Джейн Ан Кренц
Опасна магия (5)

Глава пета

Този следобед Елиса си повтори поне сто пъти, че трябва да си тръгне и да загърби ненормалното положение, в което се бе озовала. Всеки път обаче нещо интригуващо, опасност, събудила любопитството й, успяваше да потисне здравия разум и я уверяваше, че ще успее да се справи с този мъж и с мрежата, в която се канеше да я улови. Винаги си напомняше, че ако си тръгне на този етап, ще съсипе всичките си шансове за отмъщение. Освен това, реши тя, когато чувството й за хумор се събуди, храната, която бе приготвил, се оказа изключително вкусна.

— Струва ми се — подзе мързеливо Елиса по едно време, докато наблюдаваше пламъците в огъня, който Уейд бе запалил, — че това е най-екзотичният пикник в животи ми. — Тя небрежно завъртя виното в чашата и посегна към нова солена бисквита, за да я намаже с пастет. Бе подвила крака под себе си на одеялото и усещаше чувствено удоволствие от начина, по който огънят прогонваше сивотата на късния неделен следобед.

— Въпреки че не осигурих мравки ли? — обади се той, докато наблюдаваше доволен как Елиса поглъща храната на фини хапки. Беше се опънал на една страна, подпрян на лакът, и й приличаше на пантера, полегнала да си почине. Не, Уейд е вълк, каза си тя, докато дъвчеше великолепния пастет. Определено бе вълк.

— Не бих искала да споделя тези вкуснотии с никого и нищо — измърмори, лениво Елиса. — Имаш много по-интересни неща в хладилника от мен.

— Това е, защото ти готвиш сама — разсмя се той и си взе нова хапка черен хайвер. — Аз пък разчитам на интересни консерви, за да впечатля гостите си.

— Често ли забавляваш гости по този начин? — полюбопитства тя с шеговита усмивка.

— Въпросът не бе зададен достатъчно хитро — обвини я Уейд. — Можеше направо да ме попиташ за жените в живота ми.

— Не исках да се натрапвам в личния ти живот — уведоми го Елиса, вирнала глава, и й се прииска това наистина да бе така. Много й се искаше да разбере всичко за жените в живота му. Любопитството не й даваше мира, но тя нямаше да се остави на изкушението да настоява с въпроси.

— Защо не — отвърна той небрежно и леко насмешливо. — Аз нямам нищо против да се натрапвам в твоя.

— Не ми казвай, че си от мъжете, които искат подробно описание на старите романтични връзки на жената! — намръщи се Елиса.

— Не — увери я Уейд и й се стори съвсем искрен. — Миналото не ме интересува. Знам, че не пламтиш по никого, а това за мен е най-важното. Ала имам намерение да знам всичко за настоящето ти.

— Да не би това да е някакъв намек? — пошегува се тя със студена усмивка. Усети нов прилив на дързост и се учуди на силата му.

— Изразяваш се по доста любезен начин. Намек. — Повтори думата, сякаш се чудеше дали бе подходяща. — Струва ми се доста слабо. Това, което имам пред вид, е недвусмислено предупреждение.

— Искаш да кажеш, да стоя настрани от други мъже, докато се интересуваш от мен, така ли? — уточни Елиса, и кръвта й се разбушува в отговор на предизвикателство. Между тях премина напрежение, подобно на електрически заряд.

— Точно така — потвърди той и отпи замислен от виното, а очите му не се отделяха от нейните. — В петък ти казах, че докато съм около теб, аз ще бъда единственият. — Сви устни, сякаш се бе сетил за нещо. — Може би ще ти се стори ново и различно от преди. Един мъж да ти каже, че вече няма да можеш да плетеш магии, за да въздействаш на другите мъже.

— А пък аз си мислех, че не се интересуваш от миналите ми връзки — отвърна тя.

— Не се интересувам, но май ще ти бъде по-лесно, ако все някога се научиш да проявяваш известно уважение към мъжете в живота си. Ако обаче някой мъж те беше научил на това, сега нямаше да ми се налага аз да те уча. Щеше да те е уловил в собствената си мрежа и двамата с теб нямаше да се познаваме. — Усмихна се, очевидно доволен от играта на съдбата.

— Може би — предложи смело Елиса, — причината никой мъж да не се е опитвал да ми наложи правила, е, че просто не е било възможно.

— Да не би да се опитваш ти да ме предупредиш? — попита тихо Уейд.

