Майк Лосън
Вторият периметър (47)

46

Дебелия Нийл бавно се завъртя, оглеждайки мотелската стая на Демарко. Приличаше на слон, който прави пирует.

— Каква дупка, господи! — възкликна той. — Не ми казвай, че това е цялата обитаема площ!

Нийл беше прехвърлил петдесет години, висок не повече от метър и шейсет и тежък около сто и петдесет кила. Беше от хората, които никой не желае да има за съсед в салона на пътнически лайнер. Главата му беше олисяла на темето, но останалата коса беше пусната на воля и стигаше до средата на гърба му, стегната в сиворуса конска опашка. Демарко никога не го беше виждал в друго облекло освен шарена хавайска риза, къси панталони и сандали — същото носеше и в момента.

— Това мога да си позволя — глухо поясни той.

— Чичо Сам май е решил да свие дефицита в бюджета си, като ти е орязал командировъчните — отбеляза Нийл.

— Нещо такова — потвърди Демарко. Нямаше смисъл да му обяснява, че на всичко отгоре е безработен.

— Това е добре — отсече дебелият. — Някой ден сигурно ще опра до социални помощи и няма да е зле, ако в торбата все пак има нещичко…

Такъв му беше хуморът на Нийл. Ако наистина опре до социални помощи, той просто ще хакне съответния сървър и държавата ще изплюе най-тлъстия чек в историята на пенсионното осигуряване.

Нийл беше стар сътрудник на Ема — един от хората, които си изкарват хляба с продажба на информация. Специалността му беше да преодолява различните електронни защитни стени и да прониква в криптирани системи. Поставянето на подслушвателни устройства в спални и заседателни зали му беше нещо като втора специалност. Демарко подозираше, че част от доходите му идваха директно от държавните институции, а друга му осигуряваха хора, които държат да бъдат в крак с конкуренцията. Но както и да е. Преди време Ема му беше спасила живота и това беше причината Нийл да скочи в първия самолет след обаждането на Демарко. Пристигна във Ванкувър точно навреме за закуска.

— Къде ти е оборудването? — попита Демарко.

Нийл не отговори, все още зает да оглежда мотелската стая.

— Няма джакузи — обяви той, след като надникна в миниатюрната баня, а после се обърна и разпери ръце като Христос на кръста. — За бога, Джо, тук не предлагат дори румсървис!

— Ще оцелееш приятелю, повярвай ми — насърчително се усмихна Демарко. — А сега ми кажи къде ти е оборудването.

— В микробуса на паркинга — отвърна Нийл и посочи с палец зад гърба си. — Преди да го разтоваря, трябва да поговорим, а аз умирам от глад.

Гладът на този човек е хроническо състояние, напомни си Демарко.

Избраха малък ресторант на име „Денис“, който се намираше на две пресечки от мотела. Нийл поръча закуска, която спокойно можеше да нахрани гладуващите в Етиопия. След като унищожи половината от нея, той вдигна глава и каза:

— Трябва да си изградим работна хипотеза.

— Какво?

— Чу ме добре. Аз мога да проникна във всички бази данни на Канада, но все пак трябва да стесним кръга, нали? Предлагам да започнем с предположения, които ще ни помогнат да фокусираме усилията си. Схвана ли?

— Схванах — кимна Демарко. — Ето ти и първото предположение: Ема е жива и все още се намира в Канада.

— Силно се надявам да е така, Джо — отбеляза дебелият. — Но я ми кажи на какво се базира това предположение — на разум или на емоции?

— На разум. Ако Ли Мей искаше да я ликвидира, щеше да я застреля на място, още в колата. Признавам, че второто предположение е доста по-условно, но ние сме длъжни да допуснем, че Ема все още е в Канада.

— Защо, ако смея да попитам?

— Защото, ако са я натикали в някой контейнер за Китай, спокойно можем да се приберем у дома и да й запалим по една свещ. Не съм готов за такава стъпка, следователно трябва да допуснем, че тя все още е тук.

— Но защо Канада? — попита Нийл. — Може би вече е в Щатите. Най-вероятно в Аляска, ако изключим останалите четирийсет и осем щата.

— Възможно е — призна Демарко. — Граничните пунктове обаче се наблюдават както от канадците, така и от нашите. А Щатите са последното място, на което Ли Мей би желала да се озове. Но надеждата ми, че Ема все още е тук, е свързана с едно друго обстоятелство: според Смит китайското разузнаване не стои зад тази операция, а Ли Мей ще се нуждае от помощ, за да изведе Ема от страната. Трябва да бъде осигурен кораб от приятелска страна, да се потърси надеждна спедиторска фирма, да се изработи фалшива товарителница за съответния контейнер, което едва ли е по силите на един човек.

