Майк Лосън
Вторият периметър (59)

58

— Положението не е чак толкова лошо — успокоително рече Смит.

Намираха се в малката зала за свиждане на етажа, а Ема седеше в инвалидна количка, наметната с болничен халат. Количката не й беше необходима, но тя реши да я използва, ако случайно някой я наблюдава.

— Назначил съм шест души да анализират видеозаписите, ще приключат всеки момент — продължи Смит. — До този момент няма нищо тревожно — през половината от времето ти просто бърбориш. Разказала си й за операции отпреди двайсет години, смесвайки ги с други — проведени доста по-късно. Добрата новина е, че не си предала нищо текущо просто защото от три години не работиш за нас.

Разбира се, колегата й не можеше да знае, че работата й за ВРУ не беше напълно преустановена, но тя побърза да добави:

— През последните пет години преди оттеглянето си съм работила предимно в района на Близкия изток.

— Така е — потвърди Смит. — По време на разпита често лъжеш, но не успяхме да разберем дали го правиш нарочно. Лично аз останах дълбоко впечатлен от оная история за съобщения, изпращани с пощенски гълъби. Ако стигне до китайците, те като нищо ще изтребят всички пощенски гълъби на територията на страната!

— Значи не съм издала нищо важно, а? — погледна го Ема.

— Не съм казал такова нещо. Казах само, че положението не е чак толкова лошо. До този момент засякохме три неща, които могат да създадат проблеми, разбира се, ако китайците ги интерпретират правилно. Снощи изтеглихме наш агент от базата за подводници в Куингдао — чисто предохранителна мярка. Прекратихме и дейността на един пекински екип, който работи там почти от десет години.

Смит отпи глътка леден чай от пластмасовата бутилка в ръката си и се намръщи.

— Мразя чай с плодов вкус! Взех го от автомата в дъното на коридора, но се оказа, че проклетите канадци са подредили бутилките с етикетите навътре! Викам си, какво толкова, чаят си чай, и натиснах копчето. В резултат се сдобих с тая гадост, която мирише на малини! Защо прецакват всичко, господи?

— Бил! — погледна го със зле прикрито нетърпение Ема. — Какво има още?

— Нищо, повярвай ми. Вярно, че прослушахме записите съвсем набързо, но сега ще ги изучим подробно. За целта ще ни трябва помощта ти, Ема. Просто за да уточниш, ако можеш, къде лъжеш и къде не…

Смит замълча за момент, после добави:

— Всъщност тя не е много добра в разпитите. По-скоро аматьор, отколкото професионалист. Ако познаваше тази работа, щеше да знае, че за да изтръгне всичко от теб, ще й трябват поне два месеца, включително повторение на въпросите и сверяване на отговорите. Да не говорим, че те е дрогирала повече от необходимото. Много повече. На част от записите просто те няма. Професионалистът би ти инжектирал по-малко препарати и би те разпитвал много по-дълго. Ли Мей познава основните прийоми — какви препарати да използва и как да те лишава от сън. Но няма опит и най-главното — търпение.

— Допускаш ли, че е свалила текста от видеозаписите и го е предала на китайците? — попита Ема.

— Не — поклати глава Смит. — Според нас не е имала време, а и в къщата нямаше нито компютър, нито пишеща машина. Разбира се, тя би могла да направи копия на записите, освен това една касета се губи. На всяка касета е отбелязвала дата и час на записа. Вероятно е взела липсващата, за да впечатли шефовете си и да им докаже, че наистина си златна мина…

— По дяволите! — възкликна Ема, надявайки се, че на липсващата касета няма нищо важно. — Къде според теб е тази жена в момента?

— Ако трябва да правя предположения, бих казал, че все още търси връзка — отвърна Смит. — Докато ти си почиваше, аз проведох среща с резидента на китайското разузнаване в Канада. Мисля, че тя не е при тях, защото този човек щеше да изглежда, как да кажа… облекчен. Но той беше мрачен и ядосан. Явно началниците му го притискат да сложи точка на тази лудост. Затова предполагам, че тя е някъде наблизо, но все още не е осъществила контакт.