— Ще ми бъде неприятно да посмачкам надутото ти самочувствие — отвърна тя също много тихо.

— Ти вече успя да го смачкаш, мила — уточни кисело той. — Всеки път през последния месец, когато се криеше, за да не се сблъскаш с мен, или отказваше да обърнеш внимание на примамките, които залагах, успяваше да го съсипеш малко по малко. Ала сега смятам да компенсирам загубите!

Елиса не отговори, а само се усмихна на нападката. Уейд се пресегна и пое чашата й, след това сграбчи китката й и я привлече към себе си с неочаквана сила, която я накара да се отпусне на гърдите му, а пръстите й се подпряха, за да не падне върху него.

Преди дори да успее да се намръщи, той бе заровил пръсти в косата й и бе привлякъл устните си към нейните.

— Имаш прекрасен вкус — изръмжа Уейд и устните му, топли и бавни, притиснаха нейните.

— Не би могло да бъде иначе — въздъхна тя, докато отвръщаше на леките целувки. — Купил си най-хубавото вино.

— Магьосниците не се съблазняват с недостатъчно добри оръжия — обясни той и се премести от ухото й отново към ъгълчето на устата. Леки тръпки следваха пътеката на устните му.

Елиса усети и други тръпки, които я разтърсиха, и не би сигурна дали бяха нейни, или негови, дали причината не бе обзелото я напрежение. Отначало си каза, че трябва да сложи край на тази бавна, завладяваща прегръдка, но след това реши, че нежността бе доста важна част от плана й. И как да го накара да й предложи брак, ако не отвръщаше на целувките му?

— Не се ли страхуваш — попита тя задъхана, — че можеш да паднеш в собствената си мрежа?

Ръцете му се стегнаха, Елиса усети стегнатите мускули по тялото му, докато Уейд се притискаше към нея и я отпускаше назад на одеялото, така че да остане над нея.

— Да се страхувам! — подигравателно се изсмя той, а очите му оживяха на светлината на огъня. — Очаквам този момент с нетърпение и огромно удоволствие.

Докато вкусваше устните й, у него се разгоря глад за повече. Целувките му станаха по-дълбоки, езикът му докосваше нейния и извикваше у нея тръпки, които тя не предполагаше, че може да изпита.

Докато чувственото настъпление продължаваше, Елиса усети, че се отпуска и му се оставя. Този мъж я покоряваше с целувките си, както я бе покорил с избора си на картини. И в двете личеше настъпателна мъжествена сила. Не можеше да пренебрегне влиянието му и се остави на нашествието.

В картините, рисувани специално за него, тя се бе докоснала до самотата на човек, който се бе сражавал в света, следвайки своите правила. Художникът бе уловил тази негова особеност и я бе отразил. В ръцете на Уейд Елиса усети неудържимо желание да го срещне край бреговете на неукротимото море или сред жарката пустиня, за да разсее самотата му.

Като откликнеше на настойчивите му желания, дали щеше да успее да го омагьоса? Като заплетеше магията, в която той я обвиняваше, дали щеше да успее да придобие известна власт? Тази мисъл бе подтикната от невероятно възбуждащото чувство, което ръцете му пораждаха докато Уейд търсеше топлината на кожата й.

— Не — прошепна с копнеж тя, докато той бързо разкопчаваше сапфиреносинята й блуза.

— Да — прошепна дрезгаво Уейд, устните му спрели се на гърлото й. Елиса разбра, че няма воля да го спре. Скоро… Скоро… С тръпнеща ръка се опита да отклони неговата от целта му, ала той улови пръстите й и ги премести на копчетата на бархетната си риза. — Докосни ме, малка магьоснице — изрече тихо Уейд, като постави пръстите й на ризата. — Искам да почувствам ръцете ти по себе си. Погали твоя вълк и виж какво ще се случи! — Не можеше да устои на желанието му. Дори когато усети как гърдите й набъбват под студената ласка, тя се подчини и започна да разкопчава ризата му. Усети как дъхът й спира в гърлото, докато треперещите й пръсти докосваха къдравите остри косъмчета на гърдите му. Стонът му й се стори неестествено примамлив. На една жена винаги й се искаше да се увери още повече във властта си. Усети, че й се иска да стане дръзка и различна. Описа кръг около мъжките зърна и усети как гърбът му се извива. — Моята сладка Елиса — въздъхна той, привършил работа по ризата й, и я разтвори. Тя стисна очи, смутена, че наблюдава меките й извивки. Първо усети ръцете му, а след това устните му на острите връхчета на гърдите си, след като Уейд разтвори дантеления й сутиен. — Един ден ще застана до теб в твоята крепост, дори ако се налага да разтърся основите! А когато времето настъпи, ти ще ме посрещнеш, кълна се!

