Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
Golden Man, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
4 (× 29гласа)

Информация

Сканиране
helyg(2011)
Разпознаване и начална корекция
hrUssI(2012)
Корекция
asayva(2018)
Форматиране
in82qh(2018)

Издание:

Автор: Ан Мейджър

Заглавие: Мъж за милиони

Преводач: Ангелина Василева

Година на превод: 1993

Език, от който е преведено: Английски

Издание: Първо

Издател: Арлекин България ООД

Град на издателя: София

Година на издаване: 1993

Тип: Роман

Националност: Американска

Печатница: „Образование и наука“ ЕАД

Редактор: Ани Димитрова

ISBN: 954-11-0063-5

Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/6254

История

  1. —Добавяне

Четвърта глава

Развлекателното влакче, натоварено с пищящи и смеещи се деца, пухтеше по маршрута си из Зилкър парк. Близо до дървото, под което лежаха Джени и Блейд, то наду свирката и ги стресна. Събудиха се с вплетени един в друг ръце и крака. Джени се учуди, че косата й е пусната и покрива раменете на Блейд. Копченцата на блузата й се бяха разкопчали и се виждаше ивицата между гърдите й.

Какво ли си е помислил той? Засрамена, тя се изчерви. Побърза да стане, за да се откопчи от тялото му. Където се бе докосвала до него, кожата й гореше и я изпълваше с приятни усещания, които при тези обстоятелства бяха недопустими.

Пръстите й се справяха трудно с копченцата. Не смееше да го погледне. Но Блейд виждаше в това объркване само възмущение, че се е събудила в прегръдките му.

Нищо не се е променило, мислеше с горчивина той. Свободата в отношенията им изведнъж изчезна. Тя не бе по-различна от останалите порядъчни жени в Зачери Фолс. Смяташе го за развратник, а себе си за твърде благочестива, за да има нещо общо с такава отрепка. Старият гняв го сграбчи. Въобразяваше си, че се е разделил с него преди десет години. Бързо се изправи и започна да прибира нещата от пикника. Лицето му бе толкова студено и безразлично, че на Джени й се доплака.

По обратния път мълчаха. Всеки бе затворен в собствената си драма, макар че усещаше болезнено присъствието на другия. Хълмовете прелитаха край тях, но те не ги забелязваха. Блейд спря само веднъж — купи цигари от крайпътно магазинче. Тя остана в колата и от яд гриза нокътя си, докато го разрани.

Беше й казал, че е отказал цигарите. А сега отново пушеше. Значи бе страхотно ядосан. Тя се вглеждаше в лицето му, искаше да открие причината… Изражението му обаче беше непроницаемо. Да, това вече беше необяснимо променящият се Блейд от миналото… Не разбираше с какво го е ядосала.

Стигнаха отбивката за „Горския път“, но той продължи по главния път. Осмели се да го попита с треперещ глас:

— Блейд това не беше ли…

— Не се прибираме — отвърна той, овладял гнева в гласа си.

— Защо? Къде отиваме сега?

— Имаме среща с Килпатрик.

— Каква среща? Днес е събота!

— Майк ще бъде в кантората. Имал нещо да довършва…

— Никой от вас не ми е казвал за такава среща!

— Помолих го да не те безпокои.

— Какво си направил? Нищо не разбирам! Какво има, Блейд?

— Ще разбереш. На Майк му се плаща. Той ще ти обясни законното положение.

— Защо ти не ми го обясниш?

— Защото не ми се приказва в момента, ако нямаш нищо против.

Имаше против, разбира се. Но той не проговори до края на пътуването. Слязоха от колата и влязоха в кантората. Лицето на Блейд бе все така мрачно. Гневът, който го гризеше отвътре, му придаваше опасен вид. Пред сградата срещнаха някои познати. Кейти Скадър така се зазяпа в него, че изобщо не забеляза Джени. Маргарет Харис не удостои с поглед нито него, нито нея. Никой никога не бе обръщал гръб на Джени. Но с Блейд се бяха отнасяли винаги по този начин.

