Майк Лосън
Вторият периметър (53)

52

Лок отвори вратата на спалнята и насочи поглед към бялата жена, окована с белезници към леглото. Макар и унесена, тя все още беше будна. Упойващите препарати не бяха напуснали кръвоносната й система.

Вече цяла седмица Лок стоеше затворен в тази къща и изпълняваше заповедите на една арогантна жена. Тази бялата, която лежеше пред него, също беше арогантна. Но нямаше да остане такава, след като приключи с нея.

Пристъпи към леглото и се наведе над неподвижното тяло. Изпита вълнение от факта, че жената е окована с белезници. Безпомощното й състояние също го възбуждаше. Измъкна ножа от джоба си и натисна копчето на дръжката. Десетсантиметровото острие изскочи навън с остро изщракване. Най-напред щеше да разреже дрехите й, просто защото това беше най-лесно. Сграбчи блузката й и пъхна острието на ножа под най-горното копче. После сбърчи нос. Тази жена наистина вонеше ужасно! Знаеше, че не се беше къпала цяла седмица, но тази воня беше друга, още по-гадна. Очевидно се дължеше на препаратите, с които я бяха тъпкали ежедневно.

Отмести ножа и разкопча белезниците.

— Хайде, ставай! — каза на английски той. — Миришеш лошо!

— Какво правиш? — попита на китайски Бао, появил се в рамката на отворената врата. — Ли Мей каза да не й сваляме белезниците.

— Мисля да се позабавлявам, братовчеде — ухили се Лок. — Като свърша, ще я прехвърля и на теб.

— Какво?! — зяпна Бао.

Тоя е вечно объркан, помисли си с досада Лок. Ако не беше толкова огромен, ползата от него щеше да е пълна нула. Без да му обръща повече внимание, той се извърна към Ема и изкрещя:

— Ти става и отива да вземе душ. Веднага!

Ема не реагира. Беше тотално изтощена, но остатъците от наркотиците продължаваха да действат върху съзнанието й. В главата й нахлуваха и изчезваха несвързани мисли и разпокъсани образи. Сякаш в мозъка й се беше настанил миниатюрен пастир и час по час го ръчкаше с остена си. В същото време усещаше, че въздействието на дрогата намалява. Ослепителните проблясъци в мозъка й се разредиха, сънят вече не изглеждаше толкова невъзможен. А сега този кльощав азиатец, който я беше дупчил със спринцовките си в продължение на цяла вечност, крещеше в ушите й да става. Не. Няма да помръдне. Трябва да поспи.

Лок се наведе, хвана лявата й ръка и рязко я дръпна.

— Ти вземе душ! — изкрещя той и я побутна към вратата. — Веднага!

Душ. Това звучи много добре, замаяно си помисли Ема.

— Ти мърда по-бързо! — блъсна я към вратата Лок.

Блъскането й се отрази добре, придвижването по коридора — също. Мъглата в съзнанието й бавно започна да се разсейва.

Великанът зад гърба й каза нещо на китайски.

— Ще ни докараш беля — бяха думите му, предназначени за Лок. — Ли Мей каза да не излиза от стаята.

— Ще правя каквото си искам! Ли Мей е една арогантна кучка и нищо повече! — отсече Лок, после извърна глава и се ухили. — Можеш да гледаш, братовчеде! Така ще разбереш какво да правиш, когато ти дойде редът!

— Няма да я пипна! — поклати глава Бао.

Лок отново блъсна Ема в гърба и изкрещя на английски:

— Ти мърда по-бързо!

Стигнаха до банята. Лок я бутна вътре. Нерешително сбърчил чело, Бао ги наблюдаваше от коридора.

— Сваля дрехите! — заповяда Лок.

— Какво? — замаяна промълви Ема.

Онзи я перна по врата — съвсем леко, колкото да привлече вниманието й.

— Ти сваля дрехите, защото взема душ!

Ема кимна и започна да разкопчава блузката, която не беше събличала цяла седмица. В един момент осъзна, че вратата на банята е отворена, и протегна ръка към топката на бравата.

— Не! — кресна Лок. — Врата остава така!

— Добре — кротко отвърна Ема и усети с облекчение как съзнанието й започва да функционира. Най-после! Продължи да разкопчава блузката си.

