Ноа Бойд
Агент назаем (2)

Първа глава

Кони Лизандър смъкна хавлията, с която се беше увила, погледна отражението на тялото си в голямото огледало и си заповяда да бъде обективна. Изправи рамене, обърна се на няколко градуса във всяка посока и прибра мускулите на корема си. Реши, че от това няма полза, защото някога стегнатата й фигура бе загубила гъвкавостта си. Преди петнадесет години Кони беше репортер в „Бинийт Холивуд“, предаване по местната телевизия, което изравяше и събираше съмнителни подробности за „истинската“ история зад изобилието от гафове на коронованите принцове и принцеси на киноиндустрията. През трите години, докато беше излъчвано, шоуто имаше успех над средното ниво. Тя знаеше, че популярността й се дължеше предимно на тялото й и начина, по който се обличаше. Кони беше работила малко, откакто свалиха предаването от ефир. Когато я отхвърляха на прослушванията за по-големи новинарски програми, мениджърът й обвиняваше „амплоато“ й като таблоиден репортер. Междувременно тя се залавяше и зарязваше различни неща и накрая се омъжи. Когато и бракът й приключи преди две години, Кони се зарече на всяка цена да се върне в медиите.

Тя отвори вратата на верандата. Едно от нещата, които може би най-много от всичко харесваше в Лос Анджелис, беше времето. Топлината и сушата я окуражаваха и понякога можеше да разчита на тях. За разлика от влагата и болезнената самота в Пюджет Саунд в Сиатъл, където беше израснала. Това всекидневно й напомняше, че в Лос Анджелис животът е по-хубав. Дори архитектурата в Южна Калифорния отразяваше климата, фамилните стаи, кухните и даже баните имаха врати, които се отваряха директно навън и внасяха природата вътре.

Лек ветрец довя приятното ухание на цветята в малката й градинка. Стори й се обаче, че долови и аромат на кафе. Кони не беше поглъщала кофеин от три месеца като част от новия си режим, а съседите не бяха в града. Вероятно беше някакъв дълбоко скрит копнеж. Може би щеше да се облече и да отиде да изпие чашка. Кафето без кофеин нямаше да й навреди.

Тя се върна пред огледалото и се опита да прецени дали още по-крайна програма на гимнастика ще възвърне част от физическата й привлекателност и после в изблик на откровеност реши, че това няма да стане. Отново се приближи до огледалото и започна да разглежда лицето си. Пластичната хирургия не оправяше лесно нещата, както изглеждаше на пръв поглед, поне в Холивуд. Не заблуждаваше никого и те бележеше като човек, влязъл в редиците на бившите величия, присъединявайки се към дълъг и незавиден списък, в който колегите й нямаха търпение да добавят още един изпълнител. А може би беше и по-лошо. Щом веднъж започнеха, процедурите продължаваха, докато всички станеха комично еднакви на вид — озъбени вълчи черти, дръпнати назад от гравитационните сили при навлизането в земната атмосфера.

Кони се осмели да пристъпи още по-близо до огледалото и с показалци повдигна кожата пред ушите си, опъвайки брадичката. Наистина изглеждаше по-добре, но не постигаше нищо с увисналата шия. Беше й омръзнало да измисля комбинации от блузи поло, шалчета и големи яки, за да скрие възрастта си. Потупа тънката кожа под брадичката си с горната страна на пръстите, но тя упорито не се промени. Може би беше време.

Откакто Кони показа разкритията си за ФБР и прокуратурата в Лос Анджелис, агентът й получаваше много повече обаждания. Вярно, идеята беше на мениджъра й, но като се замислеше, трябваше да го направи. Пък и Холивуд обожаваше да взима на прицел ФБР. Ако Бюрото и прокуратурата не бяха толкова корумпирани, защо беше така лесно да разкрие гафовете им? Може би „корумпирани“ не беше най-подходящата дума. Кони беше заснела агенти и адвокати, които пият алкохол в работно време, ходят при проститутки и прекарват безкрайни часове в местни фитнес центрове. Уволниха няколко души, значи репортажът й беше в услуга на обществото. И колегите й очевидно оцениха усилията й, защото сега отново й се обаждаха.

Кони отстъпи назад и сложи ръце на кръста си.

— Да, ще го направя — каза тя на висок глас, за да затвърди решението си, облече халата си и отиде в спалнята.

Забеляза мъжа, който седеше на стола, едва когато го видя в огледалото на вратата на дрешника. Завъртя се рязко и уви халата около себе си.

