Маги Стийвотър
Тръпка (65)

Шестдесет и пета глава: Сам
–9°С

Наблюдавах я.

Бях призрак сред дърветата, тих, неподвижен, студен. Бях въплъщението на зимата, леденият вятър, придобил физическа форма. Стоях в края на гората, там, където дърветата ставаха по-тънки и редки, и душех въздуха, напоен с обичайните мъртви миризми на този сезон. Борови иглички, мускусният аромат на вълк, нейното прекрасно, сладостно ухание.

Тя стоеше пред прага, на един дъх разстояние от мен. Лицето й бе извърнато към дърветата, но аз бях невидим, недосегаем, нищо повече от две светли очи в мрака. Вятърът донасяше аромата й до мен, аромат, пеещ на непознат език, изпълнен със спомени от един друг живот.

Най-накрая тя пристъпи по верандата и остави първия отпечатък в снега на двора.

Аз бях тук, на един дъх разстояние, но въпреки това — на хиляди мили от нея.