Роз Дени
Баща под наем (10)

Десета глава

Гейб си пробиваше път сред потока от коли, насочил се от Сънсет Бийч към града. Искаше да тръгне още към три, когато Грейди Купър, директорът на корабостроителницата, се обади да каже, че е освободил персонала и слага допълнителни котви на лодките. Щеше да тръгне, ако няколко от онези луди сърфисти не бяха решили, че ще е забавно да останат и да хванат големите вълни. Глупаци, всичките до един!

Гейб чу сирените. По дяволите! Това означава, че вълната не е изчезнала в морето. Не понасяше този постоянен вой.

Мъжът погледна часовника си. Дявол да го вземе! Кога е станало толкова късно? Шест и десет. Ще се наложи да изслуша гневния изблик на Грейди. Нямаше никакво значение кой от тях е шефът. Старият мъж се държеше така, сякаш дядото на Гейб още е жив, а той е пълноправен съдружник. В повечето случаи Гейб не протестираше. Грейди и дядо му го бяха научили на всичко, което знаеха за корабостроенето. Това, което не знаеха, не заслужаваше да се знае.

Най-после — блокадата на крайбрежния път. Недалеч от нея започваше магистралата, където колите се движеха по-бързо. Наближи и видя, че полицаят е спрял някаква кола. По начина, по който махаше с ръце, се разбираше, че не може да убеди някой да се върне. Жена, отбеляза Гейб, щом се придвижи напред. С хубави крака, помисли той. Но явно не беше много разумна. Само луд би настоявал да отиде на брега, когато приближава цунами.

Почти се беше изравнил с блокадата, когато забеляза, че колата отпред е като тази на Сара. Гейб внимателно се взря в жената.

По дяволите! Та това е Сара! Гейб веднага излезе от колоната и прекоси платната. Спря и изскочи от колата, преди двигателят да е угаснал.

— Сара, какво правиш тук, за Бога? Къде е Майк?

Слисана, Сара вдигна глава.

— Гейб? — Не можеше да повярва на очите си, изтича до него и се вкопчи в ризата му. — Майк не е ли с теб? О, Гейб! — проплака тя, когато мъжът поклати глава. — Той избяга от къщи!

— Избягал?! Кога? Защо?

Полицаят пристъпи към тях и се изкашля.

— Ето бележката, господине. Ако тази жена ви е приятелка, по-добре се опитайте да я вразумите. Настоява да отиде в Сънсет Бийч.

Сара се опита да обясни, но сълзите я задавиха.

— Почакай. — Гейб взе бележката и прегърна Сара през кръста, докато се опитваше да прочете написаното на оскъдната светлина. Полицаят извади фенерче и го насочи към листа. Щом прочете бележката, Гейб я сгъна и я прибра в джоба си.

— Кога е избягал, скъпа? — попита той и изтри сълзите й.

— Не знам кога точно. Беше ми сърдит, защото му казах, че не може да дойде при теб. Бях решила да остана вкъщи следващата седмица, а той се разсърди. — Сълзите продължаваха да се стичат по страните й. — Толкова е малък и дори не трябва да става от леглото. Как да го открия, Гейб?

— Ще го намерим, скъпа. — Успокоителните му думи не достигаха до съзнанието й. Отхвърли ги като безсмислени. Гейб също беше притеснен. Прочете го в очите му.

— Ами ако някой го е закарал на брега, след като си заминал?

— Кога е поставена бариерата? — обърна се Гейб към младия полицай.

— Към три часа.

— Сигурна съм, че Майк беше вкъщи в два и половина. Погледнах часовника си, когато Харви си тръгна. След това с Майк се скарахме.

— Харви? Вие двамата сдобрихте ли се? Това със сигурност е разстроило Майк.

— Казах ти защо се разсърди. Заради теб, не заради Харви. Майк искаше да прекара седмицата при теб.

— Разбира се, аз съм виновен. Знаеш ли, Сара, това заяждане до никъде няма да ни доведе.

— Не е твоя вината — поправи се тя. — Аз съм виновна.

— Полицай? — Гейб повика младия мъж, който говореше по радиостанцията си. — Бихте ли се обадили някой да провери в къщата ми на брега? — Без да дочака отговор, Гейб каза адреса си. След по-малко от пет минути научиха, че на брега няма никой и къщата му е здраво заключена.

