— Далече някъде на изток — започнал той, — където човешки крак никога не ще достигне, се намира голям остров. Дължината му е четиристотин хиляди мили, толкова е и широк. Този остров е една планина, чиито върхове достигат небето. Височината на тази планина е четиристотин хиляди мили. На всеки милион години на острова прилита малка птичка и взема едно зрънце земя от него. Когато по този начин птичката пренесе всичката земя от острова, тогава ще изтече първата секунда от вечността.

ВАСКО ДЕ ГАМА

Великият португалски мореплавател Васко де Гама потеглил за втори път към Индия. По пътя ги настигнала страшна буря. Моряците обезумели от ужас. За да ги успокои, храбрият мореплавател извикал:

— Моряци, гледайте как морето трепери, уплашено от нас!

ДАНТЕ НА ГОСТИ

Данте отишъл на гости у Кане де ла Скала. На вечерята седнал между бащата и сина. Тогава било обичайно, когато хората се хранят, да пускат кокалите под масата. Бащата и синът се наговорили да хвърлят своите огризки пред краката на Данте. Когато вечерята свършила, всички забелязали голямата купчина кокали под краката на поета и започнали да се смеят.

— Приятелю — обърнал се към него домакинът, — поздравявам ви с добрия апетит!

— Благодаря! — отговорил Данте. — Но в сравнение с вас ядох съвсем малко. Както виждате, аз съм пускал кокалите пред краката си, а вие очевидно сте изяждали и тях.

РОТЕРДАМСКИЯТ САМОТНИК

Хуманистът Дезидерий Еразъм Ротердамски живеел усамотено в Ротердам. Френският крал Франсоа I го поканил да го посети и да остане в двореца му. Еразъм благодарил на краля за поканата.

— Учените са като скъпоценни килими — отговорил му той. — Отдалече изглеждат по-хубави, отколкото отблизо. Поради това и аз желая да остана далеч от ваше величество.

Английският крал Хенри VIII също поканил Еразъм в Лондон, като му обещал богатство и отличия. Философът отказал и на тая покана с думите:

— Дворцовото щастие е много променливо. Често то е само маска на задоволство.

ЗАВЕЩАНИЕТО НА ПЕТРАРКА

Петрарка ни е оставил следната мисъл:

— Любовта е небесна роса, която освежава сърцата.

ОТМЪЩЕНИЕТО НА ХУДОЖНИКА

Кардинал Сервини често се изказвал оскърбително за Микеланджело. Великият художник решил да си отмъсти. Той нарисувал образа на кардинала между грешниците във великолепната си картина „Страшният съд“ в Сикстинската капела. Кардиналът се оплакал на папа Пий X.

— Нищо не мога да ви помогна — отговорил папата. — Ако живописецът ви беше сложил в чистилището, можех да се намеся. Но щом сте в ада, моята власт не стига дотам.

СЛЕД ТЕАТЪРА

В театъра играели пиеса на Волтер. След свършване на представлението публиката шумно напускала залата. Познат на автора, придружен от една дама, съгледал навън Волтер, поздравил го и му представил дамата, като казал:

— Господин Волтер, вие сте причина тези хубави очи да пролеят тази вечер толкова много сълзи.

Волтер се усмихнал.

— Радвам се, че съм отмъстил за ония сълзи, които други са пролели заради тези хубави очи.

ЛИЦЕТО НА ВОЛТЕР

Осемдесет и четири годишният Волтер бил на прием. Тук той дочул да говорят за него нещо, което не му харесало. Някой пошепнал:

— Гледай Волтер, какво ужасно грозно лице има!

Писателят доближил до групата и с иронична усмивка казал:

— Господа, вие говорите за моето лице, нали? Не забравяйте, че на такава възраст е достатъчно, че изобщо имам лице! Затова аз съм много доволен от него!

СИГНАЛЪТ НА БИСМАРК

Бисмарк живеел във Франкфурт. Хазяите му били твърде нелюбезни хора. Понеже не било удобно постоянно да вика слугата си, от когото често имал нужда, Бисмарк помолил хазяина да сложи звънец в стаята му. Той обаче отказал, като заявил, че квартирата е дадена под наем без звънец.

След няколко дни от стаята на Бисмарк изгърмял револвер. Хазяинът се втурнал уплашен при наемателя, като сметнал, че е станало някакво нещастие. Обаче Бисмарк седял най-спокойно на писмената си маса и работел. Пред него лежал револверът, който още димял.

— За бога, какво става тук? — запитал смаяният хазяин.

— Нищо особено! — отвърнал Бисмарк. — Повиках слугата си. За в бъдеще ще трябва да привикнете на моя сигнал!

Още същия ден в стаята поставили звънец.

СЕСТРИТЕ НА СУВОРОВ

Суворов бил крайно скромен и никога не говорел за военните си успехи. Когато веднаж Милорадович споменал за неговото преминаване през Алпите, великият воин го прекъснал с думите:

— Господи помилуй, та не аз, а трите сестри ни преведоха.

— Кои сестри? — запитали го.

— Вяра, Надежда и Любов — отговорил фелдмаршалът.

ПРЕДСТАВИТЕЛ НА КРАЛЯ

Заобиколен от многобройната си свита, Людовик XIV разпитвал своя представител, който току-що се бил завърнал от пребиваването си в Испания.

— Там — разказвал представителят — много често из планинските местности трябваше да яздя на магаре, защото няма никакво друго превозно средство.

Веселият крал се засмял:

— Би било много забавно да види човек как магаре язди магаре.

Всички придворни също се изсмели.

— Ваше величество, а най-интересното беше това, че аз и в този момент имах щастието да представлявам вашата особа!

БЛАГОСЛОВИЯТА НА ШАТОБРИАН

Новобрачна двойка, близка на Шатобриан, помолила знаменития писател да й даде благословията си за щастлив семеен живот.

— Не бива! — отказал Шатобриан. — Всичко, което съм благословил досега, е пропаднало.

Тези думи се разчули из цяла Франция. Скоро той започнал да получава от всички краища на страната писма с молба:

„Господин Шатобриан, благословете, моля ви, правителството! Благословете нашите министри!“

НА ЧУЖДА ЗЕМЯ

Веднъж Петър Първи страшно се разгневил на шута си Балакирев.

— Вън от моята земя, мошенико! — извикал той. — И повече да не те виждам тук!

Балакирев напуснал Петербург. Но след няколко дни, както стоял на прозореца, царят видял, че минава двуколка, а в нея седи шутът. Той изтичал на балкона и му извикал:

— Ах ти, мошенико, как посмя да нарушиш заповедта ми?

Балакирев спрял двуколката.

— Царю на руската земя! — казал той. — Сега аз не съм на твоя земя и затова не съм нарушил заповедта ти.

— Как да не си? — изумил се Петър Първи.

— Много просто: двуколката ми е постлана с шведска земя. Купих си я. Ето, вижте, ваше величество, имам и писмен документ за това.

Царят прочел документа, разсмял се от сърце и простил на своя остроумен шут.

СЪВЕТЪТ НА БОАЛО

Млад човек попитал Боало как да усъвършенствува ораторското си изкуство.

— Слушайте проповедите на Бурдалу и абат Котен! — отговорил Боало.

Младият човек се зачудил:

— Бурдалу безспорно е голям оратор, но каква полза ще имам от бездарния Котен?

— Голяма! Като слушате Бурдалу, ще се научите как трябва да говорите, а като слушате Котен, ще разберете как не трябва да говорите.

БЕТХОВЕН НЕ ИСКА СЪЛЗИ

След един концерт на Бетховен Бетина Брентано казала на великия композитор:

— Докато вие свирехте, мнозина в залата плакаха.

— Хората на изкуството не искат сълзи, а аплодисменти! — отговорил Бетховен.

СКРОМНОСТТА НА БАЙРОН

В чест на великия Байрон устроили тържествен и многолюден банкет, на който се произнесли много речи. Един от ораторите дори сравнил поета с Шекспир. Но на скромния автор на „Чайлд Харолд“ не харесали тези прекалени хвалби.

— Когато ме сравнихте с Шекспир — казал той, — вие, приятелю, не ме поласкахте, а само ми напомнихте старата английска пословица: „Котката много прилича на лъва, само че той е по-голям и по-силен от нея.“

СЪЩО ГЕНЕРАЛ

Знаменитият професор по анатомия Грубер се готвел за операция. В този момент се появил портиерът.

— Господин професоре — казал той, — дошъл е бащата на оня студент, когото вчера изпъдихте от лекция.

— Кажете му, че сега не мога да го приема. Имам операция.

След малко портиерът се върнал отново:

— Господин професоре, бащата настоява. Каза да ви предам, че той е генерал от кавалерията.

— А вие предайте на господин генерала, че аз съм генерал от анатомията и сега съм в сражение!

ЛЕРМОНТОВ И ХУБАВИЦАТА

Лермонтов не обичал да го молят. Дошла веднъж при него девойка от съседно село, която се смятала за голяма хубавица. Тя настоятелно го замолила да напише поне един ред в албума й. Лермонтов разбрал, че не ще може да се отърве.

— Е, добре! — казал той. — Дайте ми перо и мастило!

Девойката, зарадвана, разгърнала албума и тикнала перото в ръката на Лермонтов.

Поетът написал първите думи:

„Три грации…“

Хубавицата със затаен дъх следяла през рамото му движението на перото.

— Но моля ви, Михаил Юриевич, без комплименти! — кокетирала тя. — Пишете самата истина!…

— Не се тревожете! — отговорил сериозно Лермонтов. — Ще напиша самата истина… — И продължил:

„Три грации в древността цъфтяха.

Роди се ти… и мислиш, че умряха?

Уви!“

ДИАМАНТЪТ И ПРАХЪТ

Саади казал:

— Диамантът, паднал в бунище, не губи цената си; но прахът, издигнат до небето от вятъра, не става по-малко нищожен от това.

СЪОБРАЗИЛ

Това се случило в един руски губернски град преди революцията.

Двама пияни офицери излезли късно през нощта от една кръчма. Луната ярко светела. Мъртво пияни, двамата почнали да се препират — дали е нощ, или е ден. В това време край тях минал войник. Те го спрели.

— Войниче, кажи, ден ли е сега, или нощ?

Войникът видял, че са пияни, и тутакси съобразил:

— Не мога да знам, ваши благородни, не съм тукашен!

ВСЕКИ С КРЪСТА СИ

Известният руски писател и публицист Херцен бил осъден на заточение в Сибир. Генерал Строганов, висш сановник, накичен с множество ордени и кръстове, се помъчил да го утеши.

— Човек трябва — казал той — винаги да има смелост да носи своя кръст.

— В такъв случай — отвърнал му осъденият писател — вие имате изключителна смелост, щом можете да носите върху гърдите си толкова много кръстове.

ЗЛАТНИЯТ ВЕК НА ЮГО

Виктор Юго казал:

— Златен век е бил оня, през който златото още не е било познато.

КНИГИТЕ НА ВОЛТЕР

Произведенията на Волтер винаги били под зоркото око на цензурата. Когато веднъж една негова книга била призната за опасна и осъдена на изгаряне, както и други преди това, Волтер казал със смях:

— Толкова по-добре! Моите книги са като кестените: колкото по-добре ги опечеш, толкова повече се харчат.

ВОЛТЕР

Волтер получил от някакъв писател ръкопис, озаглавен „Душата на животните“. Той го прочел и казал сериозно:

— Отлична работа! Всеки ред говори за вътрешната близост на автора с разгледания въпрос.

НЕПОЗНАТИЯТ

Виенският музикант Йозеф Фарбах бил на младини продавач в голямо музикално издателство. Няколко дни след постъпването си на работа в магазина той видял как един нисичък, непознат мъж с нотни листове под мишница отворил предпазливо вратата и надникнал вътре. Щом го забелязал, издателят махнал отрицателно с ръка и извикал:

— Слушайте, днес няма нищо. Вървете си!

Посетителят срамежливо си отишъл.

— Кой е този? — попитал Фарбах.

— Този ли! Казва се Шуберт! — измърморил сърдито издателят. — Той често се навърта тука.

СТИХОТВОРЕНИЕТО НА КРАЛЯ

Людовик XIV написал стихотворение и го дал на Боало да каже мнението си за него. Понеже трябвало да щади суетността на капризния крал, великият критик ловко се измъкнал от неудобното положение с думите:

— Ваше величество, вие можете всичко, каквото пожелаете. Пожелали сте сега например да напишете едно лошо стихотворение и това напълно ви се е удало.

ПИСАТЕЛСКА ХИТРОСТ

Монтен вмъквал в съчиненията си мисли на някои класици, без да посочва имената им. Негов приятел го упрекнал за това, но писателят го успокоил:

— Тая хитрост ми е нужна, за да хвана в капана критиците си.

НЯМАЛА ДОСТАТЪЧНО ВРЕМЕ

При един прием Леополд II, владетел на княжество Тоскана, като обикалял гостите си и разговарял с тях, попитал една благородничка:

— Колко деца имате, госпожо?

— Три, ваше величество.

След известно време Леополд отново минал покрай същата дама и пак й задал същия въпрос.

— Още са три, както ви отговорих преди малко, ваше величество — усмихнала се благородничката. — За съжаление нямах достатъчно време за четвъртото.

ВИДОВЕ ЦЕЛУВКИ

Немският сатирик Сафир остроумно определил следните видове целувки:

При уважение и учтивост се целува ръка.

При дружба — страните.

При бащинска благосклонност — челото.

При любов — устните.

При нежност — очите.

При раболепие — нозете.

При смирение — полата на дрехата.

УЧИТЕЛ ПО МУЗИКА

Композиторът Франц Лист обичал шегите и смеха. Когато работел обаче, бил твърде сериозен и дори суров.

Той имал ученици от всички краища на света. Едни идвали при него, за да научат нещо от големия музикант, а други — само за да се хвалят после, че са учили при него.

Дошъл и един едър, висок испанец и го помолил да му дава уроци по пиано. Испанецът се похвалил, че преди това вземал уроци при друг музикант, и посегнал към пианото така грубо, че Лист му казал:

— Приятелю, това е чудесен начин за започване на борба с бикове. Само, моля ви, не убивайте пианото!

ГУНО

Петдесетгодишният Шарл Гуно дълго разговарял приятелски с млад музикант и накрая му казал:

— Колкото по-дълбоко прониквате в нашето изкуство, толкова повече ще уважавате майсторите от миналото. Когато бях на вашата възраст, казвах: „Аз!“ На двадесет и пет години казвах: „Аз и Моцарт!“ На четиридесет години казвах: „Моцарт и аз!“ А сега спокойно казвам: „Моцарт!“

ШУТОВЕ

Запитали датския крал Християн:

— Ваше величество, защо нямате шут в двора си?

— Когато поискам да имам шутове около себе си — засмял се кралят, — аз поканвам благородниците на вечеря и ги оставям да пият, колкото могат.

ЛАСКАТЕЛСТВОТО

Веднъж, когато говорели за ласкателството, Ларошфуко казал:

— Понякога човек мисли, че мрази ласкателството. Но не! Той мрази само начина на ласкаене.

ВЕБЕР ЦЪРКОВЕН ДИРИГЕНТ

Вебер дирижирал в църквата на Пилниц едно сънливо следобедно богослужение и дълго слушал как няколко стари жени участвували в молитвата с непоносимо фалшиви тонове.

С тези тонове в ушите композиторът се прибрал у дома и разказал случая на жена си Каролина и приятеля си Рот. След това седнал на писалищната маса.

Подигравателната хорова песен във „Вълшебният стрелец“ е резултат от това впечатление на композитора.

БЕТХОВЕН И ХУМЕЛ

Бетховен се скарал с Хумел и му отправил следното писмо: „Недейте се мярка повече пред очите ми! Вие сте подло куче, а за такова куче е нужен само намордник!“

Още на другата сутрин обаче той разбрал, че е направил грешка. Отишъл у дома на Хумел и в присъствието на няколко души му се извинил, като добавил:

— Аз не съм лош човек, а само страхлив.

УЧИТЕЛИ

Поетът Саади попитал един философ откъде е събрал най-много мъдрост.

— От слепите! — отговорил философът. — Те не правят нито крачка, преди да са напипали с бастуна къде ще стъпят.

СВАДЛИВИЯТ БРАМС

Брамс бил известен като много свадлив човек. Когато бил във Виена, той винаги огорчавал или обиждал някого от компанията, в която присъствувал. Една вечер обаче разговарял с всички много любезно и въпреки обичая си бил в миролюбиво настроение. Компанията останала приятно изненадана. А когато си тръгнали, той казал на домакинята:

— Довиждане и хиляди извинения, че тая вечер не обидих никого!

ЛИНКОЛН ПОРЪЧИТЕЛ

Много време преди да бъде избран за президент на САЩ, Линколн бил помолен от негов съсед да му стане поръчител.

— Вижте, Джон — рекъл Линколн, — ако ви подпиша полицата, зная, че вие няма да я платите и ще трябва аз да я плащам. И тогава безспорно ще се разсърдим един на друг. Аз мисля, че ще бъде по-добре да се разсърдим още сега. В такъв случай аз ще си запазя парите, а и вие не ще имате дълг.

ВДЪХНОВЕНИЕТО НА ВЕБЕР

Рот разказвал следната случка за своя приятел, композитора Вебер:

Пристигнахме в градината при банята на Линко. Келнерите бяха събрали масите и обърнали върху тях столовете с краката нагоре. При тази гледка моят приятел се спря, облегна се на бастуна си и рече.

— Погледни, Рот, не прилича ли това на мощен, победен марш? Дявол да го вземе, та не чуваш ли… това са звуци от войнишки тръби! Те ще ми потрябват!

След известно време тези тържествени звуци заечали в победния марш на операта „Оберон“.

БЕТХОВЕН И БЕТИНА

Бетховен и Бетина били поканени на обяд у Вирненщок. Красивата жена, съпроводена от чудака-композитор, предизвикала възхищение у всички. На трапезата присъствували четиридесет души. Бетховен седнал най-безцеремонно и през цялото време мълчал — вероятно поради глухотата си. На два пъти изваждал из джоба си тетрадка и вписвал в нея по няколко ноти.

След обяда гостите се качили на кулата, за да разгледат околността. Когато се върнали в приемната, Бетховен и Бетина стоели прави и разговаряли. Композиторът извадил тетрадката си, прегледал я, поправил нещо и казал тихо:

— Песента е готова. — После се облегнал на прозореца и тихо я изпял.

— Хубаво звучи — усмихнала се Бетина.

— За вас я написах! Тя ви принадлежи! — казал Бетховен. — Продиктува ми я вашият поглед.

РАЗЛИКА

Идеите на Френската революция проникнали и в Германия. В малък провинциален град властите забранили всякакви политически разговори по кръчмите. Възмутени, гражданите попитали:

— Ами какво да правим в кръчмите?

— Ще ядете и ще пиете!

— Тогава по какво ще се различаваме от животните?

— По това, че ще плащате консумацията си.

РОСИНИ И „СЕВИЛСКИЯТ БРЪСНАР“

Операта „Севилският бръснар“ била поръчана на Росини за карнавал, който наближавал.

За да върви работата по-бързо, всички сътрудници — либретистът Щербини, копистът и други — работели в дома на композитора.

Росини вземал листовете от либретиста, написвал музиката и веднага ги предавал на кописта, от когото пък нетърпеливо ги грабвал певецът Цамбони и репетирал.

За тринадесет дни операта била готова. През цялото това време композиторът не напуснал стаята си и брадясал като разбойник.

— Аз не отидох дори на бръснар. Иначе моят „бръснар“ нямаше да бъде готов — смял се по-късно Росини.

ПО ЛИПСА НА ВРЕМЕ

— Хората — казал Лабрюйер — са така много заети със себе си, че не им остава време да оценят другите; поради това мнозина с големи заслуги и с още по-голяма скромност често биват за дълго забравяни.

ХАЙДН И ПОЛИЛЕЯТ

При изпълнение на негова симфония в Лондон Хайдн седнал пред фортепианото, за да ръководи оркестъра.

Любопитните лондончани напуснали местата си в партера и минали напред, за да видят по-отблизо прочутия композитор. Местата по средата на салона останали празни. В това време големият полилей, който висял сред залата, се откъснал и с трясък се разбил на пода. Всички останали изумени.

— Провидение! — понесло се от уста на уста.

— Все пак моята музика струва нещо, щом можа да спаси живота най-малко на тридесетина души — казал Хайдн.

ЛОШО ВРЕМЕ

Стара мома предложила на Шеридан да излязат на разходка. Той отказал под предлог, че времето е лошо.

Един час по-късно тя срещнала Шеридан да се разхожда по улицата и му казала:

— Е, господин Шеридан, нима времето се оправи?

— О, да! — отговорил той. — За сам човек то е достатъчно хубаво, но за двама все пак е непоносимо.

ХАЛИФЪТ ХОРМУС И НЕГОВИЯТ СЪВЕТНИК

Без всякакъв повод халифът Хормус уволнил от служба свой съветник.

— Премъдри, защо ме лишавате от доверието си? — осмелил се да попита съветникът.

— Аз сторих досега много грешки — казал халифът, — но ти не обърна вниманието ми върху нито една. Ако си ги виждал и си премълчавал, значи си изменник. Ако пък не си ги забелязвал, тогава си глупак. И в двата случая такъв съветник не ми е нужен!

ПУШКИН И МЛАДАТА ТЪРГОВКА

При едно пътуване из Русия Пушкин спрял в някаква пощенска станция и докато чакал да сменят конете, си поръчал обед. Едва-що седнал на масата, при него дошла хубавичка, прилично облечена девойка. Тя изказала възхищението си от таланта на поета и му поднесла прекрасно бродирано портмоне.

Поласкан от вниманието, Пушкин поблагодарил, нахранил се, след това седнал в каляската и си тръгнал. Но преди още да излезе от селото, настигнал го ездач и спрял каляската.

— Какво има? — попитал Пушкин.

— Ваше благородие, забравихте да дадете 10 рубли за портмонето, което получихте от госпожицата — отговорил ездачът.

Пушкин се разсмял:

— Дайте й десетте рубли и й кажете друг път да не забравя да си ги иска. С удоволствие бих се върнал да й ги поднеса лично, но бързам. Тя заслужава и по-голямо внимание.

По-късно поетът често разказвал за този случай, който охладил авторското му самолюбие.

ИСТИНСКАТА ЛЮБОВ

Запитали френския писател Франсоа дьо Ларошфуко:

— Какво ще кажете за истинската любов?

— Истинската любов — отговорил той — е като призраците. Всички говорят за нея, обаче никой не може да докаже, че я е видял.

И след кратка пауза продължил:

— Но когато тя съществува някъде, никаква преструвка не може да я скрие за дълго, нито пък някой може да ни убеди, че я има там, където тя липсва.

ПАТРИОТИЧНИЯТ КРАДЕЦ

Чарлз Дикенс посетил Париж и отишъл на театър. Там обаче му откраднали часовника — подарък от английската кралица и надписан с неговото име.

Когато се върнал в хотела, писателят намерил на масата малко пакетче и до него бележка със следното съдържание:

„Сър, надявам се, че ще ме извините! Предполагах, че имам работа с французин, а не със съотечественик. Разбрах грешката си и бързам да я поправя. Моля да приемете моите почитания и да ме смятате, скъпи мой сънароднико, за ваш предан слуга.“

В пакетчето Дикенс намерил своя откраднат часовник.

НАЙ-РАЗПРОСТРАНЕНАТА ПРОФЕСИЯ

В двореца на Ферарския херцог станало дума коя професия е най-разпространена. Едни казали, че има най-много обущари, други — столари и пр. Там бил и дворцовият шут Гонела. Той казал, че на света има най-много лекари. Всички се разсмели на ума му. Тогава шутът рекъл:

— Дайте ми двадесет и четири часа време и аз ще ви докажа твърдението си.

На другия ден Гонела обвил главата си с кърпа и излязъл на улицата. Първият, който го срещнал, го запитал:

— Какво ти е, Гонела? Зъб ли те боли? Аз имам отличен лек против зъбобол.

Гонела махнал с ръка и отминал. И така, движейки се из улицата, срещнал генерали, политици, банкери, търговци и всички, понеже го познавали, му препоръчвали най-различни лекарства против зъбобол.

Най-после шутът се върнал в двореца. Херцогът, забравил за вчерашния им разговор, погледнал със съчувствие увързания Гонела:

— Зъб ли те боли, Гонела? Ще ти дам хапчета, от които болката ще ти мине веднага.

Гонела смъкнал кърпата и извикал:

— Значи, и ваше величество е лекар! Целият свят е пълен с лекари. Нямах ли право, когато вчера ви казах, че най-разпространена е лекарската професия?

КРАЛЯТ НА ЧЕРКВА

Капелан Саут държал проповед в дворцовата черква на английския крал Чарлз II. Както винаги и сега повечето от благородниците заспали, а един дори високо захъркал. Капеланът отишъл при него, разтърсил го и му пошепнал:

— Милорде! Моля ви, хъркайте по-тихо, ще събудите краля!

УПОРИТИЯТ ШУТ

Болярите се оплакали на Петър Първи от неговия шут Балакирев, който подценявал благородството им, като си позволявал да влиза в двореца с карета, впрегната с два коня. Те помолили царя да му забрани да оскърбява повече ранга им. Царят изпълнил тяхното желание.

На следния ден шутът влязъл в двореца с каручка, теглена от два козела. Животните обаче миришели отвратително и царят издал заповед, с която забранявал на шута да влиза в двореца и с козли.

Минали няколко дни и по време на едно голямо тържество Балакирев пристигнал с каручка, в която била впрегната жена му.

Царят се видял в чудо, отменил всички забрани и шутът почнал да пристига в двореца както преди.

УТЕШЕНИЕ

Немският художник Адриан-Лудвиг Рихтер, бележит илюстратор на приказки, като гледал картините на свой колега, му рекъл:

— Все пак не бъди песимист! Хората не са толкова лоши, колкото ти ги рисуваш!

ДУМАТА НА ПАПАТА

Папа Бенедикт XIV вдигнал ръка за благословия и започнал:

— Драги Монтескьо, преди да напуснете свещения Рим, искам да ви дам доказателство за приятелските ми чувства към вас. Разрешавам ви да не постите до самата си смърт. С тази привилегия нека се ползува и вашето семейство.

— Благодаря ви, отче свети! — И Монтескьо направил дълбок поклон.

Секретарят на папата завел високия гост на Ватикана в канцеларията, за да му издадат декрет за светото разрешение. Но когато там му поискали баснословна такса за документа, Монтескьо казал на секретаря:

— Много благодаря на негово светейшество за милостта му! Аз вярвам на неговата дума и нямам нужда от писменото й потвърждение.

ВЕРНИЯТ ШУТ

— Балакирев, защо някои те наричат куче? — запитал един придворен шута на Петър Първи.

— Ще ти кажа — отговорил шутът. — Защото съм верен на този, комуто служа, а на вас се зъбя и ви лая!

ЛОГИЧЕН ОТГОВОР

Росини препоръчал на Петербургската опера млада певица. След време съобщили на знаменития композитор, че препоръчаната от него певица е много слаба.

— Нима сте очаквали нещо друго? — отговорил Росини. — Ако беше добра, нямаше да има нужда от препоръка.

БЕЗ ПРЕЦЕНКА

На някакъв бал Пушкин разговарял продължително с млада дама. Малко по-късно негов приятел полюбопитствувал:

— Как я намирате? Умна ли е?

— Не мога да преценя — отговорил Пушкин сериозно. — Говорих с нея на френски.

АЛЕКСАНДЪР ДЮМА-БАЩА

Александър Дюма-баща бил много остроумен. Един ден той обядвал с доктор Жистал, който го помолил да му напише няколко реда за спомен.

Александър Дюма се съгласил, помислил малко, взел перото и написал следните думи:

„Откак доктор Жистал лекува жителите на Париж, болниците са излишни и със земята ги сриват…“

Докторът, който четял над рамото на Дюма написаното дотук, не се стърпял и със задоволство прошепнал:

— Ах, какъв сте ласкател!

Но перото на Дюма продължило да пише:

„… а вместо тях гробища откриват.“

ГЬОТЕ И БЕТХОВЕН

Гьоте и Бетховен били в Карлсбад и често се разхождали заедно. Хората учтиво ги поздравявали, а те отговаряли на всекиго. Най-после това раздразнило Гьоте:

— Вече ми досаждат! — казал той. — Ще престана да отвръщам на поздравите им.

— Не се ядосвайте, драги! — казал Бетховен. — Те поздравяват мен, а не вас!

