Ан Мейджър
Мъж за милиони (10)

Десета глава

Бременна! Тази дума не излизаше от ума на Джени, докато се прибираше с колата от лекаря в Остин.

Този ден Блейд отсъстваше от града по работа и тя за първи път бе доволна от това. Резултатът от теста така я разстрои, че не би могла да скрие от него отчаянието си.

Застана пред голямото огледало в спалнята. Свали бавно дрехите си. Внимателно се взря в голото си тяло. Прекара ръка по гладкия корем. Гърдите й вече бяха започнали да наедряват.

Изпитваше странна смесица от удивление, гордост и срам. Носеше детето на Блейд! След първата им нощ той я пазеше много внимателно. Не й казваше защо го прави. Сигурно не желаеше дете. При мисълта, че трябва да му каже за бременността си, я побиха тръпки на съмнение. Въпреки това бе щастлива. Обичаше Блейд и желаеше да има дете от него!

Но като си представи в какво ужасно положение се намира, радостта й помръкна. Не беше омъжена. Блейд не правеше дори намек за женитба. Как щеше да живее в Зачери Фолс с дете без съпруг? Хората щяха да говорят… Нямаше да бъде честно спрямо Кати и бебето! Добре, че родителите й бяха починали и това им спестяваше срама…

Отпусна се в леглото и се сгуши под одеялото. Бъдещето й като самотна майка я плашеше. Струваше й се унизително… Какво можеше да направи? Каква ли щеше да бъде реакцията на Блейд, когато му каже? Може би щеше да си помисли, че му е скроила капан, за да се ожени за нея. А тя не искаше съпруг, който щеше да бъде нещастен с нея…

Ала детето бе негово! Трябваше да му каже! Ами ако той се откажеше и от нея, и от бебето? Очите й се напълниха със сълзи. Стисна клепачи, за да не потекат по лицето й. Боеше се, че ако се разплаче, няма да може да спре… Господи, какво щеше да прави?

Любовта й към Блейд бе непростимо безразсъдна и егоистична. Не бе помислила какви могат да бъдат последствията за Кати… Е, да, внимаваше той да не нощува при нея. Не оставаше в стаята му, след като се любеха. Връщаше се винаги в леглото си, за да не разбере Мария за връзката им. Пред хората той не я докосваше. Толкова внимаваха след първата нощ! Защо трябваше да забременее? Не можеше дълго да крие положението си. Бременността щеше да извади на показ всички тайни на душата й. Ако не предприемеше нещо, тя и бебето щяха да станат обект на клюки много скоро. Можеше да напусне Зачери Фолс временно или завинаги. Но първо трябваше да съобщи на Блейд.

Той се прибра от пътуването същата вечер. Беше радостен, че е осигурил три договора за трудния зимен сезон. И тя не намери сили да му каже новината. Много по-прекрасно бе да се хвърли в обятията му и да го остави да я люби, сякаш нищо не се бе случило. Измина една седмица, после втора. Джени се боеше, че ако каже на Блейд, той ще я изостави. Затова отлагаше да му съобщи и се радваше на всеки миг, прекаран с него. Ставаше й се все по-трудно да разговарят. След като не му каза още първата вечер, след като бе разбрала, сега най-лесното бе да продължи да крие бременността си.

Той усещаше, че нещо не е в ред. Боеше се, че тя събира кураж да му каже, че скъсва с него. Виждаше, че иска да му довери нещо важно, обаче не я насърчаваше. Вместо това я грабваше в прегръдките си и я целуваше, докато страстта завладееше и двамата така, че да не мислят за нищо друго…

 

 

Блейд и Джени бяха излезли на езда. Обикновено правеха тези разходки привечер. Този път тръгнаха в ранния следобед. Денят бе горещ и задушен. Тя беше забравила широкополата си шапка. Под памучната риза по гърба й се стичаха капки пот. Внезапно й прилоша. Опита се безуспешно да потисне спазъма.

— Моля те, помогни ми да сляза! — повика го тя с отслабнал глас. Пристъпите за повръщане се смесваха с неудобство и страх.

Той скочи от коня и само след миг застана до нея. Лицето му изразяваше загриженост.

— Какво ти стана? Изглеждаш зле! Мила, защо не ми каза, че…

— Аз… — Тя пое дълбоко въздух, за да не повърне, докато я сваляше от кобилата. Щом стъпи на земята, отблъсна се от него и изтича настрана.

— Не гледай насам! — извика с гръб към него. — Моля те, недей!

Спазмите бяха продължителни и болезнени. Когато най-накрая вдигна глава и пое чист въздух, усети върху себе си преценяващия поглед на Блейд. Чувстваше се слаба и трепереше, но вече не й се повдигаше.

— Много е горещо — запъна се тя. — Извинявай…

Синият му поглед я пронизваше.

— Никога не ти става лошо, когато яздиш…

— Блейд…

— Бременна си, нали?

— Да… — Погледна го с безкрайно отчаяние.

— Защо не ми каза?

