Роз Дени
Баща под наем (7)

Седма глава

Отмъщение! Сара искаше да отмъсти на Гейб за лъжата му. Когато сълзите спряха, тя изми лицето си и сложи Майк да си легне, сякаш нищо не се беше случило. Нелека задача, като се имаше предвид, че момчето непрекъснато повтаряше какво е казал Гейб.

След като целуна сина си за лека нощ, тя избяга в стаята си. Мислите за отмъщение отново завладяха ума й. Представяше си как поръчва най-скъпото шампанско на тържеството на Шийна и го излива в скута на Гейб. Или как ще нарисува яркорозови цветя — като банския костюм на Шийна — по синьото му порше. Въображаемата му реакция й помогна да спаси накърнената си гордост. На сутринта гневът й се беше стопил.

Очакваше Гейб да се обади в петък. През цялата вечер остави включен телефонния секретар. Но Гейб позвъни в събота следобед. За неин късмет, в този момент си миеше косата, затова вдигна Майк. Сара побесня, когато синът й предаде съобщението на Гейб — нямал търпение да я види на тържеството у Максуел тази вечер.

Освежена от студения душ, Сара старателно се приготви за гала вечерята. Но трескавото нетърпение, с което си беше купила роклята, вече се бе уталожило. Неведнъж й мина през ум да се извини, че има главоболие и да остане вкъщи. Това нямаше да е лъжа. Слепоочията й пулсираха болезнено. Но тя не можеше да се крие, не бе способна и да отмъщава. Независимо колко я болеше главата, щеше да отиде. Заради Лу.

В осем без пет момичето, което щеше да остане при Майк, закъсняваше, а Харви бе подранил. Черен облак ли бе надвиснал над главата й, за Бога?

— Сара, умът ми не го побира — как може да си безупречна в работата си, а личният ти живот да е толкова объркан? Обади се на това момиче. Провери защо се бави.

Страните на Сара пламнаха. Раздразни се още повече, като видя как Харви отправи гневен поглед към Майк, който връхлетя потен и измачкан с мръсната си топка.

— Може би ще е по-добре да вземеш Джанет Луис и да се върнеш за мен.

— Добра идея. — Мъжът внимателно заобиколи сина й. — Постарай се да разрешиш домашните си проблеми, докато се върна, Сара. Знаеш, че не обичам да закъснявам.

— Ако бях по-голям, щях да те закарам на това проклето парти — отпусна се Майк на канапето. — Не личи, че имаш дете.

— Благодаря — засмя се Сара. — Сигурна съм, че когато пораснеш достатъчно, за да получиш шофьорска книжка, няма да съпровождаш майка си. Добре ли си? — Той й се стори пребледнял. Сара приближи да пипне челото му.

— Не харесвам Харви — намръщи се той и се отдръпна. — С Джими Клайн се сблъскахме днес на тренировката. Обзалагам се, че Гейб ще те закара. Защо да не му се обадя и да го попитам?

— Не, недей — хвана го тя за ръката.

— Защо не? — дръпна се той.

— Гейб има други задължения. Нека да видя — посегна тя към ризата му.

— Няма какво да гледаш.

— Не виждам синина. Защо не се обадиш на Джени-Сю да попиташ защо се бави?

— Знам, че Гейб ще те закара — държеше на своето Майк. — Когато се обади сутринта, беше учуден, че отиваш с Харви. Мислеше, че си с леля Мици.

Дъхът й секна. Майк сигурно греши. Защо ще го е грижа Гейб как тя ще отиде на партито? Точно в този момент звънецът пропя и Джени-Сю Джоунс, гимназистката, която живееше две къщи по-надолу връхлетя през вратата.

— Съжалявам, че закъснях, госпожо Майкълс. — Момичето стовари няколко учебника на канапето, погледна Сара и смаяно възкликна: — Госпожо Майкълс! Изглеждате страхотно!

— Благодаря, Джени-Сю. — Сара нервно подръпна прилепналата по бедрата й рокля. Не умееше да приема комплименти. — Да поговорим за правилата тази вечер.

— Знам ги — обади се Майк. — Вече не съм малко дете.

— Не се съмнявам, че ги знаеш — отговори Сара. — Ти си добър и в нарушаването им. — Тя продължи да обяснява какво трябва и не трябва да правят. Завърши с въпроса дали Майк се чувства добре.

