Х. Е. Л. Мелерш
Минойският Крит (1)

Първа глава
Една почти забравена цивилизация

Народ, който бе наречен „първите европейци“, народ, открит наново през двадесетия век, народ, чието изкуство, архитектура, нрави и облекло изумиха археолозите и целия свят — това са минойците от остров Крит през бронзовата епоха.

Самото им име говори колко неочаквано бе тяхното откриване. Ние не знаем как древните критяни са наричали сами себе си. Традиционната история не им е дала никакво наименование, защото тя въобще не се е занимавала с тяхното съществуване. Техният легендарен цар — или низ от царе — се е наричал Минос: затова народът получил името „минойци“. Все едно е да назовем египтяните „фараонци“ или хетите „супилулиаманци“ (звучно, макар и трудно за изговаряне име), или пък англичаните — „алфредовци“ или „офановци“^[1]. Впрочем всяко име върши работа не по-зле от другите, стига то да е прието от всички. Името „минойци“ ни напомня, че знанията ни за този народ се градят почти изключително на легендата плюс археоложката лопата, на онова, което са съхранили или открили изследвачът на класическия фолклор и археологът от 20 век. Съществува минойска писменост и тя е най-малкото наполовина разчетена, но никъде още не сме срещнали името на страната или народа; ако то въобще някога се появи, специалистите по всяка вероятност ще почнат да спорят за точния му правопис и изговор и волю-неволю ще се видят принудени да се върнат към името, което е измислил сър Артър Еванс със самоуверената си мъдрост.

И тъй, става дума за минойците от Крит през бронзовата епоха. Те съумели да създадат една цивилизация, както по всичко личи, жизнерадостна и обичаща удоволствията, изтънчена и сигурна, материално цветуща, но проникната от религиозни идеи, които на нас ни се виждат странни, а от тях сигурно са били възторжено приети и пламенно изповядвани. Те са носели дрехи, които един от първите хора, видели техните фрески, имайки несъмнено пред вид фриволните деветдесет години на миналия век, е нарекъл „парижки“ (стр. 80). Те превърнали бика в зловещ символ; въпреки това си устройвали игри с бикове. Създали за свои нужди една удивително модерна водопроводна и канализационна система. Направили за вечни времена ранните гърци свои длъжници с цивилизаторското влияние, което са упражнили върху тях; а легендата разказва, че ги задължили и да им плащат дан по времето на Тезей несъмнено заради онова миротворно влияние, което са упражнявали в Средиземноморието за благото на всички по-малки народи. За това, как всички тези неща са могли да бъдат постигнати, е нужно известно обяснение.

Първо, минойците живеели на остров и този остров се намира в Средиземно море: неслучайно най-ранните цивилизации на света са съсредоточени все около това голямо вътрешно море. Климатът на Крит бил прекрасен и все още е прекрасен, земята била по-плодородна, отколкото е днес, слънцето греело, без да бъде бреме, ще рече, не е било бреме за мургавите местни жители, които растели под лъчите му. Казано на по-прозаичен език, критяни живеели в умерената зона; техният остров лежи като върху равно, но топло легло на онази линия на картата, която наричаме 35° географска ширина. А Ню Йорк лежи на 41°, Париж — на 49°, Лондон — на 52°, Осло — на 60°.

При това Крит се намира едва ли не в центъра на Средиземно море и се радва на всички преимущества, които може да даде морското обкръжение, неутрализиращо климатичните крайности. Крит е остров — това само по себе си има голямо значение. Преди всичко един остров, който не може да бъде достигнат от човек с лодка, боящ се да навлезе в открито море и да загуби от поглед сушата, едва ли може да бъде заселен, преди хората да са придобили известно мореплавателско умение и смелост, с други думи, преди настъпването на новокаменната епоха. Крит е такъв остров, най-малкото той изглежда да е бил такъв, ако се съди по данните на археолога.

Този факт може би няма кой знае какво значение; но навярно не е било съвсем маловажно предимство, че критяни не е трябвало да търпят мъртвото, консервативно наследство на палеолитния ловец, на старокаменния дивак с неговите обичаи и навици, закостенели не за хилядолетия, а за десетки хиляди години. Островите обаче имат и едно по-очевидно потенциално преимущество. Те са изолирани, опасани от морето; както казва Шекспир, за тях морето е „като защитен ров около къща“. Само едно нещо, но твърде необходимо нещо е нужно, за да придаде реална стойност на тая защита — обитателите на острова трябва да владеят моретата около себе си, иначе биха станали просто прицел за нападения от страна на нашественици и пирати. До слизането си от историческата сцена минойците притежавали такава власт над морето.

