Александър Гиргинов
Смях и мъдрост през вековете (4)

ПРЕКАЛИЛ В МОЛИТВАТА СИ

Хитър Петър стегнал коня си да върви на път. Прекръстил се и рекъл:

— Хайде, боже, и вие, свети четиридесет мъченици, елате ми на помощ!

Турил крак в стремето и подскочил да яхне коня, но така се засилил, че се намерил от другата му страна и се проснал на земята.

— Брей, щях да се убия! — уплашил се той.

Жена му, която го изпращала, помогнала на мъжа си да стане и казала:

— Заслужаваш си го! Не ти ли стига само господ, ами викаш на помощ още и четиридесетте мъченици! Видя ли, струпаха се всички наведнъж и те прехвърлиха през коня!

НА МАГАРЕТО ВЯРВА

Един селянин отишъл при съседа си и го помолил:

— Дай ми твоето магаре да закарам малко жито на воденицата!

— На драго сърце бих ти го дал — отговорил съседът, — но не е в къщи. Синът ми отиде с него в гората за дърва.

В това време магарето, което било затворено в обора, почнало гръмогласно да реве.

— Та магарето ти е в обора! — учудил се селянинът.

— А-а, ти, значи, вярваш на магарето, а на мене не вярваш, така ли? — обидил се съседът и затръшнал вратата под носа на селянина.

ПОПЪТ В РЕКАТА

Паднал в реката дядо поп и почнал да се дави. Събрали се селяните на брега да го спасяват.

— Дай, дядо попе, ръка!… Дай, дядо попе, ръка!… — викали те. Но дядо поп не подавал ръка, макар и вече да потъвал.

Дотичал Хитър Петър и се развикал:

— Бре, хора, защо му викате „дай“? На поп се дума „вземи“!

Тогава селяните подхванали:

— Вземи, дядо попе, ръка!

Попът тутакси поел подадената му ръка и така го спасили.

НА ЛОВ ЗА СЮЖЕТИ

Художникът Стоян Венев често посещавал селата около София. Веднъж спрял сред площада на малко село. Докато оглеждал наоколо и търсел обект за бъдещата си картина, един селянин се приближил до него, позагледал се в отворената кутия с боите и като го взел за амбулантен търговец, му рекъл:

— Викай, момче, викай! Само със зяпане нищо няма да продадеш!

БЛАГОДАРНОСТТА НА ХИТЪР ПЕТЪР

Хитър Петър карал с магарето си жито на воденица. По пътя каручката затънала в калта и магарето не могло да я извлече. Притекъл се на помощ воденичарят и с общи усилия извлекли каручката. Тогава Хитър Петър се обърнал към воденичаря:

— Сполай ти, добри човече, че помогна! Само едно магаре не можеше да извлече тежката каручка из такава гъста кал!

ЙОРДАН ЙОВКОВ И КРИТИКАТА

Литературен критик напечатал похвален отзив за пиесата на Йордан Йовков „Боряна“. Наскоро след това срещнал автора и го запитал:

— Четохте ли критиката ми за вашата „Боряна“?

— Видях я, но не съм я чел — отговорил Йовков. — Не исках да си развалям настроението.

— Но аз не съм писал нищо лошо, напротив — засегнал се критикът.

— В такъв случай пак няма да я чета — упорствувал Йовков.

— Защо? — удивил се критикът.

— Сега пък не ми се иска да си развалям доброто мнение за вас!

НАДХИТРЕНИЯТ ИЗМАМНИК

Двама селяни трябвало да теглят жребие кой да отиде нощен патрул. При тегленето присъствувал и представител от общината, който искал на всяка цена да помогне на по-младия и да го освободи от това задължение. Той сложил две черни билетчета в кутията и казал на двамата селяни:

— Който изтегли черно билетче, отива патрул. Тегли ти пръв — обърнал се той към по-стария.

Селянинът се усъмнил, че тук става нещо нередно, изтеглил билетчето и веднага го глътнал, без дори да го погледне.

— Какво направи, нещастнико! — извикал представителят на общината.

— Ако билетчето, което глътнах — казал селянинът, — е черно, останалото трябва да бъде бяло. В такъв случай аз ще отида. Ако пък то е било бяло, ще отиде моят другар. Вие можете веднага да узнаете истината!

Така измамникът бил надхитрен.

ПО НАСЛЕДСТВО

Професор Александър Балабанов присъствувал на някакъв прием. Тук срещнал позната дама и подхванал разговор с нея. Тя му се оплакала, че няма деца, макар да била омъжена от няколко години.

— А майка ви имаше ли деца? — запитал съвсем сериозно професорът.

— Как? — възкликнала дамата. — Не разбирам!?

— Искам да кажа — да не би това да ви е по наследство?

ЩЕ СЕ РАЗЛЕЯ!

Тенорът Панайот Димитров бил страстен поклонник на Бакхус. Като напускал късно една вечер „Дивите петли“, заведение, което се посещавало от хора на изкуството, той се сблъскал на вратата със забързан посетител.

— Внимавайте, господине! — възмутил се артистът. — Ще се разлея!

ВОДА ИЛИ ВИНО

— Какво работиш, побратиме?

— Когато има вода, пия вино. Когато няма вода, пия вода. Познай какво работя?

— Не мога да се сетя.

— Воденичар съм, побратиме. Когато има вода, воденицата работи, пада повече уем, та и за вино има. Когато пък се засуши и реката пресъхне, колелото спира — няма уем, няма и за ядене. Тогава пия само вода.

ХРИСТИНА МОРФОВА В ПАРИЖ

Българската певица Христина Морфова била пълна и едра жена. Тя разказвала с добродушен хумор какво се случило с нея в Париж по време на един от гастролите й:

— Излизам от операта и спирам един файтон. Тогава такситата още ги нямаше. Питам файтонджията:

— Колко искате да ме закарате до хотела?

— Десет франка — отговаря той.

Почвам пазарлък, като му предлагам пет франка. Най-сетне той дигна камшика и рече:

— Хайде, дайте седем франка и се качвайте, докато не се е обърнал конят да ви види. Иначе няма да тръгне.

БЕШКОВ КАВАЛДЖИЯ

Карикатуристът Илия Бешков живял известно време в Прага. Той и тук не се разделял с любимия си кавал. Вечер често свирел и медените звуци на родния инструмент го пренасяли в България.

В същия град попаднал и художникът Александър Жендов. Той потърсил Бешков в квартирата му и като не го намерил, останал да го почака.

— Вие какво работите? — попитала го старата и наивна хазайка. — Да не сте колега на моя квартирант?

— Да, колеги сме — отговорил Жендов.

— Тогава изсвирете нещо! Вашият колега пан Бешков със своето изкуство ме накара да се влюбя в българската народна музика!

ХАРАКТЕРЪТ НА ТЪЩАТА

Настрадин ходжа бил на приказки в кафенето. Втурнал се отвън разтревожен селянин и му викнал:

— Ходжа ефенди, тъща ти падна в реката. Тичай да я спасиш!

Ходжата за миг се намерил на брега и видял как неколцина вече се били хвърлили в реката и търсели удавницата. Той също влязъл във водата, но веднага тръгнал срещу течението.

— Ходжа, защо я търсиш срещу течението? — завикал някой от брега. — Водата я е завлякла надолу!

— Не й знаете характера бе, хора! — отвърнал Настрадин. — Тя винаги върши противното, та и сега е тръгнала обратно.

ЦАР АЛКОХОЛ

Известният радетел на трезвеността д-р Харалампи Нейчев веднъж пристигнал в едно далечно село, събрал селяните в читалищния салон и започнал своята сказка:

— Алкохолът убива… алкохолът трови… алкохолът изражда…

След като говорил дълго против „бича на човечеството“, докторът си послужил и със следния, необорим според него, аргумент:

— Ще ви разкажа — рекъл той, — един много типичен пример, който доказва най-красноречиво, че цар Алкохол е вреден и убийствен. Някой си професор направил опит. Налял в устата на една здрава, добре охранена свиня половин литър ракия. И знаете ли какво станало с нея?

— Станала пияна свиня! — обадил се един шегобиец.

— Не! — прекъснал го докторът. — Един час по-късно сред големи мъки горкото животно умряло!

— Така е! — обадил се друг селянин. — То ракията не е дадена да я пият свинете!

ИСТИНСКИЯТ ЧОВЕК

Попитали Настрадин Ходжа:

— Как да станем истински хора?

Ходжата отговорил:

— Когато говорят умни хора, трябва внимателно да ги слушаме, а ако някой слуша нас, ушите ни трябва още повече да са нащрек, за да чуват това, което говорим.

НАСТРАДИН ХОДЖА И МЕСЕЦЪТ

Попитали Настрадин ходжа:

— Кажи, ходжа, когато се появи новият месец, какво става със стария?

— Нарязват го на малки парчета и правят от него звезди — отговорил ходжата.

СТРИЖЕНА

Вървели Хитър Петър и жена му покрай реката.

— Жено — рекъл Хитър Петър, — гледай колко хубаво е окосена тая ливада?

— Де и ти, косена, не видиш ли, че е стрижена! — сопнала се жена му.

— Жено, ливада стриже ли се?

— Па стриже се, та да не се коси!

— Косена е!

— Стрижена е!

— Или ще признаеш, че е косена, или ще те бутна в реката.

— Аз ли да кажа косена? Да се пукнеш, пак няма да кажа!

Притъмняло пред очите на Хитър Петър и той блъснал жена си в реката.

Започнала тя да се дави и пак викала: „Стрижена е“, а като потънала цяла, дигнала нагоре едната си ръка и с два пръста показала как се стриже с ножица.