ФАБРИКА ЗА РОМАНИ

Александър Дюма-баща имал много неприятели между критиците, които се опитвали да го злепоставят на всяка крачка. Така например френският литератор Йожен дьо Мирекур издал в 1845 година книга, която носела заглавие: „Александър Дюма и с-ие — фабрика за романи“. За тази книга Дюма дал Мирекур под съд. Съдебният процес предизвикал голям шум във френската преса.

По същото време младият Александър Дюма бил двадесетгодишен и ужасно се възмущавал от всичко това. Той посетил критика у дома му и го поканил на дуел. Мирекур изгледал младежа и усмихнато му казал:

— Вие сте добър син, господин Дюма. Драго ми е, че така защищавате баща си! Но щом младата генерация иска да брани нас, старите, тогава… — Тук той замлъкнал и излязъл. След малко се върнал със своя дванадесетгодишен син. — … тогава — продължил той прекъснатата си мисъл — това трябва да стане на същата база. Едгар, ти ще трябва да се биеш с този господин!

Младият Дюма се смутил. Не му оставало нищо друго, освен да се поклони и да напусне дома на критика.

ШОПЕНХАУЕР ЗА ЖЕНАТА

Известно е, че Шопенхауер не уважавал твърде жените.

— Малко са жените — казвал той, — на които е безразлично какво впечатление правят на другите.

НЕВЪЗМОЖНО

Бележитият немски поет-романтик Хофман веднъж така се напил, че паднал под масата. Когато поизтрезнял, келнерът му представил сметката.

— Как? Вие сте писали тук тринадесет бутилки! — учудил се поетът. — Това е невъзможно! Моят стомах събира точно дванадесет бутилки.

— Е, да! Затова именно тринадесетата се е качила в главата ви!

ОТПЛАТА

Френският художник Месоние живеел в провинцията. Един ден любимото му куче си навехнало предния крак. Художникът повикал телеграфически от Париж прочутия лекар Релатон.

Лекарят пристигнал, без да знае, че го викат за болно куче. Художникът го посрещнал, разправил му всевъзможни неща, а все не се решавал да го заведе при „болния“. Лекарят, който много бързал, дълго слушал, но най-после проявил нетърпение. Едва тогава художникът го завел при кучето. Релатон останал неприятно изненадан, но прегледал болното куче, дал наставления за лечението и си заминал. След няколко дни кучето се оправило.

Наскоро след това Месоние отпътувал за Париж. Посетил лекаря и пожелал да се издължи. Релатон обаче не искал и да чуе за пари, а предложил на художника:

— Вие умеете да рисувате, нали? Направете ми една услуга, както аз услужих на вас. Моят дърводелец ми изпрати преди малко гардероб, но цветът не ми харесва. Моля ви, направете го по-тъмен.

Месоние побеснял от яд. Но нямало как — взел четката я нарисувал върху гардероба прекрасна картина. Така той се отплатил на лекаря.

НОВАТА ШУБА

Паднал първият сняг. Собственикът на музикалното издателство, което отпечатало за пръв път „Фауст“ от Гуно, доволен от грамадния успех на операта, поканил композитора на разходка с шейна.

Гуно се явил със старото си изтъркано палто, попипнал с два пръста скъпата шуба на издателя и рекъл:

— Много добре ви стои! Честито! Марка „Фауст“, нали?

ДУМАТА НА ОПИТА

Френският крал Людовик XVIII прочел пред Талейран проектобюджета на държавата. Талейран, който тогава оглавявал правителството, казал:

— Ваше величество, трябва да ви обърна внимание, че едно нещо не е предвидено.

— Какво именно? — запитал кралят.

— Параграфът за дневните на народните представители.

— Аз искам тяхната длъжност да бъде безплатна, почетна.

— Прекрасно, ваше величество! — казал Талейран. — Но знаете ли, че ако бъде безплатна, това ще струва много по-скъпо на държавата?

ДАРОВАНИЕ

Дурбах, възпитателката на шестгодишния Чайковски, не обичала да насърчава детето да свири. Тя забелязала, че музиката влияе зле на нервите му.

Една вечер в къщи свирили повече от друг път. Малкият Пьотр отначало бил бодър и весел, но към края започнал да се оплаква от умора и си легнал. Възпитателката видяла, че малкият е възбуден и го чула как хълца разплакан и шепне под завивката:

— Ах, тази музика! Загнездила се е в главата ми! Отървете ме от нея!

НАГРАДА

Това се случило в далечни времена. Храбър военачалник разбил неприятелската обсада и спасил града от поробване. Дни наред благодарните граждани се съветвали как да го възнаградят, но не могли да измислят нищо, което да отговаря на голямата му заслуга. Най-после един гражданин предложил:

— Да го обявим за светец!

— Не може! — възразил друг. — За да бъде светец, трябва да е умрял. Жив човек досега не е бил обявяван за светец.

— Тогава да го убием!

МУЗИКАЛЕН ОБЛОГ

Моцарт се обзаложил с учителя си Хайдн, че може да композира пиеса, която той не би могъл да изсвири. След десетина минути му подал готовия ръкопис. Хайдн прегледал нотите и се провикнал:

— Е-хе, какво е това? Тук има нота, която трябва да се изсвири в средата на клавиатурата по същото време, когато ръцете се намират в двата противоположни края. Не! Такова нещо никой не може да изсвири!

Моцарт се усмихнал и седнал пред пианото. Когато стигнал до въпросната нота, той навел глава и натиснал съответния клавиш с носа си.

ПРЕДЧУВСТВИЕТО НА МАРИЯ-АНТОАНЕТА

Преди Великата френска революция австрийският император Йосиф II пристигнал в Париж да посети сестра си, френската кралица Мария-Антоанета. Една вечер отишли на опера. На излизане кралицата изпуснала по стълбите ветрилото си. Млад, елегантно облечен мъж се навел, вдигнал ветрилото и с галантен жест й го поднесъл.

— На кого имам честта да благодаря за тази услуга? — запитала любезно кралицата.

— На един парижки адвокат — отговорил непознатият кавалер.

— Бих желала да зная името ви — настояла Мария-Антоанета.

— Казвам се Максимилиян Робеспиер, ваше величество.

— Благодаря ви, господин Робеспиер!

Когато отминала, кралицата тихо казала на брат си:

— Не зная защо, изпитах страх от този човек. Някакво лошо предчувствие.

Йосиф се засмял:

— Откога жената започна да се плаши от „robes“ (рокли) и „pierre“ (камъни)? — пошегувал се той с играта на думи.

Но предчувствието на Мария-Антоанета все пак се сбъднало: шест години по-късно благодарение на този „господин Робеспиер“ тя била гилотинирана.

МЪЛЧАЛИВИЯТ

Кант бил крайно мълчалив човек. С часове не продумвал. В Кьонигсберг седнал веднъж в едно кафене и дълго нищо не поръчвал. По едно време извикал келнера и го попитал:

— Какво имам да плащам?

— Но вие не сте поръчвали нищо и нямате какво да плащате.

— Така ли? Тогава приберете си парите и ме оставете на спокойствие.

Кант седял още два часа на масата, без да каже дума.

ЛИСТ НА РЕПЕТИЦИЯ

Оркестърът репетирал рапсодия на Лист. Композиторът сам изпълнявал на пианото соловата партия. Но един от оркестрантите непрекъснато грешал. Лист се ядосал и извикал силно:

— Това не е музика, а свинщина!

В настъпилата пълна тишина проскърцал стол. Един оркестрант станал и се поклонил към Лист:

— Извинете, господин диригент, но не ние сме композирали тази музика. Тя е ваша.

КАК СЕ ТВОРИ ВЪЛШЕБНА МУЗИКА

Културна дама запитала Лист с наивно любопитство:

— Как можахте да създадете такава вълшебна музика и да я отразите върху хартия?

Лист й отговорил:

— Нищо по-просто от това, госпожо! Отивам в книжарницата, купувам нотни листове, вземам перо, топя го в мастило и пиша ноти, докато напълня листа. Това е всичко!

СМЪРТТА НА БАЛАКИРЕВ

Веднъж Петър Първи се ядосал много на шута си Балакирев, изгонил го от кабинета и му забранил да се явява повече при него. След не много време се разнесъл слух, че Балакирев умрял. Царят изпратил един придворен в дома на шута да провери дали това е истина. Придворният се върнал и доложил, че видял шута, проснат на леглото, а жена му — обляна в сълзи.

— Жал ми е за Балакирев — натъжил се царят. — Той ме обичаше и ми беше верен. Трябва да помогна на жена му.

И изпратил ординареца си да я покани в двореца.

Пристигнала съпругата на Балакирев, облечена в траурна рокля с огромен кринолин. Петър Първи дълго я утешавал и накрая въздъхнал.

— Ех, ако някой може да ми възкреси Балакирев, колко скъпо бих му платил!

— А колко ще дадете, царю? — чул се подземен глас.

— Какво значи това? — скочил Петър Първи. — Нима си жив, мошенико?!

— Не, мъртъв съм!

— Ти си жив, лъжецо! — развълнувано извикал царят. — И си някъде тук! Излизай веднага!

— Няма да изляза!

— Заповядвам ти: излизай! — затропал с крака царят.

— Жено, върви си дома!

— Стой, Балакирев, ще дам сто рубли! — предал се Петър Първи.

— Задръжте си стоте рубли, Алексеич — измъкнал се изпод кринолина на жена си щастливият Балакирев. — Вие и без тях ме възкресихте с доброто си сърце!

ФРАНЦ ЛИСТ И ЛИЦЕМЕРИЕТО

След един концерт, дирижиран от Лист, негов почитател отишъл у дома му и подхванал:

— Маестро, ще ви обадя под секрет, че във вашия оркестър има неколцина музиканти, които се отнасят лицемерно към вас.

— Извинете, господине — прекъснал го Лист, — аз повече уважавам лицемерите, които свирят в оркестъра ми, отколкото лицемерите, които идват в моя дом.

ВИВИЕ КАВАЛЕР НА „ПОЧЕТНИЯ ЛЕГИОН“

Френският композитор Вивие бил повикан от Наполеон III в двореца, за да свири пред гости от чужбина. Вивие тръгнал веднага и в последния момент се сетил, че не е във фрак. За да не губят време, Наполеон му дал свой фрак.

По време на концерта Вивие забелязал в един от петлиците на фрака лентата на „Почетния легион“. След концерта композиторът отишъл при Наполеон, поклонил се и казал:

— Благодаря, ваше величество, за високото отличие, което ми дадохте!

Наполеон отначало се намръщил, но после се засмял. Шегата му харесала. Така Вивие станал кавалер на „Почетния легион“.

КАНДИДАТКА ЗА ПЕВИЦА

Брамс се запознал с млада дама, която страстно желаела да стане оперна певица. Тя го поканила на обяд в дома на родителите си. След обяда пяла с голямо въодушевление, но с малко талант. Накрая запитала композитора:

— Как мислите, маестро? Какво бих могла да сторя с моя глас?

Брамс отговорил спокойно:

— Да се омъжите!

ОБЕР НА ТЕАТЪР

Обер, авторът на операта „Фра дяволо“, ходел много рядко на театър дори и когато се представяла негова творба. Веднъж решил да гледа някаква пиеса, която критиците извънредно много хвалели.

Композиторът влязъл в салона и поискал да му дадат безплатното място, на което имал право. Разпоредителят го изгледал подозрително и му казал:

— Аз познавам много добре господин Обер. Сега той е на първия ред в партера на своето гратисно място. Моля, излезте!

Обер излязъл, купил си на касата билет на първия ред и пак влязъл в салона. Като седнал на мястото си, забелязал, че наред с него седи и лъжливият Обер, който много приличал на него. През време на антракта композиторът запитал двойника си:

— От колко месеца седите на това безплатно място?

— Какво ви интересува? — сопнал се двойникът му.

— Но кой сте вие, господине? — настоял Обер.

— Аз съм композиторът Обер!

— Така ли? Значи, цели петдесет и пет години аз съм се лъгал, че съм истинският Обер. Ето защо човек не бива да ходи често на театър. Може да изгуби себе си.

Лъжливият Обер едва сега разбрал с кого приказва и побързал да изчезне.

ЖЕНАТА И СЯНКАТА

Хайне харесал една девойка, която отначало кокетирала с него, а после започнала да не му обръща внимание. Поетът също престанал да я задиря.

— Ти изостави своята красавица — забелязали приятелите му.

— Да. Разбрах, че жената е като сянката — тичаш ли подир нея, тя бяга от тебе. А бягаш ли от нея, тя тича подире ти.

ТОЧНОСТТА НА ВАШИНГТОН

Вашингтон много обичал точността. Веднъж отишъл на работа преди секретаря си. Когато секретарят дошъл и видял шефа си вече седнал на работната маса, започнал да се извинява и се оправдал с неточния си часовник.

— Това няма значение, младежо! — казал Вашингтон. — Или вие ще смените часовника си, или аз — секретаря си.

НЕСПОЛУКА

Полски благородник искал много да стане кралски канцлер. Той дълго размишлявал как да каже това на своя господар. Най-сетне един ден се решил и рекъл на краля:

— Ваше величество, знаете ли, между народа се носи слух, че сте щели да ме назначавате за канцлер?

— Ах, драги — отвърнал кралят, — нека това не те смущава! Хората често приказват неща, които никога няма да станат.

БАЛАКИРЕВ ХАПЕ

Един много приказлив придворен попитал царския шут Балакирев:

— Не знаеш ли, шуте, защо ме болят зъбите?

— Защото непрекъснато ги блъскаш с езика си.

— Винаги гледаш да хапнеш човека — ядосал се придворният.

— Така ли? Тогава да побързам да те изплюя, защото горчиш — отвърнал Балакирев.

КОЙ С КАКВО ПИШЕ

Млад композитор занесъл на Хуго Волф куп песни, за да каже мнението си за тях. Молбата си той изложил с патетични ръкомахания, като хвалел творбите си, и накрая тържествено заявил:

— Трябва да ви кажа, маестро, че съм писал тези песни с кръв от сърцето си!

Волф, отегчен от дръзкия самохвалко, отвърнал скромно:

— А пък аз пиша моите с мастило!

СВЕЩЕНИК С ПУШКА

Петър Първи срещнал един свещеник с пушка в ръка и със завити в бохчичка свещенически одежди.

— Къде си тръгнал, отче?

— Отивам да причестя един болен.

— Тогава защо носиш пушка?

— По тия места се срещат разбойници, могат да ме ограбят.

— Ами ако убиеш някого, нали няма вече да бъдеш свещеник?

— Вярно е! Няма да бъда свещеник, но ако те ме убият, няма да бъда и човек.

ШЕКСПИР И СЛУГАТА МУ

Шекспир бил много скромен. Когато някой го молел да му прочете нещо от своите творби, той махвал с ръка:

— Има ли смисъл? Тъкмо сте станал от леглото ободрен и весел, трябва ли да ви приспивам отново? Нима желаете да разваля целия ви ден?

Но слугата тайно четял ръкописите на господаря си. Веднъж един съсед го запитал:

— Струват ли нещо театралните писания на твоя господар?

— Струват колкото ланшния сняг! Аз бих писал по-добре!

УЧИТЕЛ И УЧЕНИК

Грюнфелд започнал да учи цигулка още съвсем малък. Веднъж учителят му бил недоволен от изпълнението и нервно смъмрил малкия цигулар:

— Когато бях на твоята възраст, свирех тази пиеса много по-добре от теб.

— Това значи, че сте имали по-добър учител от мен — отговорил малкият Грюнфелд.

НЮТОН ГОТВАЧ

В момента, когато трябвало да свари яйце за господаря си, икономката на Нютон била извикана навън. Тя помолила великия физик да я замести — сложила в едната му ръка яйцето, а в другата часовника и му поръчала, щом кипне водата, да пусне яйцето и да гледа часовника — минат ли четири минути, да го извади.

След половин час жената се върнала и заварила учения до огнището, потънал в дълбок размисъл. Той държал в ръка яйцето, а часовникът лежал в кипящата вода.

НЕДОМИСЛИЛ

Френският маршал и председател на републиката Макмахон посетил военна болница. Спрял се до леглото на един болен и го запитал:

— От какво сте болен?

— От тифус.

— О, тифусът е ужасна болест! За съжаление страдал съм от нея. Прекарах я в Алжир. От тифуса хората или умират, или остават идиоти за цял живот.

— И вие не умряхте? — запитал болният.

— Както виждате — не!

МИТНИЧЕСКИ ПРИХОДИ

Адютантът на саксонския крал Август Силни никога не скривал мнението си. Веднъж по време на обед кралят го запитал:

— Защо нашите приходи от митата са толкова малки?

Адютантът извадил от сребърната кофа за шампанско парче лед, подал го на съседа си и помолил той да го предаде на своя съсед. Така от ръка на ръка парчето лед стигнало до краля. Когато той го поел, то било вече съвсем малко. Адютантът казал:

— Видяхте ли, ваше величество, защо митническите ни приходи са толкова малки?

ИЗВЕСТНОСТ

Големият математик Якоби имал брат философ и поет, чиито произведения се четели много и поради това той бил по-известен.

Един ден някой запитал математика:

— Не сте ли вие брат на известния Якоби?

— Не, обаче известният Якоби е мой брат.

ОТКРИВАТЕЛЯТ НА ПАРНАТА МАШИНА

Стар господин помолил кардинал Ришельо да го приеме, за да му покаже плана си на някаква машина, която с помощта на водна па̀ра можела да привежда в движение малко колело. Целта на посетителя била да поиска от кардинала парична помощ.

— Добре! — отговорил Ришельо. — Вярвам ви! Ще направя всичко, което е възможно, за да ви помогна!

След това той повикал секретаря си и му казал тихо няколко думи. Изобретателят на парната машина се зарадвал, като сметнал, че най-после ще получи малко пари. Но когато излязъл от кабинета на кардинала, стражата го грабнала и го отвела направо в лудницата, където и умрял.

ВОЛТЕР И ФРИДРИХ ВЕЛИКИ

Волтер бил на гости на Фридрих Велики в Сансуси. Двамата трябвало да преплуват през река Хафел. Когато се качили в лодката и потеглили, разбрали, че преминаването ще бъде доста опасно. Щом наближили отсрещния бряг, Волтер, уплашен, пръв скочил на земята.

Кралят останал в лодката и подиграл философа:

— Нима толкова много се боите за живота си?

— Да — отвърнал писателят. — На земята има много крале, но Волтер е само един.

ВОАТЮР И БАЛЗАК

Академикът Воатюр имал благородно сърце. Балзак поискал от него 400 франка назаем и той веднага му изпратил исканата сума, като в писмото си приложил следната разписка:

„Подписаният признавам, че дължа на господин Балзак сумата от 800 франка заради любезността му да заеме от мен 400 франка.“

НАПОЛЕОН И ГЕНЕРАЛ МОРО

Генерал Моро, противник на Наполеон, бил прочут с майсторското си отстъпление. Веднъж споменали за това в присъствието на Наполеон и той казал:

— Да, Моро е способен генерал, само че прилича на тъпан.

— Защо на тъпан, ваше величество?

— Защото тъпанът се чува само след като го ударят!

ПАМЕТНИ ДУМИ

Молиер дал представление пред парижките учени, в което играл сам, като се надявал, че те ще направят вярна оценка на сценичното му изкуство. Присъствували около тридесет души. Като паднала завесата след последното действие, Молиер отишъл при тях и ги запитал.

— Е, господа, бих желал да чуя вашето мнение за играта ми. Моля ви, не премълчавайте моите недостатъци и грешки. Кажете ми най-искрено какво мислите!

Учените се посъветвали и един от тях взел думата:

— Господин Молиер — започнал той, — вашето изкуство ни прилича на лудост — много от движенията ви, които би трябвало да предизвикат смях, всъщност будят само съжаление.

И тогава Молиер изрекъл своите паметни думи:

— Господа, драго ми е, че лудите мислят така за моето изкуство!

ОБЕР СРЕД ПАЗАРА В ПАРИЖ

Една сутрин сред открития пазар в Париж се втурнал някакъв ездач и разпръснал навалицата. Полицаите напразно се опитвали да го задържат. Кошници и съдове се преобърнали, понесли се викове. Тълпа рибари, жени, гаврошчета и полицаи се спуснали подир ездача. Най-после един комисар успял да го задържи.

— Оставете ме на мира! Аз съм Обер — заявил ездачът.

— Защо препускате през пазара?

— Когато препускам, идват ми най-хубави идеи в главата — арии, квартети, финали… Сега съм много щастлив. Току-що ми хрумна мотивът за пазарския хор в „Нямата“. Ще останете очаровани, когато го чуете!

ДЪРЗЪК ПОСЕТИТЕЛ

Брамс бил на почивка в Баден-Баден. Един ден от съседна вила се разнесли звуци на пиано. Някой свирел прочутата ария от „Лукреция Борджия“ на Доницети. Композиторът не могъл да изтърпи фалшивото свирене и извикал:

— Фалшиво! Фалшиво! Спрете!

Но музиката не спирала.

Тогава Брамс, силно нервиран, се прехвърлил през оградата, скочил през прозореца и се намерил в стаята, откъдето идела музиката. Иззад пианото уплашено скочила млада жена, изпищяла и втренчила ужасѐн поглед в дръзкия посетител. Брамс грубо я дръпнал от стола, седнал на пианото и изсвирил арията правилно. След това се поклонил на слисаната жена и по същия път напуснал стаята.

КОНСУЛТАЦИЯ

Австрийският учен д-р Йохан Петер Франк, който на времето си въвел във Виенския университет изучаването на патологичната анатомия, заради един свой научен труд бил принуден да напусне университета и Австрия. Австрийските йезуити го обвинили, че в книгата си хули бога.

Ученият намерил убежище в Петербург и станал личен лекар на Александър I и член на Петербургската академия на науките. След известно време той отново се завърнал в отечеството си. Когато бил на умиране, около леглото му се събрали осем лекари на консулт. Франк ги наблюдавал с усмивка.

— Колеги — казал той, — вие ми напомняте за онзи френски гренадир, който, ударен с осем куршума, паднал и извикал: „Да ви вземат дяволите! Нима ви трябваха осем куршума, за да убиете един обикновен гренадир!?“

МУЗИКАЛНА СРЕЩА

Поканили Росини на премиерата на някаква нова опера. Той седял в ложата заедно с автора. Тогава етикетът изисквал мъжете да седят в театъра с цилиндър. След изпълнението на всяка ария Росини елегантно повдигал цилиндъра си и го размахвал във въздуха.

— Какво правите? — неспокойно попитал композиторът.

— Та нали човек е длъжен да поздравява познатите си, когато ги срещне! — отговорил многозначително Росини.

ФОНТЕНЕЛ БЕЗ НЕПРИЯТЕЛИ

Фонтенел нямал неприятели.

Някой го попитал как е постигнал това чудо.

— С помощта на два израза, които са винаги в устата ми — отвърнал Фонтенел. — Те гласят: „Всичко е възможно“ и „Цял свят има право“.

СКАНДАЛ В ОПЕРАТА

В парижката Гранд опера представяли „Ифигения“. Диригентът си позволил да „опресни и оживи“ някои места. През време на изпълнението младеж с разрошена коса извикал високо от залата:

— Господине, в партитурата тук има само цигулки. Кой ви позволи да притурите чинели?

Смутен, диригентът познал младия Берлиоз, но продължил да дирижира. След няколко такта младежът отново се надигнал:

— Вие тук сте зачеркнали тромбоните! Това е вече непоносимо! — И продължил да тълкува инструментировката за удоволствие на публиката.

Най-после извикали полиция да въдвори ред.

— Кое престъпление е по-голямо? — негодувал познавачът на Глюк. — Да се обезобразява един майстор или публичното заклеймяване на това безобразие?

ПИТОМНИЯТ ВЪЛК

По време на гостуването му в едно богато семейство прочутият виолонист Вийотан станал свидетел на следната любопитна случка:

Седнали да обядват. Музикантът забелязал под масата някакво възчерно животно и плахо се отдръпнал назад.

— О, не се безпокойте! — казал домакинът. — Това е нашият питомен вълк.

След обяда, когато се оттеглили в една от стаите, вълкът отново се появил.

Рано сутринта виолонистът бил събуден от пушечни изстрели. Уплашен, той позвънил за слугата.

— О, не се вълнувайте, господине! — рекъл слугата. — Няма нищо особено! Застреляха питомния вълк. Нощес изял готвача.

ЕРЕТИКЪТ РУСО

Произведенията на Русо били обявени за еретични и публично изгорени.

Тогава великият философ, бащата на френската революция, отправил към парижкия архиепископ знаменитите думи:

— Изгарянето не е възражение!

ИНТЕРЕСЕН ДИАЛОГ

Хуго Волф разказвал как веднъж водил следния диалог с един данъчен агент:

— Какви са вашите доходи? — запитал агентът.

— Нямам доходи — отговорил Волф.

— Но все пак не може да нямате някакви приходи?

— Казвам ви, че нямам!

— Тогава от какво живеете?

— От заеми.

ПОКЛОННИЦИ НА ВИНОТО

Крал Фридрих Август Саксонски, прочут поклонник на виното, имал придворен бръснар, който също не падал по-долу от своя господар.

Веднъж, като бръснел краля, бръснарят го порязал.

— Ех, проклетият алкохол! — извикал гневно кралят.

Бръснарят се поклонил и рекъл:

— Съжалявам за случилото се, ваше величество! Всъщност вие сте прав! От алкохола кожата на човека става крехка.

МОЦАРТ ТРОМБОНИСТ

В Прага Моцарт лично ръководил първата репетиция на „Дон Жуан“. В пасажа, където статуята на Командора говори на Дон Жуан, той спрял оркестъра. Един тромбонист свирел фалшиво. Композиторът отишъл при него и му обяснил как да изсвири пасажа.

Тромбонистът изслушал обяснението и отговорил:

— Така не може да се изсвири. Аз разбирам от тромбони повече от вас.

— Имате право — отвърнал учтиво Моцарт. — Аз не мога да ви уча да свирите на тромбон. Дайте щима. Ще изменя партитурата!

И сторил това на самото място.

ШОПЕН И ЧОВЕШКИЯТ СКЕЛЕТ

Художникът Цим, голям почитател на Шопен, решил да подари на великия композитор нов роял. И за да му направи приятна изненада, поканил го на обед заедно с княз Полиняк и художника Ричард.

Неточен като всякога, Шопен дошъл едва привечер и бил дълбоко потиснат. Приятелите опитали с всевъзможни шеги да ободрят закъснелия гост. Цим имал в ателието си човешки скелет. Полиняк го взел и почнал да го разперва в най-гротескни пози. Накрая го сложил пред пианото, хванал китките на ръцете и с тях блъскал по клавишите. Някой полуизгасил светлината и гледката била фантастична. Неочаквано в тъмнината се чули три тъпи удара — Ричард ударил с крак по празния сандък, върху който седял. Всички избухнали в смях. Само Шопен останал сериозен. След трите удара той се обвил с покривалото на скелета и се втурнал към пианото. Грабнал скелета и продължително го притиснал до гърдите си. След това започнал да свири. Това била болезнена, безутешна импровизация. По едно време възбуденият композитор изведнъж спрял да удря по клавишите и се строполил обезсилен на пода.

Няколко месеца по-късно Шопен свирил за първи път на концерт своята соната в ре-минор. Третата част съдържала импровизацията, изсвирена на рояла у Цим.

А първият мъртвец, погребан под звуците на Шопеновия траурен марш, бил… самият Шопен.

ЛАСКАТЕЛИТЕ

Папа Сикст V бил обкръжен от ласкатели, които ненавиждал. Веднъж, ядосан, той се обърнал към един от тях:

— По-добре е човек да има работа с гарвани, отколкото с ласкатели.

— Защо, свети отче?

— Защото гарваните кълват месата само на мъртви трупове, а ласкателите — на живи хора.

САВОЙСКИЯТ КРАЛ И ХРИСТОС

Населението на Савоя пъшкало под бремето на непоносими данъци. Веднаж един селянин се осмелил да каже на краля:

— Кралю, аз виждам в твоето кралство страданията на Спасителя, обърнати наопаки.

— Как да разбирам това? — запитал кралят.

— При страданията на Спасителя един умира за всички, а ние тук всички умираме за един.

АЛТЕНБЕРГ И ЛЕКАРЯТ

Виенският писател Петер Алтенберг не се чувствувал добре и отишъл при лекар.

— Какво пиете? — попитал го лекарят.

— Вино.

— Колко?

— По един литър на ден.

— Пушите ли?

— Да.

— Трябва да оставите пиенето и пушенето!

Писателят си взел шапката и си тръгнал.

— Чакайте! — извикал подире му лекарят. — Трябва да ми платите за съвета.

— Но аз не мисля да се възползувам от него — отговорил Алтенберг и продължил да слиза по стълбата.