Елиса го усети как се смъква по-надолу, а ръцете му проследиха извивката на бедрото, докато той целуваше корема й около пъпа. Краката й омекнаха от непоносима възбуда и едното й коляно леко се повдигна.

В същия момент ръката му се плъзна от вътрешната страна на бедрото й и я погали през джинсите. Уейд се наведе отново и я целуна отстрани на талията, точно където извивката се скриваше под джинсовия плат.

Пръстите й се стрелкаха по широките му гърди, докосваха топлата кожа над ребрата му и се спускаха към плоския му стомах.

Когато той се издигна отново към устните й, тя се притисна до него, сякаш искаше да усети повече топлина и огън. Подобна страст бе нова за нея, а изкушението да се протегне и да провери властта си върху него бе завладяващо.

Един надменен мъж бе предизвикателство за всяка жена, но мъж, който те подтиква да приемеш предизвикателство, който открито те кани да го промениш, бе като наркотик, каза си Елиса. Фактът, че Уейд толкова държеше да нахлуе в студената й, усамотена кула я караше да премери сили и да се пребори с него — нещо, което не се бе случвало с никого преди.

— Кажи ми… — прошепна тихо тя, положи ръце от двете страни на лицето му и вдигна главата му, за да го погледне. — Много ли е самотно да си вълк?

— А много ли е самотно да си магьосница? — отвърна с въпрос той.

— Никога не е било — призна честно Елиса, докато наблюдаваше очите му, за да забележи някой знак. Не бе сигурна какъв знак очаква да види.

— Може би просто не си забелязала — предположи Уейд и застина над нея.

— Ами ти?

— Може би и аз не съм забелязал.

— Отговорът е в тези картини — каза Елиса и веднага забеляза как страстта в сивите му очи стана по-наситена.

— Така ли?

— Така мисля. Не мога да кажа със сигурност, защото там се преплитат още много неща — въздъхна тихо тя.

— Какво друго има? — полюбопитства той.

— Отчужденост, равнодушие, надменност. Това е — призна Елиса, опитвайки се да разгадае същността му, докато говореше.

— А ти искаш ли да откриеш отчужденост в мен, малка магьоснице? — усмихна се Уейд.

— Така може да успея да се сдобия с известна власт над теб — призна тя и отново се вгледа в лицето му.

— Вече я имаш — засмя се той. — Ако не беше така, никога нямаше да нахлуя в живота ти по този начин.

— Няма смисъл, след като я виждаш и я контролираш — възнегодува замислена Елиса.

— Няма да ти позволя да използваш властта си над мен, за да си играеш — съгласи се Уейд. — Това обаче не означава, че не съм под влиянието ти.

Тя се усмихна на очарователната заплаха.

— А пък аз не искам да рискувам с връзка, която не съм сигурна, че ще мога да контролирам, така че сме в безизходица. — Елиса зачака, а морските й очи подканвах предизвикателни и дръзки, също като чувствата й.

— Не съм съгласен — измърмори уверено той с блеснали очи. — Вече напреднахме значително. Вчера дори не признаваше, че искаш да контролираш мъжете в живота си. А ето че днес си в прегръдките ми и ми казваш, че се страхуваш да не загубиш контрол.

Тя овладя с усилие чувствата си, които изглежда бяха в пълен хаос, и му се усмихна ослепително. Нямаше дори за миг да допусне крайната й цел — отмъщението — да й се изплъзне от ума, не и в моменти, когато я прегръщаше по този начин и й казваше, че ще я покори.

— Благодаря ти — каза му Елиса без притворство, скривайки с клепки смесените чувства, отразени в очите, — за прекрасния пикник. Време е да ме заведеш вкъщи.

Усети напрежението у него и разбра, че Уейд се бе надявал на нещо повече от няколко целувки и възбуждащи ласки пред камината. Мисълта, че бе успяла да го изненада, й даде нови сили.

