваше се. Пак огледа пустата улица. Къде се е скрила малката кучка?

Мярна нещо сиво в далечината. Джинива бе пропълзяла под един очукан син контейнер, за да се скрие в строежа. Алина се затича натам. Беше дебела, но и доста яка и чевръста. В затвора човек или се размеква, или става твърд като камък. Тя беше от вторите.

В началото на деветдесетте Фрейзър бе водачка на банда момичета, които крадяха от минувачите около „Таймс скуеър“ и в Горен Уестсайд. Кой би се усъмнил в група тийнейджърки с пликове от шикозни бутици. Ненадейно изваждаха ножовете и богатите кучки се разделяха с мангизите и бижутата си. Няколко години лежа за непредумишлено убийство — можеха да я тикнат за повече, но прокурорът беше някакъв келеш и се прецака. След като я пуснаха, тя се върна в Ню Йорк. Запозна се с Бойд покрай гаджето си. Когато я покани на кафе, тя си помисли, че е от ония шантави бели, дето си падат по черни момичета, но се оказа съвсем друго. Той я погледна с безжизнените си очи и й предложи да му помага в работата.

Работа ли? Отначало си помисли за наркотици, търговия с оръжие или крадени вещи.

Той обаче шепнешком й обясни с какво се занимава.

Алина не повярва на ушите си.

Томсън й обеща петдесет бона за една няколкодневна задачка.

Как да не приемеш?

За Джинива щяха да получат пет пъти по толкова. Освен това Бойд й обеща допълнителни петдесет хиляди, ако сама убие момичето. Цената се оказа оправдана, защото това бе най-трудното от всички убийства, по които работеха заедно. След неуспешния опит в музея Бойд й се обади за помощ. Фрейзър, която бе по-умната в екипа, предложи да се представи за училищна психоложка и си извади фалшива карта. Започна да звъни по училищата в Харлем, като искаше да говори с някой учител на Джинива Сетъл. Получаваше различни варианти на „съжалявам, нямаме такава ученичка“, докато от „Лангстън Хюс“ й отговориха, че Джинива учи там. Фрейзър облече евтин костюм, окачи си фалшивата служебна карта и влезе в гимназията, сякаш бе у дома си.

Там научи за тайнствените родители на момичето, за апартамента на Сто и осемнайсета улица и (от детектив Бел и колегите му) за къщата в Западен Сентръл Парк и кой я охранява. С тази информация помагаше на Бойд да планира ударите.

Бе наблюдавала апартамента на момичето — докато стана твърде напечено. (Една патрулна кола я спря за проверка, но се оказа, че не търсят нея.)

Фрейзър убеди един пазач в гимназията да й даде записите от системата за охрана и използва това като повод да влезе в дома на инвалида, където получи още информация за момичето. Странно, но точно човекът, когато застреля сега — бащата! — й осигури възможността да изиска и занесе видеокасетата.

След това обаче заловиха Бойд (той през цялото време й повтаряше колко способни са тези детективи) и ако искаше останалите 125 000 долара, Алина Фрейзър трябваше да довърши работата.

Задъхана, дебеланата спря на десетина метра от рампата, водеща към дъното на изкопа. Присви очи срещу ниското слънце на запад и се заоглежда за момичето. „Кучко, покажи се.“

Пак нещо помръдна. Джинива се беше отдалечила в другия край на строежа, криеше се зад машини и купчини строителни материали. Изчезна зад един варел.

Фрейзър се дръпна на сянка, за да вижда по-добре, прицели се и стреля. Куршумът издрънча във варела.

Стори й се, че отзад се вдигна пръст. Дали улучи момичето?

Не, Джинива побягна покрай натрупани като стеничка тухли, камъни, тръби. Фрейзър пак стреля.

Момичето падна от другата страна на стеничката и изпищя. Нещо се вдигна във въздуха. Прах или пръст? Или кръв?

Дали улучи? Фрейзър стреляше добре — с гаджето си, контрабандист на оръжие в Нюарк, често се упражняваха да стрелят по плъхове в покрайнините на града. Мислеше, че е улучила. Трябваше да побърза, някой сигурно бе чул изстрелите. Много хора не биха им обърнали внимание, щяха да си помислят, че на строежа още има работници — но поне двама съвестни граждани щяха да се обадят в полицията.