ПЕСЕНТА НА КАМБАНИТЕ

Шолц нотирал „Песента на камбаните“ от Шилер. При първото й изпълнение присъствувал и приятелят му Брамс.

Когато отзвучал и последният акорд, Шолц се обърнал към Брамс:

— Хареса ли ти?

Брамс се позамислил и казал:

— „Песента на камбаните“ е толкова прекрасна поетична творба, че никому не ще се удаде да я провали!

ЗАВИДНА ПУБЛИКА

Немският проповедник Клайермахер държал проповеди в една берлинска църква. Идвала да го слуша най-отбрана публика: студенти, офицери, млади момичета.

— Защо на твоите проповеди има винаги отбрана публика? — запитали го веднъж колегите му.

— Работата е много проста! — обяснил Клайермахер. — Студентите идват, защото знаят, че ще бъда в изпитната комисия в университета. Момичетата идват заради студентите, а офицерите — заради момичетата.

ШУТ И ХУДОЖНИК

Извикали един художник в двореца на Петър Първи, за да украси стените.

Като всеки бездарник, той се хвалел навред със своето изкуство и се представял за голям майстор. Похвалил се и пред шута на Петър Първи.

— Най-напред — казал художникът — ще боядисам стените, а след това ще ги изрисувам. Да видиш какво чудо ще направя!

— А аз мисля, майсторе — отговорил Балакирев, — че ще бъде по-добре първо да изрисуваш стените, а после да им дръпнеш отгоре една боя!

РАЗКОВНИЧЕТО

Френският писател Жан дьо Лабрюйер бил известен като галантен кавалер и се ползувал с голяма симпатия и уважение сред жените. Веднъж му задали въпроса:

— Кажете, господин Лабрюйер, как успявате да спечелите доверието на жените?

— Моята тайна е много обикновена — отговорил той. — Бих се решил да запитам един старец кога ще умре, но никога не бих попитал коя и да е стара жена на колко е години! Повярвайте ми, това е разковничето!

ВАГНЕР И КОВАЧЪТ

Рихард Вагнер работел върху теми из операта „Зигфрид“. От другата страна на улицата майстор-ковач оглушавал с чука си целия квартал. Това страшно пречело на композитора.

Веднъж в момент на непоносима досада той отпуснал ръце и затворил очи. Невъзможно било да се работи. Но… случило се нещо неочаквано. От кънтящия звън на наковалнята, от гръмките удари на чука в ушите на Вагнер нота по нота ярко зазвучал мотивът за гнева на Зигфрид против ковача Миме.

Вдъхновен, композиторът продължил да твори под песента на наковалнята.

ИЗПИТ

Брукнер изучавал седем години теория на музиката при Симон Сехтер. Най-после се явил на изпит. Хербек, който бил председател на комисията, запитал кандидата:

— Наемате ли се да развиете направо на пиано или орган зададената ви тема?

— Да! — отговорил Брукнер.

Сехтер задал тема от четири такта. Хербек я продължил с още два такта.

— Вие сте безсърдечен! — прошепнал Сехтер.

Брукнер седнал на органа, развил темата в четиригласна фуга и я продължил с една фантазия.

— Всъщност той трябваше нас да изпитва — казал Хербек на комисията след прослушването.

ОТКАЗАН ДУЕЛ

Веднъж в компания Франклин проявил нетактичност, като казал на едного, че мирише лошо. Обиденият пребледнял и поканил Франклин на дуел.

— Няма да се бия — отговорил Франклин, — защото, първо, смятам дуела за голяма глупост, второ, ако ви убия, ще замиришете още по-лошо и, трето — ако пък вие ме убиете, то и от мен няма да излезе по-хубава миризма от вашата.

ИМЕНИЕТО НА ПУШКИН

Пушкин обичал веселите младежки компании и вземал твърде дейно участие в гуляите на гвардейската младеж в Петербург.

Веднъж поетът поканил неколцина младежи в тогавашното прочуто заведение „Доменик“ и ги почерпил хубавичко. Граф Завадовски, който ги наблюдавал, се обърнал към Пушкин:

— Александър Сергеевич, вашето портмоне, изглежда, е натъпкано здравата!

— Да! — отговорил Пушкин. — Аз съм по-богат от вас! Когато вие се охарчите, чакате да ви пратят пари от село. А моят доход е постоянен — тридесет и шестте букви на руската азбука.

НЕПРИЯТЕЛЯТ НА ШАПЕЛ

Френският поет Клод Еманюел Шапел бил страстен поклонник на виното и никога не пиел вода. Когато на старини заболял и бил вече близо до смъртта, помолил да му дадат чаша вода.

— Защо искаш сега вода, когато цял живот си я мразил? — запитали близките му.

— Преди смъртта си човек трябва да се помири и с най-големия си неприятел — тихо промълвил Шапел.

ЛЕКАРСТВО ПРОТИВ ПОДАГРА

Лихтенберг дал следната сигурна рецепта против подагра:

Вземате носна кърпичка от момиче, което никога не е пожелавало да се омъжи, изпирате я три пъти във водата на честен воденичар, изсушавате я в градината на протестантски пастор, който няма деца, капвате върху нея мастило от писалката на адвокат, който никога не е защищавал несправедливо дело, предавате я на лекар, който не е уморил нито един болен, и с така приготвената кърпичка внимателно превързвате болното място. Оздравяването е сигурно.

ЖЕНИТБАТА НА ЩИНГЕЛАНТ

Известният холандски художник Йохан Щингелант се оженил по твърде оригинален начин. Рисувал портрета на хубава млада вдовица. Работата продължила дълго. Най-сетне вдовицата се разсърдила.

— Кога най-после ще завършите портрета ми?

— Защо да крия? — отговорил художникът. — Влюбен съм във вас и колкото по-продължително ви рисувам, толкова по-силно ви обиквам.

— Не ме ласкайте, а работете! Портретът ще ви бъде заплатен.

Един ден, като се убедила, че художникът няма намерение да свършва с рисуването, тя му казала:

— Но завършете най-после портрета ми! Нямам нищо против да заплатя с оригинала!

БЪБРИВИЯТ ПОСЛАНИК

По време на първата си аудиенция у английския крал Яков I новоназначен френски посланик се показал много бъбрив и лекомислен. След като го изпратили, кралят се обърнал към канцлера Бейкън:

— Как ви се вижда новият посланик?

— Едър и напет човек — отговорил Бейкън.

— Бих искал да зная какво мислите за главата му.

— Ваше величество, високите хора понякога приличат на високите здания — най-горният етаж е най-зле мобилиран.

ПЕВИЦА

Вилхелмина Шрьодер Девриент не притежавала нито много силен, нито много богат глас. Ценното у нея било тънкото и одухотворено предаване на ролите. Веднъж, когато разучавала „Ифигения“, тя отишла при бившата певица Милдер-Хауптман, някогашна изпълнителка на същата роля, и я помолила да присъствува на представлението и да й каже, без да я щади, мнението си за нейното изпълнение.

Милдер, едра, напета жена, се възправила гордо, изгледала отгоре додолу младата певица и след дълго мълчание рекла:

— Не, мило дете, няма да дойда! Аз познавам в тая роля Милдер-Хауптман и след нея не мога да гледам никоя друга!

ВЕРЕН СЛУГА

Прочутият измамник Калиостро твърдял, че е на триста години. Имало лековерни хора, които му вярвали, както не се съмнявали и в неговата свръхестествена сила. Веднъж обаче един, който все пак не вярвал, попитал слугата му:

— Наистина ли твоят господар е на триста години?

— За съжаление не мога да потвърдя това — отговорил слугата. — Аз съм отскоро при него — едва от сто години.

БЕТХОВЕН В РЕСТОРАНТ

Бетховен отишъл да обядва в един ресторант във Виена. Седнал на масата и почукал за келнера, но той не се явил. Почукал втори и трети път, но келнерът не идвал. Бетховен извадил от джоба си нотна тетрадка и започнал да пише.

Келнерът дошъл.

— Какво обичате, господине? — запитал той.

Сега пък композиторът не го чул.

Бетховен постепенно се увлякъл в работата. Когато свършил, почукал отново и се приготвил да става.

— Плаща! — казал той.

— Но вие не сте поръчали нищо — учудено отвърнал келнерът.

ПУШКИН РЕКЛАМИРА ВАКСА

Пушкин бил в лошо настроение. Имал голяма нужда от пари, а нямало надежда скоро да получи отнякъде. В това време на вратата му почукал някакъв човек и настоятелно поискал да го види. Ядосан, поетът излязъл на прага и попитал:

— Какво искате?

— Господин Пушкин — започнал посетителят, — идвам купи ваша стока.

Не било трудно за поета да разбере, че гостът му е немец.

— Каква стока? — попитал той.

— Вие пише стихове. Аз искам купи шест думи ваши стихове. Аз прави вакса, искам на етикет пише ваши думи:

По-ясна от деня,

по-тъмна от нощта.

То чудесно за моя вакса. Давам на вас петдесет рубли. Съгласен сте?

— Съгласен съм! — отговорил поетът.

Немецът му наброил петдесетте рубли и забързал да поръча новите етикети за ваксата си.

ЧУЖДА ПОМОЩ

Френският писател Франсоа дьо ла Мот льо Вейе много обичал да цитира други писатели и поради това произведенията му губели от своята оригиналност. Когато приятелите му намекнали за тая слабост, той отговорил:

— Нима художникът прави лошо, като взема боите от други, или архитектът, когато му помагат зидарите?

ВИЕНСКИТЕ ФАЙТОНДЖИИ

На времето си виенските файтонджии били прочути шегобийци и твърде духовити хора.

Оперният певец, басистът Лабрах, човек с голяма обществена тежест и сам тежък около сто килограма, гостувал във Виена. Виенчани го посрещнали възторжено.

Един ден Лабрах пожелал да отиде някъде с фиакър. Започнал да се пазари с файтонджията и той съвсем сериозно го запитал:

— Как желаете да ви отведа, господине — наведнъж или на два пъти?

БОЛЕСТ

Знатна англичанка се разболяла и повикала у дома си лекар.

— Какво ви е, госпожо? — попитал той.

— Извинете, докторе, но ще лекувате баронеса! — свила високомерно устни тя.

— Така ли? Много съжалявам, но болестта „баронеса“ аз не лекувам! — казал лекарят, взел си шапката и излязъл.

САРДЖЕНТ

Една изложба на талантливия американски художник Джон Сингер Сарджент имала голям успех. В негова чест приятелите му устроили банкет. До големия художник седнала млада хубава дама, възторжена почитателка на изкуството му. Тя дълго поглеждала смутено към него и най-после се осмелила:

— Ах, мистер Сарджент — въздъхнала тя, — бях на вашата изложба. Една от картините толкова ми хареса, че я целунах. Ето истинския Сарджент, казах си!

— Вашата постъпка е възхитителна, госпожо — поклонил се Сарджент. — А картината върна ли ви целувката?

— Не.

— О, тогава не е бил истинският Сарджент! — протестирал художникът.

ШЕГАТА СЕ ВРЪЩА

Ямсон, английски лекар, бил прочут със своето остроумие. Срещнали го веднъж на улицата няколко студенти, които решили да се пошегуват с него. Застанали насреща му и го поздравили:

— Добро утро, сър Ямсон! Как сте?

— Благодаря! Много съм добре. Но аз нямам честта да ви познавам.

— Как тъй? Нали преди няколко дни се видяхме в зоологическата градина.

— Извинявайте! Там видях толкова много маймуни, че ми е невъзможно да запомня лицата на всички.

И СЛЕПИЯТ ВИЖДА

Един сляп имал сто златни монети и ги закопал в ъгъла на градината си. Съседът му забелязал това, една нощ изкопал парите и ги отнесъл. По-късно слепият проверил дали парите са на мястото и като не ги намерил, се усъмнил, че съседът му ги е откраднал. За да го накара да му върне парите, той отишъл при него и му рекъл:

— Слушай, съседе, имам хиляда златни монети и мисля да ги скрия в ъгъла на градината. Какво ще кажеш?

— Много добре ще направиш! — зарадвал се съседът и още същата нощ върнал на мястото им стоте златни монети с надеждата, че след някой ден ще вземе оттам хиляда и сто.

Така слепият си прибрал парите, без да се вдига шум. После повикал съседа си и му казал:

— Съседе, понякога слепият вижда по-добре от този, който гледа.

МЕЗЕТЕН И АРЛЕКИН

Италианският комичен герой Мезетен влязъл веднъж в театъра, като криел нещо под дрехата си. Насреща му се задал Арлекин.

— Какво носиш? — попитал той.

— Кинжал — отговорил Мезетен.

— Дай да видя реже ли — рекъл Арлекин, притиснал Мезетен и измъкнал изпод дрехата му бутилка вино. На няколко глътки той я пресушил и я подал обратно:

— Вземи си ножницата!

ПОГРЕБЕНИЕТО НА ЕДНА ОПЕРА

По височайша заповед Бюлов бил задължен да дирижира някаква слаба опера на млад композитор, протеже на високопоставена особа. Вечерта диригентът се явил пред оркестъра с черна лента на ръката, черен нагръдник и черна яка.

— В траур ли сте, маестро? — запитал го един от оркестрантите.

— Да! — отговорил диригентът. — Дойдох на погребение.

ЗАЛОЖИЛ СЕБЕ СИ

Оперният певец Карел Буриан поискал от директора на Будапещенската опера аванс от 250 крони, но той му отказал. Тогара артистът се обърнал към един лихвар, който му дал исканата сума срещу странното задължение да не излиза на сцената, докато не върне парите.

Два дни по-късно, един час преди представлението, в което Буриан имал главната роля, директорът на операта получил следната телеграма:

„Заложих себе си при лихвар. Изпратете 250 крони, за да ме освободи. Иначе не ще мога да пея.“

Директорът незабавно пратил сумата.

ЧОВЕКЪТ С ФИЛЦОВАТА ШАПКА

Сред тучна ливада в Долна Австрия пасяло стадо крави. Небето било синьо, изпъстрено с бели, перести облачета. В края на ливадата, облегнат на един дънер, дълго стоял мъж със смачкана шапка. Внезапно се задал общинският бик и неговият тътнещ басов рев нарушил тишината.

Човекът с филцовата шапка се скрил зад дънера, извадил хартия и молив и почнал да пише.

Така се родила „Пасторалната симфония“ на Бетховен.

БАЛАКИРЕВ И АДВОКАТИТЕ

В присъствието на много придворни Балакирев попитал Петър Първи:

— Царю, знаеш ли каква е разликата между колелото и адвоката.

— Разликата е очевидна — усмихнал се царят. — Но ако ти виждаш нещо по-особено, кажи да го чуем!

— Разликата е тая, Алексеич, че едното е кръгло, а другото криво. И все пак те си приличат като родни братя.

— И по какво си приличат, шуте мой! — запитал царят. — Каква пък прилика може да има между колелото и адвоката?

— Не спори, Алексеич! Има, и дори много голяма!

— Е, кажи каква е!

— И двете трябва по-често да се смазват, иначе така скърцат, че да пази господ.

ФРИДРИХ ВЕЛИКИ И АКАДЕМИЦИТЕ

Фридрих Велики обичал да се шегува с учеността на професорите. Веднъж запитал в академията на науките защо чаша, пълна с шампанско, дава по-ясен звън, отколкото ако е пълна с бургундско вино? От името на академиците взел думата професор Шулцер:

— Ваше величество, членовете на академията съжаляват, че не могат да отговорят на вашия въпрос, защото малките им заплати не позволяват да направят опита.

БАНКЕРЪТ И ДЪРЖАВАТА

Сред отбрано аристократично общество един банкер настоятелно твърдял:

— Ние, банкерите, сме хората, които поддържат държавата.

Между поканените бил и Дидро. Той търпеливо слушал и когато банкерът завършил, допълнил спокойно:

— Вашите думи са верни, господине. Вие поддържате държавата така, както палачът поддържа осъдения на смърт, докато затегне въжето около шията и после ритне столчето под нозете му.

СИЛАТА НА НАВИКА

Известният математик Босю бил в предсмъртна агония.

— С него е свършено — прошепнал докторът на един приятел на умиращия. — Попитах го как се чувствува, но не можа да ми отговори.

— Ще видите, че на мене ще отговори — казал приятелят на Босю. — Босю — извикал той, — колко прави дванадесет на квадрат?

— Сто четиридесет и четири! — промълвил Босю и издъхнал.

АНГЕЛ НА ЛИЦЕМЕРИЕТО

— Ваше величество — обърнал се канцлерът Каспар Шлик към Фридрих IV, — вашият двор гъмжи от лицемери. Иска ми се да живея някъде далече, дето човек ще може свободно да изказва мнението си.

— Я виж — усмихнал се кралят. — В такъв случай трябва да отидете там, дето има само ангели. Но трудът ви ще бъде излишен, щом като след вашето отиване и там ще има вече един лицемер.

ДЕСЕТТЕ РУБЛИ

Мнозина от придворните на Петър Първи търсели покровителството на неговия шут Балакирев най-вече за да се спасят от острия му език. Един, който искал да бъде назначен на служба в двореца, дал на Балакирев десет рубли подкуп. Шутът взел парите и ходатайствувал пред царя.

Придворният бил назначен на исканата служба, но скоро показал своето користолюбие. Веднъж по време на обед у Головкин, на който присъствувал и царят, Балакирев приближил до користолюбеца, отброил десет рубли и му казал:

— Хляб и сол яж, но за правдата дръж! Твоите десет рубли тежат на съвестта ми. Вземи си ги!

Придворният се смутил и хвърлил парите на пода. Тогава Балакирев си ги прибрал обратно и казал:

— Сега съвестта ми е спокойна! Всеки може да вземе нещо, което други изхвърлят.

ПАРИТЕ

Попитали Бейкън какво мисли за парите.

— Парите — отговорил знаменитият философ — са отличен слуга, но лош господар.

ОТКРИВАТЕЛЯТ НА ТЮТЮНА

Първият човек, който донесъл тютюна в Европа, бил мореплавателят Уолтър Ролайт. По желание на кралица Елизабет той кръстил откритата от него земя „Виржиния“. Ролайт дълго се мъчил да научи кралицата да пуши, за което тя често го иронизирала:

— Как можете да се занимавате с пушене на тютюн! Какъв е резултатът от него? Дим, който нито тегли, нито се мери.

— Там е работата, ваше величество, че той се тегли от устата и се изхвърля през носа, а се мери по пепелта и кесията.

— А ползата? — запитала кралицата.

— Ползата е да не стоим празни, когато нямаме работа, и да работим, без да мислим за странични неща — отвърнал защитникът на тютюна.

ИЗПИТ

Когато изпитвал студенти, френският хирург Малген не пестял своята ирония и сарказъм към онези, които отговаряли неточно.

Веднъж се явил на изпит зле подготвен студент. Неговите объркани отговори разсърдили професора и той рекъл:

— Можете ли да ми кажете поне дефиницията на понятието „създаване“?

— Създаване… създаване… — замънкал студентът. — Създаване е да направиш от нищо нещо.

— Тъй! Или, по-точно казано, да направим от вас доктор по медицина.

ПРИ ПАПАТА

Папа Пий IX приел женска делегация, дошла от чужбина. Една американка пожелала да целуне ръката му. Папата я запитал:

— Желаете ли още нещо, дъще?

— О, ако ми подарите и фотографията си, отче!

— Ето ви я, добра християнко.

— А бихте ли ми дали и автограф?

Папата се намръщил, но все пак сложил подписа си.

— Желаете ли да ми подарите, свети отче, и перото, с което сложихте подписа?

— Желая! Желая да ви дам и мастилницата, и писалищната маса, и всичко, само не и престола си, защото, струва ми се, че и него ще пожелаете.

УЧЕН

Известният английски филолог Ричард Бентли бил много стеснителен и несръчен в отношенията си с хората. При пътуването си из Франция той бил поканен на гости у една графиня. Когато влязъл в дома й, намерил там многобройно отбрано общество. Това така го смутило и объркало, че той побързал да си отиде.

— Кой беше тоя особняк? — попитал един от гостите.

— Това е голям учен — отговорила графинята, — който знае как се казва стол на всички езици в света, но не знае как трябва да се седи на него, когато наоколо има хора.

ЖЕНСКАТА МОДА

Русо направил следното изказване за женската мода:

— Грозните жени измислят модите, а хубавите са толкова глупави, че винаги им се подчиняват.

ТВОРЧЕСТВО

Люли композирал нещо на пианото. Навън забучала страшна буря. Светкавици раздирали небето. При всеки гръм приятелите на композитора набожно се кръстели, а той не чувал и не виждал нищо.

— Люли, прекръсти се — тревожно го побутнали те.

— Вие се кръстете и за мен! — казал той. — Нали виждате, че и двете ми ръце са заети.

ТРАГИЧНА РОЛЯ

Немският артист Лудвиг Девриент живял съвсем разпуснат живот и се състарил преждевременно. Но заслепена от голямото му изкуство, публиката не забелязала това.

Веднъж някой позвънил у дома му. Той отворил вратата и видял едно хубаво момиче с букет цветя. То попитало плахо:

— Дядо, тук ли е артистът Девриент?

Актьорът застинал потресен, поел дъх и с болка отвърнал:

— За жалост, току-що излезе.

— Моля ви, предайте му тези цветя! — подало то букета.

— Благодаря! — едва пошепнал артистът. Момичето си отишло, а Девриент дълго стоял зад вратата. Това било най-драматичната роля, която изиграл през живота си.

КРАЛЯТ НА ВАЛСА НА МЛАДИНИ

Старият Щраус, бащата на краля на валса Йохан Щраус, също се занимавал с композиране на валсове и оставил няколко хубави произведения от този род. Обаче той постигал това с много усилия и трудно минавал от един мотив на друг. Веднъж неговият дванадесетгодишен син седнал на пианото и изсвирил със замах онова, което на бащата не се удавало. Бащата с радост забелязал дарбата на сина си. Но младият Щраус бил най-слабият ученик в класа по всички предмети освен по музика. Затова един ден баща му казал:

— Знаеш ли, синко, какво ще направим? Отсега нататък ти ще композираш моите валсове, а аз ще уча твоите уроци.

СЪПРУЖЕСКО ЛИЦЕМЕРИЕ

Английският писател Лорънс Стърн се отнасял много зле с жена си. Но веднъж, като разговарял с приятеля си Харик, той се разчувствувал и започнал да възхвалява съпружеската любов и уважение.

— Мъж — казал той, — който се отнася лошо с жена си, не е добър и заслужава домът му да изгори до основи.

— Бих искал да те попитам — прекъснал го Харик, — дали вече си застраховал къщата си?

ПОТЕКЛОТО НА ДЮМА

Един недоброжелател поискал да обиди Александър Дюма-баща и го нарекъл „негър“.

— Да, истина е, господине! — отвърнал Дюма. — Баща ми беше мулат, дядо ми — негър, а прадядо ми е бил маймуна. Драго ми е, че моят род започва оттам, откъдето свършва вашият.

РАЗМЕНЕНИ ЛЮБЕЗНОСТИ

Философът Павиан Тазет срещнал една девойка и я поздравил с думите:

— Радвам се, че виждам девица и същевременно — хубавица!

Девойката, недочула думите му, помислила, че й се подиграва, и му отговорила:

— Я виж ти! Какъв селяк, глупак и безобразник!

— Ха-ха! — засмял се философът. — Аз казах две лъжи, а вие — три!

НЕБЛАГОДАРНИК

Матийо Тлъстия изгубил кожената си кесия със сто дуката. Намерил я беден човек. Той извадил от нея един дукат и си купил шапка. Матиой научил кой е намерил кесията и отишъл да си я иска. Бедният му я върнал веднага, като казал, че от нея липсва един дукат, който той взел. Тлъстият се развикал гневно:

— Ти си ми откраднал парите! Няма да взема кесията! Искам я така, както си беше.

Отишъл си и подал оплакване в съда. Съдията изслушал едната и другата страна и се обърнал към собственика на кесията:

— Ти си изгубил кесията си. В нея е имало сто дуката, така ли?

— Да! — отговорил Матийо.

— В такъв случай тая кесия не е твоя. В нея има деветдесет и девет дуката. — После се обърнал към другия: — Запазете кесията, докато се обади собственикът й!

ОБРАТНО ПОДИГРАВКАТА

Някой подиграл Лихтенберг, че имал големи уши.

— Е, да! — отговорил той. — Не отричам, че ушите ми за човек са големи; но вашите пък са съвсем малки за магаре!

ЛЕСИНГ НА МЛАДИНИ

На младини Лесинг живял в Бреслау и бил секретар на известен генерал. Той играел с голямо увлечение карти и прекарвал всичкото си време около игралната маса. Генералът и приятелите му често го упреквали за страстта му да залага големи суми в играта.

Веднъж младият Лесинг се обърнал към генерала:

— Господин генерал — казал той, — ще бъдете ли така любезен да ме освободите днес след обед? Не се чувствувам добре. Искам да направя една голяма разходка.

— С удоволствие! — съгласил се генералът. — По-добре голяма разходка, отколкото голям разход!

ЗАПОВЕД НА СУВОРОВ

Руският генерал Суворов бил много строг командир. И самият той се подчинявал на военните заповеди, които издавал.

Веднъж, разгневен от провинението на някакъв войник, той се нахвърлил да го бие. На местопроизшествието притичал адютантът му, козирувал и доложил:

— Господин генерал, генерал Суворов е заповядал да не се оставяме да бъдем надвити от гнева си!

— Ех, щом генералът така е заповядал, трябва да се подчиним! — отвърнал Суворов и оставил войника.

СЪДЕБНИЯТ ИЗПЪЛНИТЕЛ

Оноре дьо Балзак хванал слугата си в лъжа и почнал да го поучава, че лъжата е грях, който се наказва.

— Не е достойно човек да лъже човека! — казал той.

— Е, добре, господарю — отвърнал слугата. — А вие защо лъжете и ме карате да казвам, че не сте в къщи, когато ви търси съдията изпълнител?

— Така е, приятелю — отвърнал Балзак, — защото за мене той не е човек.

БАЛЗАК И ЖЕНИТЕ

Веднъж поканили Балзак в отбрано общество. Тъй като това се случвало рядко, той бил в много добро разположение на духа, шегувал се, остроумничел и спечелил възхищението на всички жени.

— Вие сте най-добрият познавач на женския свят! — казала възторжено домакинята.

— Може би! — отговорил писателят. — Аз например само като видя една жена, мога подробно да опиша целия й живот.

— Ах, моля ви! — извикала уплашено домакинята. — Говорете по-тихо, да не чуват другите!

ДЕВОЙКА С ДВЕ РЪЦЕ

Дюма-син имал манията да сватува. Веднъж той посредничил при годежа на двама млади. Майката на девойката обещала на годеника:

— Заедно с ръката на дъщеря си ви давам и половин милион зестра.

Това се видяло малко на младежа и той се отказал от годеницата. Но Дюма го посъветвал:

— Не бъди нескромен! Пък и размисли — не виждаш ли, че девойката има две ръце!

ВЪЗХВАЛА

Пред прекрасната скулптурна група „Лаокоон“ шедьовъра на античното майсторство, застанали няколко дейци на изкуството. Между тях бил и Анибале Карачи. Всички шумно изказвали възхищението си, само художникът мълчал. По едно време той извадил молив и написал върху стената на залата:

„Поетите рисуват с думи, а художниците говорят с четка.“

ПРИЗНАНИЕТО НА ПИРОГОВ

Попитали знаменития Пирогов:

— Вие познавате много добре анатомията. Навярно можете да лекувате всички болести?

— Анатомиците — отговорил ученият — приличат на хамалите и файтонджиите в който и да е град. Те отлично познават всички улици, но рядко знаят какво става в къщите.

ДУЕЛ

Било по времето на дуелите. Двама благородници — дьо Лонжери и дьо Монтанди — се скарали жестоко и взаимно се извикали на дуел.

Лонжери минавал за най-грозният човек във Франция, но и Монтанди не бил по-красив. Когато дуелът трябвало да започне, Монтанди внимателно загледал своя противник и бързо прибрал меча си.

— Господине — казал той, — не желая да се бия с вас. Ако ви убия, ще остана единственият най-грозен човек във Франция.

ХАЙДН В ЛОНДОН

Хайдн посетил Лондон, влязъл в един музикален магазин и попитал дали имат нещо ново.

— Заповядайте — отговорил търговецът и подал на Хайдн неговото последно произведение.

Хайдн го прегледал равнодушно.

— Нещо друго? — запитал той.

— Не! — троснато отговорил търговецът и сърдито грабнал нотите от ръцете на композитора. — Щом не харесвате Хайдн, вие сам не знаете какво искате!

ГЕНИЯТ

Попитали Суифт как се разпознава геният? Той отговорил:

— Когато геният се появи на света, вие ще го познаете по това, че всички глупци се сдружават против него.