— Добре — каза Гейб. — Ще оставим мустанга тук и ще вземем моята кола. Има ли някакъв проблем?

— Не, господине — поклати глава полицаят. — Само я дръпнете встрани от пътя.

Гейб премести колата и върна ключовете на Сара, когато й помогна да се качи в поршето. Проби си път в бавно движещия се поток коли.

— Кажи ми къде си проверила. — Та снощи Майк едва ходеше. Не може да е стигнал далече.

Докато тя му обясняваше, Гейб излезе на магистралата. Фаровете на колите осветиха вътрешността на поршето. Мъжът се обърна към Сара и забеляза тъмните кръгове под очите й. Стисна ръката й. Беше леденостудена. Младата жена се вкопчи в пръстите му като за спасително въже.

— Никога не съм била толкова изплашена — призна тя. — Дори когато купувах роклята за партито и някакъв просяк ме заплаши с нож на улицата. Тогава бях ядосана. Сега се чувствам безпомощна.

— Какво се е случило? — въздъхна Гейб. — Някой ден искам да ми разкажеш повече за това, но не сега. Отиваме в полицейския участък.

— Аз им се обадих. Говорих със сержант Хана. — Освободи ръката си и разтри слепоочия. — Воят на сирените ме подлудява. Къде може да е? Никога не е чувал старите противовъздушни сирени. Ще се уплаши до смърт.

— Той е смел, Сара. Бъди оптимистка. Островът е малък.

— Лесно ти е да го кажеш. Не е твой син.

— Престани! Ако не ме беше грижа, щях да съм в корабостроителницата да проверя дали всички лодки за закотвени. Загрижен съм за него. И за теб. — По дяволите, рече си той, нека помисли малко върху това.

— Съжалявам, Гейб — тъжно промълви тя.

— Пристигнахме. Това е полицейският участък. Предлагам да влезем, преди да съм казал нещо, за което ще съжалявам. — Но когато се измъкнаха от колата, Сара изглеждаше толкова слаба и безпомощна, че Гейб съжали за думите си. — Ще го намерим, Сара. Всички момчета се опитват да избягат от вкъщи поне веднъж. — Той отвори тежката врата на сградата и поведе младата жена към униформения мъж зад гишето.

Пред полицая имаше четири телефона и всичките едновременно звъняха. Когато той се опита да ги успокои със същите думи, които бяха казали на Сара по телефона, Гейб настоя да разговарят с капитана. Разрешиха им петминутна среща. Гейб даде кратко и точно описание на Майк, спомена за нараняването му и настоя за всеобщо издирване. Сара се поуспокои, когато след кратко колебание капитанът се съгласи. Гейб му продиктува телефонния номер на Сара.

— Мисля, че трябва пак да проверим в къщата ти, Сара — рече Гейб, щом излязоха. — Колкото и да е умен, Майк все пак е на осем години. — Лично той беше съгласен със сержанта. Сигурно е по-близо до дома, отколкото Сара си мисли.

— Претърсих основно къщата. Освен това се отбих при някои от приятелите му.

По улицата мина джип с високоговорител, който предупреждаваше хората да се приберат. Очевидно вълната приближаваше и над Оаху беше надвиснала опасност.

— По-дяволите — промърмори Гейб. — Надявам се, че Грейди е успял да закотви лодките без мен.

— Лодката ти! — вкопчи се в ръката му Сара. — Може да е там. Едно дете не може да разпознае единия бряг от другия. Ами ако е помислил, че карат сърфове там, където е лодката ти?

— Не знам, Сара. Той е умно момче. Много ме разпитва за лодката. Можем да опитаме, но не знам дали полицията ще ни пусне.

— Всичко изглежда както обикновено — погледна тя към небето и улиците. — Очаквах нещо по-страховито.

— Почакай. Въздухът ще стане влажен и задушен точно преди да връхлети вълната. И тогава няма да искаш да си близо до брега. Силата на тези мегатонове вода е доста разрушителна. Последното цунами сравнило със земята колонките на паркингите и наводнило хотелите. Но хайде да опитаме. Ако вълната не е ударила Хавай, може да ни дадат няколко минути да проверим.