ЗАТРУДНЕНО ПОЛОЖЕНИЕ

Настрадин ходжа имал две жени. Веднъж те отишли при него и го попитали:

— Ходжа, кажи коя от нас повече обичаш?

Ходжата изпаднал в затруднение и се помъчил да отбегне отговора, като казал, че обича и двете еднакво. Те обаче настояли да им отговори точно.

— Да речем — казала по-младата, — че двете се разхождаме с лодка по Акшехирското езеро, лодката се обърне и ние почнем да се давим, а ти по това време си на брега. Коя от нас ще се спуснеш да спасяваш?

— Ах, как ме натъжихте!… — рекъл ходжата и от очите му едва не закапали сълзи. — Аллах, ела ми на помощ!

Но изведнъж плеснал радостно с ръце и се обърнал към по-старата:

— Слушай, Айше, ти нали знаеш да плуваш? Плувай! А аз ще се заема с Мерине.

ЧАЛМАТА

Хитър Петър отивал в града. По пътя срещнал турчин с голяма чалма на главата. Хитър Петър извадил тескерето си и помолил турчина да му го прочете.

— Не мога! — отвърнал турчинът. — Не знам да чета!

— Носиш такава голяма чалма, а не знаеш да четеш! — учудил се Хитър Петър.

— Ако работата е в чалмата, да ти я дам! — рекъл турчинът. — Тури я на главата си и сам си прочети тескерето!

ШАПКАТА НА ПРОФЕСОР БАЛАБАНОВ

Професор Александър Балабанов често губел шапката си. Веднъж Елин Пелин взел новата шапка на приятеля си и написал на хастара:

„Тая шапка е на професор Александър Балабанов. Който я намери, да я изпрати на притежателя й, улица «Цибър» №7, София“

Не минало много време, професорът изгубил и тази шапка. След три дни той получил по пощата шапката си, придружена с бележка: „Изпращам ви шапката. Моля, върнете моята!“ Следвал адрес.

Професорът отговорил веднага.

„Уважаеми господине, тъй като аз не притежавам вашата шапка, изпращам ви моята.“

НЕ Е ОПАСНО

Дотичал разтревожен съседът на Настрадин ходжа и му рекъл:

— Моля те, ходжа, тичай у дома! Жената и балдъзата се скараха, ще се избият. Измисли нещо да ги помириш — аз не мога!

Ходжата помислил, помислил, па попитал:

— За какво се карат — коя на колко е години ли?

— Не, не е за годините.

— Е, тогава не се тревожи — те вече са се помирили!

ХИТЪР ПЕТЪР ЧИРАК

Като малък Хитър Петър бил чирак при един терзия. Майсторът му поръчал.

— Петърчо, на̀ ти двадесет пари да купиш паница фасул да обядваме!

— Ако няма фасул, майсторе, да купя ли халва? — попитал чиракът.

— Ако няма фасул, купи грах!

— Ами ако няма грах, да купя ли халва?

— Ако няма грах, купи леща!

— Ако няма и леща, да купя ли халва?

Майсторът се ядосал:

— Дявол да те вземе! Купи каквито щеш трици!

— Майсторе, значи, за тебе да взема трици, а за мене халва! — И Хитър Петър изскочил из вратата.

ПРИЯТЕЛ В НУЖДА СЕ ПОЗНАВА

Хитър Петър отишъл с един приятел на лов в гората. Изведнъж пред тях се изпречила мечка. Приятелят му веднага побягнал и се качил на едно дърво. Побягнал след него и Хитър Петър, но за нещастие се спънал, паднал на земята и мечката го настигнала. Хитър Петър знаел, че мечка мърша не яде и се престорил на умрял. Мечката го обиколила, подушила го оттук-оттам и си отминала.

Чак тогава приятелят му слязъл от дървото и попитал Хитър Петър на подигравка:

— Е, какво ти пошепна мечката, Петре?

— Посъветва ме — рекъл Хитър Петър, — друг път да не ходя на лов с приятел като тебе.

БАЩА И СИН

Един баща съвсем престарял, отпаднал, поболял се и не могъл повече да ходи. На сина дотегнало да се грижи за немощния си баща и решил да се отърве от него. Взел го един ден на гръб, занесъл го в гората и го оставил там.

— Синко — рекъл бащата, когато синът тръгнал да си върви, — не е хубаво това. Върни ме в къщи! За тебе ще е по-добре!

— Защо? — попитал синът.

— На същото това място преди петдесет години аз оставих моя баща. Ако ти сега направиш същото с мене, и твоят син някога ще постъпи като тебе!

Синът се замислил, разкаял се и върнал баща си в къщи.

ЖЕНСКИ ПОДАНИК

Настрадин ходжа ял печена кокошка. Видял го негов съсед и му рекъл:

— Ходжа, като те гледам как сладко преглъщаш, и на мене ми се прищя. Чупни едно крилце, да я опитам!

— Да ти чупна бе, защо да не ти чудна, ала кокошката не е моя, а на жената — отвърнал ходжата.

— Но нали ти я ядеш! — учудил се съседът.

— Е, как няма да я ям! — дигнал рамене ходжата. — Щом тя ми поръча…

ХИТЪР ПЕТЪР И КУЧЕТО

Хитър Петър замръкнал на полето. Отбил се при един овчар да пренощува в колибата му. На сутринта бил много гладен, но се срамувал да поиска нещо за ядене и започнал да бие кучето си.

— Защо го биеш, Петре? Какво ти е сторило? — запитал го овчарят.

— Как да го не бия, като ми е изяло хляба в торбата! — излъгал Хитър Петър.

— Прости му! Аз ще ти дам и хляб, и сирене!

— Аз зная, че ти ще ми дадеш, ама го бия да знае друг път да не ми прави такава пакост.

ХИТЪР ПЕТЪР И КРАДЕЦЪТ

Посред нощ в къщата на Хитър Петър се вмъкнал крадец. Домакинът скочил от леглото и крадецът побягнал.

— Чакай бе! Чакай да те попитам нещо! — развикал се след него Хитър Петър.

Събудила се и жена му. Разбрала какво е станало и задърпала мъжа си:

— Защо го викаш, бре?

— Да ми каже как се е вмъкнал в къщи, без да те събуди.

— Защо?

— Та и аз, когато закъснея, да влизам така, а не да те събуждам и после да се караме до сутринта.

ЕЛА УТРЕ

Когато поисквали нещо от Настрадин ходжа, било пари взаем или нещо друго, той винаги отговарял:

— Ела утре, ще ти дам!

Веднъж един го запитал:

— А бе, ходжа, защо не ми го дадеш сега, а утре?

— За да разбереш по-добре цената на това, което ти давам! — отговорил ходжата.

МОМИНИТЕ СЪЛЗИ

Една дама попитала Елин Пелин:

— Кога цъфтят момините сълзи?

Писателят отговорил:

— На деветнадесет години!

ХИТЪР ПЕТЪР И ВЛАДИКАТА

В селото на Хитър Петър дошъл владиката и държал проповед в църквата. Хитър Петър слушал, слушал и по едно време заплакал.

Владиката останал много доволен, че трогнал с речта си такъв мирянин като Хитър Петър. На излизане от черквата той го спрял и го заговорил.

— Радвам се, че хареса словото ми! — казал владиката.

— Ех, владико, аз не плаках от твоето слово — отвърнал Хитър Петър. — Като гледах брадата ти, сетих се за моя пръч, дето ми го откраднаха преди няколко дни, и не можах да удържа мъката си.

МИЛОСТИВИЯТ НАСТРАДИН ХОДЖА

Настрадин ходжа отишъл на пазар, купил плодове, сложил ги в дисагите и ги метнал на гърба си. После седнал на магарето и потеглил обратно. Срещнал го по пътя един селянин и му казал:

— Слушай, ходжа, защо не сложиш дисагите на магарето, та да не ти тежат.

— Нямаш милост към животното! — рекъл ходжата. — То и без това мъкне мене — защо да го товаря и с дисагите? Досега такова нещо не съм правил!

ХИТЪР ПЕТЪР РАЗГОВАРЯ С РИБА

Докарал селският бакалин риба за продан. Натрупали се селяните да купуват. Между тях бил и Хитър Петър. Усъмнил се той дали рибата е прясна, взел една и я доближил до устата си, после — до ухото си.

— Петре, какво правиш на рибата? — запитали го селяните.

— Питам я за новини от морето.

— Е, какво ново разправя?

— Казва, че новините й са стари — от преди пет-шест дни.

МИХАЛАКИ ГЕОРГИЕВ ЗА АДВОКАТИТЕ

Михалаки Георгиев дал следната характеристика за адвокатската професия:

— Може ли да вярваш на човек, който си играе с правдата като с каиш? Ако иска — опъне я и ти каже: „Това е право!“ Ако иска — свие я като въже и ти рече: „Това е криво!“

СТЕФАН СТАМБОЛОВ И СЕКРЕТАРЯТ

Стефан Стамболов, като министър-председател на България, посетил Разград. Секретарят на околийския началник бил болен, затова изпратил до министъра писмено извинение, придружено с портрет:

„Господине министре, понеже съм болен и не мога да ви се представя в оригинал, явявам ви се в препис.“

Стамболов сложил върху писмото следната резолюция:

„Оригиналът да се уволни и да си остане в къщи, а преписът — към дело!“

ПРОТИВ ГОСТИ

Попитали Хитър Петър как да се отърве човек от гости, които често му идват в къщи.

— Много лесно! — отговорил той. — Дойде ли ти сиромах, накарай го да ти помогне нещо. Дойде ли ти богат, поискай му пари взаем.