АВТОГРАФ

Пушкин живял известно време в Оренбург. Местен помешчик непрекъснато му дотягал с молба да получи автограф за албума си. Но поетът все отлагал. Най-после помешчикът измислил начин да изхитри поета. Той имал в къщата си баня и предложил на скъпия гост да се изкъпе в нея.

Пушкин приел. Но когато излязъл от банята, видял на масата в стаята за обличане албум, перо и мастило. Остроумието на хазяина му харесало и той написал:

„Пушкин се изкъпа в банята на А-в.“

В СТАРА РУСИЯ

Богат руски благородник набил до смърт един келнер, задето не изпълнил навреме поръчката му. Притежателят на заведението поискал обяснение от побойника за неговата ярост.

— Не ме занимавайте с дреболии! — креснал благородникът. — Сложете в сметката и келнера и ме оставете на мира!

НАПОЛЕОН И ТАЛМА

Придружен от прочутия трагик Талма, Наполеон отишъл да разгледа новопостроен театър. Двамата слезли в машинното отделение. Тук царяла тъмнина. Многобройните подове и разните съоръжения правели опасно движението на непосветения в задкулисните тайни.

— Ваше величество — обърнал се Талма към височайшия посетител, — тук е рисковано, по-добре да се върнем…

— Не се безпокойте, Талма! — отвърнал Наполеон. — Световната история достатъчно се самоуважава и няма да допусне да загина като водевилен герой, потъвайки в подвижния под на сцената.

АВТОГРАФ ОТ ВЕРДИ

Пътническият влак чакал на междинна гара. В един от първокласните вагони се намирал Джузепе Верди. Началникът на гарата, горещ почитател на автора на „Травиата“, решил да не изпусне случая и да получи автограф от великия композитор. Той обаче знаел, че Верди не е много достъпен, затова потърсил околен път за постигане на целта си. Като отворил вратата на купето, той помолил пътника да си покаже билета. Верди дал билета си. Началникът го продупчил и започнал служебен разговор:

— Вагонът ми се вижда малко замърсен. Не ви ли е неприятно?

— О, да, но не можах да намеря по-добър.

— Все пак вие не бива да слагате краката си на седалището! Един образован човек никога не постъпва така!

— Дявол да го вземе, та вие за необразован ли ме вземате?

— Кажи-речи!

— В такъв случай дайте ми, моля, оплаквателната книга! Аз ще ви покажа кой съм!

Началникът се поклонил, излязъл и донесъл албума си за автографи. Без да се вгледа, Верди написал оплакването си в албума и се подписал.

— Много благодаря, маестро Верди, за автографа! — казал засмян железничарят и поканил композитора в чисто, украсено с цветя купе.

МОДЕЛ ЗА САТАНАТА

Френският писател Пол Пелисон боледувал в детство от едра шарка и поради това лицето му било грапаво и ужасно грозно.

Веднъж той се разхождал из парижките улици. Млада, красива дама, без да каже дума, го хванала под ръка и го повела със себе си. Влезли в една къща. Посрещнал ги непознат господин. Дамата посочила писателя и казала:

— Ето! Изпълнявам обещанието си!

След това тя излязла. Изненаданият Пелисон поискал обяснение от домакина за постъпката на странната дама. Непознатият бил художник и признал, че тя му е близка.

— Обещах й да нарисувам картина на тема „Изкушението на Исуса в пустинята“ само ако доведе мъж, който да послужи като модел за сатаната. И тя, както виждате, доведе вас.

ИРЛАНДСКА ЖАЖДА

Леди Хамилтън пътувала за Палермо. Параходът бил ирландски — под командата на адмирал Нелсон. Тя поискала да почерпи един услужлив матрос и го запитала какво желае да пие.

— О, благодаря, леди, нищо не желая.

— Но аз настоявам, момко. Кажете какво предпочитате: чаша ракия, стакан грог или халба пунш?

— Щом това ви е приятно, миледи, ще бъде неучтиво да ви откажа. Съгласен съм да изпия чаша ракия, след което не бих се отказал от стакан грог, докато бъде приготвен пуншът.

БРАМС

Брамс често бил обезпокояван от музиканти, които искали да свирят пред него и да чуят мнението му за тяхното изпълнение. Когато виждал, че от „музикантите“ няма да излезе нищо, той ги отпращал, като се извинявал, че пианото му е разстроено. Веднъж обаче един упорит посетител му казал:

— Това няма да ме смущава ни най-малко, маестро!

— Вас не ще смущава, но мене ще смущава! — отвърнал Брамс.

ЩРАУС НА ПРЕМИЕРА

Рихард Щраус присъствувал на премиерата на свой млад колега в Берлин. След представлението всички поздравили младия композитор, само Щраус стоял безучастно в един ъгъл на залата.

— А вие няма ли да ми кажете поне една дума — запитал младият композитор, като се приближил до него.

— Не — отвърнал Щраус. — Какво бих могъл да ви кажа, когато вие ми говорихте дели два часа, а нищо не ми казахте?

ИЗГОДНО ПРЕДЛОЖЕНИЕ

Общинският съвет в Пезаро, Италия, изпратил до своя именит съгражданин Росини делегация да му съобщи, че е решила да му издигне паметник сред града.

— И колко ще струва този паметник? — попитал великият музикант.

— Двадесет хиляди лирети — отговорил един от делегатите.

— Не е ли по-добре — запитал Росини с усмивка — да дадете тези пари на мене, а аз ще идвам понякога и ще заставам на площада вместо паметник?

КУРТИЗАНКИТЕ

Ето какво е казал Ришельо за куртизанките:

— Всички куртизанки свършват живота си еднакво. Те подаряват на бога онова, от което вече и дяволът се е отказал.

КАКВО ПРИЛИЧА НА ВОЙНИКА

Великият руски пълководец Кутузов бил духовит човек. Веднъж отишъл на гости в приятелско семейство. По време на вечерята усетил на гърба си силна топлина, която идвала от камината.

— Тук е непоносимо горещо! — рекъл Кутузов.

— Генерале — забелязал някой от гостите, — на вас, като на храбър войн, ви подхожда да устоявате на всякакъв огън!

— Да, но на никой войник не прилича да търпи огън зад гърба си! — отговорил Кутузов.

ДВОРЦОВИ УМНИЦИ

Зима. Петербург. Двореца. Императрицата се обърнала към един от придворните и му поръчала:

— Идете в преддверието и вижте дали термометърът е паднал.

След малко придворният се върнал и доложил:

— Ваше величество, термометърът не е паднал, а си стои закачен на стената.

ЛИХТЕНБЕРГ И ПРАВОТО

Попитали големия гьотингенски сатирик Лихтенберг каква е ползата от изучаване на правото.

Той отговорил:

— За да постъпва човек във всички случаи със сигурност правилно, не е необходимо да изучава правото. Обаче за да може със сигурност да върши неправи работи, трябва непременно добре да изучи правото.

РОСИНИ

Росини работел извънредно много и в бързината си се случвало да взема части от по-раншни свои опери, свалени от сцената, защото публиката не ги одобрила. След премиерата на операта „Отело“ един приятел му казал, че в нея е вмъкнал дълъг мотив от пропадналата опера „Аурелиан“.

— Няма никакво значение! — отвърнал спокойно Росини. — Нима Дездемона не е била жертва на клеветата?

НЕДОБРОСЪВЕСТНОСТ

Баденският херцог и адютантът му предприели излет на коне. Адютантът носел за закуска и две круши. Херцогът изял крушата с кората, а адютантът обелил своята. Херцогът се усмихнал.

— Драги адютанте, изтънчените хора знаят, че ябълките се белят, а крушите се ядат с кората.

— Зная, ваше височество — отговорил адютантът, — но едната от крушите падна в торището до конюшнята и аз не зная коя точно беше.

ДВАМА ПРЕСТЪПНИЦИ

Авторът на криминални романи Понсон дьо Терай бил най-известният романист в Европа през миналия век. Веднъж той посетил в Тулонския затвор опасен престъпник.

— Кой сте вие? — запитал писателят.

— А вие кой сте? — запитал на свой ред престъпникът.

— Аз съм писателят Понсон дьо Терай…

— Аха, значи, това сте вие! Чел съм романите ви. А знаете ли, че аз съм много по-малък злодей от вас? Аз съм убил само седем души от едно семейство, а вие, с вашите криминални романи, сте убили хиляди хора?

ЗАСЛУЖЕНА НАГРАДА

Княз Репнин отправил до върховния командуващ руската армия генерал Суворов своя адютант да му честити рождения ден. Суворов приел сърдечно капитана и поискал да покаже пред офицерите си, че в щаба на Репнин има много способни командири. Той задал на капитана различни трудни въпроси. Накрая го запитал с усмивка:

— Кажете сега, капитане, каква е разликата между мене и княз Репнин?

— Разликата, ваше благородие, е тази, че княз Репнин желае да ме произведе подполковник, но не може, а вие можете, но не желаете.

Така капитанът спечелил подполковнишки пагони.

ЗНАНИЕТО

Запитали един философ:

— Какво мислите за знанието на хората?

Философът отговорил така:

— Онзи, който нищо не знае, и не знае, че не знае — е глупак. Такъв човек е безнадежден и не трябва да му се доверява никаква работа.

Онзи, който не знае, и знае, че не знае — е разумен човек. Него трябва да го учите.

Онзи, който знае, и не знае, че знае — е заспал човек. Него трябва да го пробудите.

Онзи, който знае, и знае, че знае — е мъдрец. Нему следва да се подражава.

БЕТХОВЕН И БРАТ МУ

Братът на Лудвиг Ван Бетховен, Кристоф, бил аптекар в Урфар. Известно време той доставял хинин на австрийската армия и спечелил много пари. Купил имение, напуснал аптеката и се преселил във Виена, където започнал разгулен живот.

По това време Бетховен изпаднал в материално затруднение и се обърнал към брат си за подкрепа. Кристоф обаче го укорил, че от него не станало човек, заявил му безсърдечно: „Всеки трябва сам да си помага!“ и отказал да му прати пари. Както била модата тогава, той подписал писмото си на латински: „Кристоф ван Бетховен — земевладелец“.

Бетховен не му останал длъжен. Той писал на брат си:

„До господин Кристоф ван Бетховен — земевладелец. Имам нужда от твоите пари, но не и от твоето празнодумство. Лудвиг ван Бетховен — умовладелец.“

ХЕНДЕЛ И КАПРИЗНАТА ПЕВИЦА

Хендел дирижирал опера. Трябвало да пее много капризна певица. Малко преди вдигане на завесата тя се разсърдила за някаква дреболия и съобщила на диригента, че няма да пее, защото имала хрема.

Хендел се завтекъл към стаята на примадоната, но тя била заключена отвътре. Ядосан, той ритнал вратата и я разбил. Грабнал певицата и я понесъл към отворения прозорец.

— Вие сте голям дявол — викнал той, — но на мен тия не минават. Сега ще ви хвърля през прозореца!

Прозорецът бил на втория етаж. Певицата разбрала, че разяреният Хендел не се шегува и се съгласила да пее. И пяла така, че пожънала бурни аплодисменти.

ФРЕНСКИТЕ ХАРЕМИ

Турският дипломат в Париж Мехмед ефенди казал веднъж на французите:

— Ние, турците, имаме големи разходи, като поддържаме хареми с много жени. А вие сте разрешили въпроса блестящо, без да правите излишни разходи. Всеки от вас е задомил жените от своя харем по домовете на приятелите си.

СЛАВАТА

Балзак се оплакал в компания от тежкото си финансово положение.

— А защо забравяте славата, господин Балзак? Не правите ли сметка колко сте прочут! — възразил му някой.

— Слава? Празна работа! — дигнал рамене Балзак. — Ще ви разкажа един случай. Пътувах из Русия, придружен от неколцина наши видни хора. Приеха ни в двореца на руския цар. Ядохме и пихме. По едно време девойка, навярно дъщеря на царя, излезе от салона и след малко се върна с бутилки вино. В същия момент един от нашите спомена името ми и тя го чу.

— Господин Балзак! — извика девойката изненадана и изпусна бутилките, които се разбиха на парчета.

— Същото може да се случи и със славата — заключил той. — Идва момент, когато и тя изчезва от ръцете на човека.

РОМАНИСТЪТ И ИСТОРИЯТА

Запитали Дюма-баща защо е написал в романите си толкова много глупости за кардинал Ришельо.

— Всички достойни дела на великите хора — отговорил той — са описани от историците. На нас, романистите, остава да пишем само за глупостите им.

ЛИСТ И БИЗЕ

Халеви поканил Франц Лист на вечеря. Присъствувал и младият Бизе. След гощавката Лист седнал на пианото и изсвирил много трудна пиеса — каденцата й представлявала връх на музикалната техника. Всички гости се възхитили от майсторството на Лист.

— В Европа има само двама пианисти, които могат да свирят така бързо — заявил Лист. — Това са Ханс фон Бюлов и аз.

Седнал на пианото и Бизе. Той започнал същата каденца по памет.

— Чудесно! — извикал Лист. — Почакайте, млади приятелю, аз имам ръкопис, защо ще измъчвате паметта си.

Бизе изсвирил цялата пиеса без грешка в темпото на Лист.

— Вие сте третият в Европа! — засмял се Лист.

— Не! — казал Халеви, възхитен от триумфа на своя ученик. — Този, който я свири направо, е втори, а трети — който я е разучавал.

НАЙ-ЛОШОТО

Попитали Оскар Уайлд:

— Кое смятате, че е най-лошото нещо в света?

— Да говорят за вас нелепости — отвърнал той. След късо мълчание добавил: — Но има и нещо, което е още по-лошо — да не говорят нищо за вас.

ПРЕДПОЧИТАНИЕ

При лорд Палмерстон се явил личният му лесничей и му доложил:

— Сър, ще трябва да дадете под съд съседите си.

— Защо? — попитал лордът.

— Влизат тайно в парка ви и бият зайци. Ако това продължава, ще избият всички зайци.

— Няма да ги съдя! — отговорил Палмерстон. — Предпочитам да имам за съседи приятели, отколкото зайци.

ЛОГИКА

В много случаи суетата кара някои да разсъждават като онзи учител от „Изиграният педант“ на френския писател Сирано дьо Бержерак, който доказва, че е най-красивият човек на света по следния хитър начин:

— Европа е най-хубавата страна в света. Франция — най-хубавата страна в Европа. Париж е най-хубавият град във Франция. Университетският квартал е най-хубавият в Париж. Най-хубавата стая в тоя квартал е моята. Аз съм най-красивият в моята стая. Следователно аз съм най-красивият човек в света!

САФИР И КАФЕНЕТО

Виенско кафене. Сафир бил сред компания от писатели. Млад поет се похвалил, че е роден в същия ден, в който умрял Гьоте. Сафир печално въздъхнал:

— Този ден, значи, е нанесъл двойно тежък удар на нашата литература.

НАПОЛЕОН И ДЕЗЕРТЬОРЪТ

Един гасконец служел в Наполеоновата армия. През време на сражение той избягал. Заловили го, оковали го във вериги и го завели при императора.

— Защо избяга? — запитал го Наполеон.

— Исках да остана жив, за да участвувам и в другите битки, водени от ваше величество! — отговорил хитрият гасконец.

Наполеон харесал отговора и му простил бягството.

НАЙ-ДОБРА ОЦЕНКА

Скулпторът Худон изложил барелеф, представляващ умрял дрозд, чийто крак бил закачен на гвоздей.

Шестгодишно дете видяло барелефа и попитало баща си:

— Татко, къде е ранена тази птица?

— Раната не се вижда — отговорил бащата.

— А от какво е направена птицата?

— От мрамор.

— О-о! — възкликнало детето. — А мраморът от пера ли е направен?

Тази наивна оценка била най-изразителна от всички надути фрази на специалистите.

ГИ ДЬО МОПАСАН

Ги дьо Мопасан работил известно време като чиновник в едно министерство. След години в архивите на министерството намерили характеристика за Мопасан от неговия шеф. В нея между другото се казвало:

„Един добросъвестен чиновник, който обаче пише лошо!“

МЪКАТА НА ВОЛТЕР

Един писател изпратил на Волтер новата си трагедия, за да каже мнението си за нея. Волтер я прочел и я оставил на масата.

— Мъката — казал той — не е в това да напишеш трагедия като тази, а в това как да отговориш на този, който я е написал.

ЛАСКАТЕЛ

София Арну срещнала Жантил Бернар, който се разхождал самичък, потънал в размишления.

— Какво правите? — запитала го тя.

— Говоря със себе си — отвърнал той.

— Внимавайте! Говорите с най-големия си ласкател!

РУСО ПРЕПИСВАЧ НА НОТИ

При пребиваването си във Франция австрийският император Йосиф II посетил Бюфон и Русо. За изследователската му работа в областта на естествените науки Бюфон получил титлата граф и живеел добре. Русо се занимавал с хуманитарните науки, но те не се ценели, затова той живеел в най-голяма бедност и се прехранвал от преписване на ноти и композиране. Йосиф II го сварил да преписва ноти и не могъл да скрие удивлението си, че „един толкова голям писател се занимава с такива неща!“

— Що да сторя? — казал Русо. — Аз отдавна показах на французите как трябва да мислят, но те не желаят да мислят. Сега им давам възможност да пеят — и те пеят!

„СЕВИЛСКИЯТ БРЪСНАР“ ОСВИРКАНА

При поставянето на комедията „Севилският бръснар“ на сцената част от публиката всяка вечер я освирквала. Приятелите на Бомарше посрещали с възмущение този факт, но самият автор казал:

— Не се тревожете за това! Нима не знаете, че Софокъл умрял от радост, когато му съобщили, че получава награда за една своя трагедия? Щом публиката освирква комедията ми, значи тя ме обича и ме предпазва от участта на Софокъл.

КАРАТИГИН

Руският император Николай I по време на едно представление посетил артистите зад кулисите и се обърнал към знаменития Каратигин:

— Ти, Каратигин, майсторски се преобразяваш във всякакви роли.

— Е, ваше величество, старая се да играя вярно и просяци, и царе — казал скромно актьорът.

— А мене можеш ли да изобразиш? — попитал царят.

— Ако позволите, ще опитам още сега!

— Опитай!

Каратигин заел характерната поза на Николай I и с глас, подобен на императорския, се обърнал към директора на театъра Гедеонов:

— Чувай, Гедеонов! Разпореди се утре в дванадесет часа да се даде на Каратигин двойна заплата за този месец.

Императорът се разсмял:

— Хм… Добре го изигра! Гедеонов, вземи си бележка за утре!

На другия ден Каратигин получил от директора на театъра двойна заплата.

ТОВА СЕ КАЗВА ГЛАС

Прочутата немска драматична артистка Адела Сандрок, живяла през втората половина на деветнадесети век, притежавала дълбок мъжки глас. Веднъж тя спряла пред един сляп просяк и му дала милостиня с думите:

— Вземете, добри човече!

Просякът отговорил:

— Благодаря, господин генерал!

ШЕГАТА НА ШУТА

Жената на Петър Първи помолила шута Балакирев да доведе съпругата си при нея.

— Майчице царице, не смея да ви я покажа — отговорил шутът.

— Защо? — учудила се царицата.

— Защото е глуха и ще ви бъде трудно да разговаряте с нея.

— Нищо, доведете я! — настояла царицата.

Шутът завел жена си при царицата, но предварително й казал, че царицата е глуха. Двете жени дълго разговаряли, като се надвиквали една друга. Царят присъствувал на срещата им и разбрал шегата. Без да я разкрива никому, той дълго, от сърце се забавлявал с лъжливата глухота на двете жени.

КОПЧЕТА ОТ КИФЛИ

Хлебарите във Виена решили тихомълком да намалят грамажа на кифлите. За да ги осмее, известният артист и автор на комедии Йохан Нестрой се явил на сцената във фрак, чиито копчета били заменени с мънички кифли. Това обидило хлебарите и те го дали под съд. Осъдили Нестрой на четиридесет и осем часа затвор. Когато излязъл от затвора и се появил отново в театъра, той накарал един колега да го попита на сцената как е прекарал в затвора, не е ли гладувал?

— О, не! — отговорил Нестрой. — Дъщерята на пазача се влюби в мене и по цял ден ми пъхаше кифли през ключалката на вратата.

Така хлебарите били сразени и се отказали да преследват повече комика.

ПЪРВИЯТ

Разбит от руските войски, Наполеон напуснал Москва. Стигнал в немска земя и тук трябвало да премине една река. Императорът запитал лодкаря, който щял да го превози:

— Минаха ли оттук много дезертьори?

— Не — отговорил лодкарят. — Вие сте първият.

ФРИДРИХ ВЕЛИКИ ПРИ ЗАТВОРНИЦИТЕ

Фридрих Велики посетил затвора в Шпандау и разпитал поред затворниците кой каква вина има и защо е в затвора. Всички заявявали, че са невинни и лежат за права бога. Само един признал:

— Аз съм най-лошият от всички. И наказанието, което ми е наложено, е много леко за вината ми.

— Тогава какво търсиш тук — попитал Фридрих Велики, — между тия честни хора? — И като се обърнал към управителя на затвора, казал: — Я този веднага да се изгони навън!

СМЕХЪТ НА ХУМОРИСТА

Английският хуморист Чарлз Лемб казал:

— Според едно старо мнение не било прилично човек да се смее на вицовете, шегите и смехориите, които сам разказва. Но това не е правилно! Да разправиш шега и да не й се смееш, то е все едно някой домакин да приготви за гостите си богата трапеза и сам да не докосне нищо от нея.

СТЪКЛЕНИЯТ СЕРВИЗ

Венецианският дож с нарочни пратеници поднесъл на император Максимилиян скъп сервиз от венецианско стъкло.

Шутът на императора — Кунц, по невнимание закачил с шпорите си покривката на масата, повлякъл я, сервизът паднал на пода и се разбил. Пратениците, обидени, поискали виновникът да бъде наказан.

— Драги приятели, той не е виновен! — успокоил ги императорът. — Дожът ми изпратил стъклен сервиз. Ако беше златен или сребърен, не би се счупил.

РАЗСЕЯНИЯТ БАЩА

Веднъж, като се прибирал у дома си, големият немски историк Теодор Момзен срещнал по стълбите едно момиченце, което нежно го поздравило. Професорът помилвал детето и го запитал:

— Как се казваш, момиченце?

— Ами… аз съм Тея!

— Тея… Тея… Коя Тея?

— Тея Момзен, татко! Не ме ли позна?

НАКАЗАНИЕТО НА ШУТА

Веднъж Петър Първи се разсърдил на упорития Балакирев и решил да го сплаши. Написал бележка до караулния офицер, в която нареждал да се накаже приносителят й. После извикал шута и му заповядал да я занесе на офицера.

Балакирев се досетил за съдържанието на бележката, извикал един придворен и го помолил да я предаде на караулния, защото той бързал за някъде. Офицерът приел бележката, прочел я и заповядал на приносителя й да се съблече. В това време дотичал шутът и от името на господаря съобщил да освободят придворния, а него посъветвал да отиде при царя и да му поблагодари за отмененото наказание.

Когато придворният паднал пред краката на царя, Петър Първи се досетил за хитростта на Балакирев и дълго се смял. Наказанието на шута било отменено.

ЧОРАПИ С ДУПКИ

Английският поет и хуморист от XVII век Хенри Филдинг умеел да се справя с всяко положение благодарение на остроумието си. Веднъж при някакво тържество по улиците на Лондон се стекъл много народ. Мнозина се качвали по пейките и гледали оттам. Покачил се на пейка и един благородник, но пречел на хората зад него. Филдинг също бил зад благородника и не виждал добре. По едно време той пошепнал на съседа си, но така, че да го чуе джентълменът:

— Тоя джентълмен, ако знае, че чорапите му имат дупки, не би се качил толкова високо, за да го гледат всички.

Зяпачът скочил от пейката и побързал да провери чорапите си. Като видял, че са здрави, той се обърнал злобно към Филдинг:

— Как се осмелявате да лъжете? Чоралите ми нямат никакви дупки!

— Тъй ли? Като нямат никакви дупки, как сте ги обули? — попитал наивно Филдинг.

Всички наоколо се изсмели. Благородникът побързал да изчезне.

ВОЛТЕРОВ СЪВЕТ

Млад автор прочел своята творба на Волтер. Когато четенето свършило, старият писател му казал:

— Млади човече, така може да пишете само след като станете прочут. Засега още работите ви трябва да бъдат много по-хубави!

ПОСМЪРТНО ЖЕЛАНИЕ

Много богат, но вече стар виенчанин посетил бащата на валса Йохан Щраус и му казал:

— Маестро, аз съм твърде стар и скоро ще се разделя с живота. Искам да ми направите една услуга. Вашата музика ми харесва толкова много, че моля, когато умра, да свирите на погребението ми някои от вашите прекрасни валсове.

— На драго сърце, господине! — отвърнал сериозно Щраус. — Стига само по време на погребението да ми кажете кои от тях бихте желали да чуете.

ПЪРВАТА СМЪРТ НА ХАЙДН

През 1805 година парижките вестници съобщили, че Йозеф Хайдн умрял.

По този случай Керубини набързо съчинил кантата. Хайдн бил чествуван в заупокойна служба, на която изпълнили Моцартовия „Реквием“.

Композиторът, който по това време бил във Виена, узнал за мнимата си смърт и добродушно се засмял:

— Жалко! Ако знаех предварително за това тъжно тържество, щях да отпътувам за Париж, та поне да дирижирам лично „Реквиема“.

МЕДИЦИНСКИ КНИГИ

Доктор Маркус Херц имал пациент, който непрестанно четял медицински книги с намерение, когато заболее, сам да се лекува.

— Внимавайте добре, драги! — казал му докторът. — Може да умрете от някоя печатна грешка.

ПОКАЯНИЕ

Било по времето, когато се прилагали телесните наказания. На площада в Рим една жена трябвало да изтърпи присъдата си — публичен бой с пръчки, — наложена й от църквата за неморални деяния. Присъствувал и нейният съпруг. Когато почнали да бият жена му, той я съжалил и предложил да я замести. Духовникът, изпълнител на присъдата, се съгласил. Съпругът легнал на плочите и наказанието продължило.

По едно време жената се развикала:

— Отче, бийте по-силно! Аз съм голяма грешница!

ЛАКОНИЧЕН ОТГОВОР

Пушкин писал на издателя на едно списание, което напечатало негово стихотворение, да му изплати хонорара.

Издателят запитал писмено Пушкин:

„Кога желаете да получите парите — в понеделник или във вторник и всичките ли двеста рубли наведнъж или засега само сто?“

Пушкин дал следния лаконичен отговор:

„Понеделник е по-добър от вторник, защото е по-близко, а двеста рубли са по-добри от сто, защото са повече.“

СЛУХЪТ НА МОЦАРТ

Придворният тръбач Шахтер имал много хубава цигулка, която седемгодишният Моцарт нарекъл „маслената цигулка“ заради мекия й, плътен тон.

Веднъж Моцарт срещнал тръбача и му казал:

— Знаете ли, господин Шахтер, вашата „маслена цигулка“ е настроена с една осма тон по-ниско от тази, на която свиря аз?

Шахтер се усмихнал снизходително. Но бащата на Моцарт го помолил да донесе цигулката си. Когато проверили, оказало се, че малкият Волфганг имал право.

АКТЬОРСКИ РЕВАНШ

Артистът Гобер имал слаба памет. Когато се налагало да прочете на сцената писмо, винаги искал текстът да бъде написан.

Една вечер играел ролята на император, който получава от адютанта си писмо и трябва да го прочете пред офицерите, събрани около него. Ролята на адютанта играел актьорът Готие, който нямал добри чувства към Гобер и търсел начин да го злепостави. Затова той подал на „императора“ плик с празен лист. Гобер предугадил злите намерения на своя колега и в качеството си на „император“ се обърнал към него с думите:

— Прочетете писмото, генерале!

Готие се забъркал, тъй като не знаел нито дума от онова, което трябвало да съдържа писмото. Започнал да пелтечи и бил освиркан от публиката.

ШОПЕНХАУЕР НА ИЗЛОЖБА

Шопенхауер бил много разсеян човек. Понякога си говорел сам на себе си. Когато потъвал в мисли, не обръщал внимание на никого. Веднъж посетил една изложба. Обикалял от зала в зала и нервно жестикулирал. Уредникът го наблюдавал известно време и накрая го запитал:

— Господине, мога ли да зная кой сте?

Шопенхауер помълчал известно време замислен, после казал:

— Ще ви бъда много благодарен, ако вие ми отговорите на този въпрос!

НА ЕШАФОТА

Мария Стюарт бавно се изкачила на ешафота. Палачът сложил ръка върху косата й.

— Приятелю — казала кралицата, — не ме докосвай!

