Маги Стийвотър
Тръпка (18)

Осемнадесета глава: Грейс
3°С

Същата нощ Сам отново остана в леглото ми. Заспа, свенливо присвил се в далечния му край, но в съня телата ни бяха успели да се намерят. Разбудих се в ранните часове, много преди зазоряване, в осветената от призрачно бледа лунна светлина стая и видях, че съм се притиснала към гърба му, с ръце, скръстени на гърдите ми, като мумия. Едва виждах тъмната извивка на рамото му, но нещо във формата й ме изпълни с пронизващо, неудържимо привличане. Тялото му бе топло и ухаеше толкова приятно — на вълк, на дървета, на дом — че аз зарових лице в тази тъй прекрасна извивка, затваряйки отново очи. Той тихо простена и се извъртя така, че да се притисне по-плътно до мен.

Малко преди да заспя отново, докато дишането ми се забавяше, влизайки в ритъм с неговото, една ярка мисъл пламна в съзнанието ми: не мога да живея без това.

Трябваше да има лек.