Тя забеляза, че устните му са здраво стиснати. Крачеше бързо и тя едва го догонваше. Явно не му беше безразлично, че го мразят. Джени осъзна — гневът му е бил всъщност защита срещу тяхната омраза! Тя се ядоса. Как можеха да се отнасят така с него! Блейд не беше престъпник! Той бе само едно бедно момче, родено в семейство с лоша репутация. И хората в градчето злоупотребяваха с това. Не заслужаваше такова отношение. Нищо чудно, че преди се държеше грубо с тях.

Майк ги посрещна любезно. Нервите на Блейд се опънаха от интимността, с която пое ръката на Джени и я целуна по бузата. Тя прие това с усмивка, не се изчерви — както в парка, когато се събуди раздърпана и невероятно привлекателна в прегръдките му. Как силно я желаеше, преди да разбере чувствата й на съжаление и отвращение към него! А след това така му причерня пред очите, че му идеше да изпочупи всичко наоколо. Какъв ад е, Господи, да желаеш някого, който не те иска!

Майк нервно подаде на Джени папка с изрядно подредени документи.

— Това е завещанието на Кейлъб… И регистрацията на курортния комплекс. Защо… — започна Джени.

— Давам ти ги, за да ги разгледаш сама на спокойствие — произнесе бавно Майк. — Ако искаш, мога накратко да обобщя фактите, които те интересуват. Между другото, винаги съм смятал, че трябва да знаеш тези неща.

Джени не проумяваше какво става. Какво общо имаше Блейд с документите? Той стоеше мълчаливо до нея, небрежно кръстосал крака. Облегна се назад и запали цигара. В стаята цареше напрегната тишина.

— Не разбирам какво означава присъствието на Блейд тук? Защо трябва да ми се дават обяснения за моята собственост пред него?

Майк и Блейд се спогледаха. Майк започна, макар че явно му беше неприятно:

— Най-напред, Джени, тази собственост не е само твоя.

— Какво?!

— Тя е и на Блейд. Кейлъб му остави половината от имота си, включително половината от ранчото си. Когато Дийн и аз извадихме документите от курортния комплекс, те двамата бяха пълноправни партньори.

— Не може да бъде!

— Това е истината. Исках да ти я кажа, когото Дийн умря. Всичко е описано в документите, които притежаваш.

— Аз… Не съм ги чела.

— Знам. Блейд трябваше да ти го каже. След смъртта на Дийн обаче той не искаше да те разстройва. Двамата ме бяха предупредили да не те информирам, ако не е наложително. Настояваше да се придържаме към обещанието, което бе дал на Дийн.

— За какво обещание става въпрос?

— Когато Дийн построи комплекса, те сключиха сделка. Дийн щеше да ръководи имота и да изпраща на Блейд дяла му от печалбата. Той обеща да не му се меси, освен ако реши, че е крайно необходимо. За съжаление, Джени, той смята, че сега трябва да го направи. Заемите, които ти намерих през последната година, за да поддържаш „Горски кът“, без да продаваш от земите, бяха от него. Сега Блейд е силно разтревожен от състоянието на курорта. Дошъл е да вземе управлението в свои ръце.

Кръвта се отдръпна от лицето й. Втренчи се в двамата мъже с горчиво разочарование. Значи Дийн нарочно не я е допускал до тази толкова важна информация! А Майк е знаел от самото начало, но не й бе казал през двете години след смъртта на мъжа й, че половината ранчо е собственост на Блейд! Беше страхотно ядосана и на двамата. Отнасяха се с нея като с малолетна!

А и тя самата се държа толкова глупаво с Блейд след завръщането му! Жадуваше да го види, макар че се боеше от срещата с него. Когато той се нанесе в ранчото, наивно си въобрази, че се е загрижил за нея и Кати…

Не, той не се бе върнал в ранчото поради някакви чувства към Кейлъб, Дийн или нея. Дошъл бе за парите си! Беше стоял надалеч цели десет години. Докато ранчото печелеше, нямаше желание да се върне. Явно предпочиташе кръчмите и жените, както и да работи в ранчото, а хич не го беше грижа за нея! В яда си Джени вярваше на всичко лошо, което се приписваше на Блейд.