ПОСВЕЩЕНИЯТА

Христо Смирненски и Крум Кюлявков били редактори на хумористично списание. Една сутрин Кюлявков пристигнал в редакцията възбуден и прочел на другаря си свое стихотворение, което написал през нощта. То било посветено на тяхна обща позната.

— Стихотворението е хубаво — казал Смирненски. — Но не ми харесва, че е с посвещение.

— Защо? Нима тя не заслужава? — запитал Кюлявков.

— Би трябвало хубавите стихотворения да се посвещават на некрасиви жени! Защото красивите са достатъчно възпети от самата природа — обяснил Смирненски.

ВЕСЕЛО НЕЩО

Словоохотливец срещнал на улицата Елин Пелин. Между тях се завързал следният разговор:

— Здрасти, Пелинко! Похвали се нещо!

— Не мога, не съм самохвалко.

— Тогава оплачи се!

— И да се оплача, не можеш ми помогна.

— В такъв случай кажи нещо весело!

— Нямам пари.

— Та това весело ли е?

— За тебе може да не е весело, но за мене е весело.

— Как така?

— Защото, като ти поискам сега заем, ще побързаш да кажеш, че нямаш и ще съжалиш, че си ме заприказвал. А това не е ли весело?

— Прав си. Довиждане! — рекъл словоохотливецът и избягал.

Елин Пелин дълго се смял след него. Този човек повече не го спирал на улицата.

ОТ ЕДИН ЕСНАФ

Хитър Петър тръгнал по търговия и престоял в един хан десетина дни. Ял, пил, спал и не плащал. Ханджията всичко записвал и надписвал в тефтера. Дошло време Хитър Петър да си ходи. Ханджията представил една опашата сметка.

— Тая сметка за мене ли е? — попитал Хитър Петър.

— За тебе — рекъл ханджията.

— Ти май не ме познаваш.

— Не те познавам.

— И аз съм от твоя еснаф.

— Е, щом си от същия еснаф, ще платиш наполовина.

Платил Хитър Петър и си тръгнал. На сбогуване ханджията го запитал:

— Къде е твоят хан? Може да ми падне път да ти гостувам.

— Аз не съм ханджия — отговорил Хитър Петър.

— Абе нали рече, че си от моя еснаф? — учудил се ханджията.

— Пак съм от твоя еснаф — отвърнал Хитър Петър, — ама от другия — на шмекерите.

ГЕОРГИ КИРКОВ И СТУДЕНТИТЕ

Студенти отишли в клуба на Комунистическата партия в София и се похвалили на Георги Кирков, че решили да освиркат цар Фердинанд, когато тръгне за откриване на Народния театър. Те му показали и свирките си, купени за този случай. Кирков вече знаел за акцията, усмихнал се с широката си добродушна усмивка и рекъл:

— Не става то със свирки, момчета! — Но като видял разочарованието на младите хора, добавил: — Свирете! Той обаче няма да играе по вашата свирка.

ДОПЪЛНЕНИЕ

Някогашното софийско кафене „Цар Освободител“ се посещавало изключително от хора на изкуството. Веднъж на една маса седели група писатели. Станало дума за квартири. Един от тях казал:

— Досега колкото пари съм дал за квартири можех да си купя цял апартамент!

Писателят Димитър Хаджилиев, известен със своята духовитост, се обадил:

— А с наемите, дето не си платил, можеш да издигнеш цял кооперативен дом!

СРЕД НАРОДА

Художникът Стоян Венев посетил родното си село. Срещнала го негова съселянка:

— Добре дошъл, Стоянчо, как си? Какво правиш? — запитала тя.

— Рисувам — отговорил й Венев.

— Това знам, ти от малък си рисуваше. Но що работиш, с какво храниш семейството си?

НЯМА СМИСЪЛ

Професор Александър Балабанов излязъл от къщи, обут с една черна и една кафява обувка. Срещнал го негов познат и му казал:

— Драги професоре, какво сте направили? Я си погледнете краката!

— Зная! — прекъснал го Балабанов. — Забелязах го, пък и други вече ми го казаха, но какво да правя? Грешката е станала още тази сутрин у дома.

— Идете и си сменете обувките! Така ли ще ходите цял ден?

— Няма смисъл! И да ги сменя, пак същото ще се получи. В къщи другите две обувки също са различни — една черна и една кафява.

АКТЬОРЪТ БЕЗ ГЛАВА

Големият български драматичен артист Васил Кирков бил скромен и тих човек. В театъра имало един груб и нахален актьор, който постоянно парадирал с физическата си сила и претендирал за централни роли. Веднъж той казал на Кирков:

— Василе, ти ще ми отстъпиш ролята си!

— Това не зависи от мен. Говори с режисьора.

— Ще кажеш, че си болен и той ще я даде на мен.

— Как да кажа, че съм болен, когато съм здрав?

— Слушай, ако не се разболееш, ще ти откъсна главата!

— Съгласен съм! — забелязал спокойно Кирков. — Щом като по този начин ще си набавиш глава, от каквато действително се нуждаеш!…

ЧЕРВЕНОТО НА МОДА

Било в Народното събрание. Георги Кирков се запътил към трибуната. В това време от нея слизал депутат турчин, който току-що приключил речта си. Социалистическият трибун се обърнал към депутатите и казал:

— Господа, червеното идва все повече на мода! Червен фес слиза от трибуната, червен оратор се качва на нея.

СЛЕД ПРЕГЛЕДА НА БЪЛГАРСКАТА ДРАМА

— Как успяхте да напишете тази оригинална драма?

— О, да знаете колко нощи се лиших от сън!

— Сега разбирам защо публиката има в изобилие това, от което вие сте се лишили!

РАЗГОВОР

Гарабед и Киркор дълго време не се били виждали. Един ден се срещнали.

— Е, как си, Гарабед? — попитал Киркор. — Ожени ли се, или още ергенуваш?

— Добре съм! — отговорил Гарабед. — Ожених се.

— Ха нека е честито! Добре, добре си направил!

— А бе добре, добре, ама не е толкова добре. Жена ми излезе лоша.

— Е, това е зле!

— А бе зле, зле, ама не е толкова зле — заедно с жената получих и хубав апартамент.

— Е, това е добре!

— А бе добре, добре, ама не е толкова добре. Като бомбардираха София, англичаните разрушиха и хубавия ми апартамент.

— Е, това е зле!

— А бе зле, зле, ама не е толкова зле!

— Защо бе, Гарабед?

— Защото заедно с къщата загина и жената.

СТОГОДИШЕН МЪЖ

Попитали Хитър Петър:

— Може ли мъж на сто години да има деца?

— Може! — отговорил Хитър Петър. — Стига да има млади съседи!

ТАЙНА

— Бай Петре — обърнал се един селянин към Хитър Петър, — ще ти кажа една тайна, ама обещай ми, че никому няма да я обадиш!

— Обещавам! — съгласил се Хитър Петър.

— Все едно, че нищо не си чул.

— Така ще бъде! Казвай!

— Снощи изгубих на комар много пари. Ама те не бяха мои. Взех ги от чекмеджето на еснафа. Моля ти се, заеми ми триста гроша, да ги поставя, откъдето съм ги взел. Ако ми направиш това добро, никога няма да те забравя.

— Това ли е тайната?

— Това е!

— Все едно, че нищо не съм чул! Сбогом!

ЗАГУБЕНОТО МАГАРЕ

Хитър Петър си загубил магарето и обявил по всички пазарища:

— Който намери магарето ми, ще му го подаря заедно със самара и юздата!

Чул го Настрадин ходжа и рекъл:

— Че като ще подаряваш магарето си, каква полза за теб, ако се намери? Все едно, че си го загубил!

— Ба! Да прощаваш! — отговорил Хитър Петър. — Остава ми радостта, че съм го намерил, а това не е малко нещо.

НАСТРАДИН ХОДЖА ПРОПОВЕДНИК

Настрадин ходжа застанал на мимбера^[1] в джамията и рекъл:

— Правоверни, знаете ли какво искам да ви кажа?

Отговорили му:

— Не, не знаем!

— Е, щом не знаете, какво да ви разправям — дигнал рамене ходжата, слязъл от мимбера и си отишъл.

Следния път пак се качил и пак задал същия въпрос. Богомолците отговорили:

— Знаем, ходжа ефенди!

— Е, щом знаете, значи, няма нужда да приказвам. — И пак си отишъл.

Правоверните се ядосали и се наговорили какво да му отговорят, ако ходжата им зададе пак същия въпрос.

На третия път, когато ходжата задал въпроса, те отговорили различно:

— Знаем… знаем…

— Не знаем… не знаем…

Като чул това, ходжата станал съвсем сериозен и бързо изрекъл:

— Чудесно! Тогава нека тези от вас, които знаят, да разкажат на онези, които не знаят! — И пак си отишъл.

ЗАЕКЪТ НА ХИТЪР ПЕТЪР

Хитър Петър купил заек. Занесъл го в къщи и поръчал на жена си да го сготви. Същия ден дошли гостенки на жена му и изяли заека. Прибрал се вечерта Хитър Петър и поискал да вечеря.

— Ах, мъжо — завайкала се жената, — случи се нещастие. Котката изяде заека.

Хитър Петър хванал котката и я претеглил на кантара. Излязла точно два килограма. Заекът също тежал два килограма.

— Слушай, жено — рекъл Хитър Петър. — Това, дето е на кантара, е котката, тогава къде е заекът? А ако речеш, че това е заекът, тогава къде е котката?