— Обядът свърши — съгласи се той решително, — ала вечерта едва сега започва. Остани с мен тази вечер, Елиса и заедно ще открием кой притежава по-силна воля.

— Не съм готова за подобно състезание — отказа тя. — Трябва ми времето, което снощи се съгласи да ми дадеш. Достатъчно време, за да се опознаем. Нали не очакваш да спечелиш войната толкова лесно?

— Мога поне да се надявам. — Уейд въздъхна, прочел в очите й решителността, след което прецени, че ще се съобрази с нея.

— Я стига — засмя се тихо Елиса. — Че има ли вълк, който се надява на лесна победа? — Мисълта, че именно тя слага край на интимния пикник, я изпълни с чувство на задоволство, което направо я окрили.

— Не проявяваш никакво разбиране — отвърна той и пръстите му докоснаха леко нежната извивка на гърлото й. — Вълкът се интересува единствено от плячката, не от начина, по който протича играта.

Елиса разбра скрития смисъл, но предпочете да не обръща внимание на предупреждението му. Щеше да успее да се справи с този мъж. Най-важното бе да се съсредоточи и да не си губи ума.

— Ти май си решил, че работата ми е ужасно важна за мен?

Изненадата в очите му, когато тя спомена така наречената му примамка, изчезна за секунда. Като че ли за момент бе забравил как стана така, че Елиса попадна в дома му, защо бе в ръцете му. Нима се бе заблудил и бе решил, че днешният следобед ще изтрие мисълта за изнудването от ума й? Какъв арогантен тип!

— Работата ти — обеща Уейд решително и заплашително — няма да бъде най-важният фактор в отношенията ни. Предизвикателството между нас е на много по-високо ниво. Това бе просто удобен повод.

— А ти щеше ли да махнеш така небрежно с ръка, ако твоята работа бе застрашена?

Сивите му очи се присвиха.

— Ти нямаше да го направиш. Това не е твоя тактика. Придържай се към оръжията, които познаваш най-добре. Уменията ти в магията са достатъчни за тези цел.

— Готова съм да се прибера — настоя тя. Дяволите да го вземат този мъж, че е толкова самоуверен! Ще дойде ден…

— Ами ако не съм готов да те пусна? — Едната му черна вежда се изви любопитно.

— Тогава ще знам, че на думата ти изобщо не може да се разчита — отвърна Елиса с престорена небрежност. — Обеща ми време…

— Не съм уточнявал колко точно. — В очите му блестеше глад, сякаш преценяваше как да се добере до плячката си.

— Трябва да е достатъчно, за да ме накараш да забравя причината, поради която се съгласих да се виждам с теб. — Тя не си направи труд да прикрие студенината в гласа си. — Достатъчно дълго, за да забравя как се опита да ме изнудиш!

— Ако останеш, на сутринта ще си забравила — настоя той, а по лицето му бе изписана решителност.

— Не съм готова да поема този риск. Това все пак е първата ни среща — отвърна бързо Елиса, без да я е грижа, че ръцете му се бяха стегнали около гърлото й. Не биваше да си изпуска нервите. Женските инстинкти и вроденото й умение да усеща нуждите на другите работеха с пълна сила в момента и я увериха, че е на правилен път. Ако искаше да получи от него предложение за брак, трябваше да си изиграе картите особено внимателно.

В него забеляза напрегнато колебание, след това забеляза как ъгълчетата на стегнатите му устни се отпускат и разбра, че бе победила. Уейд нямаше да настоява. Все още.

Бавно се изправи до нея, без да откъсва сивите си очи от лицето й, и тя използва момента, за да направи същото. Когато откъсна поглед и сведе очи, за да се заеме със сапфирената риза, той посегна и стисна ръцете й.

— Този път ще го направя аз.

Бавно и спокойно закопча копчетата, прокара пръсти през косата й и я приглади. Елиса седеше, без да трепва и без да разбира какво бе това еротично удоволствие, което струеше от нея.

Половин час по-късно той стоеше пред вратата й и чакаше да си вземат довиждане. Почти през всичкото време на връщане пътуваха в мълчание.

— Благодаря ти за изключителния пикник, Уейд. — Резервирана и любезна, Елиса се обърна към него, вече спокойна, че бе в апартамента си.

Той не обърна внимание на тази любезност.

— Елиса, в края на седмицата имам работа в централата в Сан Хосе. Искам да дойдеш в Калифорния с мен.