„Е, хайде, отиди да провериш…“

Тя бавно заслиза по рампата, като внимаваше да не се подхлъзне; беше много стръмно. Внезапно от улицата засвири клаксон. От нейната кола.

Мамка му, помисли си гневно. Бащата на момичето беше жив.

Фрейзър се подвоуми, но бързо взе решение. Трябваше час по-скоро да се маха. Да довърши бащата. Джинива най-вероятно бе улучена и нямаше да издържи дълго. Но дори да беше само ранена, Фрейзър щеше да я намери по-късно. Имаше много възможности.

Проклет клаксон… Звучеше по-силно от гърмежите и сигурно привличаше вниманието. По-лошо — от него нямаше да чуе звука от полицейски сирени. Фрейзър с мъка се изкачи по рампата. Колата обаче бе празна. Бащата на Джинива се беше измъкнал. Кървави следи водеха към близкия вход, където видя тялото му. Ето каква била работата: преди да изпълзи, беше затиснал бутона на клаксона с крика.

Разгневена, Фрейзър го освободи.

Пронизителният звук секна.

Тя хвърли крика на задната седалка и погледна тялото. Беше ли мъртъв? Дори да не беше, скоро щеше да бъде. Тя тръгна към него. Изведнъж спря и се намръщи. Ако е толкова тежко ранен, как е отворил багажника, извадил крика и затиснал волана?

Тя спря и се огледа.

Мярна рязко движение отдясно, чу свистене и нещо желязно я фрасна през ръката. Револверът отхвърча; болката прониза цялото й тяло. Дебеланата изпищя, падна на колене и посегна към оръжието с лявата си ръка. Точно когато го хвана, Джинива отново замахна с железния лост и я удари по рамото. Фрейзър падна и револверът отхвърча надалеч. Заслепена от болка, дебеланата се извъртя и хвана момичето, преди да замахне за трети път. Джинива падна тежко, не можеше да си поеме въздух.

Дебеланата запълзя към револвера, но Джинива се хвърли напред и я захапа за счупената китка. Болката разтресе тялото й като електрически ток. Фрейзър замахна със здравата си ръка и удари момичето в лицето. Джинива изпищя и падна по гръб. Фрейзър несигурно се изправи, държеше окървавената си, счупена китка, и изрита момичето в корема. Джинива повърна.

Фрейзър се олюля и се огледа за револвера, който беше на три метра от нея. Нямаше нужда и не искаше да го използва. Лостът щеше да свърши работа. Кипяща от гняв, Фрейзър вдигна желязото и се приближи до момичето. Изгледа го с омраза и вдигна лоста. Джинива се сви и закри лицето си с ръце.

Отзад някой изкрещя:

— Стой!

Фрейзър се обърна. Червенокосата полицайка от къщата на инвалида бавно се приближаваше към нея; с две ръце държеше голям пистолет.

Алина Фрейзър погледна лежащия наблизо револвер.

— Само ми дай повод — изсъска полицайката. — Това чакам.

Фрейзър сви рамене и захвърли лоста. Коленете й омекнаха и тя седна на земята. Притисна счупената си ръка.

Полицайката се приближи и изрита револвера и лоста настрани. Джинива се изправи и с несигурна походка тръгна към двама приближаващи се тичешком санитари. Заведе ги при баща си.

— Имам нужда от лекар — жално промълви Фрейзър.

— Ще си изчакаш реда — измърмори полицайката и стегна китките й с пластмасови белезници.

„И все пак внимателно въпреки обстоятелства“ — учуди се Фрейзър.

* * *

— Състоянието му е стабилно — обяви Селито, след като се свърза с Презвитерианската болница. — Не знам какво означава това, но така казват лекарите.

Райм кимна. Каквото и да означаваше „стабилно състояние“, Джакс Джаксън беше жив. Новината зарадва криминалиста — заради Джинива.

Момичето имаше само леки ожулвания и натъртвания и вече беше изписано.