Полицаят на блокадата на булеварда „Ала Моана“ познаваше Гейб и им даде десет минути. Вълната беше ударила големия остров, беше се разделила, както се опасяваха, и сега по-голямата част се насочваше право към подветрения бряг на Оаху. Според последните предвиждания, се очакваше да удари острова в осем. Ами ако отиваха там напразно? Къде може да е отишъл Майк?

— Чакай в колата — нареди Гейб, когато стигнаха.

— Не. — Сара вече бе отворила вратата. — Ще полудея, като чакам. Идвам с теб.

— Добре. — Гейб погледна решително стиснатите й устни и не се възпротиви. — Насам.

Сирените свиреха без прекъсване. Мъжът отключи вратата на голяма бяла сграда.

— Моята лодка е тази до подемните кранове. Ще провериш ли кабините и салона? Отивам да се обадя на Грейди. Побързай. — Не мислеше, че Майк е успял да стигне дотук, но не искаше да пропусне тази възможност.

Сара кимна и забърза по рампата. Лодката беше тъмна и неприветлива. Нямаше много надежда да го открие тук. Обезкуражаваше се с всяка следваща празна кабина. Обикаляше и викаше Майк, докато пресипна. Накрая се сблъска с Гейб на горната палуба. Той беше мрачен. Сърцето й подскочи.

— Какво има? Какво откри?

— Да вървим. Грейди каза, че пътищата са затворени от два часа. Има малка вероятност Майк да се е промъкнал. Мисля, че трябва да се върнем в къщата ти и да започнем отначало.

— Полицията…

— Не можах да се свържа — опита да надвика сирените той и я побутна да излезе. — Грейди каза, че майка ми се е обаждала. Два пъти. Знаеш какви са майките. Никога не спират да се притесняват. — Гейб й помогна да се качи и затръшна вратата.

Сара не можа да се овладее и заплака.

— Недей, Сара — помоли той. — Сълзите няма да помогнат.

— Аз… Съжалявам — промълви тя, но не можеше да спре сълзите.

Гейб премина бариерата, зави в близката уличка и спря. Привлече младата жена в прегръдките си.

— Тихо, тихо — шепнеше той. Люлееше я нежно, както би люлял Майк и говореше ласкаво.

— Вината е м-моя — проплака Сара. — О-отказвах да приема и-истината. Във всички книги е ясно написано.

— Твоите книги по Детско възпитание ли? — Той обхвана лицето й и изтри с палци сълзите й.

— Да. Това се нарича пренасочване на желанието. Майк толкова много искаше баща, че… — Тя прехапа устни и си пое дъх. — Страхувам се, че е избрал теб за тази роля. Трябваше да поговоря с теб, но собствените ми чувства бяха объркани. Сгреших и ето какво се случи. Той е т-тръгнал да те търси, от т-теб имат нужда в дома ти. Не знам какво да правя.

Гейб се наведе и я целуна. После се отдръпна и потегли.

— Много неща отричаш, Сара — каза той спокойно. — По-късно ще имаме време да поговорим. Сега отиваме в твоята къща. Вярвай в интелигентността на Майк, Сара. Той знае какво е казал доктор Маноло. Вярвам, че синът ти е добре. Интуицията ми го подсказва.

Сара сплете пръсти. Не бе състояние да разсъждава трезво. Според Майк, Гейб винаги знаеше най-добре. В този момент с цялото си сърце искаше да повярва, че е прав.

Завиха по алеята пред къщата й и младата жена се поуспокои. Предишната Сара. Хладнокръвна. Решителна. Никой друг, освен Гейб няма да разбере за страха й.

Къщата беше тъмна и празна. Гейб запали лампите и веднага отиде да провери телефонния секретар. Не беше включен. Защо? Бе дал номера на сержанта. Освен това, ако Майк се е изгубил и е объркан, може да е опитал да се обади. Заради Сара скри притеснението си. Но тя забеляза.

— Сигурно без да искам съм го изключила, когато говорих с полицията. Не мога да повярвам, че съм го направила.

— А Мици и Осаму? — попита Гейб. — Майк би ли отишъл при тях?

— Мици и майка й са извън града — поклати глава Сара. — Осаму е достатъчно опитен с деца. Щеше да го доведе вкъщи.

Гейб отново позвъни в полицията. Едва на третия път се свърза. Не са открили Майк, но не са намерили и неидентифицирани тела. Гейб не мислеше, че ще каже това на Сара. Тя отново претърсваше стаите. Прочете в очите й, че не е открила нищо ново, когато се върна при него. Привлече я в прегръдките си.