Отначало се стресна от тази покана, след това се опомни и го погледна недоумяващо.

— Това е невъзможно, Уейд! Трябва да го знаеш!

— Защо? — Той стоеше леко разкрачен, велуреното яке наметнато на рамото му, в очакване на разумно обяснение. Сребристосивите му очи я наблюдаваха настойчиво.

— Това, според мен, е очевидно — сопна се тя, подразнена от подхода му. Беше й обещал време, дявол да го вземе! Време, което щеше да използва, за да постигне целта си! — Първо, всички в службата ще разберат и ще започнат да говорят. Второ, никъде няма да пътувам с теб. Ти ще обърнеш нещата като покана, ще решиш, че това е знакът, който търсиш.

— Така ли ще разбера, Елиса? — Уейд я наблюдаваше, и погледът му се бе смекчил, сякаш мисълта му допадна. — В деня, когато се съгласиш да заминеш с мен, ще знам, че си моя.

— Престани да преиначаваш думите ми! — измърмори ядосана тя.

— Добре — съгласи се той с мрачна усмивка. — Предпочитам да те нацелувам! — Преди Елиса да успее да се дръпне, Уейд бе сложил длан на врата й и привлече лицето й за къса, властна целувка. — Довиждане, Елиса — каза й сериозно той, докато оглеждаше раздразнението в големите й очи. — Утре вечер ще те взема в седем, за да излезем и да похапнем навън. Тогава ще поговорим за Калифорния.

— А ти защо реши, че ще те чакам послушно утре вечер? — изфуча тя, подразнена от увереността му.

— Просто предчувствие. — Бавна подигравателна усмивка заигра по устните му. — А и ти обещавам, че ако не стане, във вторник ще направя живота ти в службата истински ад.

— Няма да посмееш…

— Няма ли? Единствената причина да положа усили да запазя връзката ни в тайна е, защото ти цениш неприкосновеността на личния си живот. Лично аз пет пари не давам дори целият свят да знае!

— И ще посмееш да ме изложиш по този начин? — едва не се задуши Елиса, защото знаеше, че ако личните им проблеми излязат наяве, ще й се наложи да се оттегли и да забрави всяка мисъл за отмъщение. Нямаше да може да понесе всички колеги да мислят най-лошото за нея.

Уейд изглежда забеляза паниката в очите й и прецени, че бе прекалил, защото в следващия миг гласът му се смекчи.

— Нали няма нужда да те заплашвам, Елиса? Ти ще ме чакаш в понеделник вечер. Просто ти предлагам среща. Това е възможност да ме опознаеш по-добре.

Тя го погледна подозрително и челото й леко се намръщи.

— Нали няма да настояваш за пътуването до Калифорния?

Той небрежно сви едното си рамо и в очите му заблестя хитро пламъче.

— Защо, не може ли един мъж да се опита да убеди жената да замине с него? Все ти повтарям, че не съм по-различен от останалите мъже.

— Не ми пробутвай този успокояващ глас — нареди остро Елиса. — Ако си мислиш, че ще прекарам цяла нощ утре да те слушам как ме заплашваш, ако не дойда с теб в Калифорния, не си познал!

— Кълна се, че няма да те заплашвам — опита се да я успокои Уейд и погали скулата й с върха на пръста си. Чувствителни пръсти, помисли си тя в този момент, въпреки че изглеждат груби и силни. — Обещавам да огранича разговорите до напълно основателни молби и обичайните мъжки пазарлъци.

— Доникъде няма да стигнеш с тях — заяви високомерно Елиса.

— Може и така да е. Ще разберем утре вечер, нали?

Без да изчака отговора й, той посегна към бравата и затвори вратата след себе си, а тя остана гневна и сама. В първия момент не помръдна, докато се опитваше да си припомни събитията от деня и да им придаде някакъв смисъл. Смисъл, който да й подскаже дали печели, или губи.

Само че нещата не бяха толкова прости, каза си Елиса, обърна се и бавно мина през хола, замислена и угрижена. Колкото и да се опитваше, нямаше да може да каже кой бе надделял този следобед. Дали бе постигнала някакъв напредък, или всичко се бе стекло в полза на Уейд?

Поклати раздразнено глава и спря пред отрупаната с книги библиотека в спалнята. Потърси с поглед, без дори да се замисля, новия фентъзи роман, който бе купила през седмицата, романът, който имаше намерение да започне да чете днес.