Бе се върнал заради парите. А тя толкова се вълнуваше през целия този ден! Лежеше до него в парка и си спомняше как я беше любил някога… Държеше се като влюбена ученичка. Как е могла да си помисли, че се е върнал заради нея?

Бе постъпила неразумно и когато избухна в сълзи и му разказа колко е нещастна. Чувството на близост между тях е било измамно! Хич не го е грижа за нея! Интересуваха го единствено парите.

Най-много обаче Джени се ядосваше на себе си, макар че бе по-успокояващо да излее гнева си върху Блейд.

— Ти защо мислиш, че можеш да ръководиш „Горски кът“ по-добре от мен? И че аз ще позволя това? — нахвърли се тя върху него.

— Едва ли, бих могъл да се справя по-зле от теб. — Блейд я гледаше със студен поглед. — Курортът трябва или да печели, или да се продаде. При тези дългове повече не можем да си позволяваме да губим. Позаинтересувах се и намерих една фирма, „Никълс Инкорпорейтид“. Смятам да я наема. Видях се с Боб Никълс в Тенеси. Направи ми добро впечатление. Изправил е на крака курорти, които са били в по-лошо състояние от „Горски кът“. Ще доведе тук хората си.

— Решил си да наемеш някой си Боб Никълс, без изобщо да се посъветваш с мен, така ли?

— Точно така.

— Ами ако не съм съгласна?

— Нямаш избор. Имам повече капитал в „Горски кът“ от теб. През последните четири месеца си получила над сто хиляди долара от мен назаем, за да го поддържаш. Виж документите, които си подписала и ще разбереш каква власт притежавам сега.

— Не мога да повярвам, че ти…

— Ще трябва, Джени. Небрежна си в бизнеса. Ако сега си изненадана от някои неща, вината е само твоя.

— Блейд Тейлър, ти винаги си бил безмилостен! Хората в Зачери Фолс са прави! — изкрещя тя. Съзнаваше, че не е справедлива, но беше твърде ядосана, за да се съобразява с каквото и да било.

Той сви рамене. Мрачното изражение, което тя ненавиждаше, бе отново върху лицето му.

— Възможно е. — Той стана и се запъти към вратата.

— Блейд, не мога да повярвам, че ще ме изоставиш, че ще си отидеш, без да помислиш за мен…

— Щом искаш, наречи го така. Не съм направил нищо лошо. Наел съм специалист с двадесетгодишен опит в хотелиерския бизнес. Никълс също има хотели. За разлика от теб си разбира от работата. Аз поне признавам, че не разбирам. Но имам сериозно намерение да се науча. Ако искаш да работим заедно, ще съм щастлив. Ако не желаеш… — Той млъкна и на устните му се появи частица от дяволитата усмивка, на която тя не можеше да устои, когато бяха скарани. Сега, в яда й, тази усмивка й се стори подигравателна. — Ако не желаеш, можеш да си стоиш вкъщи и да си намериш някакво хоби. Например да мажеш палчета с боя. Доколкото разбирам, в Зачери Фолс биха погледнали на това с добро око.

Последните му думи я накараха да почервенее от яд. Тя се опита да каже нещо, но само заекна истерично. Той блъсна вратата и си тръгна. Майк прегърна Джени и започна да я успокоява. Блейд видя това. Мисълта, че ги оставя сами го изгаряше.

Старото чувство на изолация, което изпитваше винаги когато виждаше Дийн с Джени, се бе върнало. Трябваше да се махне от Зачери Фолс, преди да направи нещо, за което после да съжалява!

Блейд не се прибра в ранчото две денонощия. Джени си повтаряше, че я е вбесил, че го мрази за коравосърдечието му, че не я е грижа къде е и какво прави… Тя работеше в курорта както обикновено, без да споменава пред служителите, че предстоят важни промени в ръководството.

Беше решила повече да не се интересува от Блейд. Но щом се върнеше вкъщи, поглеждаше към гаража, за да види дали фордът му е на мястото си и дали в стаята му свети. Утешаваше се, че любопитството е присъщо на човека. Ала знаеше, че го прави не само от любопитство… „Ти си лъжкиня!“ — нашепваше й един помъдрял глас.

