Маги Стийвотър
Тръпка (68)

Благодарности

Тази благодарствена тирада ще бъде крайно глупава. Просто ви предупреждавам. Когато даден проект стане толкова голям, колкото беше „Тръпка“ (както като обем на ръкописа, така и като време, което ми бе необходимо, за да го завърша), списъкът с хората, на които да се благодари, трябва да включи хиляди имена. Прекрасно знам, че не бихте искали да четете многохилядни списъци, след като сте преминали през деветдесет и петте хиляди думи, които разказват историята на Сам и Грейс, така че ще се опитам да бъда максимално кратка. Ако името ви би следвало да се намира тук, но го няма, съжалявам — или съм го забравила в бързината, или просто не съм могла да си спомня правилния правопис на фамилията ви.

На първо място, изказвам признателност на човека, благодарение на когото не полудях и който успя да промени живота ми в рамките на точно две седмици, моята агентка Лора Ренерт, чиито таланти са неизброими.

След нея идва моят педантичен екип, от който задължително трябва да спомена редакторите си Аби Рейнджър и Дейвид Левитан, които работиха до пълно изтощение, за да направят „Тръпка“ максимално добър, като междувременно изтърпяха стоически всичките ми нервни пристъпи, както и на Рейчъл Хоровиц, която притежава магически способности, убедена съм в това.

Също така бих искала да благодаря на приятелите си, с чиято помощ се преборих с всички изпитания на писателския процес: Теса Гратън и Брена Йованоф — Веселите сестри на Съдбата, които са най-добрите критици на света (не, не можете да ги получите, мои са си) — във Вселената просто няма достатъчно шоколад, за да изразя адекватно благодарността си. Трябва да спомена още Наиш — неуморен другар и моя опора в трудностите, както и Мариан, чийто дом е бил и мой неизброимо много пъти. Всеки би искал да има приятели като вас.

Дълбок благодарствен поклон за първите читатели на ръкописа, Син и Тод, за техните предложения, както и на Андрю „Йода“ Кари, който ме научи как да напиша това, което искам да напиша. Андрю, нека кариерата ти да те сблъска с много Люк Скайуокъровци.

Най-накрая бих искала да благодаря на семейството си, без което щях да бъда незавършена личност, неспособна да прави каквото и да е друго, освен да се излежава на дивана и да гледа повторенията на шоуто „Главен готвач“. И най-вече на баща ми, който проведе неизброимо количество телефонни разговори със Спешното отделение, докато работех, за да задава въпроси относно описаните в романа медицински случаи, както и на сестра си Кейт — Кейт, разчитам на съветите ти повече, отколкото можеш да си представиш.

Най-накрая трябва да спомена Ед. Ти си най-добрият ми приятел и причината, заради която любовните истории в романите ми звучат толкова истински.