— Надявах се да го намеря заспал в някой от килерите. Когато беше на три или четири години се криеше там, щом ми беше сърдит. Спомням си колко се притеснявах, докато не прочетох в една книга, че това е съвсем нормално за неговата възраст. Но сега… Ще се обадя на всички деца от неговия клас. Нямаме много съседи. Може някой да го е видял.

— Точно така — кимна Гейб. — Ще отида до училището му. Може да се окаже, че е бил разстроен, задето трябва да се откаже от футбола повече, отколкото ние си мислим.

— Не трябва ли да позвъниш на майка си? — попита Сара. — Нали мъжът от корабостроителницата споменал, че се е обаждала два пъти.

— Първо ще отида до училището на Майк. Като се върна и си свършила с обажданията, може да й звънна. От каквото и да има нужда майка ми, около нея има достатъчно хора да й помогнат. Сигурно се е притеснила, задето не ме е намерила в къщата на брега. Тя е като теб.

Ръката му бе върху бравата, когато Сара разбра, че трябва да му каже истината. Ако не друго, заслужаваше да знае истината защо мрази толкова всичко, свързано със сърфинга.

— Един следобед — започна тя без предисловия — Майк беше с дребна шарка. Вдигна много висока температура. Три дни и нощи обикалях на ръце с него. А Фаръл замина за Макаха да кара сърф. Взе кредитните карти и последните ни пари. Дори сок не можех да купя. Мисля, че тогава щях да полудея. Облякох Майк и отидох на брега… да прося, ако трябва, за помощ. — Сълзи се стичаха по страните й и Гейб се върна.

— Недей, скъпа, не се самоизмъчвай.

— Искам да знаеш защо мразя сърфинга и сърфистите — прошепна тя. — Намерих съпруга си. В разгара на голямо парти. Обясних му какво ми трябва, а той си отвори бира. После прегърна някаква русокоса красавица с изрязани бикини и ми напомни, че аз съм искала дете.

— О, мила. Никога вече няма да говоря за сърфинг. Обещавам. Ако съм бил там, щях да го смачкам. Как се справи?

— Занесох Майк в отделението за спешна помощ. Приеха го, защото се съмняваха за менингит. Щом състоянието му се подобри, се обадих на Лу и го помолих да започне бракоразводно дело. За беда, Фаръл беше разбрал или бе предположил. Във всеки случай взе всичките ни спестявания и напусна острова, преди Лу да подготви документите. После се обади от Австралия. — Сара се освободи от прегръдките му и приближи към телефона. — Оценявам всичко, което правиш за мен. Просто исках да го знаеш.

— Ще ми се да ми беше разказала всичко това по-рано — поклати глава мъжът. — Може би нямаше да се стигне до тази бъркотия. Обещавам ти, Сара, когато всичко свърши, когато намерим Майк, ще поговорим сериозно — каза той и излезе.

Вълната удари острова, когато Сара говореше по телефона с госпожа Клайн. Бяха усилили телевизора да не се чуват сирените. Съобщението прозвуча, когато жената отиде да попита сина си дали днес е виждал Майк. Двеста и петдесет метрови вълни бяха залели хотелите на брега. Уайкики, там, където беше корабостроителницата на Гейб, бе посрещнал първия удар. Сара не искаше да мисли какво може да се е случило, ако Майк е успял да стигне до брега.

Надеждата й намаля, когато Джим Клайн каза, че цял ден е играл навън и не е виждал Майк. Ръцете й трепереха, докато набираше следващия номер. Пак същото. Никой не го беше виждал. Сякаш бе изчезнал без следа. Сара тъкмо звънеше на последното дете от класа на Майк, когато Гейб се върна. По лицето му можеше да разбере, че е стигнал до задънена улица. Тя опита да не издава чувствата си, но раменете й се отпуснаха. Гейб приближи, докато Сара разговаряше с майката на Бени Олани. Но и Бени не беше виждал Майк.

— Защо не отидеш да направиш кафе? — предложи тихо Гейб, когато слушалката падна от ръката й. — Ще опитам да се свържа с капитана. Може да са опитвали да се обадят, докато си говорила.

— И не забравяй майка си. — Тя бавно се отдалечи към кухнята. — Съжалявам за лодките ти, Гейб. Чух по телевизията, че Уайкики е пострадал сериозно.

