Майк Лосън
Вторият периметър (11)

10

Дейв Уитфийлд беше убит с нож.

Точно в 8:10 ч беше набрал мобилния телефон на Демарко, а двайсет и осем минути по-късно беше напуснал корабостроителницата. Никой не знаеше защо го е направил и накъде е тръгнал, но Демарко имаше едно определено предположение. Лошата връзка по време на разговора вероятно се дължеше на факта, че Уитфийлд беше тръгнал да го търси в мотела, разчитайки да го хване на закуска в този все още ранен час.

Колата на инженера беше на малък паркинг на три пресечки от корабостроителницата. Той побираше шест-седем коли и до него се стигаше по тясна уличка. На практика представляваше заден двор на частен дом, чийто собственик отдавна беше стигнал до заключението, че вместо да стриже тревата, може да събира по осем долара на ден от работниците и служителите на корабостроителницата. Виждаше се само от пешеходната алея и от задните прозорци, разбира се, ако собственикът реши да надникне.

Именно на този паркинг бе убит Уитфийлд, а съдейки по температурата на черния дроб и някои други допълнителни фактори, часът на смъртта беше установен на около девет сутринта. Смъртоносният удар бе само един, нанесен с дълъг нож, проникнал между ребрата и прерязал аортата. Нападателят бе прибрал портфейла и часовника на жертвата и бе натикал тялото под колата — открито часове по-късно, когато работник от корабостроителницата отскочил до колата си по време на обедната почивка.

През първите два дни след убийството Франк Хатауей демонстрира на какво е способен един изключително разгневен главнокомандващ флота. Побеснял екип следователи от Служба разследвания към ВМС връхлетя корабостроителницата, а началникът на местната полиция получи такъв ритник в задника, че беше принуден да се раздвижи. В разследването се включиха и двама агенти на ФБР от Бюрото в Сиатъл, които бяха командировани в Бремертън. Тяхната юрисдикция беше малко спорна, защото престъплението бе извършено в очертанията на градчето, но в Сиатъл прецениха, че ще е по-добре да не занимават бесния Хатауей с такива подробности.

Демарко и Ема бяха разпитани няколко пъти. Те нямаха причини да не сътрудничат на ченгетата и съвестно им разказаха всичко, което знаеха. Разбираем интерес у тях предизвика последното телефонно обаждане на жертвата, но Демарко категорично изтъкна, че макар да имаше предвид Нортън и Мълърин, Уитфийлд не му беше казал нищо, което може да се тълкува като мотив за убийство. Освен това неколкократно повтори колко лоша била връзката.

— Вижте какво — каза на следователите той. — Цялата работа е там, че Уитфийлд не харесваше работата на тези двамата и смяташе, че вземат твърде много пари за нея. Не знам защо ми се обади, но ние не открихме нищо незаконно в проекта на външната фирма, още по-малко пък нещо, за което някой заслужава да бъде убит.

Нортън, Мълърин и Кармоди бяха разпитани от военните следователи, от агентите на ФБР и от градската полиция. И тримата представиха алиби за времето на убийството, което беше старателно проверено. Бяха разпитани колеги и съседи на Уитфийлд, събраха се всички възможни веществени доказателства от местопрестъплението, а кварталът беше подложен на обстойна проверка от цинично настроени ченгета.

Подозренията срещу Нортън и Мълърин отпаднаха почти веднага. Установи се, че по времето на убийството те са се намирали в периметъра на корабостроителницата — факт, потвърден от двайсетина свидетели. Двамата представиха и един вид електронно алиби: при влизане и излизане от района всеки служител прекарваше магнитната си карта през четящо устройство, което отбелязваше часа, минутата и датата. Разпечатката показа кога Уитфийлд е напуснал корабостроителницата, а срещу имената на Мълърин и Нортън бе отбелязано, че са влезли в района в 7:00 ч.‍ и са го напуснали чак следобед — първият в 15:59 ч, а вторият — в 17:30 ч.‍

Макар че алибито му не беше толкова желязно като на подчинените му, Фил Кармоди също отпадна от кръга на заподозрените. Оказа се, че в часа на убийството той е закусвал в ресторант, намиращ се само на пет минути с кола от паркинга, на който Дейв Уитфийлд беше намерил смъртта си. Това означаваше, че за да го убие, Кармоди би трябвало да отсъства от ресторанта минимум петнайсет минути: пет, за да стигне до паркинга, две-три, за да използва ножа и да скрие трупа, плюс нови пет, за да се върне. Келнерката в тази част от салона беше сигурна, че клиентът не се е губил от погледа й за такъв период от време, а след това си спомни, че на два пъти по време на закуската е допълвала чашата му с кафе. След което добави, че Кармоди седял в дъното, близо до задния изход.

Както можеше да се очаква, Махоуни стовари цялата вина върху Демарко.

— Какви ги свърши, Джо? — изрева в слушалката той. — Хатауей искаше само да проверим някакъв пиклив договор, а какво стана?! Племенникът му се прости с живота си! Сигурно си оплескал нещо, Джо!

Демарко беше убеден, че не е оплескал нещата дотам, че да стане причина за убийството на Уитфийлд, но едновременно с това се чувстваше виновен, че не го потърси след разпадането на връзката. Това, което каза на ченгетата, беше чистата истина — той действително не разполагаше с факти, които свързват убийството на Уитфийлд с работата на Нортън и Мълърин. Безпокоеше го само часът на обаждането. Така или иначе, вече не можеше да напусне Бремертън, преди да открие причините за убийството на Уитфийлд.

Ема също реши да остане, макар че спокойно можеше да си тръгне. Тя беше разтревожена и от още нещо освен от убийството. Но не пожела да го сподели с Демарко.

Четирийсет и осем часа след смъртта на Дейв Уитфийлд градската полиция на Бремертън арестува човек, заподозрян в убийството му.