Тя повикала придворните си дами, които й помогнали да съблече връхната дреха. Палачът обаче си позволил сам да смъкне роклята й. Останала полугола пред погледите на няколкостотин души, тя се обърнала към тях и казала:

— Моля да ме извините, не по свое желание се явявам пред вас в тоя тоалет и… с тоя паж… — и посочила палача.

НАМЕРИЛ КОГО ДА ПОДИГРАЕ

Дързък младеж, който искал да подиграе Пушкин, го попитал в компания:

— Александър Сергеевич, как е по-правилно да се каже: „Дай ми вода“ или „Донеси ми вода“?

— Зависи кой ще го каже — отговорил спокойно Пушкин. — Вие например би трябвало да кажете: „Ей, закарай ме на водопой!“

ДАР ОВЧА ГЛАВА

При бенефис на актьора Ралф, доста известен на времето, шегобиец му изпратил дар сварена овча глава. Когато разгънал пакета и видял подаръка, Ралф се обърнал към публиката:

— Досега аз получих много скъпи подаръци, но едва ли бих могъл да ги сравня с неоценимия дар, който току-що поех! Не зная кому го дължа, но постъпката показва колко много ме цени този човек, та не пожали да ми поднесе дори собствената си глава!

ОЦЕНКА

Вебер довършил партитурата на „Вълшебиият стрелец“ и я пратил на Бетховен да си каже мнението. След като я прегледал, Бетховен я върнал на автора й със забележка да не пише повече опери.

Вебер, който очаквал похвала, бил смутен от този отговор. Наскоро след това той срещнал Бетховен и го попитал:

— Нима работата ми е толкова лоша?

— Напротив — отговорил Бетховен, — музиката ви е тъй хубава, че аз не вярвам някога да напишете нещо по-хубаво от нея!

ИЗКУСТВО И КУЛТУРА

Френският композитор Адам притежавал две забележителни колекции: интересна сбирка от художествени картини и цял склад бутилки с избрани вина.

Но случило се така, че останал без пари. Трябвало да продаде нещо, за да посрещне нуждите си. И той, без да се колебае, продал сбирката от картини.

Когато приятелите му го запитали защо е продал картините, а не вината, той отговорил:

— Човек може без изкуство, но без култура не може!

БЕДЕН ЗА КАРТИНИТЕ СИ

Френският художник Едгар Дега, представител на импресионизма, бил посетен от богат американец, почитател на неговото изкуство. Американецът се изненадал много, като не видял в ателието на художника нито една негова картина.

— Възможно ли е да нямате в ателието си нито една ваша картина? — запитал учудено американецът.

— Не съм толкова богат, господине — усмихнал се Дега, — за да имам в жилището си картини от Дега!

ИЗНЕНАДА

На шега или от злоба някой напечатал във вестника некролог за Ковалски. Сутринта Ковалски прочел съобщението за своята смърт, взел телефона и позвънил на най-близкия си приятел:

— Ало, Хенрих, прочете ли некролога във вестника?

— Да! — заекнал приятелят. — Прочетох го! Но ти, собствено, откъде… се обаждаш?

ЙОХАН ЩРАУС

Йохан Щраус засвирил един валс от ръкопис. Още след първия такт приятелят му Калбак затананикал мелодията нататък. Щраус смачкал листа и го хвърлил в коша.

— Значи, известна работа! — ядосал се той.

— Драги мой — казал Калбак, — това ти ми свири още през лятото! Забравил си.

— А, значи, е мой? — възкликнал радостно композиторът.

Така бил спасен валсът, който краси финала на „Цигански барон“.

ВЪЗМУТЕНИЯТ АРИСТОКРАТ

Било по времето на Людовик XVIII, след възвръщането на бурбоните. Благородникът дьо ла Жабордиер се възмущавал от парижката полиция.

— Преди двадесет и пет години — казал той — ние можехме да убием един фризьорски чирак и плащахме за това десет талера; за убиването на един шпионин плащахме петдесет франка. Неотдавна обаче прегазих с кабриолета си стара жена. Тя беше само наранена и все пак платих обезщетение сто талера. Това не може да продължава повече. Така ние ще се разорим!

ГАЛАНТЕН КАВАЛЕР

Дюкло се къпел в Сена. По брега се движела елегантна кола. Изведнъж колата се преобърнала и на земята се проснала една дама. Дюкло, както си бил съвършено гол, бързо изскочил из водата и се притекъл на помощ на дамата. Той подал ръка, за да й помогне да стане, като казал:

— Мадам, моля да ме извините, че съм без ръкавици!

ВАЖИ И ЗА ДНЕС

По времето на Людовик XV в Париж било на мода жените сами да карат каретите си. Но тъй като били страхливи и неопитни, нещастията из града зачестили. Кралят решил да премахне този обичай, но се чудел как да постъпи, за да не оскърби дамите.

Придворният съветник Д’Аржансон предложил един начин, по който да се отърват от тази беда.

— Едва ли ще успеем — усъмнил се кралят.

— Позволете да опитам, ваше величество! — настоял придворният.

— Добре, опитайте! — съгласил се Людовик XV.

На другия ден от името на краля излязла заповед, в която се казвало, че пред вид на многото нещастия занапред се забранява на жени, по-млади от 30 години, да карат карети.

След тая заповед вече нито една жена не се появила с карета из парижките улици, защото никоя не искала да признае публично, че е надхвърлила тридесетте години.

ЦЕЛТА НА ЦЕЛУВКАТА

Целувката замества думите там, където те са излишни.

ЛЕСИНГ

Веднъж Лесинг се разхождал с приятели извън града. Станало дума за духовитостта и той казал:

— Аз мога да се шегувам и в най-трагични моменти.

В това време компанията стигнала до едно дърво, на чийто клон висял обесен човек, вероятно самоубиец. Приятелите се обърнали към Лесинг:

— Ето ти случай! Докажи сега своето твърдение! Кажи набързо текста, който може да се постави като надгробен надпис на този мъртвец!

Лесинг, без да размисля, отговорил:

— Тук, виждате, той

намира своя покой,

но само в оная минута кратка,

когато е вятърът в почивка сладка.

СТОЙНОСТТА НА ГРАТИСА

Уйлсон Берет, известен английски артист от миналото столетие, повикал работник да извърши някакви поправки у дома му. Понеже останал много доволен от неговата работа, Берет му предложил да дойде вечерта в театъра, за да го види на сцената.

Работникът приел и получил гратисен билет.

Но какво било учудването на артиста, когато на другия ден в представената сметка за извършена работа било вписано и следното:

„… и за три часа извънредни в театъра — шест шилинга.“

ЗАСЛУЖЕН ОТГОВОР

Един от придворните на руския император Петър Първи искал да засрами шута Балакирев. Срещнал го веднъж в двореца и му казал:

— Ей, шуте, вярно ли е, че жена ти снощи те окъпала с помия?

— Та как да не е вярно! — отговорил шутът, без да се сконфузи. — След гръмотевици винаги има дъжд. Нали завчера, казват, вашата жена така гърмяла и трещяла с големите си юмруци по вас, че дъждът стигна и до нас.

МУЗИКАЛНА ПАМЕТ

Като момче Моцарт посетил през страстната неделя Сикстинската капела в Рим и там чул „Мизерере“ от Алигери. Произведението му направило много силно впечатление и той пожелал да го притежава, но това било невъзможно. Като си отишъл в къщи, Моцарт си записал „Мизерере“ по памет. На страстния петък пак слушал същата творба и поправил някои грешки, като криел нотите под шапката си.

След някой ден срещнал певец от църквата и го помолил да му изпее един пасаж. Като имал пред вид забраната, певецът изпял пасажа не съвсем вярно.

— Това е фалшиво! — прекъснал го младият музикант и му възпроизвел прочутото произведение, както е в оригинала.

ЦИНИК

Старият Ришельо се ползувал с лошата слава на голям циник. Веднъж той изненадал жена си с управителя на своята конюшня.

— Помислете си, госпожо — казал Ришельо, — в какво неудобно положение бихте изпаднали, ако в стаята не бях влязъл аз, а някой друг.

МАЛЪК ПОДАРЪК

Монтескьо разговарял по важна работа с един от членовете на парламента — човек с голямо себелюбие и с малко заслуги. Философът се усъмнил в правдивостта на думите му, но събеседникът пламенно възразил:

— Давам главата си, ако не е така, както аз казвам!

— Приемам я! — отвърнал Монтескьо. — Малките подаръци поддържат приятелството.

ГЬОТЕ ЗА ЛЮБОВТА

— В любовта не трябва да се бърза, защото онова, което избухва бързо, също тъй бързо изгасва.

МРАЗИ МУЗИКАТА

Йожен Лабиш, френски комедиограф, не обичал музиката. Не обичал също и онова общество от съмнителни любители на музиката, които ходят по концерти само за да ги видят, да поклюкарствуват и да покажат модните си дрехи.

Веднъж една твърде суетна дама запитала Лабиш:

— Истина ли е, маестро, че вие мразите музиката?

— Сега вече не, защото почти оглушах. А когато ослепея, ще престана да мразя и музикалните профани.

НАЙ-ВЪЗПИТАНИЯТ

Според Жан-Жак Русо най-възпитан е оня, който в своя живот може да понася най-леко и доброто, и злото.

ВИКТОР ЮГО ЗА ЛЮБОВТА

— Раздялата действува на любовта, както вятърът на огъня — угасва слабата и разпалва силната.

ОТМЪЩЕНИЕ

На младини доктор Джон Хил кандидатствувал за член на Кралското научно дружество в Лондон, обаче бил отхвърлен. За да си отмъсти, той изпратил до дружеството от името на неизвестен провинциален лекар описанието на едно лечение, извършено уж от него.

„Един моряк — писал той — си счупи крака. Аз веднага сглобих частите и след като ги обвих здраво с бинт, полях ги внимателно със смола. Наскоро след това морякът можеше да си служи с крака както преди.“

По същото време епископ Бъркли издал книга за действието на смолата — съчинение, около което се вдигнал голям шум и което разделило лекарите в Лондон на два лагера. Съобщението на „провинциалния лекар“, което дошло точно по това време, било прочетено на публично заседание на Кралското научно дружество и предизвикало още по-разгорещени спорове. Едни виждали в него доказателство за неоспоримите качества на смолата, а други твърдели, че кракът не ще да е бил счупен или пък че оздравяването не е дошло така скоро, както пишел провинциалният лекар. Спорът се пренесъл и в печата. Докато един ден се получило второ писмо от „провинциалния лекар“, който пишел:

„Моля да ме извините! В първото си писмо пропуснах да добавя, че строшеният крак на моряка беше дървен.“

САРКАЗМЪТ НА ФРИДРИХ ВЕЛИКИ

Фридрих Велики посетил граф Брюл. Като разглеждал двореца му, видял, че една от стаите е пълна с перуки на домакина и рекъл:

— Гледай ти! Колко много перуки за един човек, който няма глава!

ЛЕХАР — БАЩА И СИН

Придворният шивач на румънската кралица поръчал на стария Лехар да композира нещо в чест на кралския рожден ден. Лехар, който бил военен капелмайстор и нямал свободно време, поверил тази работа на шестнадесетгодишния си син Франц.

— Ако излезе хубаво, шивачът ще ти подари костюм! — казал бащата.

На следния ден Франц Лехар представил една серенада. Шивачът изпратил обещания костюм и младият композитор го облякъл. Костюмът му стоял чудесно, но бил ушит от два плата: по-светъл и по-тъмен.

— Нищо! — утешил се синът. — И моята серенада е съшита от две мелодии — един марш и една прекроена полка.

ВСЕКИ ТЕЖИ НА МЯСТОТО СИ

За седеммесечното си турне в Америка Аделина Пати поискала хонорар по 5 000 долара на вечер.

— Такъв хонорар само за един месец е равен на заплатата, която президентът на Съединените щати получава за цяла година — възразил импресариото й.

— Щом президентът ви е по-евтин, нека той пее — отговорила Аделина.

ДВАМА АВТОРИ

На премиерата на „Дамата с камелиите“ от Александър Дюма-син присъствувал и бащата на писателя — Александър Дюма-баща. Един познат се обърнал към него:

— Радвате ли се на успеха на сина си? Навярно и вие имате дял в пиесата му?

— Разбира се, че се радвам! А що се отнася до моя дял в нея, трябва да ви кажа, че тя изцяло може да мине за моя.

— Наистина ли? Значи, вие сте я написали?… Ваше произведение?

— Та как иначе? Щом като аз съм авторът на моя син!

ЩРАУС И „САЛОМЕ“

При Рихард Щраус се явил младият виенски поет Антон Линднер и предложил да му напише либрето за опера по пиесата „Саломе“ от Оскар Уайлд. Дори му показал първите стихове. Композиторът ги харесал и започнал да работи, но нещо не му се удавало. След известно време поетът донесъл още няколко готови сцени, но работата все не потръгвала.

Най-сетне Щраус се заинтересувал от пиесата на Оскар Уайлд. И когато прочел първата й фраза: „Колко красива е принцеса Саломе тая вечер!“, в него прозвучала търсената музика. След това той всецяло се отдал на композиране.

— И музикантът не бива да забравя — казвал по-късно той, — че водата при извора е винаги по-чиста.

ЧАСОВНИЦИТЕ НА КАРЛ

На стари години Карл V се пристрастил към часовниците.

— Притежавам тридесет часовника — разказвал веднъж той, — но дори и два от тях не вървят еднакво. Как тогава да накарам всички хора да мислят по един и същ начин?

В този момент влязъл прислужникът. Без да иска, той бутнал масата с часовниците, те изпопадали и се счупили. Карл се засмял и рекъл:

— Ти си по-способен от мен! С един замах ликвидира всички разногласия.

НАПРАЗНО ОТМЪЩЕНИЕ

Англия и Франция били във враждебни отношения. Английският крал Хенрих VIII решил да изпрати чрез епископ Боне писмо до френския крал Франсоа, което все пак не могло да се счита за примирително.

— Ваше величество — обезпокоил се епископът, — това писмо може да ми струва главата.

— Само да посмеят да направят това! — отговорил Хенрих ядосано. — За наказание ще накарам да отсекат главите на всички французи, които се намират на наша територия!

— Да, но аз се страхувам, че нито една от техните глави няма да прилегне на моя врат!

НАПОЛЕОН И КЕРУБИНИ

Наполеон не харесвал музиката на Керубини.

— Драги Керубини — казал му веднъж великият пълководец, — вие може би сте много способен, но вашите съпроводи са твърде силни.

— Драги генерале — отвърнал композиторът, — вие сте способен войник, но вашите уши за съжаление са твърде слаби. И ако не мога да нагодя музиката си за тях, причината за това сте само вие.

ЛЕНАУ И ВРАТАРЯТ

Ленау се върнал късно през нощта. Вратарят не искал да му отвори, понеже определеният час бил минал. Ленау пъхнал един дукат под вратата и тя се отворила. Поетът влязъл вътре и възкликнал:

— Ах, докато чаках да ми отворите, забравих книгата си насреща под фенера. Моля ви, донесете ми я!

— Ей сега! — изтичал вратарят навън. В това време Ленау затворил вратата. Вратарят се върнал и започнал да чука:

— Отворете, защо се шегувате!

— Пъхнете под вратата дуката, който ви дадох, и ще ви отворя!

Така вратарят бил наказан за алчността си.

ПЛАЧЪТ УДОВОЛСТВИЕ

Дюма-баща отишъл на театър със своя осемгодишен син, който по-късно се прославил с драмата си „Дамата с камелиите“. Представяли някаква трагедия, чието първо действие завършвало с твърде трогателна сцена. Малкият Дюма запитал баща си:

— Татко, прилично ли е да се плаче в театър?

— Плачи, синко, колкото ти се иска, ако това ти прави удоволствие!

КЪСНА ЖЕНИТБА

Херцог Ледишер бил доста стар, когато се оженил за почтено младо момиче.

Орлеанският епископ кардинал Коаслен го запитал:

— Защо се жените на такава напреднала възраст?

— За да имам потомци — отвърнал херцогът.

— Потомци ли? Но аз чух, че сте взели почтена жена.

НА БАЛ

Париж. Бал. Красива млада жена, облечена в бална рокля с много голямо деколте. Стар генерал не можел да свали очи от него. Тя забелязала дръзкия му поглед и като си веела небрежно с ветрилото, казала с лек смях:

— Вие, господин генерал, изглежда, отдавна не сте виждали подобно нещо?

— Вярно, мадам! Откакто ме отби майка ми.

ШУБЕРТ В СЯНКА

Даровит певец-дилетант изпял в двореца Кински няколко Шилерови песни. Съпровода на рояла изпълнявал Шуберт. Когато свършили, слушателите дълго ръкопляскали на певеца, заобиколили го и всеки искал да му стисне ръката. На Шуберт никой не обърнал внимание. Домакинята забелязала това и се опитала с няколко ласкави фрази да смекчи несправедливото отношение към великия музикант.

— Мадам, защо се тревожите за мен? — усмихнал се Шуберт. — Аз съм свикнал, пък и така ми е по-приятно. По-малко се срамувам.

ВОЛТЕР НА ПРИЕМ

— В живота си само веднъж направих голяма глупост! — казала графиня Малетроа на един прием, на който присъствувал и Волтер.

Старият присмехулник я запитал:

— А малките навярно и не забелязвате, щом не си спомняте за тях?

ХАЙНЕ ПРЕДИ СМЪРТТА СИ

Поетът Хайнрих Хайне лежал тежко болен в болницата. Било няколко дни преди смъртта му. Две медицински сестри го пренасяли с чаршаф от един креват на друг. В това време влязъл негов стар приятел.

— Как се чувствуваш, драги? — попитал го посетителят.

Хайне болезнено се усмихнал и отговорил:

— Много добре! Както виждаш, жените ме носят на ръце.

МЕТЕРНИХ И ДЮМА

Метерних помолил Александър Дюма да напише в албума му някоя мисъл. Писателят написал следното:

„Долуподписаният получих от княз Метерних една кошница с двадесет и пет шишета от йоханесбургското му вино.

Дюма“

Князът заповядал да се изпълни написаното, макар че автографът му се видял малко скъп.

СПОРЕД ИНТЕЛИГЕНТНОСТТА

Словоохотлива жена запитала Росини:

— Маестро, вярно ли е, че храненето с риба действува много добре върху човешката интелигентност?

— Да, вярно е! — отговорил великият композитор.

— А коя риба според вас е за предпочитане?

— Според човека. За вас най-подходяща е акулата!

РУБИНЩАЙН СРАВНЯВА

Цветът е девойка между растенията, а девойката е цвете между хората.

ЛЮБОВТА

Щастието на мъжа има твърде различни нюанси, но щастието на жената има само една форма: любовта.

ЛАСКАТЕЛ

Един художник поискал да поласкае прочутия композитор Чимароза и му рекъл:

— Маестро, вие сте по-велик от Моцарт!

Композиторът се усмихнал и попитал ласкателя:

— А вие какво бихте отвърнали, ако някой си позволи да ви каже, че надминавате Рафаело?

УМЪТ И ЛЮБОВТА

Виктор Юго казвал:

— Заради любовта мнозина са изгубвали ума си; а поради ума пък мнозина са изгубвали любовта си.

ЗАКЪСНЯЛО ЧЕСТИТЯВАНЕ

Киевският губернатор Драгоминов забравил да честити на Александър III раждането на престолонаследника. За да излезе от неудобното положение, три дни по-късно той изпратил на царя следната телеграма:

„Ваше величество, трети ден вече пия в чест на престолонаследника!“

Царят отговорил:

„Благодаря! Но с такава чест далеч не ще стигнете!“

ГЕНЕРАЛ ДОМЕНИЛ

В сражение граната откъснала единия крак на генерал Доменил. Когато видял нещастието, ординарецът му започнал да плаче.

— Какво си се разревал, глупчо! — казал хладнокръвно генералът. — За теб е по-добре. Отсега нататък ще лъскаш само един ботуш.

КОГА Е ДЪЛГА МУЗИКАТА

На концерт изпълнявали Шубертовата „Симфония в до-мажор“. Един слушател се обърнал към Мориц фон Швико:

— Това може да е хубаво, но е много, премного дълго!

— Не е дълго — срязал го Швико, — но вие сте премного къс за него!

СЛУХЪТ СИ Е СЛУХ

Веднъж Балакирев излизал от двореца на Петър Първи. Срещнал го един придворен, който се смятал за духовит.

— Балакирев — запитал придворният, — в двореца се говори, че си глупак. Вярно ли е?

— Господине, не вярвайте на слухове! — отговорил царският смешник. — Какво ли не приказват хората! Например някои казват, че вие сте умен…

КРАЛИЦАТА И ШУТЪТ

Кралица Елизабет изгонила шута си заради груби шеги. Но скоро му простила.

— Ще продължаваш ли да осмиваш моите слабости и грешки? — запитала тя.

— Не, ваше величество! Защо да повтарям неща, вече известни на всички?

ПРИБЪРЗАНА РАДОСТ

Млад музикант занесъл на великия Росини своя композиция с молба да я прегледа и отбележи с кръст несполучливите места. След два дни музикантът се явил при Росини и като забелязал, че в тетрадката му няма никакви кръстове, извикал радостно:

— Маестро, вие я харесвате!

— Защо мислите така?

— Не сте сложили нито един кръст!

— Приятелю — тъжно отговорил композиторът, — ако на всяко неодобрено място бях сложил кръст, вашата тетрадка би заприличала на гробища. Затова се въздържах.

ПОЛАСКАНАТА КРАЛИЦА

Кралица Елизабет била горда, суетна и обичала да се възхищават от красотата й. Веднъж тя запитала испанския посланик:

— Харесват ли ви дамите от моята свита?

— Ваше величество — отговорил испанецът, — когато слънцето блести, звездите не се забелязват.

ЕЗИКЪТ НА ШУТА

След завръщането на Петър Първи от похода му в Персия мнозина от придворните започнали да разпитват шута Балакирев какво е видял там.

— Балакирев, знаеш ли какъв е езикът на персийците? — запитал го един от тях.

— Зная! — отговорил смешникът.

— Е, кажи какъв е? — обадил се княз Меншиков.

— Червен, също като твоя — отговорил Балакирев.

ИСТИНАТА

Истината се обсъжда хладнокръвно, но се защищава страстно.

СРЕЩА В ПУСТИНЯТА

Халифът Хежиаж бил много жесток и всявал ужас и страх сред народа си. Понякога той обхождал обширните земи на своето царство, облечен като човек от простолюдието. Веднъж срещнал в пустинята един арабин и го попитал:

— Приятелю, кажи ми какъв човек е Хежиаж, за когото говорят какво ли не?

— Това не е човек, а тигър! — отговорил арабинът.

— И в какво го обвиняват?

— Той е пролял кръвта на много невинни хора. Не пресъхват заради него сълзите на много клети майки, а колко сираци е оставил…

— Ти виждал ли си го?

— Не!

— Е добре, виж го! Аз съм Хежиаж!

Арабинът го изгледал, без да трепне, и рекъл:

— А ти знаеш ли кой съм аз?

— Не!

— Аз съм от рода Зобаир. Всеки един от потомците му полудява през един ден на годината. Моят ден е днес!

Халифът се усмихнал и му простил.

СЪБЕСЕДНИЦИ

При някакво тържество един от придворните на Петър Първи трябвало да седне на масата точно срещу царския шут.

— Балакирев — решил придворният да закачи шута, — какво е разстоянието между глупавото магаре и тебе?

— Много малко! — отговорил смешникът. — Дели ни само една маса.

ПЕСИМИЗЪМ И ОПТИМИЗЪМ

Писателката дьо Севинье била прочута не само по своята красота, но и по своята духовитост. Тя имала умна, но мрачна камериерка, която често четяла морал на своята господарка. Веднъж, сочейки хубавото тяло на Севинье, й казала строго:

— Всичко това ще изгние в гроба!

— Да, така е! Но докато още не е изгнило, трябва да бъде използувано, както животът повелява!

НАПОЛЕОН ЗА СВОЯТА СЛАВА

Френският художник Антоан Жан Грос рисувал Наполеон в парадна униформа. Портретът бил готов и императорът запитал художника:

— Как мислите? Колко време ще изтрае тази картина?

— Петстотин години. След това платното ще избелее.

— Само петстотин години? — учудил се Наполеон. — Това е твърде малко за моята слава. Не заслужаваше да ви позирам цял час!

ДВОРЦОВИ КОНЦЕРТИ

Рубинщайн изнесъл концерт в двореца на руския цар. По време на изпълнението царят заговорил с придворните около себе си. Композиторът спрял да свири.

— Защо прекъснахте? — запитал царят.

— Когато царят говори, другите трябва да мълчат! — отговорил Рубинщайн.

ТАЙНАТА НА ЕДИН КРАЛ

Жан-Батист-Жюл Бернадот, който станал крал на Швеция под името Карл Йохан XIV, произхождал от беден френски род и на младини бил фелдфебел в революционната френска армия. През времето на Наполеон той се проявил и станал генерал. Императорът го обичал и ценял.

Още като войник Бернадот татуирал лявата си ръка, за което после се разкайвал до последния си час и старателно го криел дори от жена си.

Веднъж обаче кралят заболял тежко. При прегледа дворцовият лекар видял татуировката, прочел текста и иронично се усмихнал, защото знаел произхода на краля. Карл Йохан забелязал ироничната усмивка на лекаря и му казал:

— Надявам се, докторе, че няма да разправяте никому за вашето откритие. Тази татуировка не може с нищо да се премахне, иначе не бих я търпял на ръката си.

А татуировката представлявала якобинската шапка, под която било написано на френски: „Смърт на кралете!“

ПРИДВОРНИТЕ

Людовик XIV играел с един придворен на карти и направил грешка, обаче не я признавал. Придворните виждали на чия страна е правото, но не смеели да се намесят.

Влязъл граф де Грамон. Кралят го поканил да разреши спора.

— Преди да узная причината на спора ви — казал графът, — ще ви кажа, ваше величество, че вие не сте прав.

— Как може да правите такова заключение, преди да сте узнали причините? — сърдито запитал кралят.

— Мълчанието на придворните ви е показателно, ваше величество. Ако вие бяхте прав, те единодушно щяха да потвърдят това още в началото на спора!

ЖЕНИТБАТА И КРАСОТАТА

За красотата на жената Коцебу казал следното:

— Да се ожениш за една жена само за това, че е красива, е толкова умно, колкото да купиш ливада само заради цветята й. Тя поне има това предимство, че цветята цъфтят всяка година.

БИЗЕ КАВАЛЕР НА „ПОЧЕТНИЯ ЛЕГИОН“

Първото представление на „Кармен“ било отложено. Бизе заболял и приятелите му се страхували, че няма да доживее до проектираното му провъзгласяване за кавалер на „Почетния легион“. Затова те побързали да се явят пред министъра и да го помолят да ускори награждаването му.

— Господин министре, обстоятелствата ни принудиха да ви помолим да наградите по-рано Жорж Бизе с ордена „Почетния легион“! — казали те.

— Какъв е този господин? — запитал министърът.

— Композитор. Той е написал толкова хубави работи!

— Например?

— „Арлезианката“.

— „Арлезианката“ ли? О, да, това е чудесна книга! Нима авторът й още не е награден? Възмутително! Грешката ще бъде поправена!

Така Бизе получил ордена, полагащ се на Алфонс Доде.

ДЪРЗОСТ

Прочутият цигулар Николо Паганини пушел в присъствието на важни господа. Един от тях му направил бележка.

— Там, дето има ангели, трябва да има и облаци! — отговорил Паганини и продължил да пуши.

ДОСТОЙНСТВО

Когато Суворов се завърнал от знаменития си поход на юг, императрица Екатерина го запитала:

— С какво да ви наградя за блестящото състояние на поверената ви войска?

— С нищо друго, освен да заплатите няколкото рубли, които дължа за квартирата си — отговорил Суворов.

МЕЦЕНАТ

Едмунд Спенсер завършил знаменитата си поема „Царицата на феите“ и отишъл с ръкописа в двореца на лорд Саутхамптон, почитател на поетическите таланти по онова време, за да иска позволение да му я посвети. Секретарят на лорда взел ръкописа, оставил автора да чака в приемната и влязъл при господаря си.

Саутхамптон веднага се задълбочил в четене на поемата.

— Чудесно! Великолепно! — извикал той след няколко минути. — Беркер, дайте на Спенсер двадесет наполеона! — И продължил да чете. Възхищението му всяка минута растяло. — Беркер, дайте му още сто наполеона!

Но скоро хвърлил ръкописа на масата и извикал:

— Може ли да има по-хубаво от това произведение! Беркер, направете ми тази милост да изпъдите Спенсер от къщи, иначе ще трябва да му дам цялото си състояние!

