Л. Рон Хабърд
Черно сътворение (40)

Глава трета

Отдалечен на мили от сградата на ООН, навлязъл в търговската част на града, Хелър потракваше с обувки към място, неизвестно на мен, но доколкото познавах Хелър, не можеше да се очаква нищо добро.

В Ню Йорк следобедът явно бе горещ и хората по улиците триеха потта от лицата си и носеха саката си през рамо. Очаквах да оглеждат Хелър с любопитство, но Ню Йорк е особено място — никой не се вглежда в другите, без значение какво става — включително изнасилване и убийство. Даже труповете могат да си лежат на улицата, докато някой се оплаче в отдел „Хигиена“ и оттам приемат оплакването, ако вече не са с препълнен график за месеца. Тъй че Хелър не привличаше никакво внимание.

Момент! Грешка!

Хелър се обърна назад и аз видях как някой бързо се извърна. Дали не бяха Рат или Търб? Включих другия екран и задържах кадъра. Не, не беше нито Рат, нито Търб. Погледът бе прекалено кратък, за да видя кой е. Но някой е забелязал, че Хелър е навън.

В търговския район непрекъснато извозват по улиците колички със стари и евтини дрехи и Хелър си проправяше път през тях. Спря се пред един магазин. Надписът гласеше: ВИСОКИ И ЕДРИ МЪЖЕ.

Хелър веднага се зае със задачата да си купи нещо по мярка. В момента не беше нито летен, нито зимен сезон. Летните дрехи вече не се търсеха, а за зимните бе още рано. И понеже бизнесът не вървеше добре по това време, в магазина се стараеха да влошат още повече положението.

Хелър намери тъмносин летен костюм. Но с ризата бе по-трудно. Всички бяха с вратна обиколка към двайсет и пет инча и по шейсет инча гръдна обиколка. Най-после Хелър изрови три памучни ризи.

Бяха с яки тип „Итън“ — такива, каквито в Англия носят колежаните!

Майсторът шивач, който коригираше дрехите по мярка, бил в отпуска и помощникът му направо съсипа костюма. Скъси ръкавите и подгъва на крачолите и пак му станаха много къси!

Но Хелър все пак се облече. Беше в тъмносиньо, с колежанска яка и изглеждаше по-млад от всякога!

Остави в магазина якето на червени карета и панталона на сини райета. И понеже подслушвателните устройства бяха в тези дрехи, аз горчиво предположих, че Рат и Търб, които изцяло зависеха от тях, нямаше да стигнат по-далеч от този магазин!

Не можа да си хареса обувки, затова остана с бейзболните. Нахлупи бейзболната шапка високо на тила и пак се зае с любимото си занимание — да оглежда смачканите калници на паркираните коли.

С периферното му зрение пак мярнах същата фигура! Някой го следеше!

Но Хелър? Взе ли мерки да се измъкне? Например да влезе в някой голям магазин с два изхода. Или да се влее в тълпата? Не! Той даже не се оглеждаше назад. Аматьор!

Коленичи до калника на една много модерна кола, натисна го е пръсти и го сви — това всеки го може. Бързо се огледа да види дали някой е забелязал този неволен акт на вандалщина. Очевидно за да се увери, че никой не го е видял, той стана, обърна се, скръсти ръце и блъсна с тяло калника. Сега вече калникът наистина се огъна!

Хелър отмина. И след това, съвсем неочаквано, се впусна в най-лудата серия действия, която го бях виждал да прави.

Хвана такси. На един дъх каза на шофьора:

— Бързо! Откарай ме до автогарата! Пет долара бакшиш!

Насочиха се на запад. Не се движеха кой знае колко бързо. Хелър слезе на автогара „Порт Оторити“ и плати на шофьора.

Веднага се качи на друго такси. Скочи вътре и каза на шофьора:

— Бързо! Заведи ме на летище „Манхатън“. Закъснявам. Пет долара бакшиш!

Аха. Най-после разбрах. Забелязал е, че го следят и иска да се отърве.

Прекосяването на града става бавно и не много интересно.

Като стигнаха летището, Хелър плати на шофьора и слезе.

След това тръгна сред наредените на опашка таксита и започна да оглежда калниците им. Намери едно чукнато. Беше на фирма за таксита „Риъли Ред“.

Хелър скочи вътре.

— Бързо! След две минути и деветнайсет секунди трябва да съм на Бродуей и 52-ра Улица. Пет долара бакшиш.

Шофьорът се измъкна от опашката, пренебрегвайки протестите на другите шофьори, че не е негов ред и потегли с рев. Качи се на един тротоар, блъсна една кола, която му се изпречи на пътя, мина на червено, прати във въздуха един знак „Ремонт на пътя“ и закова на Бродуей и 52-ра Улица. Хелър си погледна часовника. Две минути!

Плати и му даде пет долара бакшиш.

И СЛЕД ТОВА ХЕЛЪР ПРОСТО ОСТАНА В ТАКСИТО!

Шофьорът, който очакваше пътникът му да изскочи, го погледна с огромно учудване.

— Какво ще кажеш да ме научиш да карам в Ню Йорк? — каза Хелър.

О, богове! Хелър не е искал да се отърве от преследвача. Опитвал се е да намери безразсъден шофьор! Хелър беше безнадежден идиот!

— Нямам време, приятел — каза шофьорът.

— За сто долара ще намериш ли време? Мълчание.

— За двеста? Мълчание.

Хелър отвори вратата, за да слезе. Шофьорът каза:

— Смяната ми свършва след малко. Ще отскоча бързо до гаража, ще се разпиша и идвам. Чакай ме тук. Не. Ела с мен. Ще оставя тази трошка и ще взема по-свястна кола.

Таксито бързо потегли към гаража на „Риъли Ред“.

— Как се казваш? — попита шофьорът през отворения прозорец между предните и задните седалки.

— Клайд Бероу — каза Хелър.

Намръщих се. Това бе един известен гангстер. За Хелър нямаше нищо свято!

— Виждам на картата, че се казваш Морти Масакурович. Отдавна ли караш такси?

— Аз ли? — каза шофьорът и се обърна назад към Хелър, без да го е грижа, че може да се блъсне. Имаше вид на голям непукист. — Моят старец беше шофьор в този град и от него се научих. Затова в последната война ми дадоха да карам танк.

— Имаш ли медали? — попита Хелър.

— Не. Върнаха ме обратно. Казаха, че съм бил много груб с врага.

Хелър изчака отвън, докато шофьорът остави колата и се отчете за деня. И на мен изведнъж ми се изясни какво цели. Беше повярвал на онази измислица, че в Ню Йорк много трудно се кара! Имаше намерение да докара кадилака в града!

О! Не, не, не! Нямаше как да предупредя този наивен глупак! Бери сто на сто е сложил бомба в кадилака! Не е искал колата да е близо до мястото на плануваното убийство на Роксентър Младши. Но освен това беше ясно като бял ден, че той ще постави бомба в колата, особено след като не успя да го ликвидира. Бери бе човек, който се подсигуряваше на всички фронтове и не пропускаше възможности.

И така, аз безпомощно си седях, докато Хелър усърдно и методично си подготвяше собственото самоубийство!