— Кой си ти? — попита тя и забеляза, че ръцете му са в ръкавици. В лявата държеше картонена чаша кафе, а в дясната пистолет. Кони придърпа халата пред гърдите си. — Какво искаш?

Мъжът се изсмя тихо.

— Със сигурност не това.

Кони се вгледа в очите му, търсейки мотив. Бяха сиви и тъжни. В погледа му бавно се разрази гняв, но не какъвто пламва за миг, а какъвто не изгаря до края на живота. За нея нямаше никакво съмнение, че този човек е опасен.

Тя пусна халата и смъкна ръце до тялото си в жест на успокояваща увереност. Гласът й стана по-мек.

— Тогава какво мога да направя за теб?

— Репортажът ти за ФБР ме доведе тук. Свършила си страхотна работа.

— Всичко беше вярно.

— Да, ти си истински патриот.

Забележката й се стори иронична, но не беше сигурна. Гласът му беше безизразен и не съдържаше презрението, което би трябвало да съпътства обидата.

— Всичко беше вярно — повтори тя, сякаш проверяваше способността му да бъде разумен, а повторената защита е единственият необходим довод за логично разсъждаващия човек.

— Някои хора бяха уволнени. А твоята кариера? Предполагам, че процъфтява.

— Кой си ти?

— Някой, който се чуди защо мразиш ФБР.

Въпреки че той каза това с монотонен глас, Кони почувства, че вероятността от насилие се засилва.

— Не мразя ФБР. Няма ли да ми кажеш защо си тук? — Тя погледна крадешком към вратата и измери разстоянието и обсега на оръжието му от стола.

Мъжът насочи пистолета към нея.

— Седни на леглото.

Парализирана от увереността му, Кони осъзна, че няма да може да избяга, и се подчини на заповедта, като опита да се усмихне.

Той изпи глътка кафе.

— Дошъл съм по същата причина, заради която ти направи предаването — да накарам ФБР да си плати.

— Щом искаме едно и също, мислиш ли, че пистолетът е нужен?

— За съжаление, да. Дошъл съм да ти дам възможност да навредиш на ФБР.

— Не разбирам. Как?

— Убеден съм, че си вярвала в това, което си показала, и че за доброто на страната е изключително важно ФБР да бъде разобличено. И това трябва да бъде направено независимо от цената. Вярваш го, нали?

— Така мисля.

— Виждаш ли? Искаме едно и също. Само че ти ще трябва да направиш най-висшата жертва за твоята — или може би нашата — кауза.

— Смяташ да ме убиеш?

— Освен ако ти не намериш начин да убиеш мен. Но тъй като аз съм единственият с пистолет в стаята, сериозно се съмнявам в това.

Кони се вгледа в очите му и наклони глава на една страна.

— Ти си от ФБР, нали? Изпратили са те да ме сплашиш. За това става дума.

Мъжът изпи остатъка от кафето си и обърна чашата, за да се увери, че е празна, а сетне подпря пистолета на десния си крак и без да откъсва поглед от нея, остави чашата на масичката до себе си.

— Не точно. Жените като теб са прекалено безразсъдни, за да се плашат.

— Жени като мен. Имаш предвид кучки. — Тя отметна глава назад и се засмя, сякаш се опитваше да го смути с неспособността си да показва чувства. — Това е Холивуд, тъпако. Ако нямаше кучки навсякъде, основната износна стока на този град щеше да бъде обезмаслено мляко. От устата на човек като теб думата „кучка“ е най-големият комплимент.

— В такъв случай ти си кралицата на кучките.

— Точно така, по дяволите.

Лицето й отново имитира смях, но от устата й не излезе звук. Мъжът погледна чашата и леко завъртя автоматичния пистолет, докато дулото се насочи натам, накъдето искаше.

— Лично аз бих избрал друг надгробен надпис, но кой съм аз, че да споря с кралица?

Непознатият стреля веднъж и я улучи в устата. Кони се строполи мъртва, докато изстреляната от автоматичния пистолет гилза описа дъга във въздуха и падна в картонената чаша. Той се приближи до трупа й и сложи къс синя хартия върху гърдите й. На листчето пишеше: „Рубако Пентад“. Мъжът извади от джоба си найлоново пликче с тампон и го потопи в кръвта, която се процеждаше от раната. Внимателно, за да не докосва кожата й, той отново запечата пликчето.

Върна се до масичката, пусна пробата в картонената чаша и сложи капачето. Потърси някое друго уличаващо доказателство, което можеше случайно да е оставил, пъхна пистолета в кобура под якето си и излезе.