НАХОДЧИВ АДВОКАТ

Уорън Хастингс, английски генерал-губернатор на Източна Индия, бил прочут със своите престъпления. Тази страна той управлявал и ограбвал дванадесет години.

При разглеждане на шумното му дело за държавна измяна, изнудване и други престъпления той надменно заявил:

— Аз не съм така лош, както ме представя обвинението. Трябва да знаете, че индусите издигнаха в своята страна много храмове в моя чест.

Тези думи направили дълбоко впечатление на съда. Тогава взел думата смелият оратор Едуард Бьок:

— Не се съмнявам ни най-малко в думите на Хастингс относно неговите храмове — казал той. — Трябва да ви напомня обаче, че бенгалците строят храмове преди всичко на злите си божества, за да се предпазят от бедствия. Идете и вижте, че храмовете на Хастингс се намират по бреговете на Ганг между храмовете на холерата и сифилиса.

КАВАЛЕРСКИ ОТГОВОР

Млад френски офицер пристигнал от Париж във Виена и посетил императрица Мария-Терезия в двореца й.

— Вярно ли е, както се говори, че френската принцеса била засега най-красивата жена в света? — полюбопитствувала Мария-Терезия.

— Мадам — отговорил галантният офицер, — и аз бях на същото мнение, преди да вляза в този салон.

НА ЕДНО МНЕНИЕ

Като се разхождал из полето, лорд Колбер спрял при един овчар и почнал разговор с него. Той посочил овцата, която лежала настрана от стадото, и казал:

— Ако бях на мястото на тази овца, нямаше да легна в праха под жаркото юлско слънце.

— Разбира се, милорд! — отговорил овчарят. — Ако вие бяхте овца, сигурно щяхте да бъдете малко по-умен от тая глупачка!

ПЪРВОТО ПИАНО НА ВЕРДИ

Бащата на Верди купил за осемгодишния си син Джузепе стар, раздрънкан спинет — старовремско пиано — и го занесъл на майстор Кавалети да го поправи.

Когато закарали инструмента в къщи и го отворили, прочели на капака следния надпис:

„Аз, Стефано Кавалети, поправих безплатно този инструмент, защото виждам, че малкият Джузепе е гениално музикален. 1821 год.“

КАК ПОПАДНАЛ В ДВОРЕЦА

Попитали шута на Петър Първи:

— Глупчо, ти как попадна в двореца?

— Като прескочих вас, умниците — отговорил Балакирев.

НАГРАДАТА ЗА МУЗИКАНТА

Малко унгарско градче. Живеел в него прегърбен, беловлас циганин. Някога той бил прочут цигулар, свирел из цяла Европа и нерядко бил викан в дворците. Казвал се Фери Аран. Между многото спомени, които имал от младини, за един той разказвал с особено вълнение.

Една вечер Аран свирел в някакъв нощен локал. Влязла австрийската императрица Елизабет и го помолила да й изсвири нещо тъжно.

Аран дълго й свирил тъжни маджарски песни. От очите на императрицата капели сълзи, които тя не прикривала. Когато престанал да свири, Елизабет поднесла на цигуларя кесия с наполеони.

— Ваше величество, сълзите, които моята цигулка изтръгна от вашите очи, са най-скъпата награда за мен — казал скромно музикантът и не приел парите.

ОСКЪРБИТЕЛНО ИЗГНАНИЕ

При детронирането му един владетел на източна държава бил принуден да напусне страната си. Освен това разрешили му да вземе със себе си само пет жени, а харемът се състоял от внушителен брой хубавици. Детронираният владетел посрещнал това нареждане като голяма обида. Той седнал и написал следното писмо до английската кралица:

„Драга сестро кралице Виктория! Ти си заповядала да напусна земята си. Право или криво — няма да споря с теб. Но ти си заповядала също да взема със себе си само пет жени. Мен ми се струва, че е недостойно за един султан да има само пет жени. Мисля, че и на теб не ще ти бъде много приятно, ако ти наредят да имаш само пет мъже.“

На този аргумент кралицата нямала какво да противопостави и разрешила на изгнаника да вземе целия си харем.

ОТ ЛЮБОВ КЪМ СЦЕНАТА

Фелисиен Давид завършил операта си „Пустинята“. Същия ден го посетил някакъв гърбав човек с много мизерен вид и помолил да му даде каква да е роля в новата си опера.

— Аз разбирам от музика и ще съм ви благодарен и за най-малката роля.

— Но, извинете, фигурата ви съвсем не е за сцената!

— Защо да не е? Вашата опера се нарича „Пустинята“. В нея сигурно има и камила. Дайте ми ролята на камилата!

Искреността на гърбавия развълнувала композитора. За да се отърве от него, той напълнил шепата му със златни монети и му казал:

— Приятелю, пътят на камилата е много опасен! По-добре вземете това, за да не се лутате из сцената!

УБЕДИТЕЛНО ХРУМВАНЕ

Морис Гарон, парижки адвокат и член на Академията на науките, бил повикан в провинцията да защищава някакъв обвиняем. Противната страна имала за защитник местен адвокат, който започнал речта си със следните думи:

— Господа съдии, най-напред искам да ви обърна внимание върху следното: всички знаем, че когато някой се почувствува малко неразположен, обикновено се обръща за съвет към аптекаря. Ако види, че е по-сериозно болен, отива при домашния си лекар, с когото преди това често се е съветвал. Но когато е убеден, че случаят му е безнадежден, той вика на помощ най-известните специалисти от Париж!

НАПОЛЕОН И ЖЕНИТЕ

При влизането на французите в Берлин на Наполеон предали писмо, с което княз Хацвелт съобщавал на пруския крал движението на френските войски. Хацвелт бил арестуван за шпионаж и измяна. Загрижена за живота на своя мъж, княгиня Хацвелт поискала аудиенция от императора и той я приел.

— Мадам, виждате ли това писмо? — казал Наполеон. — Вие познавате почерка на вашия мъж! Ако това е наистина неговият почерк, нищо не може да го спаси!

Наполеон подал писмото на княгинята и тя дълго го държала в треперещите си ръце. След малка пауза императорът добавил:

— Мадам, хвърлете бързо писмото в камината и тогава аз вече няма да имам доказателство срещу вашия мъж!

Княгинята хвърлила писмото в огъня и Наполеон изпратил смутената жена до вратата. След половин час Хацвелт бил пуснат на свобода.

Към мъжете Наполеон бил жесток и непреклонен, но към жените — винаги голям кавалер.

МИНИСТЪР БЕЗ ВИНА

Екатерина Втора възлагала на своите министри само най-обикновена административна работа, а всички държавни дела решавала сама.

По време на войната с Турция русите разбили турската флота. Куриерът донесъл вестта направо на императрицата, а не на военния й министър. Тя много се зарадвала и наредила веднага да повикат министъра. Било посред нощ. Събудили министъра и той пристигнал в двореца силно разтревожен, тъй като не знаел защо го будят по това време.

— Известно ли ви е какво се е случило при Чесме! — запитала императрицата разтреперания генерал, към когото не била твърде разположена.

— Зная… Чух, ваше величество. Но кълна ви се, за това аз нямам никаква вина! Давам ви честна офицерска дума!

— Съгласна съм с вас! — отвърнала императрицата. — Вие наистина нямате дял в нашата победа над турците при Чесме!

ПРЕДПОЧИТАНИЕ

При някакъв спор Хайне бил обиден от един грубиян, който го нарекъл куче. Засегнати заради него, приятелите му го посъветвали:

— Бъди смел! Докажи, че си лъв! Извикай го на дуел. В противен случай ще излезе, че с право те нарича куче.

— Благодаря за съвета! — отвърнал Хайне. — Предпочитам да бъда живо куче, отколкото мъртъв лъв.

ПУШКИН В ЛИЦЕЯ

Пушкин бил ученик в Царскоселския лицей. Една вечер решил да отиде в Петербург да се повесели. Явил се при възпитателя Трико и помолил да го пусне, но той не му разрешил, дори го заплашил, че ще го следи. Амбициозният Пушкин извикал съученика си Кюхелбекер и двамата напуснали лицея. Трико ги забелязал и тръгнал след тях. На портала пръв пристигнал Пушкин.

— Вашата фамилия? — запитал пазачът.

— Едноко — отговорил поетът.

Пазачът записал името и го пуснал. Пристигнал другият.

— Вашата фамилия? — запитал и него пазачът.

— Двеко — отговорил приятелят на Пушкин. Пазачът записал и това име и пуснал и него.

Пристигнал и възпитателят.

— Вашата фамилия? — запитал пак пазачът.

— Трико.

— Вие, братко, се подигравате с мене! — възмутил се пазачът. — Едноко, Двеко, Трико… Хайде в караулното!

Бедният Трико прекарал цялата нощ арестуван, а Пушкин и приятелят му в това време се веселили в града.

ПРИЕМ НА РАВНА НОГА

Фридрих Велики бил болен. Тъкмо по това време пристигнал пратеник на руския цар. Императорът решил да го приеме без никаква етикеция — както почивал в леглото.

Като чул това, руският пратеник казал:

— Донесете и за мен едно легло! Иначе не съм съгласен! Аз представлявам руския цар и трябва да говоря с Фридрих Велики на равна нога!

Срещата била определена за другия ден. Руският пратеник се приготвил да се яви пред Фридрих в легло, но той оздравял и шегата пропаднала.

УЧИТЕЛЯТ

Карл II посетил едно селско училище. Направило му впечатление, че учителят го посрещнал въздържано, с шапка на главата и през цялото време се държал като с равен. Когато кралят се сбогувал, учителят го придружил до външната врата и там му казал почтително:

— Ваше величество, моля да извините постъпката ми! Държах се така заради моите ученици. Ако те видят, че в страната ни има макар и един по-голям човек от мен, ще загубя пред тях авторитета си.

ОТКАЗ

Английският крал Хенрих VIII, известен под името „Синята брада“, обезглавил две от шестте си съпруги. След посичането на Ана Болейн той поискал ръката на миланската херцогиня Христина, племенница на Карл V. Вдовицата обаче нямала желание да встъпи в такъв съмнителен брак и казала на пратеника на Хенрих VIII:

— Предайте на вашия крал, че за съжаление имам само една глава, която ми трябва лично на мене!

ДИПЛОМАТИЧЕСКИ ОТГОВОР

На дипломатически прием в Париж домакинята се обърнала към турския представител — елегантен мъж с посивели коси — и го запитала:

— Господине, кажете защо вашият Мохамед е позволил на вас, ориенталците, да имате повече жени?

— За да могат многото ориенталски жени да съберат в едно качествата, които притежава парижанката сама, мадам!

РАЗЛИКА

Вечер в дома на дукеса дьо Мен. Гостите се забавлявали с игра, която се състояла в посочване приликата или разликата между предметите. В това време влязъл Ламот.

— Каква е разликата между мен и часовника? — попитала го веднага домакинята.

— Мадам, часовникът отбелязва часовете, а вие карате човека да не ги забелязва.

КАСАТА НА КРАЛЯ

Любовниците на Людовик XV — Мадам Помпадур и Мадам Дюбари — макар и да измъквали пари от краля чрез сълзи, били в много по-добро финансово положение, отколкото кралското семейство. Дворцовата каса стигнала до такова окаяно състояние, че заплатите на чиновниците не могли да бъдат изплащани навреме.

Веднъж оперните артисти отишли при финансовия министър да протестират, задето не им изплащат възнаграждението.

— Господа — казал министърът, — ние сме принудени да задоволим най-напред тези, които плачат, а после ще дойде ред и на ония, които пеят.

МАЙСТОРСТВО

Творбите на прочутия фламандски художник Рембранд удивлявали с финото му и оригинално майсторство, което не владеел никой от неговите сънародници художници. Веднъж упрекнали Рембранд, че начинът — по който слага боите, прави картините му грапави.

— Извинете — усмихнал се той, — но аз съм художник, а не бояджия.

КОЛЕГИ КОМЕДИАНТИ

При турнето си в Америка Сара Бернар била обявена от амвоните на черквите в някои градове, които посетила, за „изверг на ада и демон в образ на жена“. Веднъж тя чула лично една такава проповед и изпратила на проповедника следната бележка:

„Отче, защо се нахвърляте върху мен? Като колеги комедианти ние трябва да се уважаваме помежду си!“

ЛИСТ ЦИРКАДЖИЯ

Когато Лист живял и творил своите гениални произведения, хората нямали особено добро мнение за музикантите, художниците и артистите. Обикновено ги причислявали към цирковите артисти и клоуни. Веднъж Лист бил представен на стара, богата, но слабо образована дама.

Тя го запитала какво работи и като чула, че е композитор, казала:

— Аха, разбрах! Мотаете се между артистите в цирка и пускате шеги.

ХИТРОСТТА НА РЕМБРАНД

Отначало картините на великия художник Рембранд не се купували. Тогава той прибягнал до хитрост. Напуснал незабелязано Амстердам и уговорил да пуснат слух, че е умрял. Търговците веднага се нахвърлили да купуват от жена му „оставените от него“ картини на двойна цена. След няколко месеца Рембранд се завърнал у дома си и целият град се смял на неговата хитрост.

УРОК ПО СКЪПЕРНИЧЕСТВО

Скъперникът никога не се смята за стиснат, а се има за благоразумен човек, който мисли за бъдещето си. Един такъв оригинал чул да се говори за парижки лекар, чието скъперничество било прословуто, и решил да го посети. Намерил го към осем часа вечерта в мрачната му, опушена стая. Запалената малка лампа не давала почти никаква светлина. Гостът влязъл и започнал:

— Господине, научих, че сте най-пестеливият човек на света. Аз също винаги съм се стремил да бъда пестелив, но бих желал да изуча това умение още по-добре, затуй ви моля да ми дадете няколко урока по спестовност!

— За това ли идвате? — попитал грубо скъперникът. — Седнете на този стол. — В същото време той угасил лампата. — Като говорим, няма нужда да се гледаме! Светлината ще ни разсейва.

— Ах, господине! — скочил посетителят. — По-добър урок от този не ми трябва! Вие сте велик учител, пред когото аз смирено се покланям! — И пипнешком напуснал стаята.

КРАДЕЦ НА ОБУВКИ

Сестрата на Готфрид Келер водела домакинството на своя брат. Един ден тя открила, че от къщи липсват чифт обувки — това се случвало вече за втори път — и изказала предположение, че са задигнати от крадци. Келер я посъветвал да се оплаче в полицията. Но още същия ден полицията изпратила пакет, придружен със следното писмо:

„Наш полицай забелязал към един часа тази нощ как господин Келер се прибирал в къщи в състояние, което не може да се нарече безукорно. Като стигнал стълбата, той седнал, изул обувките си и ги хвърлил собственоръчно на улицата. Вероятно е смятал, че се намира в стаята си. Изпращаме ви тук въпросните обувки. Ние предполагаме, че другият чифт е бил изхвърлен от господин Келер при подобни обстоятелства, но тогава, изглежда, те са попаднали в лоши ръце.

Полицейско бюро — Цюрих.“

МАТРОС И ГРАЖДАНИН

Един матрос се готвел да се качи на кораба си, който заминавал за Индия. Наоколо се навъртал някакъв гражданин и заговорил моряка:

— Приятелю, къде умря баща ти?

— При корабокрушение — отговорил морякът.

— А дядо ти?

— Бил на риболов. В това време се дигнала страшна буря и морето го погълнало заедно с лодката.

— А прадядо ти?

— Той потънал с един кораб, който се разбил в подводна скала.

— Ами ти защо си станал моряк, щом като всичките ти прадеди са загинали в морето?

— Господине — обърнал се към него матросът, — би ли ми казал къде е умрял твоят баща?

— На леглото у дома си!

— А твоят прадядо?

— И той също! Всичките ми прадеди съвсем спокойно са умирали в леглото си!

— Е, господин философе — възкликнал матросът, — как смеете да лягате в леглото си, когато в него са умрели всичките ви прадеди?

МЛАД ПОСЛАНИК

Френският крал Хенрих IV изпратил за свой посланик в Испания способния, но още много млад Жанен. Испанският крал се почувствувал обиден от това и при първата аудиенция казал на Жанен:

— Навярно вашият крал не разполага с много служители, щом ми изпраща човек, който няма дори брада?

— Ваше величество — отвърнал Жанен, — ако моят крал знаеше, че тук хората се ценят по дължината на брадите им, щеше да ви изпрати козел.

ОТКРИТИЕ

Един учен работел в кабинета си. При него влязло малко момиченце и поискало огън.

— Но ти няма в какво да го носиш — казал ученият и станал да търси някакъв съд, за да му услужи.

В това време момиченцето гребнало в шепа студена пепел и сложило върху нея няколко въгленчета. Изненаданият учен хвърлил на земята книгата, която държал в ръка, и се провикнал:

— По дяволите цялата ми наука! Аз никога не бих се сетил да направя такова нещо!

ПРИЗНАНИЕ

Виенският критик Карл Краус срещнал на улицата един драматург.

— Гледах вашата пиеса — казал му Краус.

— Моята последна пиеса?

— Да!

— Е, и какво е мнението ви за нея?

— Че тя наистина е последна не само ваша, но и в цялата ни съвременна драматургия.

ГЬОТЕ И МАДАМ ДЬО СТАЛ

След срещата си с мадам дьо Стал Гьоте разказал на своите приятели:

— Интересно е да прекараш един час с такава жена! Не можах да взема думата от нея — говореше без прекъсване, макар и умно.

Приятелите го запитали:

— Ами вие какво впечатление направихте на мадам дьо Стал?

— Струва ми се, много добро, защото ми каза, че й е твърде приятно да бъде в компанията на мъж, който така внимателно я слуша.

ХЕНДЕЛ В КУРНИК

Поради своето презиме композиторът Хендел имал в живота си доста комични случки. („Hendel“ на немски означава пилета.)

Веднъж на дворцово тържество Хендел дирижирал оркестъра. В залата влязъл един аристократ, срещнал хофмаршала на херцога и му казал:

— Извинете, търся Хендел.

— Какво?! — възмутил се хофмаршалът. — Дошли сте в тази тържествена зала да търсите пилета? Търсете ги в курника!

Сега пък аристократът се удивил — Хендел затворен в курника! Скоро обаче недоразумението се разяснило и всички дълго се смели.

БАЛАКИРЕВ И ЧЕСТОЛЮБИВИЯТ

Един от чиновниците на Петър Първи много се перчел с ума и знанията си. Той често се присмивал на хора, много по-достойни от него. Това самохвалство раздразнило царския шут Балакирев. Той отишъл при чиновника и му казал:

— Виждам, че знаеш много и говориш като по книга. Знаеш ли поне един, който да е по-умен от тебе?

Честолюбивият чиновник отговорил:

— Не зная!

— Ех, приятелю, лошо са те изучили баща ти и майка ти — рекъл Балакирев. — Тогава нека ти е известно, че брат ми Дормидошка, чиято глава е празна, и аз, глупакът, сме по-умни от тебе.

— Как така? Защо? — попитал чиновникът.

— Защото ние двамата си знаем, че сме глупави, а ти не знаеш, че си такъв!

ГЪРБЪТ НА ТИРАН

Абат Боасерон изпаднал в немилост пред всесилния френски военачалник Тиран и отишъл при него да се оправдава. Щом го забелязал, Тиран демонстративно му обърнал гръб. Абатът не се смутил, а казал високо:

— Сега се уверих, че не сте ми вече неприятел.

Тиран се обърнал, погледнал учудено Боасерон и запитал:

— Какво ви дава основание да мислите така?

— Това, че вие никога не обръщате гръб към неприятеля!

Отговорът допаднал на Тиран и той подал приятелски ръка на абата.

БЛАГОЧЕСТИВИ ХОРА

Лионският епископ Монтазет посетил епархията си. Една благородна дама го поздравила за успеха му между жените, а също така и за детето му от госпожа Мазарини.

На епископа станало неприятно.

— Милостива госпожо — казал той, — клеветата, изглежда, не е пощадила и вас. Това, че имам някакви връзки с госпожа Мазарини, е също такава лъжа, както и онова, което се говори за вас и кардинала.

— В такъв случай вече не се съмнявам, че детето е ваше! — отговорила без свян аристократката.

МОЛИЕР ПРОПОВЕДНИК

Един противник на Молиер попитал великия драматург:

— Как се осмелихте да държите проповеди чрез вашия „Тартюф“?

Молиер отговорил:

— Е, щом на духовниците е позволено да разиграват комедии от църковните амвони, защо аз да не държа проповед от сцената на театъра?

СЪВЕТЪТ НА ШЕКСПИР

Един ценен съвет на Шекспир:

— Слушай всекиго, говори с малцина!

НАПОЛЕОН И ФУШЕ

Когато Наполеон се върнал от остров Елба и влязъл в Париж, попитал министъра на полицията Фуше:

— Населението ме посрещна с такива бурни приветствия, че аз се трогнах. И защо все пак не видях никъде да ми махат с бели кърпи?

— Ваше величество — отвърнал Фуше, — хората, които се радват на вашето завръщане, не притежават носни кърпички.

ЗА ПЪТЯ НА ЧОВЕКА

В разговор със свой приятел Кромуел казал:

— Човек отива много далече, когато не знае накъде е тръгнал!

СКЕПТИКЪТ

Скептик-философ казал пред свой ученик:

— Единствената истина е тази, че няма истина, която да не подлежи на съмнение.

— Учителю, ти сигурен ли си в това свое твърдение? — попитал ученикът.

— Аз и в него се съмнявам — отговорил философът, верен на своя принцип.

ПАРТНЬОРИ

Прочутата руска балерина Ана Павлова изпълнявала „Смъртта на лебеда“ със съвършена грация. В нея се влюбил млад гвардеец и поискал ръката й, но тя категорично му отказала.

— Позволете ми поне да ви бъда партньор — молел влюбеният.

— Вие не можете да станете танцьор — отговорила с усмивка Павлова, — нито пък аз бих могла да постъпя в гвардията. Затова е най-добре вие да тежите на коня си, а аз — на сцената.

НАПОЛЕОН СЕ ШЕГУВА

Наполеон поискал да се присмее на един известен парижки лекар и пред много хора го запитал:

— Моля ви, господин докторе, имайте добрината да ми кажете, само че искрено: колко души сте уморили досега?

— Ваше величество, щом настоявате, ще бъда искрен! — казал лекарят. — Около петстотин хиляди по-малко от вас.

РОСИНИ И МАЙЕРБЕР

Росини излязъл на разходка из Париж с приятеля си Брак. Срещнали немския композитор Майербер, който тайно завиждал на Росини за успехите му със „Севилския бръснар“ и „Вилхелм Тел“. Майербер запитал Росини как е със здравето.

— Никак не съм добре. Имам страшна треска. Едва стоя на краката си.

Когато Майербер си тръгнал, Брак запитал Росини:

— Защо не ми каза досега, че ти е зле? Щях да потърся лекар!

— Нищо ми няма! — засмял се Росини. — Исках само да зарадвам Майербер.

НЕИЗЛЕЧИМАТА БОЛЕСТ

Шутът на един индийски махараджа бил осъден на смърт за някакво провинение. Всичките му молби за помилване били отхвърлени.

— Единствената милост, която мога да ти направя, е сам да си избереш как да умреш — казал махараджата.

— Искам да бъда оставен да умра от единствената неизлечима болест.

— Добре! — съгласил се махараджата. — Коя е тази болест?

— Старостта — отговорил шутът.

Махараджата се засмял и го помилвал.

НЕЖЕЛАТЕЛНО УДОВОЛСТВИЕ

Волтер се възхищавал от речите, които Кондорсе произнасял за всеки починал член на Академията.

— И все пак тия чудесни речи — казал той — си имат и своята неприятна страна! Публиката ще започне да иска всяка седмица да умира по някой академик, за да слуша удивителното слово на Кондорсе.

ДА СЕ ПРИСЪЕДИНИ КЪМ ЗАГОВОРА

Един лорд, който пишел, но произведенията му нямали успех, отишъл при прочутия майстор на парадокси и афоризми Оскар Уайлд за съвет:

— Кажете, какво трябва да направя против този заговор за мълчание, организиран от обществото против моите произведения?

— Ще направите най-добре, ако и вие се присъедините към него! — отвърнал лаконично Уайлд.

ЗАГАДКА

Живописецът Верне пътувал от Версайл за Париж. В същото купе имало и две непознати дами. Те често поглеждали към него и без да се стесняват, хвалели помежду си бодростта му, мъжествения му вид. Това додеяло на живописеца и той решил да ги накаже. Влакът навлязъл в тунел и във вагона станало тъмно. Верне звучно целунал два пъти ръката си. Тунелът свършил и станало светло. Художникът видял, че дамите неспокойно и възмутено се поглеждали една друга и дори започнали да се препират. Обвинявали се взаимно, че позволили на пътника да ги целуне. Когато дошло време да слиза, Верне изгледал двете си спътнички и казал:

— И все пак не можах да разбера на коя от вас да благодаря за целувките!

НЕКАНЕН ГОСТ

Оноре дьо Балзак страдал през целия си живот от безпаричие. Една нощ се събудил от необичаен шум и видял как крадец влиза през прозореца в стаята му, започва да отваря с шперцове чекмеджетата и да тършува из тях. Писателят гледал, гледал и най-после се изсмял с цяло гърло.

Крадецът се стреснал и попитал учудено:

— Защо се смеете?

— Смешно ми е, че сте се заловили да търсите в тъмното нещо, което аз и посред бял ден не мога да намеря в тази къща.

САМО ПЕВИЦА

Ваймарският херцог Карл Август, при когото Гьоте живял дълго време, поканил в двореца си известната в цяла Европа оперна певица Анжелика Каталини. Преди вечерята маршалът на двореца представил певицата на гостите, между които бил и Гьоте. Когато се отдалечили от великия поет, Каталини запитала:

— Кой беше този дебел господин?

— Това е нашият славен и велик Гьоте.

— Тъй ли? На какъв инструмент свири?

Маршалът я погледнал отчаяно.

— Господин Гьоте не е виртуоз, а поет — автор е на „Вертер“.

— О, така ли? Спомням си тази комедия! Много се смях тогава!

Анжелика Каталини наистина гледала във Виена някаква пародия на Гьотевия „Вертер“. Когато разправили всичко това на Гьоте, той се усмихнал и казал:

— Има хора, които от глупост могат да бъдат духовити! И тази оперна певица е от тях. Ако съм суетен и отмъстителен, бих отишъл утре на нейния концерт, за да я освиркам.

КЪДЕ СЛУЖИ ПУШКИН

Един младеж, наскоро завършил императорския лицей в Царско село, срещнал Пушкин на Невския проспект. Като видял мундира му, поетът се приближил до него и попитал:

— Вие навярно току-що сте завършили лицея?

— Да — отговорил младежът.

— И къде отивате сега?

— Командироваха ме в царската гвардия. Вие също ли сте възпитаник на нашия лицей?

— Да.

— А разрешете да попитам, къде служите сега?

— Служа на Русия! — отговорил Пушкин.

АВТОРИ

Представяли премиерата на пиеса от Суме. Авторът и Александър Дюма-баща седели един до друг. По едно време Дюма забелязал, че недалеч от тях някакъв зрител спи.

— Виж успеха на пиесата си — рекъл той на Суме и посочил заспалия.

На другата вечер играели пиеса на Дюма. Двамата писатели пак били заедно в театъра. Този път Суме побутнал Дюма по рамото и му показал заспал посетител.

— Виждаш ли, драги Дюма, че и на твоите пиеси посетителите спят!

— Не! — отговорил Дюма. — Това е посетителят, който вчера аз ти посочих. Още не се е събудил.

НАЦИОНАЛНИ ПРОЯВИ

Шатобриан казал в компания:

— Хората навсякъде проявяват своя национален характер. Това личи особено днес. Когато испанците открият нова земя — строят в нея църкви, англичаните — хотели, немците — паметници, а французите — крепости.

— Или танцувални салони — добавил един англичанин.

ЖЕНАТА-РОЗА

Третата жена на слепия поет Милтон била много хубава, с извънредно нежна кожа и прекрасен тен на лицето, но много капризна. Един от поклонниците на поета, в желанието си да му каже нещо приятно, рекъл:

— Жена ви е по-хубава от роза!

— Твърде е възможно! — съгласил се с въздишка поетът. — Но тъй като аз съм сляп, усещам само бодлите й.

ПЪРВИЯТ УДАР

Като пристигнал в Петербург, младият Гогол решил на всяка цена да види веднага знаменития Пушкин, който бил негов кумир още от ученическите години. Той се запътил към дома му, но колкото повече се приближавал, толкова повече го обземало страх. Когато стигнал пред самата врата, така се развълнувал, че избягал в отсрещната сладкарница, влязъл вътре и си поръчал ликьор. След малко, подкрепен от питието, той се изправил пак пред вратата и смело позвънил. Показал се стар прислужник.