— Добре съм. Само съм изморен, това е.

Харви се върна, но не влезе, а остана да чака сковано на вратата, докато Сара вземе шала си. Тъкмо беше прекрачила прага, когато се сети, че не е оставила на момичето телефонният номер на хотела.

— Но, Сара — възрази Харви, — нима искаш да кажеш, че ще позволиш да се обаждат в хотела и да развалят вечерта ти?

— В случай на нужда, Харви. — Сара едва се владееше.

— Как ще се прибереш?

— Не се притеснявай, Харви. Ще си взема такси.

Харви нетърпеливо сумтеше. Сара даде пари на Джени-Сю да поръча пица и затръшна силно вратата, докато мъжът слизаше по стълбите.

— Страхувам се, че ще трябва да седнеш отзад, Сара — каза той, като наближиха колата. — Роклята на Джанет е с много волани. Трябваха ми пет минути да я настаня. Срамота е да се измачка такава рокля.

Харви знаеше, че и нейната рокля е нова, но не й направи никакъв комплимент. И я остави да седне на неудобната задна седалка, без да й помогне. Сара си напомни, че е дама. Сега разбра, че независимо от префинените си маниери, Харви не е кавалер.

Джанет й хвърли съчувствен поглед и заговори за делото си. Харви можеше да включи и Сара в разговора, но не го направи. Младата жена се почувства изолирана и ненужна, а когато стигнаха хотела, и вбесена. Никой не обича да се отнасят с него като с излишен багаж. Зарече се да си вземе такси до вкъщи. Отдавна да са забравили за нея, ако не й трябваше помощ да излезе. Не искаше да прави сцени и тръгна с Харви, когато той хвана всяка от жените под ръка и ги въведе.

Както винаги, хотел „Максуел Рийф“ бе ненадминат по елегантност и лукс. Тази вечер семейство Максуел не беше жалило средства за украсата на голямата бална зала. Цялата западна стена беше отворена към покрития с плочки вътрешен двор, осветен от китайски фенери. Кръгли маси за двама, трима, четирима, шест и осем души бяха покрити със снежнобели покривки. Дълги правоъгълни маси бяха отрупани с ордьоври. На двора малки фенерчета разпръскваха нежна светлина върху разбиващите се в брега вълни.

Сара опита да се измъкне от ръката на Харви и да разгледа подредените в залата кошници с цветя, но мъжът я стисна по-силно. Той спря да поздрави двама мъже в официално облекло. Сара промърмори извинение, решена да се отдели от тях, но Харви набързо приключи разговора и поведе дамите си към една усамотена маса. Сара не беше доволна, но трябваше да признае, че нямаше никой седнал сам на маса.

Харви и Джанет допряха глави и потънаха в задушевен разговор. За да не чувства излишна, Сара насочи вниманието си към армията от сервитьори с бели ръкавици, които се суетяха като мишки по покрития с паркет под — полиран така, че да блести като стъкло под светлината на кристалните полилеи. Някои от сервитьорите носеха табли с ордьоври, други — с напитки. Тържеството започна с традиционните за острова барабани, а мургави момичета затанцуваха грациозно, следвайки бързия ритъм.

С ударите на барабаните се усилваха и ударите на сърцето на Сара. Скоро магията на празника прогони гнева й и младата жена с удоволствие наблюдаваше екзотичния танц. В края на краищата това може да се окаже единствената й възможност да празнува в такава луксозна обстановка.

Келнер с табла с напитки спря при тях. Сара се канеше да попита за плодов сок, когато видя, че Джанет я наблюдава. Проклета да е, ако покаже невежеството си. Самоуверено избра яркочервен коктейл в чаша, пълна почти догоре с парчета лед. Сервитьорът го нарече „Скарлет О’Хара“. Сара се усмихна. Какво подходящо име за настроението й. Коктейлът беше приятен и лек. Охлаждаше пресъхналото й гърло. Сигурно щеше да мисли по друг начин, ако знаеше, че съдържа шест части бърбън, две части лимонов сок и малко сироп от нар.

Следващият сервитьор, който мина, взе наполовина празната й чаша и остави нова. С тази разлика, че на ръба на чашата имаше резенче плод и чадърче. Сара отхапа от плода, когато оркестър замени танцьорките от острова и Джанет започна да почуква по крака на масата.