На косъм успяха да я спасят от съучастничката на Бойд. Мел Купър провери номера на колата, в която се бяха качили Джинива и баща й, и се оказа, че е регистрирана на някоя си Алина Фрейзър. От електронните картотеки на полицията научиха за едно дело за убийство в Охайо и две нападения с оръжие в Ню Йорк, а също че има досие като непълнолетна, но то беше секретно.

Селито обяви колата на Фрейзър за спешно издирване. Скоро един пътен полицай съобщи, че автомобил, отговарящ на описанието, е забелязан при един строеж в Харлем. Наблизо се чували изстрели. Амелия Сакс се метна на шевролета си и хвана престъпничката точно когато се канеше да пребие Джинива.

Разпитаха Фрейзър, но и тя като съучастника си не беше склонна да сътрудничи. Райм предполагаше, че никой не би предал с лека ръка Бойд — той имаше добри връзки вътре и извън затвора.

Беше ли Джинива най-после в безопасност? Най-вероятно да. Двамата убийци бяха зад решетките, а поръчителят — разкъсан на парчета. Сакс претърси апартамента на Алина Фрейзър, но откри само пари и оръжия — нищо, което да подсказва, че и други биха искали смъртта на Джинива. Скоро щяха да докарат Джон Ърл Уилсън — бившия затворник, изработил взривното устройство в апартамента на Бойд. Райм се надяваше той да потвърди заключението им. При все това с Бел решиха да назначат един униформен полицай за охрана на Джинива.

Компютърът изпиука и Мел Купър погледна екрана. Отвори току-що полученото електронно писмо.

— Аха, мистерията се разбулва.

— Коя мистерия? — измърмори Райм; към края на всяко разследване настроението му се влошаваше, защото отново го обхващаше скука.

— Уинскински.

Индианската дума от пръстена, който Сакс бе намерила сред развалините на кръчмата „Потърс Фийлд“.

— И какво?

— Получих електронно писмо от един професор в Мерилендския университет. Освен буквалното значение на езика на делауерските индианци „уинскински“ е било титла в кликата от „Тамани хол“.

— Титла ли?

— Нещо като сержант. Туийд „Боса“ е бил „големият сахем“, великият вожд. Нашият човек… — Купър кимна към черепа и костите, намерени от Сакс в кладенеца — е бил „уинскински“, вратарят.

— „Тамани хол“…

Райм бавно кимна. Замисли се за престъпния свят от деветнайсети век.

— Туийд е киснал в „Потърс Фийлд“. Сигурно той и хората му от „Тамани хол“ стоят зад скалъпените обвинения срещу Чарлз.

Райм накара Купър да запише последните открития в таблицата. Втренчи се в дъската. След малко възкликна:

— Удивително.

Селито сви рамене:

— Случаят приключи, Линк. Убиецът, тоест убийците са заловени. Терористът се гръмна. Какво толкова удивително има в нещо, което се е случило преди сто години?

— Преди сто и четирийсет, Лон. Нека да сме точни. — Райм се намръщи, съсредоточено се вгледа в таблицата, в схемите, в спокойното лице на обесения. — Знаеш колко мразя да оставям неизяснени неща.

— Да, но кое не е изяснено?

— Онова, което забравихме в разгара на битката, ако мога да използвам от твоите любими клишета.

— Предавам се — изръмжа Селито.

— Тайната на Чарлз Сингълтън. Може да не е свързана с конституцията и терористите, но аз умирам да я науча. Мисля, че трябва да разнищим тази история.

* * *

ВЗРИВЕН МИКРОБУС

● регистриран на името на Бани ад-Дахаб (виж профила);

● снабдявал с храна ресторантчета и улични търговци;

● писмо, в което поема отговорност за планираното взривяване на бижутерийната борса; съвпада с намерените преди това;

● съставни части на бомбата: „Товекс“, жици, батерия, радиоприемник-детонатор, части от опаковката.

