Робърт Шекли
Десетата жертва (11)

Глава единадесета

Римският Ловен клуб беше съразмерна сграда в неовенециански стил. Полети влезе, мина покрай общите салони и взе асансьора до третия етаж. Слезе и пристъпи към врата с надпис „Салон-1“ (САМО ЗА МЪЖЕ). Тук беше едно от малкото места в Рим, където човек може да отпочине, да попуши, да поговори, да прочете вестници, да обсъди ловуването и дори да поспи, без жена му да влети ненадейно. Освен това човек можеше винаги да каже, че е бил тук, независимо къде е ходил. В салона нямаше телефон и членовете смятаха лоялността за образец на всички добродетели.

Жените Ловци се оплакаха от мачисткото обособяване и недостъпност, така че Клубът им предостави собствен салон на първия етаж, означен като „Салон-2“ (САМО ЗА ЖЕНИ). Наистина той не ги удовлетвори напълно; но както бе казал Волтер, какво изобщо би задоволило една жена?

Полети се отпусна в едно кресло и отговори на поздравите на шест-седем приятели. Всички искаха да научат как върви Лова му. Полети съвсем честно им отвърна, че и идея си няма.

— Лошо — отбеляза Виторио ди Лука, прошарен миланец с осем убийства в своя актив.

— Може би — отвърна Полети. — Но още съм жив — изтъкна той.

— Така е — съгласи се Карло Савици, закръглен младеж, с когото Марчело ходеше на училище. — Но едва ли можеш да го смяташ за актив, нали?

— Предполагам, че не — съгласи се Марчело. — Нищо повече не мога да сторя.

— Можеш много нещо да направиш — изказа се един достолепен старец с прошарена черна коса и лице като силно ощавена кожа.

Полети и останалите млъкнаха. Възрастният мъж беше Джулио Помбело, единственият призьор с десетка, с който можеше в момента да се похвали Рим. Човек е длъжен да показва уважение към един призьор с десетка, дори когато дрънка глупости, както обикновено правеше старият Помбело.

— Трябва да си организираш защитата — рече Помбело, замахвайки дефанзивно с дясна ръка. — Има много благонадеждни защити, както има и множество благонадеждни ловни тактики. Разбира се, най-важна е селекцията: например, една Жертва да не избере ловна тактика, неразумно е и Ловецът да се готви за защита. Смяташ ли, че е така или погрешно схващам ситуацията?

Всички промърмориха, че думите на Маестрото (Помбело обичаше да го наричат Маестро) са на място, издават вещина, че са ефектни и определено по същество. Макар на всички да им се искаше Помбело да онемее на място или да го потърсят на телефона с молба спешно да замине за Корсика.

— Така-а, сведохме проблема до съставните му части — продължи Маестрото. — Ти, Марчело, си Жертва, затова ти е нужна защита. От просто по-просто. Остава само да решим коя от многото отлични защити в наличност ще избереш.

— Не съм много по защитите — рече Полети. — Нито по атаките — додаде той, като помисли.

Маестрото не го чу, тъй като не чуваше ничии думи от Десетото убийство насам.

— Най-добър шанс ти дава използването на Концентрично-полевата дълбинна секвенция на Хартман — обяви той.

Всички бавно кимнаха. В интерес на истината, старецът поназнайваше нещичко за ловуването.

— Май не ми е много ясна — обади се Полети.

— Съвсем е лесна за разбиране — каза Маестрото. — Отпърво човек избира село със значителни размери, може и град. Трябва да си сигурен, че нито Ловецът, нито роднините му живеят там, понеже този фактор прави защитата неефективна. Не е толкова трудно да се намери неутрален град; изумително е, че всъщност шансовете са на твоя страна.

— Точно тъй — обади се Виторио. — Четох миналата седмица…

— И така — продължаваше Маестрото, — като намериш въпросния град, отиваш там и живееш седмица или месец, колкото е нужно на Ловеца да разбере къде си. Тогава, веднъж като тръгне подир теб, го гръмваш между веждите. Съвсем простичко.

Всички кимнаха в знак на съгласие. Полети попита:

— Какво ще стане, ако Ловецът е маскиран добре и те намери първи или…

— О, виждам, че пропуснах ключовата част от Концентрично-полевата секвенция на Хартман — забеляза Маестрото и се засмя на собствената си разсеяност. — Ловецът не може да те намери пръв, колкото и хитроумна маскировка да има. Той не може да се промъкне. Щом влезе в града, той ти е в ръчичките.

— Защо? — учуди се Полети.

— Защото — обясни Маестрото — ти предварително си платил на всеки мъж, жена и дете в града да ти бъдат Съгледвачи и освен това си обещал премия на оня, който пръв мерне Ловеца. Просто, нали? Това е всичко.

Маестрото сияещ се облегна назад. Останалите промърмориха одобрително.

— Плащаш на всеки мъж, жена и дете? — повтори Полети. — Това изисква обаче значителна парична сума. Дори ако е селце с около хиляда жители…

— Предполагам, че са нужни няколко милиона лири, платени авансово. — Маестрото нетърпеливо размаха ръце. — Но какво е това срещу един живот?