ПО-ПРИЗНАТЕЛНИ ОТ ЧОВЕКА

Когато излизал от дома си, Стоян Михайловски винаги вземал по някой кокал или парчета хляб и ги подхвърлял на кучетата в квартала.

— Те са по-признателни от хората — казвал баснописецът. — Това, дето се казва: „Храни куче, да те лае“, се отнася до манталитета на хората, а не за кучетата.

ЗАСЛУГА КЪМ ТЕАТЪРА

Авторът на „Златната мина“ и „Големанов“ Ст. Л. Костов седял с приятели в Градската градина. Разговаряли по театрални въпроси. В това време покрай тях минал един гражданин.

— Познавате ли този човек? — попитал писателят.

— Не! — отговорили събеседниците му.

— Той има големи заслуги към българския театър!

Всички загледали отминаващия.

— Защо?

— Защото никога не е писал драми. Това е моят обущар.

УМНАТА СНАХА

Една снаха била много мързелива. Свекърът и свекървата се наговорили един ден да подсетят снахата да иде за вода.

Взела свекървата менците и кобилицата, уж че отива на кладенеца. Свекърът почнал да дърпа менците.

— Стой! Стара си, срамота е! Не бива ти да ходиш! Ще отида аз!

— Не, аз съм жена, мене по̀ приляга да ида — думала свекървата и дърпала менците.

— Не, аз ще ида!

— Не, аз ще ида!

Снахата ги слушала, слушала, па рекла:

— Срамота е! Стари хора сте, а се дърпате като кучета! Много ум ли се иска за това — днес да иде единият, а утре другият!

ЧУДОМИР НА ГОСТИ

Писателят Чудомир бил поканен на гости в едно семейство. Домакинята дълго свирила невъобразимо лошо на пианото. По едно време тя забелязала, че писателят скучае, и го попитала:

— Изглеждате ми някак неразположен?

— Да! Главата ме боли — отвърнал Чудомир.

— Тогава да ви посвиря още нещо? Например от Шуберт? Той е така нежен.

— Благодаря ви! Не се затруднявайте! Предпочитам да ме боли главата!

ЗАПИТВАНЕ

Професор Александър Балабанов пристигнал в Плевен. Но още щом влязъл в града, внезапно се запитал:

— Всъщност защо дойдох тук?

И като не могъл да си спомни, отбил се в пощата и подал следната телеграма до жена си в София:

„В Плевен съм. Съобщи ми веднага за какво дойдох тук.“

ЖУРНАЛИСТИЧЕСКА УПОРИТОСТ

Столичен журналист дълго безпокоил писателя Г. П. Стаматов, от когото искал интервю за своя вестник. Най-после Стаматов се разсърдил й попитал журналиста:

— Колко ще ви платят за това интервю?

— Сто и петдесет лева — отговорил журналистът.

— Ето! Вземете двеста лева и престанете да ме безпокоите!

„НЕ ЗНАЯ“

Понякога професор Романски обичал да отговаря на зададените му въпроси с думите: „Не зная!“

— Държавата ви плаща, за да знаете! — упрекнал го негов познат.

— Така е! — отговорил професорът. — Държавата ми плаща за това, което зная, но ако ми плащаше и за това, което не зная, хазната й скоро би се изчерпала.

ПО-ИЗГОДНО

Младеж, който току-що завършил гимназия, попитал писателя Димитър Хаджилиев какво да следва: за очен лекар ли, или за зъболекар?

— Стани зъболекар — посъветвал го писателят.

— Защо? По-изгодно ли е да си зъболекар? — запитал младежът.

— Разбира се! Човек има само две очи, а зъбите му са тридесет и два.

АНДРЕЙ НИКОЛОВ В ТРАМВАЯ

Скулпторът Андрей Николов зиме вместо балтон носел груба селска аба, а на главата — кожен калпак.

Веднъж, като пътувал в трамвая, елегантна дама застанала до него. Като го забелязала, тя изкривила лице и пошепнала на приятелката си:

— Да вървим напред! Не желая да бъда инжектирана от инсектите на тази „пелерина“!

Андрей Николов я чул и казал високо:

— Бъдете спокойна, госпожо! Инсектите бягат от моята пелерина. Вие самата го доказахте.

Засрамени, двете дами побързали да слязат още на първата спирка.

КОГАТО СЪПРУГЪТ Е КРИТИК

След премиерата на „Сирано дьо Бержерак“ артистът Стефан Киров срещнал колегата си Кръстю Сарафов и го поздравил:

— Възхитен съм от твоя Сирано, но защо вестниците не пишат за теб?

— Нямат място за театрални критики — извинил ги Сарафов.

— А чете ли днес във вестник „Дневник“ хвалебствената статия на Кипров за участието на Милка Ламбрева в „Сирано дьо Бержерак“?

— Четох — смънкал Кръстю Сарафов.

— Е, какво ще кажеш за нея?

— Какво да кажа, Стефане? Мъжът й е казал предостатъчно, та няма нужда от моите допълнения!

В КОРИДОРА

Професор Балабанов бързал да посети ректора на университета по много важна работа.

В коридора на Ректората той се сблъскал с него.

— Пардон! — извинил се професорът и понечил да тръгне.

— Накъде, колега? — попитал ректорът.

— Не ме задържайте, моля ви! Бързам, много бързам! Отивам при ректора по много важна работа!

И затичал по коридора.

ЯВОРОВ В МАКЕДОНИЯ

Поетът П. К. Яворов отишъл четник в Македония. Веднъж в едно село край Кочани чакал два дни куриер да го заведе до границата. Той седял до огнището и разменял по някоя дума с домакина. По едно време забол две пръчки в земята, препречил трета отгоре и рекъл:

— Виждаш ли това? Казва се триумфална арка. С нея посрещат героите.

— Виждал съм го — отговорил селянинът. — Ние му викаме бесило.

ХИТЪР ПЕТЪР ЛЕКАР

Един селянин се простудил толкова силно, че от кашляне посинявал. Оплакал се на Хитър Петър и той му казал:

— Изпий чаша рициново масло, а след това и чаша топла вода със захар. Веднага ще престанеш да кашляш.

— Аз зная, че рициновото се пие при запек.

— При силна кашлица също помага!

На другия ден Хитър Петър срещнал селянина и го попитал:

— Е, как си, побратиме? Кашляш ли?

— Не кашлям, бай Петре. Стискам се. Ако река да се изкашлям, не знам какво би станало.

НАСТРАДИН ХОДЖА И УЧЕНИЦИТЕ МУ

Настрадин ходжа повел учениците си към джамията, но седнал на магарето с лице към опашката.

— Защо седна така, ходжа? — попитали учениците. — Няма да ти е удобно!

— Ако седна както трябва — отговорил ходжата, — вие ще бъдете зад мен, а ако вие тръгнете напред, аз ще бъда зад вас. Затова така е по-добре. Хем ще бъда напред, хем ще ви виждам.

ИЗЛИШНО

Поискали на писателя Г. П. Стаматов портрет, за да го поместят в едно списание.

— Не съм толкова хубав — казал писателят, — за да украся който и да е брой на вашето списание, но не съм пък и толкова грозен, че да разсмея читателите ви. Следователно излишно е да помествате портрета ми.

ВЕРНИЯТ ИЗРАЗ НА ЕЛИН ПЕЛИН

Ресторант „Славянска беседа“. На една маса седели професор Александър Балабанов, художникът Александър Божинов, скулпторът Андрей Николов и Елин Пелин.

— Интересно — рекъл Балабанов, — как може да се каже най-точно: „Налей ми една сода!“

— Налей — не е точно.

— Сипи ми сода — също не отива.

— Колко сте чудни! — обадил се Елин Пелин. — Казва се: „Шурни ми една сода!“

ДИМИТЪР БЛАГОЕВ СТУДЕНТ

Като студент в Русия Димитър Благоев всецяло се отдал на изучаване Марксовия „Капитал“. Веднъж при обиск полицейският агент влязъл в момента, когато той работел с книгата. Благоев знаел, че полицията търси тази книга под дърво и камък, но било вече късно да я скрие.

Агентът прехвърлил два-три листа от разтворената на масата книга и запитал:

— Какво четете?

— Уча финанси — отговорил Благоев спокойно.

— Добре! Учете! Гледайте си работата — рекъл царският служител, потупал го по рамото и си отишъл.

ВРЕМЕТО НА ИВАН ВАЗОВ

Попитали Иван Вазов откъде намира време да пише така много. Той отговорил:

— Хората губят толкова много време, че аз постоянно има какво да намирам!

АЛЕКСАНДЪР СТАМБОЛИЙСКИ В ЗАТВОРА

Александър Стамболийски бил посетен в затвора от неколцина свои приятели. Краткото време за свиждане бързо изтекло и политическият затворник, прощавайки се с приятелите си, им казал:

— Вашето посещение ме зарадва много. Благодаря ви от сърце! И прощавайте, че не мога да ви изпратя до изхода. Това ще стане, когато докараме тук тия, които сега мен задържат!

ПРИЛИКА

Хитър Петър рекъл на Разумен Радой:

— Побратиме, като те видя, все се сещам за Станю Познавача.

— Чудно! — рекъл Радой. — Ние съвсем не си приличаме. Той е кривокрак и кривоглед.

— Да, ама и той има да ми дава петдесет гроша като тебе.

ЕЛИН ПЕЛИН И „ПЕН КЛУБА“

В България бил основан клон от международния „Пен клуб“. На едно негово събрание се разисквал въпросът какви произведения да прочетат членовете му на предстоящото литературно утро. Едни предлагали наши произведения, други — чужди.

