Агата Кристи
Безмълвният свидетел (7)

Седма глава
Обяд в ресторанта „При Джордж“

Когато излязохме на площада, отбелязах, че името на мистър Гейблър много му подхожда. Поаро се съгласи с усмивка.

— Доста ще се разочарова, като не се върнете — заявих аз. — Той, струва ми се, мисли, че вече ви е продал къщата.

— Да, наистина, боя се, че го измамихме.

— Предполагам, че ще обядваме тук, преди да се върнем в Лондон. Или може би да потърсим по-подходящо място по пътя?

— Скъпи, Хейстингс, не съм казал, че ще напуснем толкова бързо Маркет Бейзинг. Все още не сме свършили това, за което дойдохме.

Аз се втренчих в него.

— Имате предвид… но, скъпи приятелю, ще бъде само загубено време. Старата дама е мъртва.

— Точно така.

Тонът, с който изрече тези думи, ме накара да се загледам в него по-настоятелно от обикновено. Очевидно беше, че в главата му се въртеше някаква муха във връзка с онова несвързано писмо.

— Но ако е мъртва, Поаро — подех аз внимателно, — какъв е смисълът? Тя вече нищо не може да ви каже. Какъвто и да е бил проблемът, той е приключил.

— Колко лесно и безотговорно приключихте случая! Нека ви припомня, че никой случай не е завършен, докато Еркюл Поаро не го приключи!

От опит трябваше да зная, че е съвсем безполезно да се спори с Поаро; и необмислено продължих:

— Но след като е мъртва…

— Точно така, Хейстингс. Точно така, точно така, точно така… Продължавате да повтаряте този важен момент и с учудваща тъпота го пренебрегвате. Не разбирате ли колко е съществен въпросът? Мис Аръндел е мъртва.

— Но, скъпи Поаро, смъртта й е била съвсем естествена! Не е имало нищо странно или необяснимо. Според думите на стария Гейблър…

— Според думите на стария Гейблър покупката на Литългрийн Хаус за 2850 лири е изгодна сделка. Звучи ли ви правдоподобно?

— Не, наистина. Направи ми впечатление, че той полага големи усилия, за да продаде имота. Къщата вероятно се нуждае от основен ремонт. Бих се заклел, че той, или по-скоро клиентът му е готов да се съгласи с много по-ниска цена от посочената. Тези огромни къщи в стил, характерен за XVIII век, с фасади към улицата, сигурно се продават страшно трудно.

— Eh bien^[1], тогава спестете си думите: „Но Гейблър каза така!“, като че ли той е пророк и не може да лъже.

Канех се да продължа да споря, но в този момент прекрачихме прага на заведението „При Джордж“ и с едно красноречиво „шшт“, Поаро прекрати разговора.

Заведоха ни в общата зала — красиво помещение с плътно затворени прозорци, пропито с миризма на развалена храна. Обслужи ни възрастен келнер, който се движеше бавно и дишаше тежко. Бяхме единствените посетители. Хапнахме чудесно агнешко, сочно зеле и картофи. После ни сервираха безвкусен компот и яйчен крем. След италианското сирене с бисквити келнерът ни донесе две чаши, пълни със съмнителна течност, която нарече кафе.

В този момент Поаро извади разрешителните и помоли келнера за помощ.

— Да, сър. Зная къде са повечето от местата. Хемъл Даун е на три мили от тук по пътя за Мъч Бенам, една не особено голяма къща. Фермата на Нейлър е на около миля. Малко след Кингс Хед има един черен път, който стига до нея. Бисът Грейндж? Не, никога не съм го чувал. Литългрийн Хаус е съвсем близо, на не повече от пет минути пеш.

— А, струва ми се, че я видях отвън. Искам да кажа, че е много вероятно да е била тя. В добро състояние е, нали?

— О, да, сър. В добро състояние е. И покривът, и канализацията, и всичко останало. Е, разбира се, старомодна е. Никога не е била модернизирана. Градината е невероятно красива. Мис Аръндел много я обичаше.

— Разбрах, че е собственост на мис Лосън.

— Така е, сър. Мис Лосън бе компаньонка на мис Аръндел и когато старата дама умря, й остави всичко — къщата и другите неща.

— Така ли? Предполагам, че не е имала роднини, на които да я завещае?

— Е, не е съвсем така, сър. Тя имаше живи племенници. Но, разбира се, мис Лосън беше до нея през цялото време. И беше възрастна дама… И… Ами… така беше.

— Имала е само къщата, а парите й не са били много?

Често съм имал възможността да наблюдавам случаи, в които при директно зададен въпрос не се получава отговор, а погрешно направено предположение незабавно дава информация чрез опровергаването му.

— Съвсем не е така, сър. Наистина се оказа съвсем друго. Всички бяхме изненадани от сумата, която остави старата дама. Завещанието бе публикувано с парите и другите неща. Изглежда, много години тя не е харчила, както би се очаквало при толкова голям доход. Май че остави около триста-четиристотин хиляди лири.

— Удивлявате ме! — възкликна Поаро. — Звучи като приказка, нали? Бедната компаньонка изведнъж става невероятно богата. Тази мис Лосън млада ли е? Ще може ли да се порадва на богатството си?