— Какво обичате? — запитал той.

— Искам да се срещна с Пушкин!

— Сега е невъзможно! Почива!

Било късно след обед. Младият писател с голямо съчувствие попитал:

— Навярно цяла нощ е работил?

— Ами, работил! Игра на карти.

По-късно Гогол изповядвал, че това бил първият удар, нанесен върху ученическия му идеал.

— Дотогава аз не си представях Пушкин другояче освен в постоянно творческо вдъхновение.

ЛИНКОЛН И ИНТРИГАНТИТЕ

По време на Гражданската война в Америка генерал Грант се отличил като способен командир и някои от колегите му от завист почнали да интригуват против него. Тъкмо когато във Вашингтон дошло известие за нова негова победа, в Белия дом пристигнала делегация и се явила при президента Линколн с молба да отстрани Грант от командуването, защото пиел много и вършел глупости.

Линколн се усмихнал и попитал:

— А знаете ли откъде Грант купува питиетата?

Делегацията се смутила.

— Не знаем!

— Лошо е, че не знаете! Иначе бих ви изпратил да купите от същите питиета и да раздадете на всички генерали по една бутилка, за да вършат и те такива глупости, каквито върши той.

ЖЕНИТБАТА

Бейкън казал за женитбата:

— По време на младостта ни жените са наши господарки, по време на зрялата ни възраст те са ни другарки, а през старостта ни — гледачки. Така че във всяка възраст мъжът има основание да се жени.

СЪСРЕДОТОЧЕНИЕ

Нютон поканил свой приятел на обед. В определения ден и час поканеният пристигнал и заварил учения, съсредоточен над някаква задача. На масата бил сложен обед само за един човек. За да не го безпокои и като сметнал, че Нютон е вече обядвал, гостът седнал и изял обяда.

Нютон забелязал госта едва след като разрешил задачата. Двамата се поздравили. Домакинът съгледал празните съдове и възкликнал:

— Значи, аз съм обядвал! Чудно нещо! Ако не бяха на масата тия празни съдове, можех да се закълна, че от сутринта не съм сложил хапка в устата си!

ЛИСТ СВИРИ С ШАПКА НА ГЛАВА

При свое турне из Италия Лист имал огромен успех с концертите си на пиано. Веднъж обаче му се случило нещо, което много го ядосало. Бил поканен в дома на един аристократ, където трябвало да свири на лунна светлина в парка.

Музиката на гениалния композитор обаяла всички. Докато свирел, зад него незабелязано пристъпила стара американка и с ножица отрязала кичур от косата му. Лист усетил това и ядосан, извикал на дамата:

— Нима смятате, госпожо, че косите ми са музикални? Ако всички мои слушатели сторят същото, какво ще остане на главата ми?

Оттогава през време на концерт той винаги носел на главата си малка кадифена шапка.

ПОЛАСКАНИЯТ ЮГО

Попитали веднъж стария Виктор Юго в кой момент от живота си е почувствувал най-силно обаянието си сред хората. Той помислил и разказал следното:

— Не беше много отдавна. Връщах се късно вечерта от театър. Колата ме остави пред вратата и си отиде. Аз дълго звънях, но вратарят не ми отвори веднага. Докато чаках, почувствувах потребност да задоволя една своя малка естествена нужда и се облекчих до стената на моята къща. В тоя момент по улицата мина работник с лопата на рамо, навярно се прибираше у дома си. Като ме видя, той приближи до мен, потупа ме по рамото и ми рече с укор:

— Не те ли е срам, дърто магаре, да вършиш тая мръсотия точно тук, пред къщата на Виктор Юго!

ЧОВЕКЪТ БЕЗ БОГ

Попитали Волтер:

— Какво е мнението ви за бога?

Той отговорил:

— Няма нищо по-велико от човек, останал без бог. Така той не се надява на опрощение на греховете си, нито на някакво възмездие. Затова поддържа своя дух правдив, а сърцето си чисто.

НАГРАДАТА НА ХУДОЖНИКА

В началото на своята кариера Дега нарисувал един от конете за надбягване, който бил най-големият фаворит на хиподрума. Картината била препродавана, минавала от ръка на ръка и достигнала баснословна цена. Мнозина поздравявали художника, като смятали, че печалбите влизат в джоба му. Но веднъж при разговор Дега обяснил:

— Драги мой, художникът е като състезателен кон — той получава само порция овес, а други делят печалбите.

ХУБАВАТА ЖЕНА

Фонтенел бил известен със своята изисканост и духовитост. Всеки, който кръстосвал с него шпагата на остроумието си, излизал победен в двубоя.

Веднъж негов познат го попитал:

— Драги Фонтенел, какво определение бихте дали за хубавата жена?

— Хубавата жена е рай за очите, ад за душата и чистилище за кесията! — отговорил писателят.

УВЕРТЮРАТА НА „ДОН ЖУАН“

Оперната трупа на Гвардасони подготвяла в Прага премиерата на „Дон Жуан“. Моцарт имал нахвърляни три мотива за увертюра на тази опера, но още не бил разработил нито един.

Репетициите отивали вече към края си, а увертюрата не била започната. Гвардасони се безпокоял, а Моцарт го утешавал и му обещавал, че скоро ще бъде написана. Най-сетне той заявил, че ще я приготви за следобеда преди генералната репетиция. Но и този ден нямал никакво желание за работа. Гвардасони изпратил човек у дома му да пита какво става, но Моцарт още сутринта бил излязъл на разходка с жена си. Когато по обяд се завърнал, Гвардасони и приятелите му заобиколили колата като раздразнени кредитори.

— Оставете ме да си вляза в къщи! Увертюрата ще бъде написана — обещал за последен път композиторът.

Влязъл в стаята си и седнал на масата. Но след няколко минути станал.

— Не върви! — казал той на жена си. — Искам да полегна малко. Събуди ме след половин час и ми приготви пунш! — Моцарт легнал, както бил с дрехите си, и заспал.

Минал половин час. Констанца поискала да го събуди, но като видяла как сладко спи, не се решила.

След един час Моцарт станал, разтрил очите си и се заловил за работа. Констанца седяла до него, наливала му пунш, разказвала му всевъзможни шеги, а той пишел. Към четири часа партитурата лежала на масата готова. В седем часа копистът дошъл да я вземе, а до седем и половина вечерта щимовете били разписани. На пултовете ги сложили още мокри.

Когато Моцарт се явил на диригентския пулт, залата гръмнала от ръкопляскания.

— Господа — обърнал се той към оркестрантите, — не можахме да направим репетиция, но аз имам вяра у вас! Да започнем!… — Вдигнал палката и първият акорд прокънтял като гръмотевична стихия.

Когато увертюрата свършила, залата екнала от бурни овации.

— Наистина, изтървахме няколко ноти под пултовете — усмихнал се Моцарт на Щробах, — но въпреки това излезе благополучно! На вас, господа музиканти, съм крайно задължен!

НА ГИЛОТИНАТА

Дантон стъпил на платформата на гилотината и се обърнал към приятеля си Кано, който също бил осъден на смърт:

— Знаеш ли, Кано, от граматично гледище глаголът „гилотинирам“ е интересен. Всеки може да каже: „Аз ще бъда гилотиниран“, но никой досега не е казал, нито би могъл да каже: „Аз бях гилотиниран.“

ВДЪХНОВЕНИЕ

Един ден Шуберт бил в лошо настроение. Следобед пристигнал приятелят му Франц Лахнер и композиторът се зарадвал на неговото посещение.

— Хайде да пием по едно кафе! — поканил Шуберт.

Той извадил старата си мелничка, свалил очилата и почнал да мели кафе. Изведнъж се провикнал възторжено:

— Най-сетне… Открих! Ах ти, моя чудна машинке! — Шуберт захвърлил мелничката и зърната се разпилели наоколо.

— Какво правиш, Франц? — учудил се гостът.

— Тази мелничка е вълшебна, драги мой! Чуваш ли: „Тра-ра-ра…“ Прекрасен мотив!

— Значи, мелничката композира вместо тебе, а?

— Братко, умът търси нещо по цели дни и не го намира. И ето че изведнъж нещо ти го подсказва. Светът е пълен с изненади!

Шуберт изтананикал възбудено няколко мотива, които по-късно залегнали в големия му квартет в ре-минор.

ДАНТОН НА ГИЛОТИНАТА

Два дни след арестуването Дантон и приятелите му били изправени пред революционния трибунал. Когато задали на Дантон обичайните въпроси за установяване на самоличността му, той отговорил гордо:

— Аз съм Дантон, предостатъчно известен на революцията, възраст — 35 години. Жилище ще ми бъде скоро небитието, но името ми ще остане да живее в пантеона на историята!

Когато тръгнали за гилотината, колите с осъдените минали покрай къщата на Робеспиер. Дантон изрекъл пророческите думи:

— И ти ще дойдеш след нас! Домът ти ще бъде изравнен със земята и на мястото, където е бил, ще посипят сол!

На гилотината палачът поискал да го върже с два ремъка, но Дантон му казал с насмешка:

— Един ремък стига! Запази другия за Робеспиер!

Преди гилотинирането другарят му по участ Еро де Сешел се опитал да го доближи, за да се прегърнат.

Дантон му рекъл:

— Смелост, приятелю, в коша главите ни ще се срещнат още веднъж и там ще се целунат!

ПУШКИН ПРЕДИ ЗАТОЧЕНИЕТО

Причина за заточаването на Пушкин в Южна Русия били разпространените в Петербург стихотворения, с които поетът свободно изразявал политическите си възгледи и критикувал действията на правителството. Граф Милорадович, петербургският генерал-губернатор, получил заповед да проучи провинението на поета. Той повикал при себе си Пушкин, посъветвал го бащински и в негово присъствие наредил на полицейския началник да отиде в квартирата на Пушкин и да запечата всичките му книжа.

— Не си правете труд напразно, графе — казал поетът. — Там няма да намерите тези стихове. По-добре ми дайте перо и хартия и аз още сега ще ви ги напиша по памет.

Милорадович се трогнал от благородната искреност на младежа и ходатайствувал пред императора да смекчи наказанието му.

ГРОБЪТ НА МОЛИЕР

Молиер умрял. Неговите врагове не позволили трупът му да бъде погребан с черковни обряди.

Людовик XIV повикал най-висшия представител на духовенството и се опитал да го придума да направи изключение за великия писател.

— Не! — заявил представителят на църквата. — Осветената земя не може да приеме в недрата си този злостен комедиант!

— До каква дълбочина стига осветената земя? — запитал кралят.

— Четири стъпки.

— Заповядвам трупът на Молиер да бъде погребан на дълбочина шест стъпки!

ОБСТАНОВКАТА НА ДАРВИН

Лорд Уилтън посетил Дарвин и видял, че големият учен работи сред твърде скромна обстановка.

— Виждам, че вие обичате онова, което е полезно, а не онова, което е удобно — казал лордът.

— Най-удобно е онова, което е полезно — отговорил Дарвин.

РАФАЕЛО

Двама кардинали упрекнали Рафаело, че в една негова картина лицата на апостолите Петър и Павел били много червени.

Художникът се засмял и казал:

— Защо се учудвате? Нарисувах ги точно каквито са те на небето — зачервени от срам, че такива хора управляват църквата.

БРАМС И ЖЕНИТЕ

Брамс бил много несправедлив към грозните жени. Докато към хубавите проявявал прекалена любезност, към грозните нерядко бивал груб. Така той не можел да търпи една добра певица само защото била грозна. Веднъж тя го запитала:

— Маестро, кои песни ще ми дадете да пея на концерта си?

Брамс й отговорил сурово:

— Онези, които ще останат след смъртта ми!

ФОНТЕНЕЛ НА БАЛ

Вече стогодишен, Фонтенел присъствувал на дворцов бал. Млада и хубава дама изтървала ветрилото си. Фонтенел бързо се навел, вдигнал го и й го подал. Дамата обаче го приела, без да му благодари за кавалерския жест. Тогава Фонтенел й казал:

— Ах, дете мое, вашата младост е възхитителна! Но не е добре, дето демонстрирате прекалено равнодушие към античните ценности!

ВОЛТЕР И ХАЛЕР

Казанова пътувал през Швейцария и посетил Албрехт фон Халер, а след това и Волтер. Той попитал Халер какво мисли за Волтер. Халер с настървение развенчавал французина:

— Според мен Волтер е лош писател, стиховете му са злополучни, свободомислието му — суетност и надутост, заслугите му — премного надценени.

След време Казанова посетил Волтер и го попитал какво мисли за своя съсед Халер.

Волтер не можел да го нахвали:

— Халер според мен е отличен лекар, благороден приятел на хората, рядък природоописател, поетичен талант и значителен писател.

— Много се радвам, господин Волтер, че имате такова хубаво мнение за вашия събрат. Но господин Халер не е склонен да се отнася към вас със същата справедливост.

Изненадан, Волтер помълчал няколко мига, после казал с любезна усмивка:

— Кой знае, може би и двамата се заблуждаваме!

БЕТХОВЕН И ЛЪЖАТА

Една позната препоръчала на Бетховен икономка, която да поддържа домакинството му. Жената се показала сръчна още през първите дни и напълно задоволила изискванията на композитора.

Но ето че един ден тя излъгала великия музикант и той открил лъжата й. Бетховен така се ядосал, че веднага я изгонил.

Дамата, която препоръчала икономката, срещнала след някой ден Бетховен и го запитала:

— Биваше ли да изгоните способната жена само за една невинна лъжа?

— Който лъже, няма чисто сърце — отговорил композиторът. — А ако няма чисто сърце, той не може да направи и чиста супа.

ОПРАВДАНИЕ

На едно събрание Виктор Юго заявил:

— Да се уповаваш на лошите дела на другите и с тях да оправдаваш своите — това значи да се миеш с кал.

СИМПТОМАТИЧНО

Веднъж сенаторът княз Конатовски трябвало да изпрати писмо до композитора Обер. Понеже бил автор на няколко несполучливи опери, Конатовски започнал писмо с обръщението:

„Драги колега…“

Обер получил писмото и като прочел обръщението, извикал:

— Колега?!… О-хо!… Това значи, че са решили да ме правят или вече са ме направили сенатор, а може би и княз!

БАЛЗАК И ДЮМА

Балзак и Александър Дюма били скарани. Веднъж се срещнали случайно в дома на техен общ приятел. Балзак се доближил до Дюма и казал с висок глас:

— Когато оглупея, ще почна да пиша драми.

— Така ли? Ами тогава какво още чакаш? — отговорил Дюма.

БЛАГОРОДЕН ИСПАНЕЦ

Испански благородник тръгнал на път, но го настигнало лошо време. Той спрял пред една странноприемница и почнал да чука на вратата да му отворят.

— Какво искате? — попитал стопанинът отвътре.

— Отворете да пренощувам.

— Кой сте вие?

— Дон Мигуел-Хенрико-Жозеф-Алардо-Кортес де ла Навара.

— Е-е, за толкова хора нямаме място — изръмжал сърдито стопанинът и се оттеглил.

Благородникът с многото имена останал да трепери под стряхата цяла нощ.

ЛЕСИНГ КРИТИК

Прочутият немски писател Лесинг бил много строг критик. В негово присъствие похвалили новото произведение на млад автор. Казали, че в книгата му има много истина и много ново нещо. Лесинг забелязал:

— Жалко е само, че новото в тая книга не съдържа истина, а в истината й няма нищо ново!

ОТГОВОРЪТ НА КИН

Една от коронните роли на знаменития английски актьор Кин била Ричард III. Артистът обаче имал неколцина неприятели, които решили да го провалят на сцената точно в тази роля.

Една вечер Кин играел в последната сцена от пиесата. Той тичал отчаян и викал:

— Кон! Един кон! Едно царство за един кон!

Неочаквано от балкона се чул вик:

— Извинете, господин Кин, едно магаре не ще ли свърши работа!?

Без да се смути, Кин отвърнал:

— Може, драги господине! Моля, елате долу!

Препълненият салон избухнал в смях. Кин продължил играта.

ПУШКИН НА ТЕАТЪР

Малко преди трагичния си край Пушкин бил на представление в Александрийския театър. До него седели двама младежи, които ръкопляскали с повод и без повод на известната по онова време артистка Асенкова.

Младежите не познавали Пушкин и като виждали, че е равнодушен към тяхната любимка, започнали да си шушукат нещо по негов адрес, докато накрая доста високо заявили, че съседът им е глупак.

— Господа — обърнал се към тях Пушкин, — вие ме назовахте глупак, а аз си имам име и то е Пушкин. Бих ударил по една плесница и на двама ви, но няма да го сторя, защото Асенкова ще помисли, че й ръкопляскам. А тя не заслужава това.

ПРЕД ГИЛОТИНАТА

Френският учен и политик Жан Байи бил гилотиниран през една студена ноемврийска утрин сред проливен дъжд. Когато се изкачвал на гилотината, зъбите му тракали.

— Ти трепериш? — попитал го палачът.

— Да, но от студ! — отговорил Байи.

ДУХ И МАТЕРИЯ

Английският философ Джордж Беркли упорито отричал съществуването на материята и твърдял, че на света съществува само духът.

Веднъж философът се разхождал из града. В разсеяността си той се блъснал в един стълб и си ударил носа. Ядосан, почнал да ругае. Точно в този момент по улицата минавал негов приятел, материалист. Той станал неволен свидетел на случката, засмял се и рекъл:

— Защо се сърдиш, Джордж? Та нали материята изобщо не съществува?

ЧУДНА СРЕЩА

Професор Вирт от Дерптския университет имал 17 деца. Той бил много зает и отделял малко време за семейството си. Веднъж, като се връщал у дома си, срещнал на улицата едно разплакано дете.

— Защо плачеш, детенце?

— Не мога да намеря нашата къща.

— Как те викат?

— Йохан. Йохан Вирт.

— А, значи, ти си мой син! Хайде, ще си ходим заедно!

ГОЛАТА ИСТИНА

Поетът барон Делвиг, приятел на Пушкин, казвал истината право в очите на хората, като не обръщал внимание на присъствуващите.

Веднъж в дома на Пушкин имало много гости. Изпили доста вино и разговорът стигнал до интимния живот на поета. Делвиг започнал да разказва за някакво любовно похождение на Александър Сергеевич.

— Делвиг, престани да разправяш измислици! — обърнал се към него Пушкин.

— Аз не разказвам измислици! — възразил баронът. — Моят девиз е да казвам винаги голата истина.

— Нещастната истина! — възкликнал поетът. — Ти така я разголваш, че от срам тя скоро съвсем ще престане да се показва пред хората!

БОМАРШЕ АРФИСТ

Френският драматург Пиер Огюстен Карон де Бомарше, още преди да стане известен с пиесите си „Севилският бръснар“ и „Сватбата на Фигаро“, посещавал двореца на кралица Мария-Антоанета, където свирел на арфа с голямо майсторство. Придворните много му завиждали.

Един от тях, който знаел, че бащата на Бомарше бил часовникар, решил да го унижи, като му подал пред всички часовника си с думите:

— Господин Бомарше, бихте ли могли да поправите този часовник?

Бомарше взел часовника и го изпуснал на пода.

— Вие сте много несръчен! — ядосал се придворният.

— Имате право! — отговорил спокойно Бомарше. — Не съм опитен в тая област. Баща ми много искаше да ме направи часовникар, но не му се удаде.

ИТАЛИАНКИ И ФРАНЦУЗОЙКИ

Когато италианският скулптор Бернини посетил Франция, една французойка го запитала:

— Кажете, господин Бернини, кои са по-красиви — италианките или французойките?

— Всички са много красиви — отговорил ваятелят. — Но докато под кожата на италианките тече кръв, под кожата на французойките, изглежда, тече мляко.

СЕРВАНТЕС

На стари години Сервантес пътувал из Испания и отседнал в една странноприемница. Съдържателката била млада и хубава. Сервантес от пръв поглед се увлякъл и й се обяснил в любов. Младата жена се засмяла:

— Ако ми бяхте казали това преди тридесет години, сигурно бих ви обърнала внимание!

— Преди тридесет години — поклатил глава Сервантес — тук беше вашата майка. Тогава аз дадох на нея отговора, който вие сега ми връщате.

МИНИАТЮРА

Папа Леон XIII бил още нунций в Брюксел. Един маркиз му предложил емфие, посипано върху художествена миниатюра, представляваща голо женско тяло.

— Харесва ли ви тази миниатюра? — запитал иронично маркизът.

— Прелестна е! — отговорил бъдещият папа. — Навярно е вашата съпруга?

ПАГАНИНИ

Паганини трябвало да изнесе концерт в Париж. Вечерта той отишъл на пиацата и попитал един кочияш колко ще му вземе, да го закара до концертната зала.

— Двадесет франка — отговорил кочияшът.

— Не са ли много? — възразил цигуларят.

— Драги господине — започнал кочияшът, познал Паганини, — човекът, който може да спечели четири хиляди франка, като свири само на една струна, може да плати двадесет франка на един файтонджия!

Паганини не отговорил нищо, качил се във файтона и дал знак да го закара до концертната зала. Когато пристигнал, установил по тарифната табелка, че трябва да плати само два франка. Той дал двата франка на файтонджията и му казал:

— Останалите осемнадесет франка приятелю, ще ти дам, когато ме возиш само с едно колело!

МОЦАРТ И БЕТХОВЕН

Като дете Бетховен посетил Виена, където вече се носела славата на Моцарт. Неколцина почитатели на музиката пожелали да го представят на знаменития композитор, когото често безпокоели не малко „даровити деца“.

При срещата малкият Бетховен седнал пред пианото и засвирил своя импровизация. Като го изслушал, Моцарт казал:

— Добре е! Но не трябваше да ме заблуждавате, че е импровизация. Явно, това е работа, заучена наизуст, и то с много труд!

Малкият Бетховен разбрал мисълта на Моцарт и го помолил сам да му даде тема за импровизация. Моцарт се съгласил. Бетховен изпълнил импровизацията с такова вдъхновение, че великият композитор останал изумен и възбудено извикал:

— Внимавайте! Това е музикант, за когото светът ще приказва! — След това го прегърнал и разцелувал.

ХОРАТА И ЧОВЕКЪТ

Приятел на Жан-Жак Русо казал:

— Хората са лоши!

Философът добавил:

— Вярно е, хората са лоши, но в замяна на това човекът е добър!

РЕДКИ СКЪПОЦЕННОСТИ

Попитали Декарт:

— Кои са според вас най-редките скъпоценности?

Той отговорил:

— Съвършеният оратор, хубавата книга и човек без недостатъци.

ЗАЛАТА НА МИРА

Руският император Александър I посетил двореца Тюйлери. Посочили му прочутата зала на мира. Императорът се усмихнал и казал:

— Не мога да разбера за какво Наполеон е ползувал тая зала?

БЪРЗ ОТГОВОР

Един хитрец поискал да смути Пушкин и го попитал пред много хора:

— Александър Сергеевич, какво общо има между мене и слънцето?

Пушкин отговорил бързо:

— Нито към вас, нито към слънцето човек може да погледне, без да се намръщи.

ГОДИНИТЕ НА СВЕТА

Волтер присъствувал на прием. При разговора станало дума колко стар е светът. Попитали Волтер за това и той отговорил:

— Аз мисля, че светът прилича на стара кокетка, която крие годините си.

КЛЕВЕТАТА И ПОХВАЛАТА

Китайците казват: „Който зад гърба ме клевети, той се бои от мене; а който в очите ме хвали, той ме презира.“

МОЦАРТ ДАНЪКОПЛАТЕЦ

Моцарт трябвало да съобщи на данъчните власти приходите си. Той вписал във формуляра осемстотинтях гулдена, които получавал като камерен композитор при двора на кайзер Йосиф, а в рубриката „особени забележки“ добавил:

„За това, което създавам, е твърде много, а за онова, което бих могъл да създам, е твърде малко.“

ВОЛТЕР И ПИРОН

Волтер и Пирон веднъж се скарали много остро. На другия ден Пирон отишъл и окачил на вратата на Волтер картичка с надпис: „Мошеник“. По това време Волтер бил у дома си, чул шума отвън, отворил вратата и забелязал, че някой бяга надолу по стълбата. Изтичал на прозореца и видял, че Пирон се отдалечава по улицата. Няколко часа след това Волтер отишъл у Пирон. Той останал много изненадан от посещението му и тъй се смутил, че едва успял да промълви:

— Аз всецяло съм на услугите ви, господин Волтер! На какво дължа неоценимото щастие да бъда удостоен с вашата визита?

— Днес вие се показахте много любезен към мен. Идвали сте у дома и сте оставили визитната си картичка на моята врата. Затова сметнах за мой дълг да ви върна посещението.

МОРСКО ПЪТУВАНЕ

Немският комик Карл Валентин се страхувал от морето. Но наложило му се да замине за Англия. Той пристигнал в Хамбург, качил се на парахода и отишъл при капитана да го пита дали пътуването им до Дувър ще бъде безопасно.

— Нашият параход е здрав и няма никаква опасност! — отговорил капитанът. — Но ако при силна буря се случи нещо лошо, ние имаме големи лодки за спасяване.

— Така ли? Драги капитане, а защо не тръгнем още отсега с тия лодки?

РАЗМЕНЕНИ ПОЗДРАВИ

Било през миналия век. Напет капитан срещнал двама калугери-скитници и те го поздравили с обичайните си думи:

— Мир вам!

— Как? Щом вие ми пожелавате мир, тогава аз ви желая бог да ви отнеме милостинята!

— Господарю, защо говорите така? Ние не ви казахме нищо лошо!

— Как нищо лошо? Вие ми пожелавате да умра от глад.

— Не сме казали такова нещо!

— Но аз живея от войната, така както вие от милостинята. Мир за мен значи глад!…

ПРЕКРАСНА КОМПАНИЯ

Композиторът Франц Абт бързал по стръмната улица в Брауншвайг и се натъкнал на свой познайник.

— Накъде така? — запитал познайникът му.

— В хотел „Шрьодер“ на печен пуяк.

Приятелят, който знаел за гастрономичните увлечения на Абт, рекъл:

— Е, навярно сте голяма компания, а?

— О, не! Ще бъдем само двама — пуякът и аз.

ЗА ЖЕНАТА

Лесинг писал много афоризми за жените. Ето един от тях:

— Смея да твърдя, че на света има само една зла жена. Но злото е там, че всеки мъж си мисли, че тази зла жена е неговата.

ПРЕДСКАЗАНИЕ

Людовик XI бил жесток владетел. За най-малка грешка или подозрение наказвал приближените си със смърт. Веднъж придворният астролог Галеоти предсказал смъртта на кралската любовница и предсказанието се сбъднало. Ядосан, кралят наредил да го повикат при него. Преди това той заповядал на стражите да бъдат готови и при пръв знак да изхвърлят астролога през прозореца, за да се пребие долу.

Когато астрологът влязъл, кралят го попитал:

— Галеоти, щом си толкова умен и знаеш всичко, би ли могъл да ми кажеш кога и по какъв начин ще умреш самият ти?

Умният астролог, който добре познавал характера на повелителя си, отговорил:

— Ваше величество, звездите не показват нищо за начина на моята смърт, но казват, че тя ще настъпи двадесет и два часа преди вашия край.

Людовик изоставил решението си.

ОТЗИВ

Поетът Жан-Батист Русо, автор на много оди (който не бива да се смесва с неговия велик едноименник), написал ода, озаглавена: „Към потомството“. Когато я прочел, Волтер казал:

— Това произведение няма да стигне до адресанта си.

КАПРИЗ

Авторът на „Сирано дьо Бержерак“, Едмон Ростан, понякога изпадал в лошо настроение и не искал да говори с никого. Веднъж го посетил министърът на просветата и изкуствата. Мадам Ростан приела височайшия гост и му казала:

— Мъжът ми е горе в стаята си. Той страда от страшно главоболие, но все пак ще го помоля да слезе. Зная, че ще бъде много поласкан от вашето посещение.

Тя отишла при мъжа си и му казала за високопоставения гост, който чакал в салона. Ростан се развикал:

— Няма да сляза! Не ме интересува никакъв министър!

— Не викай толкова! — помолила жена му. — Ще те чуе! По-добре се облечи и слез!

— Не искам да зная за твоя министър, разбра ли! — крещял Ростан.

Мадам Ростан напуснала стаята и с огорчение казала на министъра, че мъжът й е много зле и не ще може да го приеме.

— Не се безпокойте, мадам. Великите хора имат своите капризи — казал министърът и си отишъл, без да съобщи, че в чантата си носел орден, с който трябвало да награди поета.