Елин Пелин мълчал и слушал. По едно време прошепнал на съседа си:

— Аз смятам, че е най-подходящо на това утро да четат свои произведения само плагиаторите. Нали те са едновременно и наши, и чужди!

КАКВО ИМА

Навел се Манго над кладенеца, огледал се в бистрата вода и рекъл: „Да има хляб, добра вода за попара, ама няма сирене.“

ИЗПИТ

Николай Райнов четял лекции върху история на изкуството в Художествената академия. По време на изпит той задал следния въпрос на един студент:

— Кажете, само че накратко, каква е разликата между Леонардо да Винчи, Рафаело и Микеланджело?

Студентът отговорил:

— Съвсем накратко: първият е епичен, вторият — лиричен, а третият — драматичен.

— Достатъчно! Пиша ви отличен! — засмял се Райнов.

ГЕОРГИ КИРКОВ ДЕПУТАТ

През 1901 година Георги Кирков бил избран за депутат в XI обикновено Народно събрание. По този случай Димитър Благоев казал:

— Нам ни стига един депутат. А на Народното събрание му стига един Кирков.

ПИСАТЕЛИ-МАРИНИСТИ

Група писатели разговаряли за литературни произведения с морска тематика. Г. П. Стаматов дълго слушал мълчаливо, но накрая казал:

— У нас има писатели, които пишат за морето така, че като ги четеш, те хваща морска болест!

ПОРЪЧКА

Хитър Петър бил дърводелец. Дошъл при него един човек и му поръчал люлка. Дал му и предплата.

— След една седмица ела да си вземеш люлката — казал Хитър Петър.

Но минала седмица, минал месец, а люлката все не била готова.

Бебето проходило, пораснало и се оженило. Дошло време сега пък младоженецът да се погрижи за люлка. Сетил се за поръчаната от баща му люлка и отишъл при Хитър Петър да я вземе. Хитър Петър се развикал:

— Защо бързаш толкова? Аз не обичам припряната работа! Щом не можеш да чакаш, вземи си предплатата обратно!

НАСТРАДИН ХОДЖА НА БАНЯ

Настрадин ходжа отишъл на баня. Прислужниците му дали стара хавлия, скъсани потреби — изобщо не му обърнали особено внимание. Ходжата не казал нищо. На излизане от банята оставил пред огледалото десет аспри. Прислужниците се учудили и, разбира се, много се зарадвали.

Подир една седмица ходжата пак отишъл на баня. Този път прислужниците го обсипали с внимание и грижи. Дали му най-хубавите прибори, копринена хавлия. Ходжата пак не казал нищо. На излизане оставил само една аспра.

Изненаданите прислужници се разсърдили:

— Ефенди, какво значи това?

— Нищо особено! — рекъл ходжата. — Това, което ви давам сега, е за миналия път, а онези пари, които ви дадох тогава, бяха за днес!

УЧИТЕЛЯТ

Един учител отишъл на море. На плажа между къпещите се видял свой ученик и го попитал:

— Петре, дълбока ли е водата там?

— Около два метра, другарю Иванов.

— Добре! Седни си!

РАЗСЕЯНИЯТ ПРОФЕСОР

Някой споделил с Димитър Подвързачов учудването си от голямата разсеяност на професор Александър Балабанов и му разказал как професорът веднъж събул галошите си, преди да се качи в трамвая.

— Ами! — рекъл Подвързачов. — Аз пък не зная да е толкова разсеян. Досега в компания нито веднъж не е сбъркал да плати консумацията!

ВЕЧНО ВАЛИДНО

Авторът на „Записки по българските въстания“ Захари Стоянов казвал:

— Легнеш ли с кучета, ще се събудиш с бълхи!

ИЗГУБЕНАТА КЕСИЯ

Настрадин ходжа отишъл в кафенето, пил кафе и кога да плаща, бръкнал в пояса си — кесията я няма.

— Ей, тука някъде съм изтървал кесията си. Да я намерите или чудо ще направя! — извикал той ядосан.

Посетителите започнали да търсят из кафенето, но напразно. По едно време ходжата измъкнал кесията из пазвата си — забравил, че я бил сложил там.

Зарадвал се ходжата, па и приятелите му.

— Ходжа ефенди — попитал го един, — кажи сега, какво чудо щеше да направиш, ако не беше се намерила кесията ти?

— Какво ли? Щях да си ушия нова — отговорил той.

МАГАРЕТО И ХИТЪР ПЕТЪР

Откраднали на Хитър Петър магарето. Един негов приятел го утешавал:

— Загубата е голяма, Петре, но ти не се отчайвай. Да си здрав да работиш, ще си купиш друго!

— Ами, защо да се отчайвам? — отвърнал Хитър Петър. — Напротив, радвам се: имал съм късмет, че и аз не съм бил на него!

УДОВОЛСТВИЕ

Писателят Стоян Михайловски бил много нервен. Веднъж в съседите му имало сватба и музикантите свирили до късно през нощта. Понеже това му пречело да работи, той на няколко пъти пращал слугинчето си да каже на съседите да не вдигат толкова шум. Младоженецът обаче всякога отвръщал:

— Днес аз се веселя, а комуто пречи шумът, да остави работата си за утре!

Михайловски кипял, но се въздържал и не предизвикал скандал.

Когато сватбарското веселие свършило, той причакал освободените музиканти, ангажирал за двадесет лева само тъпанджията, настанил го под прозорците на младоженците и когато всичко утихнало и лампата в стаята им угаснала, той накарал тъпанджията да заблъска тъпана, колкото сила има.

Младоженецът отворил прозореца и се развикал:

— Какво е това безобразие! Не виждате ли, че смущавате хората?

— Извинете, съседе! — обадил се Михайловски от балкона. — Сега пък аз се веселя. Комуто шумът пречи, да отложи работата си за утре.

НА ГОСТИ У ХИТЪР ПЕТЪР

Един селянин отишъл на гости у Хитър Петър, като се надявал, че той ще го почерпи. Домакинът го посрещнал, поканил го да седне и двамата се заприказвали. По едно време Хитър Петър рекъл:

— Да имаше огън, щях да сваря по едно кафе.

Заприказвали за друго и след малко Хитър Петър пак рекъл:

— Ако не беше се свършило виното, щяхме да си посръбнем, както му е редът.

Накрая Хитър Петър го тупнал по коляното:

— Я дай една цигара от твоите. Знам, че пушиш добър тютюн.

Така гостът си отишъл непочерпен.

ШОП

Било през горещ юнски ден. Стефан Стамболов излязъл на разходка с файтон извън София. По шосето срещнал един шоп, цял потънал в пот.

Министър-председателят казал на файтонджията да спре и се обърнал към селянина:

— Байно, защо ходиш в тая горещина, та се мориш?

— Е, работата не пита горещина ли е, студ ли е — трябва да се гони!

— Купи си поне кон или магаре, та да не ходиш пеша!

— Ох, да си купя кон, не мога, защото съм сиромах. А пък магарета вече няма — всички станаха министри.

ГАБРОВСКИ ХОТЕЛ

В канцеларията, по стълбите и коридора на хотела са окачени табелки със следния текст:

„Първокласен хотел. Във всяка стая баня и часовник“.

Един пътник обходил няколко стаи, за да си избере една, и видял, че никъде няма нито баня, нито часовник. Той запитал учудено прислужника, който го придружавал:

— Окачили сте табелки, че във всяка стая има баня и часовник, пък аз не виждам нищо такова?

— А не виждате ли този леген? Наливай вода от каната и банята ви е готова.

— А къде е часовникът?

Прислужникът отишъл до прозореца и посочил с ръка навън:

— Ето ви и часовника — на кулата отсреща.

ДЕЛИКАТНОСТ

Една кандидатка за оперна певица се явила пред Добри Христов да й изпита гласа. За да предразположи композитора, тя изпяла негова песен.

— Е, какво ще кажете, маестро? — запитала нетърпеливата кандидатка.

— Гласът ви не е лош — казал Добри Христов. — Но от кого е тази отвратителна песен?

— Та тя е ваша!

— Моя ли? Тогава един от двама ни трябва да се откаже завинаги от музиката.

ОБУЩАТА НА НАСТРАДИН ХОДЖА

Настрадин Ходжа орал бос и си одраскал крака. Измил го със студена вода, превързал го и накрая рекъл:

— Добре, че не бях с новите си обуща! Кой знае колко щях да ги издраскам.

ДОКАТО Е ВРЕМЕ

Дошъл при Хитър Петър млад селянин от родното му село и го помолил да му даде взаем хиляда гроша — започнал бил голяма търговия, а парите не му стигали.

Хитър Петър му дал парите и селянинът си отишъл. След малко Хитър Петър минал покрай кръчмата, отбил се вътре и що да види — същият селянин, заобиколен от приятели, яде, пие и черпи наред. Той поканил и Хитър Петър. Хапнали и пийнали, накрая Хитър Петър му рекъл:

— Абе, чичовото, като си излезе ти от къщи, аз преброих парите си и видях, че съм ти дал по-малко. Я дай да ги преброим още веднъж!

Селянинът измъкнал кесията си и му я дал. Хитър Петър отброил своите хиляда гроша, турил ги в джоба си и върнал кесията.

— Защо си ги вземаш, чичо Петре? — попитал селянинът учудено.

— Слушай, момче — поклатил глава Хитър Петър, — аз ти дадох парите, работа да вършиш с тях, а ти си седнал да ядеш и да пиеш. Това показва, че не мислиш да ги връщаш. Затова рекох да си ги прибера, докато е време!

