Робърт Шекли
Десетата жертва (4)

Глава четвърта

— Карълайн — заговори господин Фортинбрас, — да те поздравя за прекрасното убийство.

— Благодаря, сър — отвърна Карълайн.

— Деветото, струва ми се?

— Точно тъй, сър — потвърди Карълайн.

— Остава още едно, а?

— Да, сър. Стига да го направя.

— Ще го направиш — успокои я Фортинбрас. — Ще го направиш, защото аз, Джей Уолстъд Фортинбрас, казвам, че ще го направиш.

Карълайн се усмихна сдържано. Фортинбрас се ухили невъздържано. Беше шеф на Карълайн, бос на UUU Телеплекс Ампуърк. Дребен мъж, опитващ се да извиси ръст в грандиозното, чийто вкус към долното биваше надминаван само от задоволството му от просташкото. Облегна се назад, бръсна ръкава на сакото си (оригинално Фулани), отхапа крайчеца на дебелата си пура, плюна върху дебелата десет сантиметра козина на безценния си бухарски килим, изтри уста с дантелена кърпичка, изплетена от бедняци брамини в подпалените от слънцето пристани на Ганг, и поглади чело с огненочервен полиран нокът, за да покаже, че мисли.

Разбира се, не мислеше; опитваше, както беше пробвал от много време насам, да се самохарактеризира. Всъщност, господин Фортинбрас нямаше какъвто и да е характер. Висококвалифицирани професионалисти от години работеха да изправят този единствен недостатък, но без полза. И това беше огромната мъка в живота на Фортинбрас.

— Ще си Ловец сега, а? — попита той.

— Точно тъй, сър.

— И вече си получила известие за новата Жертва?

— Получих, господин Фортинбрас. Мъж на име Марчело Полети, жител на Рим.

— Рим, щат Ню Йорк? — уточни Фортинбрас.

— Рим в Италия — любезно го поправи Карълайн.

— Добре, толкова по-добре — рече Фортинбрас. — Тъкмо ще е по-живописно. Имам идея. Всички искам да я обмислите внимателно и да ми кажете честно и искрено какво смятате. Идеята ми е, след като имаме потенциална призьорка с Десетка, назначена при нас, защо да не отидем и да направим документален филм за десетото й убийство? А?

Карълайн кимна замислено. Освен тях двамата с Фортинбрас в стаята имаше още трима мъже, всички до един млади, представителни, пъргави, талантливи и неприятни.

— Да, да! — извика Мартин. Като Старши изпълнителен асистент-продуцент беше единственият (освен самия Фортинбрас), комуто бе позволено използването на възклицателни знаци.

— Право в целта, шефе — тихо рече Чет. (Доколкото си спомняше, миналата година бяха заснети трийсет и седем документални ленти върху различните аспекти на Лова.)

— Лично аз не съм много убеден — обади се Коул. Като най-млад изпълнителен асистент, нерадостен дълг на Коул беше да не се съгласява с работодателя, тъй като Фортинбрас не би допуснал да е заобиколен само от еветчии. Коул мразеше работата си, защото винаги му се струваше, че Фортинбрас е прав. Мечтаеше за деня, когато ще наемат четвърти изпълнителен асистент, та да може да каже едно „да“.

— Трима срещу един — отбеляза Фортинбрас и олигави отвратително края на пурата. — Май загуби, а, Коул?

— Вероятно не е зле, че стана така — бодро рече Коул. — Чувствам за свой дълг да изразя възгледите си, но мога да ви уверя, че им нямам много вяра.

— Тъкмо туй ти харесвам — одобри Фортинбрас. — Откровеността и разумните доводи отварят пред служителя дълъг път, повярвай ми. Сега да поумуваме… Да кажем, че го кръстим Мигът на истината.

Всички възхитително добре прикриха потрепването си. Фортинбрас продължи:

— Все пак това е съвсем наслуки. Рекох го за проба да видя дали си заслужава. Какво ще кажете за Часът на откровението?

— Страшно ми допада! — тутакси се отзова Мартин. — Съвсем точно показва живота им!

— Добре, добре, да, верно, че е много добре — рече Чет, вкусвайки страховитостта на заглавието с полузатворени очи.