В това отношение те заемали изгодно място, а то било направо идеално за онази дейност, която носи богатство и сила — търговията.

Търговията е живоносната кръв на ранните, пък и на всички цивилизации, но при ранните цивилизации в нея има нещо по-романтично, по-рисковано, дръзновено и разширяващо духовния кръгозор. Именно онези древни народи, които се залавяли с търговия, умножавали неимоверно много материалното си богатство, и то не само поради простия факт на размяната, а още повече поради развитието на производството, предизвикано от изгодната размяна. Те също така разширявали обсега на своето въображение и дейността на мозъчните си клетки чрез обмяната на идеи и обогатяването на опита, който носел със себе си занаятът на мореплавателя и търговеца-авантюрист. Когато настъпила бронзовата епоха, Крит се оказал в особено благоприятно положение за търговска дейност. Налице била не само нарасналата потребност от търгуване, пътешестване и изследване, породена от настойчивото търсене на благородни метали, но и едно условие, което било още по-важно и по-изгодно за минойците — техният малък остров във формата на ладия бил разположен почти в онази точка, където се кръстосвали линиите на големите търговски пътища. Мед идвала от Кипър, а мед и калай — чак от Крушне хори или Рудните планини в днешна Чехословакия. Богатството на критяни породило потребността от луксозни стоки или, за да употребим една по-съдържателна за онова време дума, от красиви неща. Кехлибарът от Скандинавския полуостров пътувал по сухоземен път и пристигал заедно с медта и калая при северните брегове на Адриатическо море. Египет имал много злато. Може би още тогава смели мъже са прониквали отвъд Херкулесовите стълбове, където по-късно търгували финикийците; те сигурно са стигали оттатък Хелеспонт и до малоазийските и ливанските брегове, за да правят размяна със скитите, хетите и вавилонците, и може би с по-далечния Изток. Прекарайте линии от север на юг и от изток на запад, от днешния Кайро до Триест и от Кипър до Гибралтар и ще видите, че едва ли можете да не пресечете Крит^[2].

Средищното положение на остров Крит в Източното Средиземноморие

Но ако древният народ на Крит е имал възможността да си извоюва благоденствие и величие, тази възможност не е била леснодостъпна и не е казано, че всеки народ обладава нужната сила на характера, за да се възползува от нея. Ала хората, които могли да хванат един истински бик за рогата, сигурно са били способни да хванат бика и в преносния смисъл на думата. Те били едновременно жилав и жизнен народ. Наследствеността и околната среда оказали неизбежно своето формиращо влияние върху тях.

Всяка земя формира хората, които живеят на нея. Които и да са били първите неолитни заселници, те са намерили една неравна, планинска страна, където само долините били плодородни (стр. 40, 41). Те трябва да са били много плодородни, но пък са били малко на брой. Докато днес планините са голи и бледосивият гранит достига почти до подножието им, където тук-там се появяват плахо маслинови дръвчета, по онова време те сигурно са били обрасли почти до върховете с гори. Но въпреки че гората дава дървен материал, нужна е много човешка енергия, ако част от нея трябва да се разчисти с брадва, за да се разкрият пасбища за животните и почва за маслиновото дърво и лозата. Освен това планините изолират долините и хората в тях, както това е станало дори в още по-голяма степен в Гърция, страна, на която Крит много прилича. Обитателите на такива земи обикновено израстват не само яки и жилави, а и независими и индивидуалисти по дух.

Гърците и минойците обаче не са от една и съща раса. Минойците са по-стар и уседнал народ, ще рече, уседнал в Средиземноморието, без съмнение твърде близък до онези народи, които идващите от север гърци срещнали и нарекли пеласги — хора мургави, дребни и подвижни. Етнологията е назовала тези народи просто „средиземноморци“ (медитерани). Понякога ги наричат тъмнобели, понякога иберийци, макар последното наименование да предполага, че когато по-късно този тип се разпространил на север и на запад, той е идвал единствено от Испания. Те не са семити. Но са тъмнокожи. Те са предимно дълго- или тесноглави, долихокефали, с продълговат череп отпред назад, когато се гледа отгоре. Този тип често се среща в Средиземноморието, но вече не много в Гърция, нито пък на самия Крит; понякога той неочаквано се появява в Англия, сред корнуелците например, а в музея в Ейвбъри, Уилтшър, може да се види череп на дете от онези първи британски земеделци — племето от Уиндмил Хил, които действително са дошли от Средиземноморието. Освен че е подчертано тесен, този череп е малък и деликатен.

И така, критяни били дребни и дребнокости с тънки кръстове, но с яки, широки плещи — спретнат, жив и грациозен народ.