БЕЛЯТА В ТОРБАТА

Влязъл един циганин в чужда градина да си набере лук. Тъкмо започнал да скубе лука и да си пълни торбата, заварил го стопанинът.

— Какво правиш тука, манго? — попитал го той.

— Вятърът ме довея, чорбаджи — отговорил циганинът.

— А защо си хванал лука?

— Държа се да не ме издуха и оттук.

— Ами какво е това в торбата?

— Е-е, в торбата е белята я!

ЗА ЛУДОТО НЕ ПИТАЙ

Хитър Петър и неколцина селяни вървели покрай брега на една река. В реката жени белели платна. Един от селяните запитал високо, за да чуят жените:

— Може ли някой от вас да познае коя от тия жени е луда?

Една от жените се изправила бързо и се заканила:

— Ако взема бухалката, та с нея по главата, ще ви кажа коя е луда!

— За лудото не питай — рекъл Хитър Петър, — то само се обажда!

НАСТРАДИН ХОДЖА ГЛАДЕН

Отишъл веднъж Настрадин ходжа по работа в града. Минало пладне. Той огладнял много, но нямал пукнат грош в джоба си. Като минавал из пазара, видял, че от една фурна вадят топъл хляб, а от него се разнасяла такава приятна миризма, че чак му прилошало от глад. Спрял се ходжата и запитал фурнаджията:

— Слушай, аго, този хляб твой ли е?

— Мой е! — отговорил фурнаджията.

Гледал го ходжата, гледал и пак попитал:

— Слушай бе, човече, ама истината ли казваш? Всичките хлябове ли са твои? Признай си!

— Какво си ме заразпитвал такъв, бре, маскара? — разсърдил се фурнаджията. — Всичките са мои я!

— Ами тогава какво гледаш? Щом са твои, яж бе, яж!

ПО-ДЕБЕЛШКО

В селото на Хитър Петър дошъл големец. В негова чест сложили голяма трапеза. Големецът седнал на лично място, а до него се наместил Хитър Петър. Когато почнали да пият, големецът рекъл:

— Петре, винцето ви тая година ми се вижда тъничко.

— Тъничко е — съгласил се Хитър Петър. — Но ние тука си го диплим отдве, па и оттри, та става по-дебелшко.

ПЪПЕШИТЕ ДОКАЗВАТ

Настрадин ходжа берял пъпеши на бостана си. Минали покрай него трима пътници и го поздравили:

— Добър ден, стопанино!

— Сполай ви, друмници — отвърнал ходжата. — Отбийте се да си хапнете! Пъпешите са много сладки!

Спрели пътниците да починат, наяли се до насита и преди да си тръгнат, ходжата им рекъл:

— Я вземете да занесете и на децата си!

Двамата пътници взели по два малки пъпеша, а третият избрал три големи. Като видял това, ходжата се поклонил на третия и му казал:

— О, господарю, вечен живот и здраве да имаш! Благодаря ти за честта да дойдеш на моя бостан със слугите си.

Учудил се непознатият и запитал:

— Ти по какво позна, че аз съм господарят, а тези са ми слуги?

— По степента на алчността, господарю — отговорил ходжата.

МОЖЕШЕ ДА БЪДЕ ПО-ЛОШО

Жената на Хитър Петър изпрала потурите на мъжа си и ги сложила на простора да съхнат. Вечерта, като се връщал от работа, Хитър Петър съгледал нещо да се чернее сред двора и помислил, че е крадец.

— Стой, разбойнико! — викнал той, извадил бързо пищова и гръмнал срещу потурите. Изскочила жена му от къщи и като разбрала каква е работата, почнала да му се кара.

— Трай, жено, трай — рекъл Хитър Петър, — добре, че аз не бях в потурите!

УМНИК

Настрадин ходжа копаел яма в градината. В това време дошъл съседът му и го попитал какво прави.

— Какво да ти кажа? — рекъл ходжата. — Кого правих къщата, остана голям куп пръст. И досега си стои сред улицата. Ама хората вече ми натякват и аз реших да я прибера и закопая тука.

— Добре бе — казал съседът, — ами какво ще правиш пръстта, която ще извадиш от тази яма?

— Ех и ти! — разсърдил се ходжата. — И за това ли сега да мисля? За тая пръст пък ще изкопая друга яма.

КАКВО ЩЕ КАЖАТ ХОРАТА

Тръгнал Настрадин ходжа за далечно село. Понесъл си и една диня за по път. Вървял, вървял, слънцето напекло. Дошло пладне. Уморен и гладен, Настрадин седнал под едно дърво, разрязал динята, изгребал средата и я изял сладко, сладко, а другото хвърлил край пътя.

— Е-хе, който мине и види тая диня, ще си рече: „Богат човек е минал оттук“ — усмихнал се ходжата.

Тръгнал пак Настрадин. Повървял малко, па се спрял. Върнал се обратно, взел парчетата от динята и изял всичко до кората.

— Нека си помислят хората, че богатият е имал и слуга, та е остъргал динята до зелено.

Пак тръгнал Настрадин, но току се върнал, събрал корите и изял и тях.

— Сега вече хората ще разберат, че господаря е имал не само слуга, но и магаре — рекъл той и си продължил пътя.

ДВЕТЕ ЖЕНИ НА НАСТРАДИН ХОДЖА

Настрадин ходжа подарил поотделно на двете си жени герданчета от сини мъниста и на всяка казал по никакъв начин да не ги показва на другата.

— Те са знак на моята обич към тебе — казал той и на едната, и на другата.

Но веднъж двете жени се скарали и отишли разплакани при него:

— Кажи коя от нас обичаш повече? Към коя повече те тегли сърцето?

— Защо се карате? — рекъл ходжата. — Обичам повече тая, която има сини мъниста!

Жените се успокоили, избърсали сълзите и си отишли. Всяка от тях си мислела: „Мене повече обича!“

ПРИЯТЕЛИТЕ НА ХИТЪР ПЕТЪР

Попитали Хитър Петър колко приятели има в селото.

— Сега не мога да ви отговоря — казал той. — Тази година се случи плодородна, та нямам нужда от нищо.

УСЛУГА

Една събота оперният певец Георги Велев щял да пее за първи път в „Травиата“. Музикалният критик Иван Камбуров му обещал да напише ласкав отзив за изпълнението му в сутрешния вестник „Утро“. Но понеже имал неотложна работа, Камбуров написал предварително бележката за големия успех на Георги Велев и за сърдечните аплодисменти на публиката. Той дал рецензията си във вестника и редакторът, без да я чете, я пуснал за неделния брой.

Обаче в хрониката на същия брой между другите официални съобщения се четяло:

„Управлението на операта се извинява пред публиката, че снощното представление на «Травиата» не се състоя поради внезапното заболяване на диригента. Билетите важат за следното представление.“

ПРОФЕСИЯ

Пролетарският поет Димитър Полянов на младини следвал медицина в Нанси. Повече обаче го блазнела литературата и от Франция той сътрудничел на социалистическите издания у нас, включително и на дядо Благоевото списание „Ново време“. Без да завърши медицина, Полянов се върнал в България и един ден се явил пред Дядото, като споделил с него намеренията си да издава литературно списание. Благоев обаче бил скептично настроен към печалбите от литературния труд и с бащинска загриженост му рекъл:

— Ами сега, Димитре? По-хубаво щеше да е, ако си имаш професия!

ИМУНИТЕТ

По предложение на Георги Кирков и Димитър Благоев няколко буржоазни народни представители посетили партийната печатница. Те останали изненадани от добрата й организация. Преди да ги изпратят, Георги Кирков им предложил за спомен по едно луксозно тефтерче-бележник с ликовете на Маркс, Енгелс, Либкнехт.

Гостите се почувствували някак гузни, но не скрили и доволството си от посрещането. Единият от тях се опитал да остроумничи и подхвърлил:

— Вие май ще ни направите социалисти!

— О, не се страхувайте! Вашият имунитет е доживотен — отвърнал Димитър Благоев.

НА МЛАДИНИ

Още като юноша Кръстю Сарафов обичал театъра. За да гледа вечер безплатно пиесите, той се съгласил през деня да се движи от джамията срещу халите до театъра с две широки дъски, окачени на гърдите и на гърба му. На тях били залепени афиши и минувачите научавали какво ще представя театърът.

Веднъж обаче го срещнал дядо му, виден софийски свещеник архимандрит. Побеснял от яд, той го заудрял с чадъра си по главата и закрещял:

— Ах, ти, кучи сине! От училище бягаш, с дрипльовците ходиш, рода си срамиш, хаймана с хаймана! Язък, нищо няма да излезе от тебе!

ДВА ТАЛАНТА

Двама приятели, поет и учен, седели на една маса. Пред поета лежала книгата „Натурфилософско четиво“, а пред учения — „Цветя за нея“. И двете от професор д-р Асен Златаров — Аура.

— Какво би казал за литературното творчество на Асен Златаров? — попитал поетът.

— Смятам, че той е най-големият поет между учените. А ти какво ще кажеш?

— Аз пък мисля, че е най-големият учен между поетите.

ПРОФЕСОРСКА ЗАДЪЛБОЧЕНОСТ

Професор Ал. Балабанов бил в кабинета си, задълбочен над сериозни проблеми по античната литература. Изведнъж при него се втурнала уплашена съседка и извикала:

— Господин професоре, къщата ви гори!

— Кажете това на жена ми, госпожо, аз не се бъркам в домашните й работи — отвърнал спокойно професорът, без да вдигне глава от книгата.