— Мисля, че нещо му липсва — немощно се обади Коул.

— Какво именно му липсва? — попита Фортинбрас.

Никога преди не го бяха карали да обясни защо противоречи. Усети парализираща хватка в гърлото и през стомаха му премина леден тремор. Добре знаеше, че такива са сигурните симптоми на надвисналата безработица.

Мартин, чието добродушие бе пословично на запад чак до Десето авеню, го отърва от затруднението.

— Струва ми се — намеси се той, — че вероятно Коул има наум някое от ония старомодни ефектни заглавия. Да го кръстим просто ДЕСЕТ.

— Може и да го е нямал наум — рече Чет, за да затвори устата на Мартин.

— Май нещо такова си мислех — рече Коул, затваряйки припряно устата и на двамата. — Но разбира се, толкова кратичко вече май нещо мирише на мухъл.

Замълча. Фортинбрас, притиснал среден пръст точно три сантиметра над смътните си вежди, медитираше. Времето течеше. Фортинбрас затвори мержелеещи се очи и после отново ги отвори.

— Десет — рече с глас, малко по-силен от шепот.

— Старовремско — отбеляза Мартин. — Но пък, разбира се, старото винаги се връща…

— Десет — повтори Фортинбрас, радвайки се на думата, сякаш смучеше захарно петле.

— Може да му се даде възможност — допусна Чет, — макар че винаги трябва да помним…

— ДЕСЕТ! — изкрещя победоносно Фортинбрас. — Да, да, ДЕСЕТ! Говори ми, господа, въздейства ми. Хм… — Отново смукна от отвратителната си пура, безуспешно опита да изкриви формата на устата си и продължи: — Имало ли е въобще друг женски Призьор на Десетката?

— Не, доколкото зная — отвърна Мартин. — Поне не в Съединените щати.

— Е, само за тук ни интересува сега-засега — каза Фортинбрас. — Имахме няколко женски Деветки обаче, нали?

— Последна беше госпожица Амелия Брандоум — уточни Мартин. — Стигна до ранг девет преди осем години. — Беше си опреснил познанията предишната нощ, без да предугади днешните събития. Тъкмо защото постъпваше така, Мартин беше Старши изпълнителен асистент-продуцент.

— Какво стана с нея? — поинтересува се Фортинбрас.

— Стана самонадеяна. При десетия опит Жертвата я пипна. Използва ловна пушка, заредена със зърна от птича храна.

— Не звучи баш като смъртоносно оръжие — отбеляза Фортинбрас.

— В този случай достатъчно смъртоносно — каза Чет. — Изстрелът бе произведен от разстояние около пет сантиметра.

— Не ни се иска да станеш самонадеяна, Карълайн — подсмихна се господин Фортинбрас.

— Няма, сър, и на мен не ми се ще — увери го Карълайн.

— Инак ще се окажеш без работа — добави Фортинбрас в жалък опит за остроумие.

— Мога да се окажа и без живот — отвърна Карълайн.

Всички се развеселиха от внезапната духовитост на Карълайн. Щом смехът се приглуши до хихикане, Фортинбрас пристъпи към работа.

— Окей, чеда — започна той. — Подгответе пътуването и да ходим. Имаме свободен половин час за летене вдругиден, между десет и десет и трийсет сутринта, така че заминаваме живи или мъртви, ако трябва. Ха, ха. И така, знаете какъв тон търсим — убийствено сериозен с лек нюанс. Въобще не се занимавайте с някакви епизоди във втори план, само хванете убийството по-въздействащо и ярко, с хумор и достойнство обаче. Разбирате какво имам предвид, нали, Мартин?

— Струва ми се, че мога да си го представя, сър — рече Мартин. Откак стана Старши изпълнителен асистент-продуцент, от три години насам мислеше вместо Фортинбрас. Възнамеряваше от следващата година да успее да поеме длъжността на Фортинбрас.

Не можеше да се отрече, че Фортинбрас е тъп; без да е тотално тъп. Той пък възнамеряваше да уволни Мартин веднага, след като приключеха със задачата. Само че това си беше неговата малка тайна, която не сподели с никого, дори с аналитика си.