Лейман Максуел пристигна сред бурни овации. Сара вдигна поглед. Тази вечер мъжът приличаше на типичен милионер.

Госпожа Максуел беше изненадваща. Без диамантите си би приличала на старомодна жена.

Почти веднага Сара забеляза Шийна Максуел. Старомодна в никакъв случай не бе подходящо определение за рожденичката. Черният тоалет с дълбоко деколте не оставяше нищо за въображението.

В отговор на дързостта на младата жена Сара отпи голяма глътка. Забеляза и Гейб Паркър. Боже мой, изглеждаше прекрасно в смокинг. Бялата риза рязко контрастираше с тъмния му загар. Меднорусата му коса беше подстригана. Но не толкова късо, че да загуби безразсъдния си авантюристичен вид, който Сара намираше подлудяващо привлекателен. Неспособна да откъсне поглед от него, тя едва чу Харви, който й съобщи, че двамата с Джанет отивали да танцуват.

Сервитьор грабна чашата й и остави пълна. Сара се намръщи на червената течност. Беше ли довършила предишната чаша? Не можеше да си спомни.

— Приличаш на красавица, останала без кавалер? — Веселият глас на Мици изтръгна Сара от задълбоченото й изучаване на коктейла. — Къде е добрият стар Харви?

— Танцува с Джанет Луис.

— Хайде да пратим Осаму да му счупи краката — весело подхвърли Мици.

— Знаех, че не трябва да идвам, Мици. Предполага се, че съм тук по служебни причини, но…

— Ако някой има нужда от тази вечер, то това си ти. Ето, Сам идва. Остана да се погрижи за наметката ми. Ела да седнеш при нас.

Сара се остави да я преведат през салона.

— О, забравих си коктейла.

— Остави го — нареди приятелката й и избра маса. — Хайде, позабавлявай се. Танцувай със Сам.

— Ще престанеш ли! Ти танцувай със съпруга си.

— Благодаря ти, Сара — ухили се Осаму и поведе жена си към дансинга.

Останала сама, Сара започна да си тананика. Стана й топло. Трябваше да си вземе студеното питие. Един сервитьор спря при нея. На таблата му нямаше червени питиета.

— Това лимонов сок ли е? — посочи тя висока чаша със зелена течност.

— Не знам. Само ги сервирам — сви рамене мъжът.

Една глътка от киселата течност я накара да бутне чашата настрана. Зеленото подхождаше на роклята й, но червеното питие беше по-вкусно. Мисълта за цвета на питиетата я разсмя. Някой седна на стола до нея.

— Ще танцуваш ли с мен, хубавице? — долетя плътен глас. Сара застина, после се извъртя толкова рязко, че й се зави свят. В първия миг не можа да разпознае Гейб.

— Господин Паркър? Благотворителната ви дейност е свързана със сина ми, не с мен.

Мъжът се сепна за миг. После стана и изправи Сара.

— Задължителните ми танци за вечерта свършиха. Останалите са за мое удоволствие.

Какво имаше предвид? Усети, че й е доста трудно да се движи, краката сякаш не й се подчиняваха.

— Отпусни се — прошепна мъжът. — Сложи ръце на раменете ми и се движи в такт с музиката. Няма да те ухапя. Е, добре може само да си гризна — призна той усмихнат и се наведе да целуне ухото й.

Тя стъпваше несигурно. Стори й се, че подът се люлее, вкопчи се в раменете на мъжа и притисна глава към гърдите му.

— Да, точно така — усмихна се той и я привлече към себе си. — Отпусни се. И ме следвай. — За Бога, тази вечер тя изглеждаше прелестно. Да й каже ли? Беше замислена. Искаше му се да узнае защо. Притисна я по-силно и й се усмихна. По дяволите, хубаво беше да е отново при нея. Ръцете му се плъзнаха по гърба й. — Казвал ли съм ти, че сатенът ме подлудява?

Тя поклати глава. Стената изглежда се канеше да се стовари върху нея и Сара отново склони глава на гърдите на мъжа.

— Парфюмът ти е много по-съблазнителен от роклята — прошепна Гейб. — Особен е, омайващ.