— По-бързо! — заповяда Лок.

— Добре — кимна Ема, но продължи със същото темпо. Свали блузката, огледа малката баня и спря очи върху Лок. По-скоро върху гадно похотливата му усмивка. Очите й се плъзнаха надолу и спряха върху кобура, увиснал под мишницата му. Вероятно и гигантът в коридора беше въоръжен, но пистолетът му не се виждаше. Отново огледа банята. Не откри нищо, което би могла да използва като оръжие. Нищо, което да й даде някакво предимство.

Приключила с блузката, тя отново се обърна към Лок. Този път в очите й имаше открито предизвикателство.

— Искам да остана сама.

Изрече думите бавно, но много по-ясно от преди. Скованите й устни се движеха по-леко, мислите й течаха далеч по-свързано — разбира се, доколкото й позволяваше липсата на сън в продължение на дни.

— Ти затваря уста и взема душ! — заповяда Лок.

Ако не се подчиня, той отново ще ме удари, помисли си Ема. Но за целта ще трябва да се приближи, а това ще ми даде шанс да измъкна пистолета от кобура му. Поклати глава и леко въздъхна. Не се доверяваше на рефлексите си. Прецени, че още преди да посегне към кобура, гигантът ще се притече на помощ на приятеля си.

Приключи със събличането. Лок каза няколко думи на китайски.

— Има хубаво тяло за възрастта си — подвикна към Бао той. — Стегнато. Малко кльощаво, но стегнато. И хубав задник.

Бао само поклати глава. Голата бяла жена го отвращаваше, братовчед му — също.

— Ще ида да направя чай — съобщи той. Не искаше да има нищо общо с това, което се случваше.

— Иди — изсмя се Лок. — Чаят ще ти помогне, а може и да вкара малко желязо в меката ти пишка!

Ема влезе под душа, затвори стъклената врата на кабината и завъртя крановете.

Лок понечи да й заповяда да отвори вратата, но после реши, че харесва силуета, който се очерта през полупрозрачното стъкло. Сякаш беше на кино. Откри, че така е много по-възбуждащо, отколкото ако я наблюдава директно.

Прекрасно, въздъхна Ема и с наслада се отпусна под струите. Наистина прекрасно! Водата бързо я ободри. Започна да се мие бавно, без да бърза. А и едва движеше ръцете си от умора. На перваза имаше шишенце шампоан. Протегна ръка да го вземе и пръстите й напипаха самобръсначката. Малка, розова, за еднократна употреба. Изля шепа шампоан върху главата си и започна да я разтърква. После взе самобръсначката.

Беше намислила да остане под душа максимално дълго, докато Лок не започне да крещи. Колкото по-дълго останеше под водната струя, толкова по-добре щеше да се защити. Трябваше да протака. Усещаше какво е намислил Лок и си даваше сметка, че не може да му попречи.

След минута китаецът започна да блъска по стъклото на вратата.

— Ти вече чиста! Излизай!

Ема не помръдна.

— Казах, спри! — изкрещя той. — Иначе пребия теб!

Ема бавно завъртя крановете с лявата си ръка, а с дясната здраво стисна самобръсначката. Обърна се с лице към вратата, извика и се стовари върху нея с цялата тежест на тялото си. Усети как острият ръб разпаря лявата й ръка, малко над китката, нещо я парна в дясното бедро.

Чул писъка, Бао се появи откъм кухнята в тромав тръс.

— Какво стана? — извика на братовчед си той.

— Тъпа жена! — изсъска Лок. — Тъпа, тъпа жена!

Бао се втренчи в голата жена, която лежеше сред счупените стъкла на пода на банята.

Лок грабна някаква кърпа, хвърли я към Ема и изкрещя:

— Ставай!

— Искам да спя — промълви Ема, без да помръдва. После затвори очи. Наистина можеше да заспи направо там, върху счупените стъкла.

— Мамка му! — изруга на китайски Лок. Наведе се да я изправи на крака и видя самобръсначката в дясната й ръка. — Тъпа жена! — изръмжа отново той, изтръгна самобръсначката от пръстите й и я запрати в коритото под душа. После рязко я дръпна, а тя нададе пронизителен писък, който го принуди да разхлаби хватката си. Тая тъпачка като нищо си е изкълчила рамото при падането, помисли си той.