— Сега най-важното е да открием Майк, Сара. Върви. Аз ще се обадя. — Безброй пъти опитва, докато се свърза. Втренчил празен поглед в пространството, Гейб безмълвно слушаше. Полицията не беше открила нищо. Освен това сега, когато вълната беше ударила острова, цялата полиция щеше да бъде мобилизирана да пази хотелите и другите сгради от крадци. Мъжът остави за миг слушалката, преди да се обади на майка си. Чувстваше се остарял с десет години. Отпусна се на дивана, взе телефона в скута си и набра номера на родителите си. — Здравей, мамо. Гейб е. Грейди каза, че си се обаждала. Какво има? — Той слуша миг-два и изведнъж рязко скочи на крака. — Какво?! — извика, закри слушалката с ръка и повика Сара.

— Какво има? — надникна тя откъм кухнята. — Полицията ли е открила нещо?

— Не полицията. Майка ми — развълнувано повиши глас Гейб. — Доколкото разбирам, Майк е объркал номерата, които му дадох, и позвънил на родителите ми, вместо на мен. Майка ми му казала да стои до уличния автомат, откъдето се обадил и отишла да го вземе. Като чула историята му — че ти бил сърдит и избягал, обещала да ме намери. Не ме открила никъде и му предложила да ти се обади. Но тогава сигурно вече си била излязла да го търсиш. Така и не успяла да се свърже с полицията. Искаш ли да говориш с Майк по телефона, или да оставим кафето и отидем при него?

— Да тръгваме! Но преди това се обади на капитана, че сме намерили Майк. — Този път сълзите, стичащи се по страните й, бяха от радост. — Не мога да повярвам — каза тя за петнайсети път, докато пътуваха към къщата на родителите му. — Защо майка ти не го е докарала вкъщи?

— Шегуваш ли се? След богатия й опит с две буйни момчета, сигурно е решила, че ще измисли нещо по-късно.

— Доколкото си спомням — погледна го Сара и се усмихна, — каза, че само веднъж си бягал.

— О, така ли съм казал? — смутено я погледна той. Сара избухна в смях. — Знаеш ли колко е хубаво да се смееш?

— Не съм мислила, че отново ще се смея.

— Не се смееш достатъчно. Омъжи се за мен и ти обещавам цял живот да се смееш. — Думите сякаш сами се изплъзнаха от устата му.

Сара застина. Седна изправена, скръсти ръце и затаи дъх. Това е глупаво. И ненормално. И толкова изкушаващо.

— Не отговаряй сега, ако ще откажеш — продължи мъжът. — Съзнавам, че съм избрал неподходящ момент. Възнамерявах да те обсипя с бонбони и цветя и да ти предложа с подходящите думи, подкрепени с пръстен, на романтична вечеря за двама. — Той разкаяно сви рамене.

— Сигурен ли си, че не си подлъган от момента, Гейб? Знам, че се беше изплашил за Майк. Преживяхме няколко напрегнати часове заедно. — Сара докосна бузата му. Отново се изненада колко много той прилича на Майк.

Гейб се извърна и целуна дланта й.

— Ако не бяхме спрели пред портата на родителите ми и ако майка ми, Бог да я благослови, не наблюдаваше цялата сцена на контролния монитор, щях да ти покажа нещо доста вълнуващо. Съвсем различно от това, което изпитвам към сина ви, госпожо Майкълс.

— О, Господи — премигна тя, когато вратите се отвориха. — Какво ли си е помислила, задето те докосвам така? Имам предвид, нали знаем какво мисли снаха ти за мен.

Гейб се засмя и паркира зад тъмносин ролс-ройс. Колата на баща му. Чудо на чудесата, баща му си е вкъщи.

— Не си мисли, че майка ми е като Мариел. Тя е старомодна. Сигурно ще те попита какви са намеренията ти към неопитния й син. — Той се усмихна, но в същия миг зърна шокираното изражение на Сара и проследи погледа й. Към тях приближаваше Билингс, икономът, който се грижеше за къщата им, още преди Гейб да е бил роден. Висок метър и деветдесет и близо сто и трийсет килограма, икономът приличаше на мечок в смокинг. Сара беше слисана. На Гейб му стана забавно, като видя как тя подръпна късите си панталони и нервно оправи косата си.