— Ферментирал, може би? — Комплиментът й се стори смешен. — Баща ми го донесе от Ориента преди доста време. Казва се „Магията на мака“.

Гейб се засмя и се насочи към тъмния ъгъл. Забави стъпките си, почти спря.

— Липсваше ми — започна той. — Мислех, че поне ще говориш с мен, когато Майк се обади. — Щеше да й каже колко е бил разочарован, но нещо в очите й го спря. Поколеба се, усетил промененото й настроение.

— Недей — помоли тя. — Не искам повече усложнения в живота си. Знам, че двамата с Шийна бяхте заедно в Кауай. Майк ме помоли да набера номера. Шийна вдигна телефона.

— Отидохме заедно, но не сме били заедно. — Истината бе, че през цялото време, докато отсъстваше, беше мислил единствено за Сара.

Младата жена почувства нужда да подиша чист въздух и тръгна към градината.

— За мен да делиш стая с някого, значи да си с него. — Сара искаше да остане в градината, но Гейб обви ръка около кръста й и я накара да продължи към плажа.

— Струва ми се, вече ти обясних отношенията си с Шийна — семейни и делови връзки. — Сара залитна, когато токчетата й затънаха в пясъка. Гейб я облегна на близката палма. — Знам, че си ядосана. Но, честно казано, не разбирам защо. Наистина предпочитах да дойда на мача на Майк, ако това е, което те притеснява. Съжалявам, Сара.

— Ние с Майк трябва да ти се извиним, Гейб, обадихме се в неподходящо време.

— Какво имаш предвид? Аз му казах да се обади. Освен това мислех, че ще се обади по-рано, не знаех, че ще ходите на пица. Трябва да ти призная, че ако се бяхте забавили още малко, щях да се обадя в полицията. Звънях три пъти, но беше включен телефонният секретар. Започвам да разбирам защо ти винаги се притесняваш. Представих си как ви се е случило нещо ужасно.

Сара плъзна ръка по кората на дървото. Защо той успяваше да я накара да повярва почти във всичко? Откровено казано, тя бе предположила, че работата ги е задържала толкова до късно заедно. Сара затвори очи, за да се съсредоточи върху думите на Гейб.

— Шампионатът по сърфинг започва следващата седмица. Ще бъда в къщата си на плажа, докато свърши. Споменах ти за това. Чудя се дали двамата с Майк можете да дойдете в събота и неделя. Тогава ми отказа, но мисля, че сега… може би си променила решението си.

— Не. Отговорът ми пак е не.

Гейб се намръщи. Защо тя се разстройваше толкова? Дали си мисли, че сърфингът е опасен? Сигурно.

— Знам какво ми каза — продължи той, — но Майк няма да кара сърф. Само ще гледа. В това няма нищо лошо, нали?

— Видях всичко, което исках да видя от сърфистите, докато бях омъжена. Нищо не се е променило.

— Наистина ли? Бих казал, че всичко се е променило. — Той зарови пръсти в косите й и пламенно я целуна по устните. Парфюмът й изпълни ноздрите му — завладя го непреодолимо желание. Искаше да я целува, докато и последните спомени за Фаръл Майкълс я напуснат завинаги. Желаеше я!

Сара долови шума на прилива. Или това беше бесният ритъм на сърцето й? Или кръвта й, кипяща във вените? Погледът й се замъгли. Забрави Фаръл, забрави сърфинга. Плъзна ръце по ризата на Гейб. Две от копчетата, направени от оникс, се разкопчаха и тя отдръпна ръка, изненадана от топлината на кожата му. Очевидно Сара не чуваше нищо друго, освен шумоленето на плата, и не долови женския глас в далечината, който викаше Гейб.

Но Гейб чу, въздъхна тежко и прокле досадната си снаха. Но тя отново го повика. Този път съвсем наблизо.

— Какво има, Мариел? — обади се мъжът. Канеше се да каже, че е зает, но тези думи не можеха да опишат положението. — Ангажиран съм — извика той. Което и наполовина не отговаряше на истината. Не си спомняше някога да е бил така увлечен по друга жена.

— Виждам. Целият свят може да види.

Гласът й върна Сара към действителността. Тя рязко се отдръпна. Но какво правеха двамата?

Гейб стисна устни, но я пусна.

— Мариел, запознай се със Сара Майкълс. Сара, съпругата на брат ми.

