Майк Лосън
Вторият периметър (61)

60

Шефът на китайското разузнаване във Ванкувър Жи Чан излезе от дома на любовницата си и бавно тръгна по тротоара. Широкото му лице беше отпуснато и спокойно. Положението около Ли Мей беше толкова стресиращо, че той наистина се нуждаеше от тези няколко часа в компанията на канадската си приятелка. Не толкова заради секса, колкото за закачките и приятния разговор на незначителни теми.

Качи се в служебния си мерцедес, който леко се наклони от тежестта на тялото му. През последните две седмици беше работил до късно и това го освобождаваше от необходимостта да предложи някакви извинения на съпругата си. Натисна едно копче и купето се изпълни с богатия баритон на Нат Кинг Кол. Много харесваше песента „Незабравими“, която мъртвият певец изпълняваше в дует с дъщеря си. Много му допадаше идеята за духовете, които пеят с живите. Жи Чан вярваше в духове.

Една ръка легна върху рамото му сякаш в потвърждение на тази мисъл. Той рязко се обърна, а мерцедесът направи опасен зигзаг по уличното платно.

— Спокойно — прозвуча глас от задната седалка. — Нищо лошо няма да ти се случи.

Краткият поглед в огледалото за обратно виждане накара Чан да се отпусне.

— О, мистър Кармоди — усмихна се той и зъбите му блеснаха в огледалото. — Вече се питах дали изобщо ще се обадите. Бих предпочел да се появите по друг, по-малко драматичен начин, но…

— Искам да ви помогна за Ли Мей — каза Кармоди.

— Правилен отговор, приятелю — кимна Чан. — Вие сте умен човек.

— Имате ли представа къде е?

— Не. Изпрати ни по пощата видеокасета с част от разпита на американската агентка, но след като тя успя да избяга…

— Не знам за какво говорите! — нервно го прекъсна Кармоди. — Последния път, когато се видяхме, Ли Мей се опита да ме убие.

— Чух за това. Имате късмет, че все още сте жив.

— Какво е направила? Ако искате да ви помогна, ще трябва подробно да ме информирате.

Чан кимна и започна да говори. Междувременно насочи колата си към парка „Станли“ — напълно пуст в този час на нощта. Искаше да провери дали след него няма опашка. Десет минути по-късно Кармоди вече знаеше всичко за конфликта между Ема и Ли Мей. Научи и за Джон Уошбърн, чиято обработка беше вървяла паралелно с операцията в Бремертън, научи и за отвличането, изтезанията и бягството на Ема.

— Знаехте ли за намеренията й да отвлече американката, Кармоди?

— Да, но не всичко — кимна бившият тюлен. — Заповяда ми да дойда във Ванкувър и да позволя да ме заловят, след което да хвърля върху Северна Корея вината за операцията в Бремертън. После нареди да запозная американците с мястото на явката ни в китайския квартал, където възнамерявала да отвлече онази Ема, която по-късно да размени срещу мен. Но вместо това се опита да ме ликвидира.

— Хм — рече Чан. Разказът на Кармоди му прозвуча напълно правдоподобно. Той нямаше нито една причина да го лъже и цял куп да му каже истината. — Вече споменах, че Ли Мей ми изпрати една касета с разпита на американката. В нея има някои интересни неща. За жалост плановете на Ли Мей се провалиха. Същата участ сполетя и опита да изведе Джон Уошбърн, както и намеренията й да ни предаде американската агентка. Разбира се, това съвсем не означава, че ние щяхме да я приемем… В момента Ли Мей е в неизвестност. Не знаем какви са плановете й, но тя все още разполага с документацията на Уошбърн и материалите, които сте й предоставили вие.

— Какво искате от мен? — попита Кармоди.

— Да я откриете и да приберете въпросните материали. Радвам се, че се появихте, защото никак не ми се искаше да използвам някой от нашите хора. Втори инцидент на територията на Северна Америка ще ни дойде твърде много.

— Това ли е всичко?

— Знаете, че не е всичко, мистър Кармоди — засмя се Чан.

— А ако изпълня задачата?

— Не, мистър Кармоди. Сега не е време за преговори. Сигурно сте били принуден да изпълнявате заповедите на Ли Мей, но в момента сте част от проблема и имате желание да станете част от неговото решение. Направете каквото искаме от вас, а ако се справите… Да кажем, че тогава ще бъдем по-податливи към евентуалните ви предложения.

После гласът на призрака отново измести тишината в купето.