ПОКАНА ЗА ОБЕД

Банкерът Буров срещнал музиколога д-р Стоян Брашованов и го поканил на гости:

— Заповядайте утре у дома на обяд. Ние се храним в два часа, но вие елате към дванадесет. Нямо да скучаете! Докато стане обедът, жена ми ще ви изсвири нещо на пиано, а дъщеря ми ще попее.

Музикологът си представил ужаса, който го очаква, усмихнал се и отговорил учтиво:

— Благодаря ви сърдечно! Ще дойда точно в два часа!

ГЕНИАЛЕН СКУЛПТОР

През април 1897 година Дружеството на художниците в България уредило изложба в една от залите на Рисувалното училище. В изложбата бил поставен бюстът на народния поет Иван Вазов по случай 25-годишния му юбилей, работа на професор Борис Шатц.

Алеко Константинов посетил изложбата и след няколко дни излязъл с фейлетон във вестник „Знаме“, в който споделил впечатленията си. Между другото той писал и за бюста на Вазов:

„Гениалното в този бюст е това, че той в България може да мине за бюст на Вазов, в Германия — за бюст на Каприви, в Италия — за бюст на Умберто, а в антропологическите музеи на Монтегаца и Ламброзо за бюст на прочутия разбойник Риналдо Риналдини. Просто да не повярва човек, че скулптурата у нас е достигнала до такова развитие!“

ЗА ПРОДАН

Писателят Гьончо Белев обичал да се разхожда петъчен ден из пазара и да „купува“ там живи герои за романите си. Веднъж спрял пред една шопкиня, която продавала гъби, поразгледал ги и рекъл:

— Стрино, тези гъби са отровни!

Селянката го изгледала накриво и му се сопнала:

— Е па нема я да ги ручам, господине, они са за продан!

КАФЕТО НА ДЯДО БЛАГОЕВ

Основоположникът на марксизма у нас Димитър Благоев през целия си живот разполагал с оскъдни средства. Веднаж той запитал бюфетчията на партийния клуб Димитър Ненчев:

— Колко кафета станаха този месец, Димитре?

— Седемдесет и две — отвърнал бюфетчията.

— Мълчи бе! — подскочил дядо Благоев. — Трябва да ги намаля!

Генчо Ковачев, който в това време бил при тях, помислил, че Дядото си пази здравето, и рекъл да го успокои:

— Какво са две-три кафета на ден, Дядо, и то повечето от леблебия? Не се плаши, не е тъй лошо за здравето!

— А бе то за здравето може да не е лошо — усмихнал се Дядото, — ама за кесията дохожда лошо!

ЖИЗНЕН ВЪПРОС

Дядо Благоев не жалел труда и силите си, за да обясни на всеки неук човек социалистическите идеи. Когато неговите неграмотни последователи го питали кога ще дойде социалистическият строй, той се усмихвал и отговарял:

— Когато ножът дойде до кокала!

РИЛСКИЯТ ПУСТИННИК

Дълго време цар Петър слушал чудновати разкази за рилския пустинник отец Иван. Един ден той не устоял на изкушението и решил да го намери и да поговори с него. Царят пратил хора да го търсят навсякъде. Много дни се лутали те из планината, докато го намерили пред една пещера. Пустинникът ги изслушал кротко, нахранил ги с твърд черен хляб и ги изпратил по живо, по здраво, но с царя отказал да се срещне. Чудел се цар Петър какво да прави, пращал пак хора да молят, но напразно. Приготвил тогава той голям товар с много плодове и още по-много злато и го пратил дар на пустинника.

Отец Иван приел плодовете, а златото върнал и поръчал на царските пратеници:

— Кажете на царя, че приемам плодовете, защото са храна за тялото, но връщам златото, защото е отрова за душата!

ДЯДОТО ДВОРЯНИН

Когато Дядото, студент в Петербург, бил екстерниран заради революционна дейност, царските полицаи го попитали дворянин ли е, или не. Според тогавашните закони на дворяните определяли по рубла за храна, а на недворяните — само по петдесет копейки. Благоев знаел това и без колебание отговорил:

— Дворянин. У нас, в България, всички сме дворяни, защото всички си имаме дворове.

Тази шега хванала място. Определили му по една рубла дневна дажба.

ТЪРГОВИЯТА И ДИПЛОМАЦИЯТА

Българи ограбили няколко пъти генуезки търговци при Акерман. Генуезките мъдреци съобщили на българския цар, че съветът им е решил техни кораби да не спират повече на созополското пристанище. Разтревожен, българският цар Светослав Тертер изпратил венецианеца Ромео да преговаря с генуезците за помирение. Болярите не очаквали сполука от мисията на Ромео, защото знаели за ненавистта между генуезци и венецианци. Но Ромео се върнал сияещ:

— Успех, царю! Да бъдеш добър търговец, значи да бъдеш и ловък дипломат.

— Вярно е! — казал царят. — Там, където свършва търговията, започва дипломацията, а там, където свършва дипломацията, за съжаление започва войната.

УСЛУЖЛИВ ПРОТИВНИК

По време на битката край Плевен генерал Скобелев пишел някаква заповед. Когато поискал да вземе шепа пръст, за да посипе мастилото, близо до него избухнала граната и засипала с пясък писмото.

Генералът се усмихнал и казал:

— Охо, днес турците са особено внимателни към мен. На всяка стъпка се стараят да ми услужат. Ще трябва по-скоро да отида при тях, за да им благодаря!

ЗА ПЕРАТА НА ПИСАТЕЛИТЕ

Димитър Хаджилиев бил на село. Срещнал го стар селянин и от дума на дума го запитал какъв занаят има.

— Писател съм, дядо Илия.

— Хубаво нещо е науката. Едно време писателите с пачи пера златни мисли пишеха. А днешните, случва се, със златни пера пачи мисли пишат, ама нейсе!

ПРОВИНЦИЯТА НА ГАБРОВО

Двама габровци стоят пред гишето на габровската гара и чакат ред да си купят билети.

— Закъде пътуваш? — пита първият.

— За провинцията — отговаря вторият.

След малко, когато идва ред на втория, той се обръща към железопътния чиновник и му казва:

— Моля, един билет за София!

В СЪДА

Някога в Севлиево бил съдия Ханче. На едно дело той запитал свидетелката:

— На колко си години?

— Не знам, господин съдия — отговорила жената, която искала да скрие годините си.

— Пиши я на сто — рекъл троснато Ханче на секретаря.

— Ами, ка’щяло да съм на сто — възмутила се жената, — кога есенес забрах четиридесет!

ОГОРЧЕНИЯТ КАМБАНАРИСТ

Случило се в Разград преди много години. Бай Станю Недялков бил честен и почитан от всички човек. Той се занимавал с дребна търговия и биел черковната камбана в празник, за вечерня, за погребение.

Веднаж бай Станю завел дело против свой съгражданин-мошеник. Тъй като бил прав и вярвал в тържеството на истината, той не взел адвокат. Противникът му обаче тичал по адвокати, шушукал и накрая спечелил делото.

Огорчен от съдийската неправда, бай Станю отишъл в църквата и почнал да бие камбаната за умряло.

— Кой ли си е отишъл? — питали минаващите край църквата разградчани.

Бай Станю спирал за момент, извиквал високо:

— Правдата умря, хора-а — и продължавал да бие камбаната.

НАЧАЛОТО НА КАРИЕРАТА

Било след Първата световна война. Във Варна спрял голям океански параход. След няколкодневен престой потеглил за Цариград, а оттам за Америка. Когато навлязъл в Средиземно море, из въглищата се измъкнал млад мъж и се представил на капитана.

— Ти пък какъв си? — запитал капитанът намръщено.

— Българин — отговорил пътникът без билет.

— И какво можеш да вършиш?

— Художник съм!

— Художник ли? Я да те видя що за художник си! Сядай да ме рисуваш! Но ако портретът не ми хареса, ще те смъкна още на първото пристанище!

Само след няколко минути капитанът се видял на портрета и толкова много се харесал, че оставил художника спокойно да пътува до Нюйорк.

Когато спрели на нюйоркското пристанище, той му казал:

— Млади момко, ти имаш голям талант. Но с него само няма да направиш кариера в Америка. Тук трябва да бъдеш още и хитър, безогледен търговец. Затова ето какво ще те посъветвам:

Сега, макар че нямаш пари, от пристанището иди направо в най-големия хотел и там се представи за художник-милионер. Ето ти един костюм и десет долара. Пет дай за колата, а другите пет на портиера. Аз пък ще съобщя на журналистите, че с парахода ни е пристигнал художникът на германския кайзер. Това ще бъде достатъчно за начало на твоята кариера.

Още на пристанището художникът бил атакуван от нюйоркските репортери, но той отказал всякакво интервю под предлог, че е уморен от пътуването. И все пак всички вестници отбелязали пристигането му. На другия ден много видни личности помолили художника на кайзера да ги рисува.

Така започнала кариерата на световноизвестния художник Никола Михайлов.

ХИТЪР ПЕТЪР СТАРЕЦ

Хитър Петър остарял и не могъл вече да работи тежка работа. Пасял кравата по слоговете, припичал се на слънцето и унесен в мисли, често подрямвал. Но веднъж кравата влязла в близката ливада и заскубала сено от купата. Дотичал отнякъде ядосаният стопанин и я откарал в селския обор. След това дал дядо Петра под съд, като искал да му заплати 300 гроша за изяденото сено. Кадията ги извикал в съда:

— На колко години си, дядо? — попитал той Хитър Петър.

— На петнадесет — отговорил старецът.

— Слушай, човече, тук не е място за шеги! Кажи точно на колко си години? — ядосал се кадията.

Хитър Петър най-спокойно настоял:

— Казах вече — на петнадесет!