Сара с мъка успя да фокусира погледа си върху красива руса жена в синя рокля. Бризът весело играеше с богато надипления шифон. Жената бе в напреднала бременност, но това не й пречеше да разглежда надменно Сара.

— Е, Мариел, намери ме. — Гейб закопча ризата си. — Сега ще ми кажеш ли какво е толкова важно? — Той се пресегна и стисна Сара за китката, за да й попречи да избяга. Тъкмо беше успял да достигне до истинската Сара Майкълс. Семейството да върви по дяволите.

— Изпрати ме Лейман. Ще сервират вечерята. Няма да създаваш проблеми, нали? Баща ти толкова ще се ядоса.

— Не ме интересува — изсумтя Гейб.

— Моля те, опитай да се държиш любезно — помоли Мариел. — Семейство Максуел отдавна планират това празненство и очакват да си там.

Сара се почувства изолирана. Като непозната, която наднича в чужд дом. Жената носеше сапфири, които сигурно струваха колкото нейната къща. Нямаше как да не разбере намека й къде е мястото на Гейб и колко неподходяща е нейната компания.

— Добре — сви рамене той. — Кажи да сложат стол и за Сара. Искам да се срещне с останалите членове от семейството. Моментът е подходящ.

— Гейб! — Мариел изглеждаше шокирана. — Какво говориш? Тя не може да седне на главната маса.

Сара не само бе замаяна, но и обидена. Дръпна ръката си и вдигна гордо брадичка.

— Извинете ме, моля, отивам до тоалетната. Вие двамата ще трябва да продължите семейната разправия без мен. — Струваше й доста усилия, но успя да прекоси двора изправена.

В момента, в който влезе, видя келнер с напитки. Яркочервеният коктейл, който намираше толкова освежаващ, привлече вниманието й. Грабна една чаша и с няколко глътки опита да охлади гнева си, преди да стигне до тоалетната.

— Намери я, Мариел. Искам да й се извиниш. — Гейб проследи с поглед как Сара изчезва в салона.

— Какво си въобразяваш? — извика снаха му. — Ами ако Рейни Талбърт от „Морнинг Нюз“ е видяла тази отвратителна сцена? Тя няма да се замисли дори, преди да свърже името ти с тази… тази недостойна жена.

— Сара Майкълс има повече достойнство от когото и да било, скъпа ми Мариел. Ще бъде по-добре да свикнеш да чуваш имената ни свързани. Тя е жената, за която искам да се оженя. — Беше направил изказване, което изненада и самия него. Е, това не означава, че непременно още утре ще се ожени. Но защо Мариел е толкова шокирана? Всички от семейството напоследък му говореха, че е време да се ожени. Дори баща му повдигна този въпрос.

 

 

Мици спря Сара пред дамската тоалетна. Веднага забеляза зачервеното лице на приятелката си.

— Добре ли си?

— Добре съм. Чувствам се превъзходно — подхвърли насмешливо Сара. — Ако досега само мислех, че мястото ми не е тук, сега го знам.

— Харви те е видял да излизаш с Гейб Паркър и е доста раздразнен — ухили се Мици. — Защото му обясних, че всеки има право да се забавлява. И му казах, че ще вечеряш с нас.

Сара усети, че пребледнява при мисълта за храна.

— Изглеждаш много отпаднала. Яла ли си днес?

Сара поклати глава и се подпря на облицованата врата.

— Хипогликемия — заключи Мици. — Понижено количество на захар в кръвта — поясни тя, срещнала недоумяващия поглед на приятелката си. — Влез и опитай да се успокоиш. Аз ще ти взема порция.

— Благодаря, Мици. Няма да се бавя.

— Ако не излезеш след пет минути, ще дойда да проверя. Кажи ми, не си пила, нали?

— Само плодов коктейл — отговори Сара. — Знаеш, че не мога да пия.

— Да, но в коктейла със сигурност е имало алкохол. Внимавай.

Сара влезе и спря пред порцелановия умивалник. Обливаше лицето си със студена вода, когато вратата се отвори и Сара чу гласа на снахата на Гейб. Не искаше да я видят, дръпна една салфетка и влезе в близката кабинка.

— Мамо — оплакваше се младата жена, — Уейд мисли, че трябва да опиташ да вразумиш Гейб. Само да го беше видяла с онази жена.

