Майк Лосън
Вторият периметър (54)

53

В момента, в който прикладът разби стъклената врата, до слуха на Демарко отново долетя женски писък. Той изрита голям къс стъкло, щръкнал като сталагмит в пещера и достатъчно висок, за да му отреже топките, след което се втурна във вътрешността на къщата. Беше опрял пушката в рамото си, готов да пусне два патрона за едър дивеч на първия, който се появи пред него.

Първият се оказа дребна китайка на около петдесет години, която се беше заковала на място с ръце пред устата, а в очите й се четеше ужас. Видяла, че мъжът с пушката се обръща и тръгва към нея, тя изпищя за трети път, завъртя се на пети и побягна.

— Пресвети боже! — промърмори под нос Демарко и извика след нея: — Хей, почакай!

Жената стигна до входната врата и се вкопчи в бравата. Той хукна след нея с пушка в ръка.

— Хей, почакай, няма да ти сторя нищо лошо!

Жената продължаваше да върти топката, заливайки го с водопад от китайски думи. Сигурно си чете молитвата, помисли той, преодоля разстоянието на два-три скока и сложи ръка на рамото й. Жената се срина в краката му и започне да стене. Ужасни, накъсани от хълцане протяжни стеналия.

— Няма да ти сторя нищо лошо — повтори безпомощно Демарко, отчаяно надявайки се дребничкото създание в краката му да разбира английски. Очите му пробягаха из вътрешността на къщата, очаквайки всеки момент появата на съпруг или друг член на семейството. Дано да не държат оръжие, мрачно си помисли той.

— Съжалявам, стана грешка — извика към виещата китайка той.

Нийл беше сгрешил, съпругата на хазаина — също. Жената в краката му беше поне десет сантиметра по-ниска от Ли Мей, не по-красива от фритюрник. Беше нахлул в погрешна къща, по дяволите!

— Кой си ти? — попита на завален английски жената, разчела правилно идиотското изражение на лицето му, което нямаше нищо общо с изражението на сериен убиец със садистично-сексуални наклонности. И страхът й бързо се превръщаше в гняв. В следващия миг беше на крака и заливаше Демарко с яростни тиради на китайски. А той си спомни за онази следователка с очи на убиец, която бе зърнал в полицейския участък. Надяваше се, че ще има достатъчно пари в брой, за да плати вратата, която току-що беше разбил.

— Защо изкрещя? — попита той.

Жената отвърна нещо на китайски, най-вероятно проклятие, след което премина на развален английски:

— Защото те видях през вратата с пушка в ръка, бял глупако!

— Видя ли ме? — учуди се той.

Жената мълчаливо махна към огледалото на стената, а той осъзна, че ако се премести само метър вляво, ще види в него цялата плъзгаща се врата, от която стърчаха късове стъкло.

В следващия миг съществото насреща му отново го заля с неразбираеми крясъци. Демарко започна да се убеждава, че китайският е най-подходящият език на света за всяка жена, решила да наругае някой представител на противоположния пол.