— Нямам мнение — сви рамене Нийл.

— Трябва да допуснем, че тя е все още тук! — настоя Демарко.

Доловил отчаянието в гласа му, Нийл кимна.

— Добре, приемаме, че е все още в Канада. А после какво?

— После не знам — въздъхна Демарко. — Точно затова те повиках.

Дебелия понечи да каже нещо, но в крайна сметка реши да погълне още едно парче бекон — вероятно петото, ако не и шестото поред. След като го глътна, той заби вилицата си в огромна, подгизнала от сладък сироп палачинка.

— Нийл! — нетърпеливо го подкани Демарко.

— Мислил ли си защо тази жена е отвлякла Ема, вместо да я ликвидира на място? — попита събеседникът му.

— Да, и заключенията ми не са особено приятни — въздъхна Демарко. — Според Смит тя иска да изцеди от нея всичко, което знае. Главно секретна информация.

Умишлено избягна думичката „изтезание“.

— Така си и мислех — кимна Нийл. — Предлагам засега да оставим тази тема и да се върнем на въпроса за работната хипотеза.

Затвори очи, езикът му изскочи навън и с наслада облиза устните. Първо горната, а след това и долната. Прилича на Ниро Улф — легендарния частен детектив от романите на Рекс Стаут, помисли си Демарко. Един Ниро Улф, облечен в шарена хавайска риза…

— Къде би могла да я скрие? — попита Нийл.

— Ако знаех, вече щях да…

— Въпросът е риторичен, Джо. Налага се да свикнеш, защото аз често използвам такива. Дай сега да видим дали можем да стесним кръга от вероятности относно местонахождението на Ема… Първо, аз не вярвам, че Ли Мей я държи в оживен район…

— А защо не? — вдигна вежди Демарко. — Кой ще забележи, ако я натика в мазе или в празен апартамент в някой от небостъргачите в центъра?

— Едва ли — поклати глава Нийл. — Трябва й място, на което спокойно може да пренесе вързан човек, най-вероятно в безсъзнание. Място, на което съседите няма да видят как качва по стълбите жена с белезници и превръзка на очите.

— Спокойно може да го стори по тъмно.

— Отвличането е станало по обяд. Едва ли са се возили в онзи джип, докато се мръкне. Не, Джо. Тази Ли Мей се нуждае от място, където може да влиза и излиза, без да привлича вниманието. Тя и съучастниците й имат нужда от храна и всичко останало…

— Може би… — започна Демарко, но Нийл продължи разсъжденията си така, сякаш беше сам на масата:

— Не вярвам, че ще я скрие в район с многобройно азиатско население, какъвто е китайският квартал… Разбира се, тя и съучастниците й лесно ще се смесят с тълпата, но да не забравяме, че китайското посолство разполага с многобройни информатори там — далеч повече от тези, които обслужват канадското правителство. Предполагам, че в този момент и китайците, и канадците са вдигнали на крак целия си контингент във Ванкувър — агенти, главатари на банди, търговци, фалшификатори — и всички тези хора вече издирват Ли Мей и двамата й съучастници.

От друга страна, китайският произход на Ли Мей също е проблем. В чертите на града живеят много азиатци, но положението в предградията е съвсем друго. Там Ли Мей и помощниците й неизбежно ще бият на очи — факт, който може да се превърне в предимство за нас.

— Как точно…

— Следователно ще включим в работната си хипотеза и предположението, че Ема е затворена на изолирано място, но извън районите с многобройно азиатско население.

— По дяволите, Нийл! — избухна Демарко. — Това означава почти цялата гадна Канада — оттук чак до Нова Скотия!

— Нищо подобно. Пътуването отнема време и увеличава риска. Никой разумен човек не би го предприел. Разумният човек ще намери някое място близо до Ванкувър, където да скрие жертвата си много скоро след отвличането. По тази причина съм на мнение, че Ема се намира някъде в околностите на Ванкувър, но на такова място, където никой няма да обърне внимание на красива китайка в компанията на две мутри. Което ни изправя пред проблема с мутрите — рязко и без никакъв преход смени темата Нийл. — Кои са те? Китайски агенти? Отговорът вероятно е отрицателен, както правилно е предположил твоят мистър Смит. Значи са хора, които заработват нещо странично. Иначе казано, хора като мен: специалисти, които работят срещу заплащане, но извън държавните структури.

Дебелакът замислено млъкна, после кимна.