През тесния процеп Сара наблюдаваше как бременната жена с гневни движения нанася пудра върху носа си. Сара сподави напушилия я смях и стъпи на тоалетната чиния да огледа майката на Гейб. Слезе почти веднага, тъй като главата й се замая.

— Дори баща му, който е най-упоритият мъж, когото познавам, не може да го победи при изпитание на волята. Разбрах това, когато Гейбриъл беше съвсем малък.

— Уейд каза, че тази Майкълс има дете. Момчето е един от обществените ангажименти на Гейб. Знам, че ще ни съсипе, ако се заинати за тази глупост.

— Мисля, че семейство Паркър е устояло на по-тежки изпитания — отговори сухо майката на Гейб. — Но това обяснява защо Гейб е тъй настоятелен. Той обича децата. Сама виждаш как глези твоите две деца. Трябва да има свое.

— Да. С Уейд мислехме, че когато Шийна се върна от Франция… — Мариел замлъкна и Сара наостри слух.

— Аз лично мисля, че Шийна е… Тя е прекалено…

— Разглезена? — предположи Мариел.

— Исках да кажа незряла — отвърна майката на Гейб. — Ако си свършила, предлагам да вървим. Кажи на Уейд да се успокои. По-късно ще говоря с Гейб.

Като през гъста мъгла Сара разбра, че тръгнаха. Изчака няколко минути, докато събере сили да излезе и да потърси приятелите си. Сигурно наистина има нужда от храна. Все пак бе пропуснала обяда.

Сара внимателно тръгна между масите. Изобщо нямаше да се върне, ако знаеше, че Мици и Сам са толкова близо до главната маса. Сара побърза да се настани на стола, който Мици й посочи.

— По-добре ли си? — притеснено я погледна приятелката й.

— Да — излъга Сара. Сгреши, че вдигна очи, като си слагаше салфетката и улови погледа на Гейб. Шийна седеше от дясната му страна, а Лейман Максуел от лявата. Младата жена бързо сведе поглед и усети, че стаята потъва в мъгла. Никой друг ли не забелязва колко е задушно тук?

Възрастният Максуел се изправи и Сара отново бе принудена да вдигне глава. Този път Гейб я пронизваше с поглед. Тя се престори, че гледа домакина. Старецът почука силно с ножа по кристалната си чаша и Сара помисли, че горната половина на главата й ще хвръкне.

Максуел вдигна чашата с шампанско и моментално всички разговори спряха. Като по чудо същите чаши се появиха и пред всички гости. Армия сервитьори се спусна да ги напълни.

Сара като че ли не можеше да откъсне поглед от чашата на Лейман. Защо шампанското й се стори лоша поличба?

— Приятели — започна домакинът, — радвам се да видя толкова много хора да празнуват навършването на пълнолетие на дъщеря ми. Всъщност има двоен повод за това събиране. Двамата с моя стар приятел, Дейв Паркър, имаме да направим много специално съобщение тази вечер.

Годеж ли ще обявят? Сара не мислеше, че ще може да го понесе. Изненадана, потърси с поглед Гейб. Той й правеше жестове, които тя не можеше да разбере. Във фоайето ли иска да се срещнат? Тя едва се сдържа да не се изсмее, докато той правеше гримаси. Боже мой! Та той е голямо дете! Нищо чудно, че с Майк се разбират толкова добре. Сара отново се усмихна.

Мици я погледна строго. Сара притисна ръка към устата си и се престори, че се интересува от хотела.

— След неколкомесечни преговори — казваше Максуел, — имам радостта да ви съобщя, че с Дейв започнахме съвместна инициатива — „Макс-Парк“ — курортен комплекс на Кауай. Във фоайето е изложен макетът. Искаме да изградим най-луксозния и печеливш курорт на островите. По-голям дори от комплекса на Дейв на остров Мауи. — Аплодисменти прекъснаха думите му. — Но това не е всичко — продължи той, когато ръкоплясканията стихнаха. — Не е тайна колко завиждам на Дейв, че има двама сина да продължат делото му. Сега, когато Шийна спря да обикаля из Франция, тя се съгласи да се присъедини към фирмата. Това, което ме радва повече, е, че Дейв обеща Гейб да я въведе в работата.