— Билингс, всяваш ужас у дамата. И да не си посмял да й разказваш истории за буйната ми младост. Премини направо към хвалбите какво добро момче съм.

— О, това ли е майката на нашия млад гост? — Едрият мъж се усмихна топло, протегна ръка на Сара и потупа нейната. — Вашето момче ми напомня за Гейб, когато беше малък. С изключение на това, че вашият син е по-възпитан.

— Мога да кажа, че не го познавате добре. Това е само пред хората. Предполагам, че прилича много повече на Гейб, отколкото вие мислите. Всъщност той доста ни изплаши днес. Добре ли е? Бях сигурна, че ще излезе да ни посрещне.

Гейб поизостана, доволен, че Сара е преодоляла първия шок от гледката на грамадната къща на родителите му. Ще трябва да й каже, че това е техният начин на живот, а не неговият. И трябва да съобщи на родителите си, че напуска хотелиерския бизнес завинаги. Корабостроителницата носи достатъчно средства за издръжката на едно семейство.

Но когато Билингс ги въведе в библиотеката, Гейб онемя и забрави подготвената си реч. Баща му се беше изтегнал на скъпия килим и играеше шах със сина на Сара. Гейб не си спомняше колко пъти като малък го беше молил да играе с него и той му беше отказвал, защото е прекалено зает. Майк вдигна глава и махна.

— Здрасти, мамо. Здрасти Гейб. Дядо Дейв ме учи да играя шах. Ложно е, но той мисли, че се справям добре.

— Сложно — казаха Сара и Гейб в един глас. Изненадани, двамата се спогледаха.

— Майк — обади се Сара, — ужасно се притеснихме за теб днес. Не заслужаваме ли повече от едно здрасти? И от кого получи позволение да наричаш бащата на Гейб дядо, а не господин Паркър?

— От мен. — Изчервен, старецът се изправи и погледна Сара. Очите му бяха същите като на Гейб. В същия миг влезе съпругата му и той безпомощно се обърна към нея. — Не ми ли каза, че Гейб ще се ожени за тази жена? — промърмори сърдито той.

— Дейвид — укори го тя, — страхувам се, че може да си изпреварил предложението на Гейб.

— Успокой се, татко. Вече я попитах. Тя още не ми е отговорила. — Гейб прекоси стаята и клекна до Майк. — Може да улесниш положението ми, ако обещаеш повече да не правиш такива неща, футболисте. Наистина ни изплаши.

— Съжалявам — сведе очи момчето. — Аз също се уплаших. Сирените не спираха. И по телевизията показаха какво е било преди, когато е имало цунами. Наистина се изплаших за мама, особено след като баба Шарлот ми каза, че я няма вкъщи. — Неочаквано, самоуверена усмивка измести намусената му физиономия. — Дядо Дейв каза, че си достатъчно умен да не се оставиш да те отвлече приливната вълна. Трябваше да се сетя, че ще се погрижиш за мама. — Изправи се и прегърна Сара през кръста. — Никога вече няма да бягам от къщи. Обещавам.

Гейб и баща му се спогледаха за миг, после и двамата се обърнаха към майката и сина. Дейвид Паркър сложи ръка на рамото на сина си.

— Благодаря ти за доверието, татко — развълнувано прошепна Гейб. — През всички тези години… Не знаех какво мислиш.

— Да, никога не съм се съмнявал в способността ти да оцеляваш. В това отношение приличаш много на собствения ми баща. — Старецът наклони посребрената си глава към Майк. — Това момче също е упорито. Надявам се добре да се грижиш за него и да му отделяш от времето си. Не прави същите грешки като мен. Съжалявам за това много повече, отколкото мислиш. Толкова много години са изгубени безвъзвратно.

— Татко — обади се пресипнало Гейб и продължи колебливо, — Сара не се е съгласила да се омъжи за мен. Не я притискай.

Засрамена, Сара нервно прокарваше пръсти през златистите къдрици на Майк, докато той накрая се отдръпна. Майката на Гейб й се усмихна разбиращо.

— Съмнявам се, че сте имали време да хапнете — каза тя. — Опитахме се да нахраним Майк, но той беше толкова притеснен от това, което е направил, че отказа да яде. Ще събудя ли нечий интерес с пържено пиле, картофена салата и шоколадови сладки?

— О, да! Да! — заподскача Майк.