На третата нощ от неговото отсъствие тя се събуди от шум в двора. Хайди и кученцето й лаеха. Разнасяха се тъпи удари. Джени нахлузи робата си. Изтича до задната врата и погледна през прозорчето. В стаята на Блейд светеше. До кучешката колибка мъжка фигура бъхтеше с мотиката нещо на земята. Най-после спря и се облегна уморено на дръжката. Кучетата завиха. Чу гласа на Блейд, който ги успокояваше. Отвори вратата. На лунна светлина формите на тялото й прозираха под тънката дреха.

— Джени, какво, по дяволите, правиш тук? Може ли да излизаш навън сама по нощите? — измърмори Блейд. Очите му шареха по нея.

— Може би и аз трябва да ти задам същия въпрос — отговори тя и излезе на терасата.

Той галеше Хайди зад рунтавите уши. Кучката много обичаше това. Блейд умееше да докосва жените и животните така, че да им доставя истинско удоволствие! Джени се чудеше дали не е полудяла, щом толкова се радва, че се е върнал.

— Чух, че кучетата лаят и излязох да видя какво има — обясни той. Гласът му звучеше странно и дрезгаво.

— И какво имаше? — попита тя студено.

— Ами една гърмяща змия.

— Гърмяща змия? В задния двор? — Уплашена, Джени се спусна по стълбите, за да разгледа безжизненото кълбо до кучешката колибка. Нощницата и робата се вееха около тялото й и подчертаваха формата на гърдите й, тънката талия и дългите бедра.

— Знаеш ли, докато мачках змията, май съм съсипал цветята ти.

— О, това няма значение — започна тя развълнувано.

Внезапно усети миризмата на алкохол в дъха му.

— Блейд, ти си пил!

— Ами… Не съм бил на неделно училище… Боя се, че нямам претенции да бъда джентълменът на твоите мечти. Не съм Килпатрик, нито Дийн. — Гърленият му смях прозвуча вълнуващо в тъмнината.

— Няма защо да се гордееш с това.

— Кой е казал, че се гордея?

— Къде беше? При Сюзън Харпър, нали? — Кой дявол я накара да му зададе този въпрос?

— Каква Сюзън ти е влязла в главата, момиче? — Той пристъпи към нея и тя усети познатото чувство на опасност, което се излъчваше от него. Очите му дръзко я разсъбличаха. Не биваше да излиза при него в тъмното. — Бях в Тенеси. Боб Никълс дойде тук с мен. Незабавно се захващаме на работа.

— О!

— Ясно. Ти все още ме считаш за някакво зло, както всички в Зачери Фолс. Мислите си, че си падам само по жени и по пиене. Може би е време да започна да живея според тези твои представи. Или всъщност да се принизя до тях. Такъв живот сигурно е приятен! А за теб е време да разбереш, че освен църковните сбирки, има и други, много по-важни неща в живота. — Смехът му я влудяваше, горещият му поглед пробягваше по тялото й. — Не знаеш ли, че е опасно да стоиш нощем с мъж като мен, при това пил?

Тя неволно потърси опора в къщата. Страхуваше се от него, а в същото време я привличаше. Желанието й бе да се хвърли в прегръдките му, а не да бяга, искаше да я притисне към тялото си, за да усети опустошителния пламък на устните му.

Не съзнаваше, че на лицето й е изписано желание.

— Джени — грубо каза той, — прибирай се, преди да е станало късно!

Господи, той никога ли нямаше да разбере, че и тя е като него? Търпението й се бе изчерпало. Време бе да му покаже каква е! Не отстъпи, омаяна от необузданото му мъжко излъчване. Копнееше за магията на неговото докосване.

— Момиче, не знаеш какво вършиш!

О, тя знаеше много добре какво прави!

— Красива си — произнесе той пресипнало.

— Блейд — промълви с треперещ глас, когато ръцете му се плъзнаха под прозрачната роба, за да докоснат тялото й. Бавните му милувки предизвикаха тръпки на възбуда. — О, Блейд!