— И аз мисля така — съгласи се Ема. — Би могла да се измъкне навреме, но не го е сторила. Би могла да им предаде материалите на Кармоди и Уошбърн, а после да се прибере у дома и да си вземе лекарството…

— След онази глупост в китайския квартал единственото й „лекарство“ ще бъде куршум в тила! — изсумтя Смит.

— Вярно е, но има и друго. Бремертън беше единственият шанс на Ли Мей да възстанови репутацията си и отново да се превърне в звезда на китайския шпионаж. Но тя за втори път се провали. Заради мен й се наложи да прекрати преждевременно операцията с Кармоди, а после пипнахме Уошбърн, преди да го изведе от страната. И ето че беше принудена да направи последната и отчаяна стъпка — да изведе мен, — но пак се провали.

— Излиза, че ти си нейната… как се казваше… Немезида! — засмя се Смит.

— Мислиш, че е шега, но тя е убедена. Аз съм причина за всичко лошо, което се е случило в живота й. Затова няма да се махне, преди да ме убие или да ме отвлече отново!

— Възможно е — промълви Смит. — Но съществува и вероятността да избяга, за да спаси живота си.

— Няма да избяга, Бил. Не е в нейния стил.

— Усещам, че имаш план.

— Имам — каза Ема. — Ще подхвърлим на пресата, че в района на магистралата „Крал Джордж“ е открита да се лута жена с моето описание — без памет и без документи, която е била приета в тази болница. Съобщението ще бъде кратко, като за поредния изгубил се лунатик. Ли Мей ще съпостави външното описание с района и може би ще захапе въдицата.

— Идеята ми харесва — рече Смит.

— Екипът ти обаче трябва да бъде абсолютно невидим — предупреди го Ема. — Тя може да не е кой знае какъв следовател, но е страхотен оперативен агент. Доказа го в китайския квартал, когато ме отвлече и ликвидира куп полицаи. Непременно ще засече онзи, който се мотае на етажа с престилка на санитар, Бил. Или ще се промъкне покрай него, или просто ще го убие.

— Абе ти какво си пила напоследък? — учуди се Смит и очите му блеснаха зад масивните рамки на очилата.

 

 

— Върви си у дома, Джо. Аз ще се оправя.

— Използват те за примамка, Ема — настоя Демарко.

— Точно така. Ще ме покрива екип от опитни убийци, оборудван с модерна техника и най-съвършените оръжия в арсенала на Чичо Сам. За разлика от тях ти дори не умееш да стреляш.

— Все пак успях да изкарам акъла на онази дърта китайка!

— Наистина ценя всичко, което направи за мен, Джо — засмя се Ема. — Ще съм ти задължена до гроб. Но сега си върви у дома. Вече не е необходимо да оставаш, а по всяка вероятност Махоуни е забъркал поредната си дяволска интрига и има нужда от теб.

— Не е точно така — въздъхна Демарко.

— Какво искаш да кажеш?

— Махоуни ме уволни. Съобщих му, че се връщам тук да те търся, но той отсече, че Смит ще свърши тая работа. Аз се заинатих и заявих, че въпреки това ще дойда, и той ме уволни.

Отговорът на тази малка служебна и финансова трагедия беше следният:

— Много добре. И без това беше крайно време да се отървеш от него. Обади ми се, ако не можеш да си намериш работа. Познавам хора, които със сигурност ще помогнат.

— Аз съм юрист, който никога не е практикувал право, Ема — отново въздъхна Демарко. — Стажа, доколкото го имам, натрупах в мазето на Капитолия, а задачите, които изпълнявах, няма как да включа в автобиографията си. Към това трябва да прибавя и незначителната подробност, че от доста време правя вноски за държавна пенсия.

— О, ще се оправиш — махна с ръка Ема.

— Че как иначе — горчиво рече Демарко. — Вече се виждам на новата си работа: „Желаете ли и пържени картофи към бифтека, госпожо?“.