Сега определено имаше нужда от него, повече от обикновено, призна пред себе си тя и взе книгата с пъстра корица от полицата. Огледа корицата с представата на някой друг художник за извънземен свят, изрита обувките и се настани в средата на леглото с доволна въздишка.

В този момент имаше нужда да се отпусне в разказ за истинска магия и вълшебства, осъзна Елиса. Винаги бе откривала нещо истинско на страниците на книга, както когато пресъздаваше своя свят в картините си. Чувстваше се отлично, когато се оттеглеше в света на въображението.

Никога не й се бе налагало да се спасява с бягство от ежедневието, защото то й се струваше опасно, призна тя пред себе си и отвори на първата страница. Истинският свят бе удоволствие за нея и тя се справяше чудесно. А в тези фантастични разкази откриваше приключенията и магията, за които мечтаеше.

Още на първото изречение Елиса усети, че този път има нещо различно. Книгата щеше да се окаже интересна, изпълнена с възбудата и невероятното на непознат свят. Защо тогава не започна с обичайния ентусиазъм?

Наложи си да довърши първата страница, а след това изпъшка, поразена от себе си, и затвори книгата.

Загледа се мрачно в корицата, на която войн се бе качил на създание, наполовина дракон, наполовина кон. Някъде в далечината магьосник със зли очи бе вдигнал ръце, запечатан от художника в момент, когато вие магията си. Хубава книга. Сигурна бе, че ще се окаже хубава. Освен това започваше обещаващо, с много вълнения още от първата страница. А беше решила да я прочете цялата днес.

Дяволите да го вземат този мъж! Тя измърмори нещо нелюбезно и се намръщи към лицето на героя на корицата. Разбра, че тази вечер нямаше да може да се потопи в приказния свят. Най-добре бе да признае причината и да приключи с този въпрос.

Нещата бяха съвсем прости. Книгата не й предлагаше нищо по-вълнуващо от приключението, в което се бе забъркала сама. За пръв път, откакто се помнеше, Елиса не откри приключение, което да я обсеби, както другите романи за неясното бъдеще или мистичното минало. Каквото и да бе решил да постигне Уейд Тагърт, бе хвърлил мрежата си много умело.

Тя вдигна очи и загледа невиждащо картината на стената, а нокътят й леко потропваше по лъскавата корица. Вместо собствения й измислен свят, пред нея се появи самотата, която лъхаше от картините, поръчани от Уейд. Приятелят му бе прозрял истинската същност на Уейд.

Той сам бе търсил тази самота, каза си Елиса. Обзе я съчувствие към мъжа, който бе сигурна, че няма да приеме подобно отношение. Уейд бе вълк, а вълците си бяха самотни създания. Как бе възможно създание, което приемаше света за бойно поле, да създаде връзка на близост и топлота? Той искаше определена жена и я бе избрал за жертва. Опитваше се да получи това, което искаше. Беше в природата му.

Ако успееше да постигне целта си с прелъстяване, щеше да използва тъкмо това оръжие, сети се тя. Ако бе преценил, че можеше да осъществи целта си със заплахи, щеше със сигурност да прибегне до тях. Ако обаче решеше да използва самотата си, за да я разчувства, нямаше да се поколебае дори за миг.

Щеше да е глупаво от нейна страна да омекне, когато ставаше въпрос за Уейд Тагърт. Трябваше непрекъснато да си повтаря, че се вижда с него единствено за да постигне своята цел, а именно да си отмъсти.

— Решил си, че ще стане лесно, така ли? — прошепна Елиса през стиснати зъби. — Мислиш си, че щом си решил да ме имаш, трябва непременно да стане! Само че сега е мой ред. Знам какъв си. Ти си хищник, а хищниците не заслужават абсолютно никакво съчувствие. Не заслужават и нежност!

Не, беше се впуснала в това приключение заради себе си, защото бе привлечена от Уейд Тагърт. Не, това бе невъзможно! Не бе възможно да обича този мъж…

Тя се стресна. Любов? Откъде, по дяволите, се появи тази мисъл? Разбира се, че нямаше никаква опасност да се влюби в един вълк! Май тази вечер въображението й решило да й прави номера!

Мрачно отвори фентъзито, оставено в скута й. Винаги успяваше да държи под контрол истинския свят, а сега щеше да успее да овладее и намесата на Уейд Тагърт. Единствено в романи като този съществуваха истински приключения.