Астрид Линдгрен
Кале Бломквист по следите на отвлечените (13)

Тринадесета глава

Ева-Лота седеше на кушетката си и размишляваше. Тя дъвчеше кичур от русата си коса и размишляваше напълно отчаяна. И стигна до извода, че всичко е безнадеждно. Как би могла тя, затворена в тази клетка, да попречи на някой да качи Расмус на самолет и да го отведе в чужбина? И какви коварни планове кроеше този Петерс? Вероятно, мислеше си Ева-Лота, той е загубил всяка надежда да се докопа до ценните документи в Швеция. И затова сега иска да принуди професора да направи изчисленията още веднъж. И затова, естествено, ще го отведе в някоя лаборатория в чужбина. А Расмус беше неговият заложник. Бедният малък Расмус не беше страдал много досега, но какво ли щеше да стане с него сред банда престъпници в чужбина? Тя виждаше във въображението си как професорът седи на една маса и прави изчисления, докато един зловещ надзирател размахва камшик над Расмус и крещи: „Изобретявай! Изобретявай или!…“.

Гледката беше мъчителна и Ева-Лота изстена тихо.

— Защо хленчиш така? — попита Расмус. — А защо Ник не се връща, за да ме изведе? Искам да пусна моите кораби във водата.

Ева-Лота се замисли. В главата й се оформяше една идея. Когато идеята узря напълно, тя изтича при Расмус.

— Расмус, не ти ли се струва, че днес е много топло?

— Ъхъ — съгласи се Расмус.

— Нали ще бъде прекрасно да се изкъпем в морето.

Расмус рипна от радостна възбуда.

— Ами да — извика той и заподскача въодушевен, — ще отидем да поплуваме! Вече мога да плувам до пет.

С преувеличено възхищение Ева-Лота плесна с ръце.

— О, бих искала да видя това — извика тя. — Но ще трябва хубавичко да поврънкаш на Ник. Иначе няма да стане.

— Ясно — рече Расмус самоуверено. Той знаеше какво да прави, когато беше необходимо.

И когато Ник най-сетне влезе, Расмус се хвърли към него:

— Ник, може ли да отидем да се изкъпем в морето?

— Да се изкъпем в морето ли? — повтори Ник. — И откъде ти хрумна това?

— Толкова е горещо — захленчи Расмус. — Защо да не отидем да се изкъпем в морето, щом е толкова топло.

Ева-Лота си мълчеше. Знаеше, че е най-умно да остави нещата в ръцете на Расмус.

— Мога да плувам до пет — обясни Расмус. — Нима не искаш да видиш как плувам до пет, Ник?

— Е, да — проточи Ник. — Но да ходим чак до морето… Не, не вярвам, че идеята ще се хареса на шефа.

— Но как да ти покажа, че мога да плувам до пет, ако не отидем до морето — попита Расмус с убийствена логика. — Да не искаш да плувам на сухо?

С това за него случаят беше изяснен. Ник едва ли беше толкова глупав да се откаже доброволно от възможността да види как Расмус плува до пет. Той пъхна малката си ръчица в големия юмрук на Ник и заяви:

— Хайде, да вървим!

Ник погледна презрително към Ева-Лота и каза грубо:

— Ти няма да дойдеш с нас.

— О, не, тя трябва да дойде, за да види как плувам.

Трудно му беше на Ник да се отбранява срещу настоятелните детски гласове. Той сам се презираше за слабостта си, но нещата бяха стигнали дотам, че Расмус можеше да получи от него всичко, което му хрумнеше, само като сложи малката си ръка в неговата и го погледне със своите радостни, изпълнени с надежда очи.

— Е, добре, от мен да мине, тръгваме! — измърмори Ник.

Точно за това беше мечтала Ева-Лота — да се спусне по тясната пътека към пристана и да се хвърли през глава в бистрата вода, която искреше на слънчевата светлина, да полежи на малкия кей, да затвори очи и да не мисли за нищо. Сега обаче, когато всичко това предстоеше, то бе само мъчителна отсрочка, само условие, за да осъществи големия си план.

Расмус, напротив, беше извън себе си от въодушевление. Като весела малка жабка той подскачаше в плитката вода край брега. Ник седеше на пристана и го пазеше, а Расмус го пръскаше безмилостно и се смееше, крещеше и подскачаше насам-натам и се пльоскаше във водата. Той също така плуваше — сериозен до смърт и без да диша, докато лицето му стана яркочервено. Тогава си пое шумно въздух и изкрещя очарован на Ник:

— Сега видя ли? Видя ли, че мога да плувам до пет?

Ник може би беше видял, а може би не.

— И ти си ми един смешник — рече той. Не каза нищо повече за изключителните умения на Расмус във водата, но звучеше като похвала.

Ева-Лота лежеше по гръб, отпусната върху вълните, които я люлееха. Тя се взираше в небето и непрекъснато си повтаряше: „Запази спокойствие! Само запази спокойствие! Всичко върви по план!“.

Тя обаче не беше съвсем убедена в това и когато Ник извика, че е време да приключват с къпането, усети как пребледнява от вълнение.

— Нека останем още малко във водата, Ник — помоли Расмус.

Ева-Лота обаче не издържа повече. Затова взе Расмус на ръце и каза:

— Не, Расмус, хайде, трябва да тръгваме!

Расмус се задърпа и размаха ръце, като гледаше с надежда към Ник. Но като никога Ева-Лота и Ник бяха на едно и също мнение.

— Хайде, побързайте — настоя Ник. — Най-добре е шефът изобщо да не научи за къпането.

Ева-Лота завлече дърпащия се Расмус зад близките храсти. Тя се преоблече със светкавична бързина. После коленичи пред Расмус, за да му помогне. Мъничките му несръчни пръстчета не можеха да се справят с копчетата.

— Никак не е лесно, така да знаеш — пъшкаше Расмус. — И как да е лесно, когато копчетата са отзад, а аз съм отпред.

— Аз ще ти ги закопчея — усмихна се Ева-Лота. Сетне с разтреперан от вълнение глас тя прошепна: — Расмус, искаш ли да станеш Бяла роза?

— Не е ли ясно — изпъчи се Расмус. — Кале каза, че…

— Добре, но тогава ще правиш точно това, което ти кажа — прекъсна го Ева-Лота.

— И какво да правя?

— Трябва да ми подадеш ръка и после ще избягаме оттук колкото се може по-бързо.

— Обаче Ник ще се ядоса — възрази натъжен Расмус.

— Сега не е време да мислим за Ник — прошепна Ева-Лота. — Трябва да потърсим скривалището, което са построили Кале и Андерс…

— Ще свършите ли най-сетне, или да дойда да ви помогна? — провикна се Ник откъм пристана.

— Спокойно! — отвърна Ева-Лота. — Ще дойдем, когато дойдем!

После тя взе ръката на Расмус и прошепна развълнувано:

— Хайде, Расмус, да бягаме оттук!

И Расмус затича след нея с всичката сила на петгодишните си крачета. Те тичаха между елите. Расмус правеше големи усилия да следва темпото на Ева-Лота. Тя трябваше да се убеди каква добра Бяла роза беше той. Докато тичаше, той изпуфтя:

— Е, добре поне че Ник видя как мога да плувам до пет!