Отново буря от ръкопляскания. Лейман Максуел чукна чашата на Шийна, после дръпна изненадания Гейб, докато подканяше всички да пият.

— Още нещо, преди да започнем да вечеряме. — Лейман изчака да настъпи тишина. — Може да е малко прибързано, но ако с Дейв все още имаме някакво влияние, ученичката на Гейбриъл може да се дипломира доста успешно и да спечели постоянна длъжност — ако разбирате какво искам да кажа.

От смеха стана ясно, че всички разбираха. Сара затвори очи. Когато повдигна клепачи, сервитьорът бе сложил точно пред нея чиния с хайвер. Тя скочи и избяга от салона. Всички около нея поднасяха поздравления.

Без да разбере как, Сара, се озова отново в тоалетната. За щастие, тапицираната врата заглушаваше врявата. Младата жена се чувстваше толкова отвратително, че дори не погледна, когато вратата се отвори с трясък и се удари в стената.

— Сара, какво, по дяволите, става с теб? — Гейб взе салфетка, намокри я и изтри изпотеното чело на младата жена.

— Не можеш да влизаш тук — заекна тя. — Това е дамска тоалетна.

— Не ме интересува. От колко време си така? Болна ли си?

— Искрено ви желая, на теб и Шийна, дълъг и щастлив живот. — Доволна, че е успяла да произнесе речта си, тя вирна глава и излезе.

— Какво си пила? — попита той подозрително и я последва.

— Моля!? Това не ти влиза в работата, но пих много хубав плодов коктейл. Сега защо не ми помогнеш? Извикай ми такси.

Гейб внимателно я преведе през лабиринта от цветя във фоайето. Сара се препъна в килима и щеше да падне, ако мъжът не я беше задържал.

— Имаш ли горна дреха? — попита той и поспря пред гардероба. Тя посочи шала, преметнат през ръката й и двамата продължиха. — Колко коктейла изпи?

— Нито един. Не пия — отговори тя гордо, въпреки че дори на нея й се струваше, че изяжда букви от думите също като Майк. Много странно.

— Разбира се — засмя се Гейб. — Не би имала нищо против да те закарам, нали?

Сара премигна недоумяващо и Гейб разбра, че е говорил прекалено бързо. Потърси ключовете си, но се сети, че колата му бе паркирана от пиколото. Зърна един портиер, когото познаваше, и го повика.

— Би ли ми докарал колата?

— Нима си тръгвате толкова рано, сър? — изненадано попита мъжът.

— Да, госпожа Майкълс е… изпила малко повече коктейли.

— Сигурно е фермерският пунш, господине. Чух, че е смъртоносен. Ще се погрижа за колата ви.

— Не беше фермерски пунш — поправи го Сара. Посегна да оправи папийонката на Гейб, но вместо това я изкриви още повече. — Нещо червено. Прекрасно. — Тя се намръщи, опитвайки се да си спомни името. — Скарлет, Скарлет нещо си.

— „Скарлет О’Хара“? Наистина е прелестно и червено, глупачето ми — измърмори Гейб. — Надявам се да мислиш по същия начин и утре сутринта.

Излязоха и се качиха в колата. Гейб подаде бакшиш на портиера и рече:

— Тази дама е пристигнала с Харви Дентън. Намери го и му кажи, че си е тръгнала с мен. Само не споменавай плодовия коктейл.

— Ясно. — Мъжът се отдалечи.

Сара размаха няколко касети пред очите на Гейб, когато той седна зад волана.

— Класическа музика, Паркър? Учудваш ме. Бях те причислила към почитателите на рока. — Това толкова я забавляваше, че не можеше да сложи касетата, която беше избрала.

Гейб спря и й помогна. Присви очи, когато започна концерт от Дворжак. Звукът бе усилен до краен предел. Сара се усмихваше широко. Свали прозореца и се отпусна назад, напълно доволна от себе си.

Гейб внимателно намали музиката. Чудеше се как ще обясни състоянието на Сара на момичето, което бе останало с Майк. Както и на самия Майк. Ами ако той още е буден? Момчето беше доста съобразително.

Сара се излегна и склони глава на рамото му. Всичките му колебания се изпариха в миг. Все пак мъж, който току-що е пратил по дяволите двама от най-големите хотелиерски магнати на острова, със сигурност ще измисли нещо.