— Да, това са любимите ястия на Майк. Всъщност приготвих същото, преди всичко това да се случи.

— Наистина ли? — повдигна вежди майката на Гейб. — Странно. Това са любимите ястия и на Дейв, и на Гейб.

Майк сграбчи ръката на Сара, после хвана и Гейб. Погледна лукаво единия, после другия и рече:

— Ако вие двамата се ожените, можем да изкараме един от онези медни месеци на лодката на Гейб, както веднъж видях по телевизията. Мама може да вземе печеното пиле, салатата и сладките.

— Думата е меден месец, приятел. Но децата не ходят на меден месец.

— Не ходят ли? — Лицето му помръкна.

— Не — каза Сара. — На децата не се разрешава. Меденият месец е само за Гейб и мен.

Гейб изненадано я погледна. Сърцето му бясно заблъска. Това означаваше ли, че е съгласна? Чакаше нетърпеливо следващите й думи, но тя замълча.

Майк отстъпи и застана зад бащата на Гейб.

— Дядо Дейв — въздъхна той, — не мислех, че мама някога ще се съгласи да отиде. Сега мога ли да остана тук и да уча шах, както планирахме с теб?

— Разбира се, момчето ми — разсмя се старецът.

— Майк! — Сара беше ужасена, но забеляза как тримата едва сдържат усмивките си. — Предавам се — присъедини се тя към общия смях с огромно облекчение. Сега знаеше, че истинският свят на Гейб е като нейния.

Гейб я прегърна и целуна.

— Щях да се чувствам безкрайно по-добре, ако беше споменала, че ме обичаш — прошепна той.

Родителите на Гейб хванаха Майк за ръце и го поведоха към вратата. Той се отскубна и проточи шия.

— Какво правиш, Гейб? Учиш мама да се целува ли?

— Не — отвърна Гейб. — Тя се справя отлично.

— О! — Майк последва родителите на Гейб. При вратата отново се обърна. — Леля Мици каза, че някой трябва да научи мама да се забавлява. Разчитам на теб, Гейб. Иначе никога няма да дойда да гледам сърф.

— Ако лекарят позволи — обеща Сара и се усмихна на Гейб. След като толкова пъти бе отказвала на Майк да гледа сърфинг, сегашното й разрешение вероятно можеше да се тълкува като сигурно доказателство за любовта й към Гейб.

— Чудесно! — извика Майк и заподскача. После спря, сякаш размислил за нещо, и бавно излезе.

Гейб мълча, докато не останаха сами, или поне той така мислеше. Пламенно притисна младата жена в прегръдките си.

— За това ли е всичко, Сара? — изръмжа той. — За да забравиш бившия си съпруг и да преодолееш фобията към сърфинга? — По-добре да не е това причината, предупреждаваше погледът му. Беше достатъчно старомоден да поиска да чуе уверенията й в любов.

— Защото ти вярвам достатъчно, за да се отпусна и да се забавлявам. Не забелязваш ли разликата?

— Колко забавно трябва да е забавлението? — измърмори той, докато обсипваше с целувки шията й.

— О, Гейб и ти задаваш гатанки като Майк. Откакто ти се появи, все си мислех колко си приличате, та чак ми ставаше страшно. Още една причина да те обичам — заключи тя.

— Най-сетне — извика той и победоносно се отдръпна. — Чаках да чуя тези прости думи.

— Ура! — извика Майк и се показа на вратата. — Мама най-накрая каза, че го обича. Хайде да ядем!

— Това момче ми харесва! — отметна глава Гейб и се засмя.

Сара обви ръце около врата му и страстно впи устни в неговите.

— Това достатъчно ли е да те накара да забравиш за храната? — промълви, останала без дъх.

— Ако продължиш, мога да гарантирам, че медния месец, както го нарича синът ни, ще започне преди сватбата.

При думите „синът ни“ Сара си помисли, че никога през живота си не се е чувствала толкова щастлива. Ще бъдат семейство. Тя, Майк и Гейб.

Как ли ще се ядоса Мици — да пропусне новината на десетилетието? Усмихната, Сара се повдигна на пръсти и си открадна нова продължителна целувка.

Гейб загуби желание да се присъедини към чакащите в трапезарията. Та целувката на Сара бе по-вкусна от пърженото пиле, картофената салата — дори от шоколадовите сладки.