ЖИЛИЩЕТО И ГЛАВНОТО СКРИВАЛИЩЕ НА ТОМСЪН БОЙД

● следи от фалафел, кисело мляко и оранжева боя;

● 100 000 долара (платени от поръчителя?) в нови банкноти. Източник — неустановим. Вероятно изтеглени неколкократно на малки суми;

● оръжия (огнестрелни, палка, въже), свързани с предишните огледи;

● киселина и цианкалий — както досега, без производствени маркери;

● няма мобилен телефон; записите от стационарния не са от полза;

● инструменти, свързани с предишните огледи;

● писмо, което разкрива, че Джинива Сетъл е станала свидетел на подготвяна кражба на скъпоценности. Следи от чист въглерод — диамантен прах;

— писмото е изпратено за експертиза на Паркър Кинкейд във Вашингтон;

● самоделно взривно устройство. Отпечатъци на бившия затворник Джон Ърл Уилсън;

— заловен, ще бъде докаран за разпит.

ПРОФИЛ НА ИЗВЪРШИТЕЛ 109

● Томсън Дж. Бойд, бивш затворнически екзекутор от Амарильо, Тексас;

● арестуван.

ПРОФИЛ НА ПОРЪЧИТЕЛЯ, НАЕЛ ИЗВЪРШИТЕЛ 109

● Бани ад-Дахаб, саудитец, нелегално пребиваващ след изтичане на визата му;

● мъртъв;

● в апартамента му не са намерени улики, свързващи го с други терористи; телефонните му разговори се проверяват;

● води се разследване на работодателите му за връзки с терористични групи.

ПРОФИЛ НА СЪУЧАСТНИКА НА ИЗВЪРШИТЕЛ 109

● Алина Фрейзър, арестувана;

● в апартамента й са намерени оръжия и пари, нищо съществено за случая.

„ПОТЪРС ФИЙЛД“ (1868)

● кръчма в Галоус Хайтс, сега Горен Уестсайд; през 1860 — смесен квартал;

● вероятно седалище на Туийд „Боса“ и други корумпирани нюйоркски политици;

● Чарлз отива там на 15 юли 1868 година;

● Кръчмата изгаря до основи след взрив в мазето, вероятно причинен от Чарлз. Да скрие тайната?

● Труп в мазето, мъж, вероятно убит от Чарлз Сингълтън:

— застрелян в челото с 39-калибров куршум от 36-калибров револвер „Колт“ (какъвто е имал Чарлз Сингълтън);

— златни монети;

— жертвата имала „Дерингер“;

— няма документи;

— пръстен с думата „Уинскински“;

— означава „вратар“ или „пазач“ на езика на делауерските индианци;

— било е титла в подмолната политическа организация „Тамани“ на Туийд Боса.

ПРОФИЛ НА ЧАРЛЗ СИНГЪЛТЪН

● бивш роб, прадядо на Дж. Сетъл. Женен, един син. Получил от господаря си овощна градина (ферма) в щата Ню Йорк. Работел и като учител. Замесен в ранното движение за граждански права;

● обвинен в кражба през 1868 година, за което се разказва в статията;

● в писмата си споделя, че пази някаква тайна, която би довела до трагедия, ако се разкрие;

● посещавал събрания в Галоус Хайтс;

— замесен в някаква рискована дейност?

● работил с Фредерик Дъглас за приемането на Четиринайсетата поправка на конституцията;

● престъплението според „Илюстрован седмичник за цветнокожи“:

— Чарлз е бил арестуван от детектив Уилям Симс за кражба на голяма сума от фонда за обучение на бивши роби в Ню Йорк. Разбил сейфа на фонда и бил видян от свидетел. Инструментите му са намерени наблизо. Повечето пари са върнати. Осъден на пет години затвор. Няма информация за него след излежаване на присъдата. Подозира се, че е използвал връзките си с лидерите на движението за граждански права, за да получи достъп до фонда.

● кореспонденцията на Чарлз:

— писмо 1, до жена му: войнишките бунтове от 1863 година, насилие срещу чернокожите в щата Ню Йорк, линчуване, палежи; риск за собствеността на чернокожите;

— писмо 2, до жена му: Чарлз участва в битката при Апоматокс в края на Гражданската война;

— писмо 3, до жена му: участва в движението за граждански права; получава заплахи за това; тайната го измъчва;

— писмо 4, до жена му: отива в „Потърс Фийлд“ с револвера си, за да търси „възмездие“. Резултатът е трагичен. Истината е погребана в „Потърс Фийлд“. Причината за всичките му беди е тайната, която крие.