БУАЛО И ВРЕМЕТО

Един благородник често посещавал френския критик Буало. Веднъж той му казал:

— Аз така често ви гостувам, а вие нито веднъж не ми върнахте визитата!

— Драги мой, не бива да забравяте, че между нас има малка разлика — усмихнал се Буало. — Вие правите посещения, за да убиете празното си време. А ако аз правя посещения, ще убия времето си напразно!

ТАЙНСТВЕНАТА КНИГА

Прочутият холандски лекар и химик Херман Боерав умрял на седемдесет години. Когато извадили имуществото му за разпродажба, намерили запечатана книга с надпис: „Тайните на лекарското изкуство“. Тъй като той бил признат за гениален лекар, всички сметнали, че книгата съдържа неизвестни дотогава правила за дълъг живот. Затова купувачите се надпреварвали да наддават, докато един най-сетне получил книгата за десет хиляди гулдена. Щастливият собственик, уверен, че притежава най-голямото съкровище на света, разпечатал с вълнение тайнствената книга. Но… Всички листа били празни. Само на първия било написано с големи букви:

„Дръж главата си хладна, а краката топли — така ще можеш да живееш, без да имаш нужда от лекари!“

КОМИКЪТ МЕЛАНХОЛИК

Мистон, прочут комик от театър „Ковънтгардън“, който разсмивал хората до захлас, у дома си бил най-скучният човек и страдал от меланхолия, която заплашвала да разстрои разсъдъка му. Веднъж той посетил знаменития лекар Лабернети.

— От какво страдате? — попитал лекарят непознатия си пациент.

Мистон обяснил състоянието си.

— Е, това ли е всичко? — усмихнал се докторът. — Не е страшно! Още тази вечер идете в театъра и гледайте Мистон! Ако първата вечер не прогони меланхолията ви, идете и на другата вечер! Той ще ви преобрази като с вълшебна пръчка! Две дози Мистон могат да излекуват и най-безнадеждния меланхолик.

— Благодаря ви, докторе! — казал Мистон, оставил хонорара на масата и напуснал кабинета, без да съобщи името си.

ХУДОЖНИК И МИЛИОНЕР

Барон Ротшилд посетил прочутия френски художник Орас Верне.

— Господин Верне, бих желал да ми направите, портрет, но трябва да зная колко ще ми струва! — казал баронът.

— Господин барон, аз няма да определям предварително цената, тъй като за вас парите не играят роля!

— Но все пак портретът трябва да има цена!

— Добре! Ще ми заплатите десет хиляди франка.

— О, приятелю, такава сума и за мен е твърде голяма!

— Тогава да не се пазарим — казал художникът. — Ще ви нарисувам безплатно! За мен ще остане честта, че съм увековечил такава знаменита европейска личност!

Ротшилд позирал няколко пъти в ателието на художника и очаквал с нетърпение да види най-сетне портрета си.

През 1845 година Верне представил на парижката пролетна изложба няколко свои произведения. Между тях била и картината „Заемане на Смал“. В лика на мръсния и беден бедуин парижани познали барон Ротшилд.

УЧИТЕЛЯТ И УЧЕНИКЪТ

Рубенс завършил картината си „Мадона“ и отишъл в града по работа. Учениците му използували отсъствието на учителя си и влезли в ателието, за да разгледат картината. Но случило се нещастие — без да искат, те я съборили и повредили.

Слугата изпаднал в ужас и заплашил учениците, че няма да ги пусне живи, ако не поправят картината. Тогава един от тях се заел и я поправил. На другия ден Рубенс въвел учениците си в ателието и заедно разгледали творението.

— Особено ми харесва главата и дясната ръка! — казал Рубенс.

Всъщност точно там картината била повредена, а поправката направил ученикът му Ван Дайк.

ИЗВЕСТНОСТ

Запитали лондонския адвокат лорд Елдон:

— Как трябва да постъпва, човек, за да стане известен?

— Да живее като отшелник и да работи като вол — отговорил адвокатът.

СТАРОСТТА НА ЖЕНАТА

Красивата, умна и вечно млада френска дама Нинон де Ланкло била на 75 години, когато я попитали:

— Кога най-после една жена може да се сметне за старица?

— Съветвам ви да се обърнете с подобен въпрос към по-старите от мен! — казала тя. — Аз не мога да ви отговоря!

КАНТ И СТАРИЯТ МЛАДОЖЕНЕЦ

Стар генерал, близък на Кант, се оженил за осемнадесетгодишна девойка. Той съобщил на философа за женитбата си и добавил:

— Разбира се, не бих могъл да се надявам, че ще имам потомци!

— Да се надявате естествено не можете — казал Кант, — но бихте могли да се боите от това!

СТРОИТЕЛ

След много любовни приключения парижката артистка Софи Арну решила най-сетне да се омъжи. Избраникът бил архитект.

Колегите й от театъра започнали да я задяват:

— Ти, която си общувала с толкова знатни хора, не се ли принизяваш, като се омъжваш за някакъв прост строител?

— Как може да ме упреквате — възразила Арну. — Досега толкова много мъже подриваха доброто ми име, че аз съм принудена най-после да взема архитект, който ще може отново да го изгради.

ГОРЧИВА ИСТИНА

Шилер казвал:

— Най-много страдания в живота ни причиняват не тези, които мразим, а тези, които обичаме!

ВОЛТЕР УТЕШИТЕЛ

Прочутата танцьорка Барберина отсъствувала доста дълго от Берлин. Когато отново се върнала в театъра, чула, че за отсъствието й се говорят най-безобразни клюки.

— Ах, не можете да си представите какви отвратителни неща говорят за мен! — оплакала се тя на Волтер. — Казват, че съм била на село, за да се освободя тайно от близнаци!

— О, не се тревожете, почитаема! — утешил я Волтер. — Аз отдавна вярвам само на половината от онова, което хората говорят.

ТАЛМА ВЪДИЧАР

Френският артист Талма седял на брега на едно езеро в Бретан и ловял риба. От гъсталака изскочил едър мъж и му се скарал:

— С какво право ловите тук риба, господине?

Талма го изгледал отгоре додолу и отвърнал с театрална презрителност:

— С правото на благородния дух на гения, който властвува над ниските и нищожни креатури!

Пазачът направил нисък поклон и промълвил:

— Извинете! В края на краищата човек не може да знае всички закони — и си отишъл.

АКТЬОРСКО ВЖИВЯВАНЕ

Ернест Пезарт, артист от мюнхенския театър, толкова много се вживявал в ролите си, че напълно се сливал с личността на героя. Когато работел в къщи, никой не смеел да го безпокои. Веднъж, като репетирал и бил съвсем потънал в ролята си, телефонът позвънял. Той вдигнал слушалката и повел следния разговор:

— Ало, кой там?… Тук Марк Антоний!… Къде се намирам ли?… Над Цезаровия труп!

ПРИСТРАСТИЕ

Холандският художник Ван Дайк рисувал английската кралица. Тя не била красива и когато видяла завършения портрет, никак не се въодушевила.

— Не ми харесва главата — казала тя. — Нима наистина съм толкова грозна? Но пък ръцете ми сте нарисували прекалено хубаво!

— Естествено, мадам! Нали с тия ръце ще ми изплатите хонорара!

МЕТЕРНИХ КАВАЛЕР

Видна дама заявила пред Метерних, че е само на четиридесет години.

— Никой не се съмнява в това, мадам! — усмихнал се Метерних. — Вие го твърдите вече от двадесет години!

ОЩЕТЕНИЯТ

Двама неизвестни и бездарни композитори се съдели помежду си, като се обвинявали взаимно в кражба на мелодии. Съдът призовал за експерт немския музикален критик Хензлик. Той помолил съдията всеки от композиторите да изсвири своята мелодия, която смята, че другият е откраднал.

Когато музикантите свършили, съдията запитал експерта:

— Е, какво мислите? Кой е ощетеният?

— Офенбах — отговорил критикът.

САТИРИКЪТ ДЖОНСОН ЗА МУЗИКАТА

Английският сатирик Джонсон бил всеизвестен със заядливите си изказвания. Мнението му за музиката било следното:

— Не мога да търпя музиката! Но все пак, уверявам ви, от всички викове, крясъци и шумове… тя най-леко се понася.

СТАРОСТТА

Един възрастен артист се оплакал пред известния френски композитор Даниел Обер:

— Дявол да го вземе, защо човек трябва да остарява?

— Грешите, приятелю! — отвърнал композиторът. — Старостта е много хубаво нещо! Иначе как щяхме да живеем толкова дълго?

ТРАНСФОРМАЦИЯ

Попитали знаменития композитор Глюк какво му е най-скъпо на света.

— Парите, виното и славата! — без да се замисли, отговорил той.

Този отговор предизвикал недоумение.

— Не разбирам! — казал един от приятелите му.

— О, защо? — усмихнал се Глюк. — Парите ми дават възможност да си купя вино, а виното активизира моя талант и той ме води до славата!

МЕЖДУ ПИСАТЕЛИ

„Семирамида“, драма на Волтер, нямала особен успех при първото й представяне. На излизане от театъра Волтер попитал Пирон:

— Какво ще кажете за пиесата ми?

— Струва ми се — отговорил поетът, — че вие щяхте да бъдете много доволен, ако аз бях авторът на „Семирамида“!

БИБЛЕЙСКА СРЕЩА

Веднъж германският философ Мозес Менделсон, евреин по народност, срещнал трима весели студенти, които решили да се пошегуват с него. Единият подхванал:

— Добро утро, дядо Авраме!

Другият му рекъл:

— Добро утро, дядо Исак!

А третият завършил:

— Добро утро, дядо Яков!

— Сгрешили сте, момчета! — отвърнал философът. — Аз не съм ни Аврам, ни Исак, ни Яков, а съм Саул, който дири магаретата на баща си и ето че ги намери!

ИЗПОВЕД

Случило се през средните векове. Една католичка влязла в кабинката за изповед и заредила прегрешенията си пред кюрето, което било отвъд малкото прозорче и не виждало в тъмното богомолката. Греховете на жената били, изглежда, особени, защото божият служител, след като й задал много въпроси, не издържал и престъпил канона:

— Как се казваш, чадо мое? — запитал той. Жената не искала да поощри изкушението на изповедника и му отговорила:

— Отче, моето име не е грях!

ЖЕСТОКОСТ

Приятели укорили деветдесетгодишния композитор Даниел Обер, задето останал цял живот ерген.

— Нима не можахте да си намерите едно хубаво момиче, когато бяхте млад, и да се ожените за него?

— О, пази боже! Значи сега госпожа Обер щеше да бъде на осемдесет години — немощна, грохнала старица. Нали това би било жестоко от моя страна!

ПАСКАЛ ЗА ПРАВДАТА

Възмутен от някаква нередност, един човек се провикнал:

— Няма правда на тоя свят!

Паскал го чул и му отговорил:

— Грешиш, човече! Има правда на света! Само че правдата без сила е немощна, а силата без правда е тиранична. Трябва да се съедини силата с правдата така, че това, което е справедливо, да бъде силно, и това, което е силно, да бъде справедливо!

СЪОБРАЗИТЕЛНОСТ

Като се връщал от разходка, Фридрих Вилхелм IV не намерил вратаря на мястото му.

— Незабавно да се уволни! — заповядал разсърденият крал.

Всички придворни знаели упоритостта на краля и никой не се решил да се застъпи за нещастния уволнен старец.

Но находчивият флигеладютант, дежурен на другия ден, като докладвал на монарха, спокойно запитал:

— Ваше величество, за един или за два дни сте заповядали да се уволни вратарят?

— За един ден! — отговорил вече успокоилият се император.

ЛЕСИНГ В ЛАЙПЦИГ

Лесинг пребивавал известно време в Лайпциг. За да му окаже чест, местната театрална трупа поставила неговата пиеса „Мис Сара Самсон“. Театралната публика обаче нямала особено добро мнение за играта на трупата. Един приятел попитал писателя:

— Ще присъствувате ли на представлението?

— И през ум не ми минава подобно нещо — отговорил драматургът.

— Защо? Това е все пак ваша рожба! Дори и да ви я представят малко дрипавичка, не е беда! Човек винаги гледа рожбата си с радост.

— Така е, приятелю! Но кой баща би искал да види рожбата си окачена на бесилка?

ВАГНЕР ОГОРЧЕН

Провинциален театър изнесъл крайно несполучлива постановка на Вагнеровата пиеса „Танхойзер“. След представлението от фоайето изчезнал бюстът на знаменития композитор. На негово място шегобиец поставил бележка със следния текст:

„Отивам си с мъка след такова представяне на «Танхойзер»!

Ваш: Р. Вагнер“

ДОСТОЛЕПИЕ

В камарата Гизо бил нападнат от противниците си с непристоен език. Твърде спокоен и с чувство на достолепие, той им отговорил:

— Трупайте вашите клевети, колкото искате! Те никога няма да достигнат до върха на моето презрение!

НЕИЗВЕСТНИЯТ БЕТХОВЕН

Бетховен пристигнал във Виена, където щял да участвува в един конкурс за пиано. Негов конкурент бил известният тогава пианист Йелинек. Преди състезанието Йелинек споделил с отец Карл Черни:

— Конкурентът ми е неизвестен, съвсем млад пианист. Ще се справя лесно с него!

На другия ден след конкурса Йелинек отишъл при Черни съвсем отчаян и признал:

— Нямам думи да опиша този мой конкурент! Той излезе не човек, а истински демон и буквално ме унищожи като пианист!

ШЕКСПИР ЗАД КУЛИСИТЕ

По време на едно представление на „Ричард III“ Шекспир забелязал зад кулисите познат актьор, който развълнувано си шепнел нещо с млада, очарователна жена. Той приближил тихо и чул как жената казала:

— Тази вечер в десет часа! Почукай три пъти на вратата! Аз ще попитам: „Кой е?“, ти отговори: „Ричард III“.

Четвърт час преди десет Шекспир се озовал пред жилището на жената, почукал три пъти и на въпроса „Кой е?“ отговорил смело: „Ричард III“. Вратата се отворила, той влязъл и за кратко време обяснил на смаяната жена замислената от него шега. В десет часа пристигнал и актьорът. Когато почукал, Шекспир попитал отвътре:

— Кой е?

— Ричард III.

— Много късно, Ричард! — отговорил Шекспир. — Вилхелм Завоевателя вече завзе крепостта!

След миг Шекспир отворил вратата, поклонил се на влюбената двойка и потънал в нощта.

РАБЛЕ АТЕНТАТОР

Рабле трябвало да замине за Париж, но нямал пари за път. След като дълго мислил как да постъпи, решил да прибегне до хитрост: направил два пакета и ги напълнил с пепел. Върху единия писал: „Отрова за краля“, а на другия — „Отрова за кралицата“ и ги „забравил“ в гостилницата. Още същия ден го арестували и закарали в Париж, за да направи там „важни разкрития“. Когато стигнал в града, той разкрил шегата си и бил освободен.

РОСИНИ И ПОРТУГАЛСКИЯТ КРАЛ

Възхитен от премиерата на „Севилският бръснар“, португалският крал обещал на Росини едно буре с великолепно старо вино, каквото само той пиел. Композиторът, който бил голям гастроном, очаквал дълго подаръка с нетърпение, но виното все не пристигало. Най-после той не издържал и писал на краля:

„Ваше величество, аз почти умирам от жажда в очакване на обещаното ми от вас буре с вино. То навярно се е залутало някъде по пътищата, но ако сте пропуснали да го изпратите, дано не се е вече изпарило! Разчитам, че ще изпълните даденото обещание, защото вярвам, че кралете държат на думата си! При това не забравяйте, че аз съм човек на възраст и нямам време за губене!

Ваш зажаднял Росини“

И все пак до края на живота си Росини не получил обещаното буре.

НЕПОВТОРИМО ПРЕДСТАВЛЕНИЕ

Първата театрална пиеса, представена в Стокхолм, била „Мистериите на страстната седмица“. Актьорът, който играел ролята на Лонгос, до такава степен се вживял в пламенните чувства на героя, че силно мушнал с копието си реброто на Исус Христос. Той паднал на пода мъртъв и с тежестта на тялото си контузил артистката която изпълнявала ролята на Мария. На представлението присъствувал и кралят на Швеция, Йоан II. Възмутен от бруталността на Лонгос, той изтичал на сцената и с един удар на меча си му отсякъл главата. Останалите актьори обаче, разгневени от строгостта на краля, се нахвърлили върху него и също му отрязали главата.

ХАЙДН И ЖЕНА МУ

Великият Хайдн никак не се разбирал с жена си и двамата живеели отделно. Всички казвали, че госпожа Хайдн е голяма кавгаджийка и с нея композиторът има адски живот. Двамата обаче били в постоянна кореспонденция помежду си. Веднъж професор Михлес посетил приятеля си Хайдн. Гостът видял на масата куп неотворени писма, адресирани до домакина.

— Какви са тия писма? — попитал той.

— Ами… от моята половина — кимнал с глава Хайдн.

— А защо не си ги отворил?

— Излишно е! Зная какво пише в тях! Все пак аз им отговарям, но съм сигурен, че и тя не отваря моите.

ОТЗИВ

Йоханес Брамс и Бернхард Шолц на младини били приятели. Приятелството им продължило и тогава, когато Брамс надминал Шолц по слава.

Веднъж Шолц показал на приятеля си свое току-що завършено трио и го попитал за мнението му.

Брамс прегледал партитурата, позамислил се, взел последния лист между пръстите си, откъснал едно парче от него и попитал:

— Бернхард, откъде си взел тази отлична нотна хартия?

ПЕСНИТЕ НА ШУБЕРТ

Шуберт не обичал да транспонират песните му. Макар и да знаел това, приятелят му Михаил Фогл транспонирал една негова песен, за да лежи по-добре на гласа му, и я изпял пред автора й.

Шуберт го изслушал и казал:

— Тази песен не е съвсем лоша! Кой я е написал?

МНЕНИЕ ЗА МАСКАНИ

Бюлов казал следното за италианския композитор Маскани:

— Маскани има един лъчезарен предшественик на име Верди, който още дълго ще остане негов последовател!

ТАЛЕЙРАН И ФУШЕ

Попитали веднъж Талейран:

— Не мислите ли, че новият министър на полицията Фуше презира хората до дъното на душата си?

— Вярно е! — отговорил Талейран. — Това е резултат от твърде дългото му и грижливо самонаблюдение.

ШИЛЕР МУЗИКАНТ

През младежките си години Шилер свирел с увлечение на арфа. Съквартирантите му обаче не били особено възхитени от музикалните му способности. Веднъж един от тях срещнал Шилер на стълбата и решил да го подиграе.

— Господин Шилер — рекъл той, — вие свирите като Давид, само че не така хубаво!

— А вие говорите като Соломон — отвърнал бързо Шилер, — само че не така мъдро!

МЪДРОСТТА НА СТАРОСТТА

Людовик XIV бил на смъртно легло. Той заповядал да повикат правнука му — неговия престолонаследник — и го посъветвал:

— Ти ще станеш крал, момчето ми, но те заклевам да не подражаваш на моята страст към войните. Повярвай на един стар човек, който си отива от света, разбрал, че и най-славната война е по-лоша от благодатния мир!

ШОПЕНХАУЕР ГАСТРОНОМ

Независимо от песимистичните си философски възгледи Шопенхауер обичал да си хапва и пийва. Веднъж той бил поканен на вечеря у богат франкфуртски банкер. Пред всеки гост имало по шест чаши. Когато прислужникът донесъл първото обикновено вино, Шопенхауер подложил най-малката от чашите си. Прислужникът смутено пошепнал:

— Тази чаша е за десертно вино! Вземете голямата! Тя е за обикновено вино!

— Сипете ми това вино в тази чаша! — казал философът. — Голямата ще ми трябва за десертното.

БЛАГОСЛОВИЯТА НА ПРОСЯКА

Уолтър Скот излязъл на разходка. На улицата го срещнал просяк и протегнал ръка за милостиня. Писателят бръкнал в джоба си, но не намерил дребни пари и извадил единствения шилинг, който имал.

— Приятелю — рекъл той, — ето ти тук един шилинг. Но помни, че трябва да ми върнеш половината!

— Бог да ви благослови — казал просякът — и да ви даде живот и здраве, за да дочакате деня, когато ще ви изплатя дълга си!

ТЪРПЕЛИВИЯТ ПАПА

Папа Леон XIII позирал с добродушно търпение пред твърде бездарен художник. Когато портретът бил завършен, художникът помолил папата да се подпише под него.

— А мога ли да добавя и едно библейско изречение? — попитал папата.

— О, разбира се, ваше светейшество! Така портретът ще бъде още по-ценен.

Папата взел четката и бавно написал: „Йоан, 6, стх. 20. Леон ХШ“.

Сияещ от щастие, художникът занесъл платното у дома си, отворил библията, намерил посоченото изречение и прочел:

„Не се плашете, това съм аз!“

ПОКРЪСТВАНЕ

Людовик Благочестиви събирал по Великден в двореца си тълпи от датчани, за да ги покръства. При церемонията новопокръстените получавали подарък по една бяла дреха. Но веднаж пред двореца се събрала толкова голяма тълпа, че приготвените дрехи не стигнали. Тогава кралят наредил да ушият с най-голяма бързина дрехи от чаршафите на леглата в двореца. Един войник обаче не харесал набързо ушитата дреха и сърдито се провикнал:

— Десет пъти вече се покръствам и винаги получавах хубави дрехи, а сега какво ми давате? Ако не се срамувах да си отида гол, щях да ви хвърля в лицето тези дрипи. Ще ме накарате друг път вече да не идвам!

ПРИВЕТСТВИЕ

По случай юбилея на Каратигин колегите му артисти, макар и да не го обичали заради острия му език, го посетили в неговата гримьорна и един от тях произнесъл дълга, приветствена реч.

Когато артистите си отишли, някой подвикнал на Каратигин:

— Петър Андреевич, та затворете този прозорец! Не виждате ли какъв силен вятър духа!

— Така ли? — обезпокоил се големият артист. — Колко жалко, че цялата им реч отиде на вятъра!

ВИНАГИ ВОЙНИК

Императрица Екатерина не обичала да кани често Суворов в двореца си заради невъздържания му език.

По време на един бал, на който присъствувал и Суворов, Екатерина решила да прояви внимание към прославения фелдмаршал и го попитала:

— С какво да почерпя скъпия гост?

— Благоволи, царице, с водка — отговорил Суворов.

— Но какво ще си помислят красавиците-фройлани, когато разговарят с вас? — запитала Екатерина.

— Ще почувствуват, че с тях говори войник! — отвърнал Суворов.

ДЮМА-БАЩА ВЪВ ВИЕНА

Дюма-баща пътувал из Германия и Австрия. Във Виена влязъл в ресторант и решил да яде гъби. Но тъй като не знаел немски език, нарисувал пред келнера една гъба.

Келнерът направил знак, че го е разбрал. След малко му донесъл забравен чадър, като сметнал, че чужденецът търси именно него.

НЕСЪОТВЕТСТВИЕ

Дюма-син присъствувал на сватбата на красива и талантлива оперна певица, която се омъжвала за грозен и глупав мъж. Всички гости виждали, че младоженците не си подхождат, и недоумявали.

— Какво е мнението ви за този брак — попитал един познат писателя.

— Няма да свърши добре! Могат ли да живеят в един кафез канарче и гарван?

УРАВНИЛ СМЕТКАТА

Композиторът Глюк минавал по една улица в Париж и без да иска, счупил с бастуна си стъклото на някакъв прозорец. Стъклото струвало петдесет сантима, но той нямал дребни и предложил на домакина един франк.

— Вие давате много! — казал собственикът. — Нямам да ви върна!

— Задръжте целия франк! — отвърнал Глюк.

— Не, това не мога да приема! Ще отида да го разваля! Вие ме почакайте тук!

— Но аз много бързам и не мога да ви чакам!

— Тогава какво да направим?

— Ето какво! — усмихнал се композиторът, замахнал с бастуна и счупил още едно стъкло. — Сега двете стъкла струват точно един франк!

НА КЛАДАТА

Унгарският крал Сигизмунд примамил изобличителя на поквареното духовенство Ян Хус да се яви на вселенския събор, за да защити там своето учение. Съборът признал честния Хус за еретик и го осъдил на изгаряне. Когато се качил на кладата, една бабичка се приближила и сложила няколко съчки под нея. Ян Хус я забелязал и произнесъл паметните думи:

— О, свещена простота!

БЕТХОВЕН ИЛИ ВАГНЕР

Един млад човек запитал Антон Брукнер:

— Кого смятате за по-голям — Бетховен ли, който е написал симфония и една опера, или Вагнер, който има много опери и една симфония?

Брукнер отговорил без колебание:

— Когато някой има корона на главата си, може ли да му се слага цилиндър?

Към следващата част или към съдържанието

Александър Гиргинов Смях и мъдрост през вековете (2)

Метаданни

Данни

Смях и мъдрост през вековете

Информация

История

Сваляне / Връзки

ВЕЧНОСТТА

ВАСКО ДЕ ГАМА

ДАНТЕ НА ГОСТИ

РОТЕРДАМСКИЯТ САМОТНИК

ЗАВЕЩАНИЕТО НА ПЕТРАРКА

ОТМЪЩЕНИЕТО НА ХУДОЖНИКА

СЛЕД ТЕАТЪРА

ЛИЦЕТО НА ВОЛТЕР

СИГНАЛЪТ НА БИСМАРК

СЕСТРИТЕ НА СУВОРОВ

ПРЕДСТАВИТЕЛ НА КРАЛЯ

БЛАГОСЛОВИЯТА НА ШАТОБРИАН

НА ЧУЖДА ЗЕМЯ

СЪВЕТЪТ НА БОАЛО

БЕТХОВЕН НЕ ИСКА СЪЛЗИ

СКРОМНОСТТА НА БАЙРОН

СЪЩО ГЕНЕРАЛ

ЛЕРМОНТОВ И ХУБАВИЦАТА

ДИАМАНТЪТ И ПРАХЪТ

СЪОБРАЗИЛ

ВСЕКИ С КРЪСТА СИ

ЗЛАТНИЯТ ВЕК НА ЮГО

КНИГИТЕ НА ВОЛТЕР

ВОЛТЕР

НЕПОЗНАТИЯТ

СТИХОТВОРЕНИЕТО НА КРАЛЯ

ПИСАТЕЛСКА ХИТРОСТ

НЯМАЛА ДОСТАТЪЧНО ВРЕМЕ

ВИДОВЕ ЦЕЛУВКИ

УЧИТЕЛ ПО МУЗИКА

ГУНО

ШУТОВЕ

ЛАСКАТЕЛСТВОТО

ВЕБЕР ЦЪРКОВЕН ДИРИГЕНТ

БЕТХОВЕН И ХУМЕЛ

УЧИТЕЛИ

СВАДЛИВИЯТ БРАМС

ЛИНКОЛН ПОРЪЧИТЕЛ

ВДЪХНОВЕНИЕТО НА ВЕБЕР

БЕТХОВЕН И БЕТИНА

РАЗЛИКА

РОСИНИ И „СЕВИЛСКИЯТ БРЪСНАР“

ПО ЛИПСА НА ВРЕМЕ

ХАЙДН И ПОЛИЛЕЯТ

ЛОШО ВРЕМЕ

ХАЛИФЪТ ХОРМУС И НЕГОВИЯТ СЪВЕТНИК

ПУШКИН И МЛАДАТА ТЪРГОВКА

ИСТИНСКАТА ЛЮБОВ

ПАТРИОТИЧНИЯТ КРАДЕЦ

НАЙ-РАЗПРОСТРАНЕНАТА ПРОФЕСИЯ

КРАЛЯТ НА ЧЕРКВА

УПОРИТИЯТ ШУТ

УТЕШЕНИЕ

ДУМАТА НА ПАПАТА

ВЕРНИЯТ ШУТ

ЛОГИЧЕН ОТГОВОР

БЕЗ ПРЕЦЕНКА

АЛЕКСАНДЪР ДЮМА-БАЩА

ГЬОТЕ И БЕТХОВЕН

ФАБРИКА ЗА РОМАНИ

ШОПЕНХАУЕР ЗА ЖЕНАТА

НЕВЪЗМОЖНО

ОТПЛАТА

НОВАТА ШУБА

ДУМАТА НА ОПИТА

ДАРОВАНИЕ

НАГРАДА

МУЗИКАЛЕН ОБЛОГ

ПРЕДЧУВСТВИЕТО НА МАРИЯ-АНТОАНЕТА

МЪЛЧАЛИВИЯТ

ЛИСТ НА РЕПЕТИЦИЯ

КАК СЕ ТВОРИ ВЪЛШЕБНА МУЗИКА

СМЪРТТА НА БАЛАКИРЕВ

Александър Гиргинов
Смях и мъдрост през вековете (2)