Звездите блестяха като брилянти в тъмното небе. Хладният нощен въздух бе изпълнен с уханието на диви цветя и треви. Той не можеше да повярва, че тя го иска. Обзе го неописуема радост. Грабна я през кръста и я завъртя в омайната нощ. Косата й се разпиля върху лицето му. Дрехите й се носеха като ефирен воал над нея. И двамата се смееха от щастие.

Постави я бавно на земята. Плъзна гъвкавото й тяло покрай себе си, за да й покаже колко е възбуден. Тя го гледаше безпомощно. Срамуваше се. Опита да се отскубне, да избяга от него. Ала той я държеше здраво, а устните му потърсиха нейните.

Целувката му бе дълга и всепоглъщаща. Езикът му нахлу в устата й, а тялото му се притисна до нейното. Ръцете му галеха гърдите й. Когато я пусна, тя залитна, ала не откъсна поглед от него. Лицето му бе потъмняло от страст, в сините му очи играеше див пламък. Този Блейд й беше непознат…

— Блейд, не мога… Ти и аз не бива…

— О, трябва да го направим!

— Не! — отстъпи тя крачка назад.

Той не я последва, защото разбираше, че ще побегне. Лесно би могъл да я обладае със сила. Но не мислеше, че това ще е нужно.

— Голяма съблазнителка си, Джени — каза, без да се гневи. — Идваш и ме подмамваш от правия път — о, не, че някога съм имал нещо против, но все пак, ти го правиш! И когато вече съм се разпалил, си вземаш кукличките и парцалките и си заминаваш. — Приглушеният му смях се подиграваше и с двамата. — Знаеш ли, понякога ми се струва, че не си по-различна от Сюзън Харпър. Макар че добре се преструваш. — Видял шокирания й поглед, той поясни: — И това не е никак лошо.

— Страх ме е, Блейд!

— Страх те е, че си жена?

— Не знам. Винаги съм се страхувала… да бъда самата себе си — призна тя.

— Тогава престани да се страхуваш.

— Дийн…

Дийн! Винаги Дийн! Нямаше да издържи, ако тя заговореше за него в този момент. Нима щеше да бъде с тях и мъртъв?

— Не ме интересува колко обичаш Дийн, чуваш ли?! — изръмжа той и пристъпи към нея.

Гневът му й припомни страховете. Затича се към къщата, като се мъчеше да се изплъзне. Той я настигна с лекота и я хвана през кръста, още преди да стигне вратата. Притисна я до стената с тялото си. Целуваше я отново и отново, докато я превърна в слаба безволева жена, вкопчена страстно в него. Тялото й се гърчеше от неистово желание.

— Мария спи в къщата — заплаши го тя, въпреки възбудата си. — Ще викам…

— Тази вечер няма да викаме, Джени. — Бе заровил устни във врата й. — Само ще се любим — промърмори той с възбуждащ смях. Устните му спряха вика й, а ръцете се плъзнаха по нейните коси. — Джени… Господи, толкова си хубава! И така страхотно ми се иска да те имам. Желая те толкова отдавна… Вече ми се струваше, че така ще си умра… — Очите му се забулиха от страст.

Грабна я и без усилие я пренесе по стълбите до стаята си. Пред прага бе само леко задъхан. Бутна с крак вратата.

В малката, безукорно чиста, стая той я положи на леглото и легна до нея. Продължи да я целува, а ръцете му се движеха по тялото й, като бавно и опитно откриваха ерогенните зони. Тя бе останала вече без дъх от страхотната възбуда, когато той най-после развърза връзките на робата й. Смъкна я от раменете й. Лампата светеше и Джени помоли безпомощно:

— Блейд, загаси…

— Искам да те гледам!

— Аз…

— За мен си прекрасна! Защо се срамуваш?

С Дийн се любеха на тъмно. Тя се стесняваше, а и той нямаше нищо против.

Блейд свали нощницата й и впи устни в пъпа й. Оттам езикът му разпращаше вълни на желание по всички кътчета от тялото й. Джени притисна към себе си русата му глава. Цял живот бе желала да направи това. Но никога не го бе признала дори пред себе си.