— Съвсем нищо — бързо отговори Полети. — Само че нямам няколко милиона лири.

— Това е лошо — съгласи се Маестрото. — Секвенцията на Хартман, по мое мнение, е най-добрата цялостна защита.

— Може би ако получа някакъв кредит…

— Но човек не бива да се отчайва — ободри го Маестрото. — Май си спомням, че чух прекрасни неща за Статичната защита на Кар, макар самият аз да не съм я използвал никога.

— Четох за нея миналата седмица — намеси се Виторио. — При Статичната защита на Кар се запечатваш в стоманена стая, заедно с кислороден регенератор, втечнител на вода, обилен запас храна и свястно четиво. „Абъркромби & Фич“ продават пълно оборудване с осемсантиметрови супер усилени стоманени стени, абсолютно гарантирани срещу взрив до един мегатон.

— Дали ще ми продадат на кредит? — запита Полети.

— Могат — рече Карло. — Но да те предупредя, че „Фортнъм & Мейсънс“ продават вече многостранен вибратор, абсолютно гарантиран да одруса вся и веех вътре в такъв сандък. — Въздъхна и потърка чело. — Ето какво се случи на нещастния ми братовчед Луиджи, при най-първата му защита.

Всички измърмориха колко съжаляват.

— Колкото до мен — обади се Маестрото, — никога не съм харесвал статичните защити. Твърде са обездвижени, липсва им гъвкавост. Мой племенник обаче веднъж използва доста хитроумната Защита на откритостта.

— Не бях чувал за такава — каза Полети.

— Източна форма — обясни Маестрото. — Японците й викат „Неуязвимост посредством външна Уязвимост“. Китайците я определят като „Сантиметърчето, дълго десет хиляди метра“. Вярвам, че има и индуско име, макар да не мога да си го спомня сега. — Всички чакаха. Най-сетне Маестрото продължи: — Както и да е, наименованията нямат значение. Същността на защитата, както ми обясни племенникът, е в откритостта. Откритост! — Всички кимнаха и се приведоха напред. — За защитата си племенникът ми нае няколко квадратни метра гола земя в Абруците почти за нищо. В средата на земята разпъна палатка. От нея се виждаше на километри далеч във всички посоки. Нае и радар от един приятел и купи чифт зенитни оръдия от оръжеен магазин втора ръка. Дори не е плащал в брой за оръдията, просто ги размени за колата си. Мисля, че взе няколко прожектора отнякъде си и монтира всичко за два дни. Какво смяташ, а, Марчело?

— Звучи хитроумно — отговори замислено Полети. — Добре звучи.

— И аз тъй мисля — рече Маестрото. — За нещастие, както се оказа, Ловецът на племенника ми взел, че купил супер тунелокопач от „Арамко“, прокарал тунел под палатката на момчето и го взривил.

— Тъжно, много тъжно — отбеляза Виторио.

— Беше удар за цялото семейство — рече Маестрото. — И все пак основната идея наистина изглежда разумна. Виждаш ли, Марчело, ако спазиш същия принцип, но по-видоизменен, като наемеш, да кажем, равно гранитно поле, вместо пясъчно-варовикова пустош, и се подсигуриш, като инсталираш сеизмографско оборудване, защитата може да проработи много добре. Е, разбира се, ще има някои кусури; старите противовъздушни зенитни оръдия наистина не са много ефективни срещу модерните ракети. Пък и винаги съществува възможност Ловецът да реши да купи я минохвъргачка, я танк, в който случай абсолютната отвореност на защитата също ще е неизгодна.

— Да — съгласи се Полети. — Освен това не мисля, че ще съумея да направя нужните приготовления навреме.

— Какво ще кажеш за засада? — предложи Виторио. — Зная няколко страхотни засади. Най-добрата изисква време и пари, разбира се…

— Нямам пари — повтори Полети и стана, — нито вероятно време. Но искам да ви благодаря на всички за изказаните предложения, особено на теб, Маестро.

— За нищо, за нищо — рече Маестрото. — А какво ще правиш?

— Нищо, нищичко — повтори Марчело. — В крайна сметка, човек трябва да остане верен на самия себе си.

— Марчело, ти си луд! — извика Виторио.

— Въобще не съм — отговори му Марчело, поспирайки на вратата. — Просто съм пасивен. Приятен следобед, господа.

Полети леко се поклони и излезе. Останалите млъкнаха за миг, вторачени един в друг с израз на нещо средно между смайване, раздразнение и досада.

— Той е заразен от фаталното очарование на смъртта — заяви накрая Маестрото. — От опит познавам това типично римско състояние на духа, срещу което човек трябва да се съпротивлява с цялото си същество. Симптомите на заболяването — защото трябва да се определи като такова — са съвсем очевидни за опитното око; а именно, те са…

Всички слушаха с оцъклени празни изражения. Виторио горещо желаеше Великия старец да го блъсне кола, за предпочитане Кадилак, и да го вкарат в болница за година-две. Карло заспа с широко отворени очи; но дори в това състояние, продължаваше да промърморва „Аха, аха“ при всяко спиране на речта на Маестрото и да си подръпва от цигарата. Така и не разкри никога на никоя жива душа как бе усвоил да го прави.