— Може ли да си на петнадесет, когато и брадата ти, и косата ти са побелели като сняг.

— Ех, кади ефенди — рекъл Хитър Петър, — щом една крава за половин час може да изяде за триста гроша сено, защо и аз да не мога да съм на петнадесет години?

НАСТРАДИН ХОДЖА В БАНЯТА

Завели ергените Настрадин ходжа на баня. Но решили да се пошегуват с него и скришом взели по едно яйце със себе си. Влезли в банята, разсъблекли се и насядали по мраморната седалка. По едно време един се обадил:

— Момчета, хайде да снесем по едно яйце! Който не снесе, ще плати банята на всички!

И като почнали да кудкудякат, всеки измъкнал ловко яйцето и го сложил на мрамора.

Разбрал ходжата какво става, скочил наперено, запляскал ръце като петел крилата си и започнал да кукурига.

— Какво правиш, ходжа? — запитали момчетата.

— Та могат ли кокошки без петел? — засмял се той насреща им.

ГЛАДЕН ГОСТ

Отишъл Настрадин ходжа на гости. Поканили го на обяд. Тъй като бил много гладен, той бързо-бързо гълтал, като посягал и с двете ръце.

— Ей, ходжа ефенди, кой те гони, та си изпотрепа и двете ръце? — запитал един от гостите.

— Какво да правя, чоджум — отвърнал ходжата, — като нямам три ръце!

ВЕЖЛИВОСТ

Стоял Хитър Петър надвечер на пътната врата и си почивал. По улицата минал другоселец на кон и се заговорили. Ха приказка, ха две, докато съвсем се стъмнило. От кумова срама Хитър Петър порекъл:

— Пък ти, ако няма къде, отбий се у нас да пренощуваш!

Пътникът като че ли това и чакал. Скочил веднага от коня и като влизал в двора, запитал:

— Ами къде да вържа коня, стопанино?

— Може и на езика ми, че е бая длъшък — отвърнал ядосаният Хитър Петър.

НОЩНА МУЗИКА

Било по среднощ. Хитър Петър и жена му се прибирали в къщи и минали край един дюкян. В тъмнината крадец се мъчел да изпили ключалката на дюкянската врата.

— Какво прави този, Петре? — запитала Хитърпетровица.

— Нагласява цигулка — отвърнал със смях мъжът й.

— А защо й се не чува гласът?

— Е, сега я нагласява, а утре ще й се чуе гласът!

НАСТРАДИН ХОДЖА СВАТБАР

На една сватба гостите се надпреварвали да обещават подаръци на младоженците. Настрадин ходжа се обърнал към съседа си по трапеза и попитал:

— Който обещава, дава ли веднага обещаното?

— Е, едни дават, други — не!

— Така ли? — усмихнал се Настрадин ходжа и викнал, да го чуят всички: — Хайде и от мене чифт биволи, със синджирите заедно!

ХИТЪР ПЕТЪР НА ПЪТ

Стегнал Хитър Петър магарето за път, ама поставил самара обратно — със задницата напред.

— Побратиме, сложил си самара обратно — подвикнал му съседът през оградата.

— Защо да е обратно? — сопнал му се Хитър Петър. — Ти откъде знаеш на коя страна ще тръгна?

ХИТЪР ПЕТЪР АРГАТИН

Хитър Петър се спазарил да копае лозе заедно с други копачи. Сутринта, когато тръгвали на работа, стопанинът запитал работниците:

— Кой от вас ще носи хляба?

— Аз — обадил се Хитър Петър.

— А гостбата кой ще носи?

— Аз — извикал повторно Хитър Петър.

— Бъклицата с виното?

— Пак аз!

— Ами мотиките кой ще носи?

— Ей, хора, обаждайте се и вие! — обърнал се Хитър Петър към другите копачи. — Аз не мога да нося всичко!

ЗА ДА НЯМА ГЛАД

Случила се сушава година. Всичко изгоряло. Глад налегнал хората. Тръгнал Настрадин ходжа на път и попаднал в далечно село. Гледа, събрал се народът, яде и пие до насита. Поканили и ходжата на трапезата.

— Брей, голям берекет е имало по вас! — учудил се ходжата. — А у нас народът мре от глад.

— Ходжа ефенди — обадил се един от селяните, — и у нас не се роди много. Но нали днес е празник, та всеки си е приготвил каквото е могъл за хапване и пийване. Затова така ти се струва.

Настрадин ходжа помислил, помислил, па рекъл:

— Ех, защо всеки ден не беше празник, тогава народът нямаше никога да гладува!

ДВЕ МОЛБИ

Един съселянин, който бил известен като нечестен платец, се обърнал към Хитър Петър.

— Петре — рекъл той, — имам към тебе две молби.

— Какви? — попитал Хитър Петър.

— Първата е да ми заемеш 50 гроша, а втората — да ми дадеш пет месеца срок, за да ти ги върна.

— Първата ти молба не мога да изпълня — отвърнал Хитър Петър, — защото съм се зарекъл да не давам пари взаем, когато нямам. А колкото до втората — не пет месеца, а цяла година ти давам!

ПРИЯТЕЛСКА ШЕГА

Артистът Сава Огнянов бил на гости у приятеля си Кръстю Сарафов. Като си тръгвал, Огнянов казал на домакина:

— Кръстьо, дай ми пет лева назаем.

Сарафов не обичал твърде да дава пари взаем, но на Огнянов не можел да откаже. Все пак той се поколебал, после решил да се пошегува и започнал да бърка по джобовете си, като ги обръщал по няколко пъти. След дълго ровене намерил пет лева, дал ги на Огнянов и рекъл:

— Последните!

Огнянов поблагодарил на приятеля си и си тръгнал. Като любезен домакин Сарафов му подал балтона и шапката, после му се поклонил и отворил вратата.

— Благодаря — изгърмял мощният глас на Огнянов и с жеста на аристократ той мушнал в ръката на Сарафов петте лева. — Вземи да се почерпиш!

ДЕЦАТА НА СЕЛЯНКАТА

Художникът Владимир Димитров — Майстора отседнал в едно кюстендилско село. Той попитал стопанката на ябълковата градина, която рисувал:

— Колко деца имаш, булка?

— Две — отговорила жената.

— Само две! — учудил се художникът. — Та жените на село раждат повече деца!

— Е, имам и три момичета — допълнила жената.

ПРЕДВИДЛИВОСТ

Кметът и учителят в едно село се скарали и работата стигнала до съд. Извикали училищния разсилен за свидетел.

— Ти, байно, какво ще ни кажеш по тая работа? — попитал го съдията.

— Е па какво да ти кажем, го’син судия. Скараа се кмето и даскало, а я избегах — отговорил разсилният.

— А защо избяга?

— Не можем да стоим при началствата, кога они се карат, оти можем я да си изпатим!

НАЙ-ХУБАВАТА БИОГРАФИЯ

Един журналист вземал интервю от Елин Пелин и го предупредил:

— Не ми разказвайте биографията си. Зная, че сте роден на 18 юли 1878 г. в с. Байлово, Новоселско, и че…

— Без биография е по-добре — съгласил се Елин Пелин. — Ние, писателите, не си знаем биографиите. Пък и тия, дето ги пишат, да не мислите, че са верни? Най-хубави биографии се пишат сто години след смъртта на човека, защото тогава можеш да пишеш всичко, каквото пожелаеш.

ШЕГАТА НА ЕЛИН ПЕЛИН

Писателите Йордан Йовков и Елин Пелин мълчаливо се съревновавали в написване на по-хубави разкази. Техните приятели се затруднявали да присъдят кой от тях превишава другия с таланта си. А един от приятелите решил да се прояви като меценат. Той заявил пред компания, че е готов да изпълни всяко желание и на двамата писатели и запитал Елин Пелин какво иска:

— Апартамент?

— Не — отговорил Елин Пелин.

— Тогава лека кола?

— Не — отказал писателят.

— А какво друго?

— Една неорана нива!

— Защо ти е? — засмял се меценатът.

— За да се впрегнем с Йовков да я орем!

ЗА НЕЗНАЙНИЯ

При една вестникарска анкета на писателя Елин Пелин подали листче с въпрос:

„Кого имате пред вид, когато пишете?“

Елин Пелин отговорил писмено:

„Когато пиша, аз нямам никого пред вид. Зная, че написаното е за хората. Все ще се намери някой да го прочете! И понеже сега е модно да се издигат паметници на незнайния войн, то аз пък пиша за незнайния читател.“

ЗА ВСЕКИ СЛУЧАЙ

В кабинета на уредника на музея „Иван Вазов“ разговаряли писателят Елин Пелин и артистът Никола Балабанов. В това време влязъл един журналист и помолил писателя за интервю. Артистът се почувствувал излишен и рекъл:

— И така, Пелине, дай една цигара, че да си ходя!

— Седи, Коле, седи! — настоял Елин Пелин. — Трябва да има и свидетел! Нали знаеш — при интервюто едно кажеш, пък друго излиза!

НЕДОРАЗВИТИЯТ СТАРЕЦ

Когато след Девети септември Георги Димитров и Елин Пелин се срещнали за първи път, Димитров стиснал горещо ръката на писателя, загледал го учудено и му казал:

— Здравствуй, Елин Пелине! Ти си си все същият! Никак не си остарял! Колко години направи?

— Към седемдесет.

— А не изглеждаш на толкова!

— Може и да съм недоразвит старец — отвърнал Елин Пелин.

СВЕТЪТ НА ЕЛИН ПЕЛИН

В разговор с млади хумористи Елин Пелин казал:

— Внимавайте от вашата работа да не стане вместо хумор — умор!