Той се изправи и започна да се съблича. Гледаше го като хипнотизирана. Загорелите пръсти разкопчаваха копченцата отдолу нагоре. Свали си ризата. Тя бе очарована от играта на мускулите му, когато се наведе да остави дрехата на стола. Откопча катарамата на колана. Свали джинсите. В следващия миг бе гол. Приличаше на античен бог. Беше страхотно красив! Неговата жизнена мъжественост я изпълни с трепет. Искаше да го докосне, но беше твърде уплашена и засрамена, за да го направи.

Когато отиде при нея, ръцете му трепереха от възбуда. Легна върху нея и зацелува устните й с такава страст, че разтърси душата й до дъно.

Ръцете му искаха да се уверят, че Джени е готова. Внезапно вратата под тях се разтвори с трясък. На терасата се появи светлина и те чуха тревожния глас на Мария. Прекрасните усещания, обзели Джени при допира на Блейд, моментално изчезнаха.

— Госпожо Зачери! — викаше настоятелно Мария.

Замръзнаха в прегръдките си, превърнати целите в слух. Блейд бе объркан, Джени — ужасена. Мария влачеше чехлите си по верандата. Джени наблюдаваше подскачащата светлинка в ръката й през прозореца. Гувернантката мина зад къщата. След малко щеше да се появи отново и може би щеше да се качи по стълбите до стаята на Блейд.

— Не мога да си позволя да ме намери тук в това положение — обясняваше, отчаяно Джени, докато търсеше нощницата и робата си.

— Разбира се, че не можеш. — Гласът му бе изпълнен с цинизъм. Заболя я.

Чувстваше се измамена и трябваше да си наложи да се откъсне от него. Не направи опит да я спре. Тя бързо нахлузи дрехите си.

— Аз… Ти, надявам се, разбираш — каза тя, като завързваше робата си.

— О, да, всичко разбирам…

Лицето му бе мрачно. Широката подигравателна усмивка и циничният тон й се сториха изпълнени с омраза. Той тихо се изсмя.

— Не, нищо не си разбрал — промълви тя отчаяна и изтича в тъмнината.

Слезе в задния двор и се обади на слугинята.

— Мария, не викай така, ще събудиш и мъртвите.

— Къде бяхте? — Черните очи гледаха подозрително.

— В задния двор имаше гърмяща змия… Прибирам мотиката.

— О! — Мария не й вярваше, защото мотиката бе облегната на кучешката колибка.

— Виж там, до колибката — промълви студено Джени, като се промъкна покрай Мария, за да влезе в къщата.

На безопасно място, в собствената си спалня, Джени се замисли за Блейд. Какво ли правеше сега?

Едва ли му бе приятно, че го остави. И на нея не й беше добре. Колко дълго бе чакала този миг! Кръвта й кипна при мисълта за допира и целувките му. Страстта му беше изострила многократно чувствата, които дремеха в нея, и ги бе възпламенила. Разтърсващото преживяване, което бе имала някога с него, изглеждаше измамно близко само преди няколко минути…

Сега всичко бе загубено. В студеното легло се чувстваше винаги самотна, а сега то й бе по-противно от всякога.

Блейд също не можеше да заспи. Облече се и излезе навън. Застана под кестена и дълго гледа тъмната къща. До болка желаеше Джени. Хайди дойде за милувка. Погали я зад ушите.

— Поне ти получаваш това, което искаш, кученце! — промълви той. Отново прикова поглед в прозореца на Джени.

За кой ли път бе пожелал нещо, което не можеше да притежава. Джени го искаше, както и преди, но се срамуваше от това. Не би понесла никой да узнае за чувствата й, които тя със сигурност смяташе за срамни. И той нямаше право да я вини.

Но това не означаваше, че може лесно да го преглътне. Болката, която Джени му причини, прерасна в гняв срещу нея. Ако не бе дългът му към Кейлъб и неговата внучка, още тази нощ щеше да напусне Зачери Фолс завинаги. Вместо това обаче реши да отиде до бара в „Горски кът“ и да потърси Боб Никълс…