— Да, всичко дотук ми звучи логично… — Помълча още малко, после вдигна глава. — Ето каква е работната ни хипотеза, Джо: Ема е жива, намира се в околностите на Ванкувър в компанията на две китайски мутри. — Потърка пухкавите си ръчички и добави: — Сега вече имаме с какво да започнем.

— С какво по-точно, Нийл? Твоята работна хипотеза понамали копата със сено, но тя си остава една огромна шибана копа!

Главата на дебелака се поклати с престорено смайване.

— Нека обясня за бавно загряващите в групата — въздъхна той. — Ще започнем с преглед на имотите, обявени за продажба или под наем. Или по-скоро вече отдадените под наем през последните две седмици на клиентка от азиатски произход или на двойка китайци. Бихме могли да стесним значително промеждутъка от време, тъй като тази операция е била подготвена съвсем набързо. Засега ще се ограничим върху един кратък отрязък — от деня на пристигането ви в Бремертън до отвличането на Ема.

— Но как ще разбереш дали Ли Мей е наела някакъв имот? Допускаш ли, че ще го направи под собственото си име?

— Не, но тя и компанията й със сигурност ще наемат имот с азиатски имена, независимо дали са китайски, японски или корейски. В краен случай би използвала име, което звучи еднакво приемливо и за хора със смесен произход.

— Например?

— Например Ли. Името е колкото китайско, толкова и американско. Или Парк. Корейско или американско е то?

— Ясно — кимна Демарко. — Но защо да не използват друго, не-китайско име? Да речем Джоунс, Тейлър или Бътлър?

— По две причини. Първо, подобно име ще привлече вниманието. Според мен са използвали азиатски имена, по простата причина че имат фалшиви документи. А след като имаш фалшиви документи и си азиатец, няма начин те да са на името на Феншоу.

— Ако е така, онзи от китайското посолство може би знае под какво име се подвизава Ли Мей.

— Не е зле Смит да провери — кимна Нийл. — Но се съмнявам, че ще получи отговор. Но не бива да забравяме и двамата бандити.

— Какво за тях?

— След като са бандити, има шанс да са регистрирани в полицията. Ако не са, можем да поразпитаме подземния свят — гангстери, мафиотски босове. Някой може да ги познава. Ако канадците се заемат с това, може би ще изскочи нещо.

Нийл понечи да каже още нещо, но стисна устни.

— Какво? — изгледа го продължително Демарко.

— Мисля, че трябва да търсим и още един човек. Най-вероятно фармацевт.

— Фармацевт ли?

— Да. Ти спомена, че Ли Мей най-вероятно иска да измъкне някаква информация от Ема. Това може да стане или като й изтръгва ноктите, или…

— Ясно, разбрах.

— Добре. Но този начин на водене на разпит не е много ефективен, особено ако става въпрос за голямо количество информация. В смисъл че ако искаш да научиш къде е заровено фамилното имане, един здрав тупаник може да свърши работа. Но когато става въпрос за голямо количество информация, трябва време. Човекът, когото разпитваш, има нужда да се възстанови от изтезанията. Нерядко ти трябва и лекар, който да държи жертвата жива. Но изтезанията се мръсна работа, вдига се много шум. Освен това няма начин да разбереш дали пленникът казва истината, особено когато свикне с болката. Ако аз бях на мястото на Ли Мей, щях да използвам упойващи вещества. Но след като едно от основните ни предположения гласи, че тази операция не се провежда по нареждане и знание на китайското правителство, откъде ще се сдобие с упойващи вещества Ли Мей?

— От някой фармацевт.

— Точно така. От много специален фармацевт.

Нийл разгъна салфетката и я разстла върху празната си чиния, сякаш покриваше труп.

— Окей, Джо — въздъхна той. — Да се връщаме в мотела и да разтоварим оборудването. Мисля, че научих достатъчно, за да започнем.

— Дали хората на Смит са стигнали до същите заключения? — попита Демарко, докато крачеха към колата.

— Възможно е. Стига да са толкова умни, колкото съм аз.

— Да приемем, че е така.

— Ако приемем, че е така, те ще търсят информация по законния път, тоест от канадците. Ако бяхме на американска територия, Смит със сигурност щеше да действа по-грубо и да наруши някои граждански права. Но тук могат да искат само законни неща — преглед на картотеките, досиетата и прочие. А поради факта че не техен бивш агент е изчезнал, канадците ще се придържат строго към правилата. Но това се отнася за канадците, Джо. Аз, момче, няма да се придържам към никакви правила, защото дължа живота си на Ема.