— О, не, сър. Тази личност е на средна възраст.

Изговарянето на думата „личност“ бе истинска артистична изява. Стана ни ясно, че в Маркет Бейзинг мис Лосън, бившата компаньонка, не се ползва с добро име.

— Сигурно е било голямо разочарование за племенниците й? — измърмори Поаро.

— Да, сър, мисля, че им дойде като гръм от ясно небе. Беше съвсем неочаквано. В града много се приказва по този въпрос. Някои смятат, че не е редно да се завещава на хора, които не са от твоята плът и кръв. Но, разбира се, срещат се и такива, които мислят, че всеки има право да се разпорежда със собствеността си, както пожелае. Естествено и двете страни имат достатъчно основания.

— Мис Аръндел е живяла дълго тук, нали?

— Да, да, сър. Тя и сестрите й, а преди тях старият генерал Аръндел, баща им. Аз, разбира се, не си го спомням, но май е бил човек с характер. Участвал е в потушаването на индийските бунтове.

— Колко дъщери е имал?

— Спомням си три, но има още една, която се е омъжила. Да, мис Матилда, мис Агнес и мис Емили. Мис Матилда почина първа, след нея мис Агнес и накрая мис Емили.

— Било е съвсем скоро?

— В началото на май… или може би в края на април.

— Боледуваше ли в последно време?

— От време на време. Беше болнава. Преди година едва не си отиде от жълтеница. Дълго след това беше жълта като лимон. Да, през последните пет години здравето й не беше никак добро.

— Предполагам, че имате добри лекари?

— Ами, да, доктор Грейнджър. Тук е почти от четирийсет години и повечето хора ходят при него. Малко е дръпнат и особен, но е добър лекар, а другото не е важно. Има един по-млад колега, доктор Доналдсън. Той е от модерния тип. Някои го предпочитат. Тук е и доктор Хардинг, но той не прави почти нищо.

— Доктор Грейнджър ли беше лекарят на мис Аръндел?

— О, да. Измъквал я е от много тежки състояния. Той е от този тип лекари, дето те карат да живееш, независимо дали ти се иска или не.

Поаро кимна.

— Човек трябва да понаучи нещо за дадено място, преди да дойде и да се установи в него — отбеляза той. — Добрият лекар е един от най-важните хора.

— Съвсем вярно, сър.

Най-после Поаро поиска сметката и му даде солиден бакшиш.

— Много ви благодаря, сър. Благодаря ви, сър. Надявам се, че ще се установите тук, сър.

— Аз също се надявам — излъга Поаро.

Излязохме от ресторанта.

— Вече доволен ли сте, Поаро? — попитах аз, когато се озовахме на улицата.

— Съвсем не, приятелю — и той тръгна в неочаквана посока.

— А сега пък закъде сте се запътили, Поаро?

— Към църквата, приятелю. Може да е интересно. Някои надгробни плочи или стар паметник.

Поклатих недоверчиво глава.

Поаро разгледа набързо вътрешността на църквата. Въпреки че беше привлекателен образец на Ранния готически стил, както го наричат в пътеводителя, през вандалските викториански времена толкова съвестно бе реставрирана, че бяха останали малко интересни неща.

После Поаро се заразхожда сякаш безцелно из двора на църквата, зачиташе се в епитафиите и коментираше броя на починалите в определени фамилии, като от време на време възкликваше при някое познато име.

Не се изненадах обаче, когато най-накрая спря пред гроба, за който бях сигурен, че от самото начало бе неговата цел.

Върху импозантна мраморна плоча се виждаше полуизтрит надпис:

В ПАМЕТ НА

ДЖОН ЛАВЕРТЪН АРЪНДЕЛ

ГЕНЕРАЛ ОТ 24-И СИКХСКИ ПОЛК

ПОЧИНАЛ НА 19 МАЙ 1888 Г.

НА 69 ГОДИНИ

„БОРИ СЕ С ВСИЧКИТЕ СИ СИЛИ“

 

СЪЩО И НА

МАТИЛДА АН АРЪНДЕЛ

ПОЧИНАЛА НА 10 МАРТ 1912 Г.

„ЩЕ СЕ ВЪЗДИГНА И ЩЕ ОТИДА ПРИ БАЩА СИ“

 

СЪЩО И НА

АГНЕС ДЖОРДЖИНА МЕРИ АРЪНДЕЛ

ПОЧИНАЛА НА 20 НОЕМВРИ 1921 Г.

„ПОИСКАЙ И ЩЕ ПОЛУЧИШ“

После следваше съвсем скорошен надпис, очевидно току-що сложен:

СЪЩО И НА ЕМИЛИ ХАРИЕТ ЛАВЕРТЪН АРЪНДЕЛ

ПОЧИНАЛА НА 1 МАЙ 1936 Г.

„ЖЕЛАНИЕТО ТИ ЩЕ СЕ ИЗПЪЛНИ“

Известно време Поаро стоя загледан, после тихо промърмори:

— Първи май… първи май… А днес, на двайсет и осми юни, получих писмото й. Нали виждате, Хейстингс, че този факт трябва да намери обяснение.

Разбрах, че трябва, тоест разбрах, че Поаро е твърдо решен да го обясни.