— Защото… — Мрачният му поглед задуши желанието й да му се изповяда. Та той изобщо не се радваше за бебето! — Не исках да стане така!

Лицето му помръкна още повече, макар че сините му очи искряха.

— Явно никак не ти е приятно.

— Не е вярно, Блейд! Ти нищо не разбираш!

— О, всичко разбрах! Много мило, че ми съобщи новината… Знаех, че от доста време нещо те измъчва. — Той млъкна за малко. При вида на бледото й разстроено лице, суровото му изражение се смекчи. Тя носеше дете под сърцето си и се чувстваше зле! — Но това не е нито времето, нито мястото за този разговор. Ако знаех, че си бременна, нямаше да те карам да яздиш с мен и да излагаш на риск и себе си, и бебето.

Заведе я при кобилата и я качи на гърба й. Но той самият не възседна Мак. По обратния път водеше бавно двата коня и често спираше, за да я попита как се чувства. Стигнаха до къщата. Той свали Джени от седлото и отведе конете в обора, без да й каже нито дума. Тя гледаше как той се отдалечава и мисълта, че го губи завинаги, я изпълни с непоносима мъка. Искаше й се да плаче и да крещи, да тича след него и да го моли да не я изоставя…

Гордостта обаче я накара да изправи гръб и да вдигне гордо глава. Това сякаш я спаси от унижение. Измъчена, тя се обърна и влезе бавно в къщата.

На Блейд му се струваше, че умира. Обичаше я, ала знаеше, че тя никога няма да го обикне. И коя ли жена би сторила това, като знаеше как е раснал? И как е живял… Беше опитвал да промени нещата, да забрави миналото. Завърши колеж, записа се в Морската пехота. Прекара години в труд и лишения. Нима всичко това е било напразно? Не знаеше как да накара Джени да го обикне. Тя го желаеше физически — както всички останали жени. Това чувство му беше добре познато — огънят на сексуалното влечение, отлитащите мигове на екстаза… Но то не докосваше душата… Беше сигурен, че тя все още се срамува от чувствата си към него. Помнеше любовта й към Дийн. Избра него, след като вече се бе любила с Блейд. А той още тогава знаеше, че я обича. Коя ли жена щеше да предпочете него пред Дийн? Всички го смятаха за покварен. Блейд Тейлър не разбира от джентълменско отношение и вярност, как би могъл да стане съпруг на жена като Джени Зачери, говореха за него. Той знаеше по-добре от нея какво приказват зад гърба им. Хората я съжаляваха, защото мислеха, че под външността му продължава да се крие лошият Блейд. Че се е върнал, за да й отнеме парите и всичко, което е нейно законно притежание. Затова се представя за толкова добър… Разбил е сърцата на много жени. Тя няма да бъде изключение. Всичко ще й вземе и ще я изостави! В този миг Блейд мразеше себе си колкото и целия останал свят.

Разседла кобилата и възседна отново Мак. Време бе да напусне Зачери Фолс завинаги… Тя щеше да е доволна. По-добре детето да расте без баща, отколкото да е син на Блейд Тейлър… Намести се на седлото, пришпори коня и прелетя край къщата и прозореца, край който стоеше тя. Болката му беше толкова силна, че не посмя дори да я погледне. А тя го наблюдаваше как се отдалечава, по-тъжна и нещастна дори от него, защото мислеше, че я оставя.

Само тя си знаеше как преживя този дълъг и зноен следобед. Беше объркана и нещастна. Всички я предупреждаваха, а сега нямаше даже кой да я утеши. Беше съвсем сама.

„Лошата кръв ще избие нанякъде“ — предричаха хората в градчето. За Блейд имаше ужасни слухове. Възможно ли бе да е наистина толкова безсърдечен? Да изостави нея и детето, без дори да се обърне? Спомни си как целуваше Сюзън в стаята си. Любовта нищо ли не означаваше за него? Дали й бе принадлежал някога изобщо? Колко глупаво се влюби в него! И сега трябваше да плаща за грешката си…

Слънцето залязваше в розово-златни отблясъци. Джени не желаеше да вижда никого — дори Мария и Кати. Реши да се разходи до потока. Убедена бе, че никога повече няма да види Блейд. Затова се изненада, когато чу шум от счупена клонка и при обръщането си срещна синия му поглед. На лицето му бяха изписани ожесточение и необузданост, изглеждаше ужасно, но гласът му бе неочаквано нежен:

— Джени…

Очите й се замъглиха от сълзи. Отмести поглед от неговия, за да не се разплаче. Не желаеше нито съчувствието, нито презрението му.

— Не трябваше да се връщаш! Не ми дължиш нищо…

— Не се върнах, защото ти дължа нещо, моето момиче. Да, щях да избягам, така както правех всеки път, щом Джейми ме набиеше. По същия начин избягах, когато ти се омъжи. От месеци знам, че трябва да те оставя, за да се омъжиш за Килпатрик. Той може би ще ръководи курорта по-добре от мен… Но бебето променя всичко, нали? — каза с горчивина. — Провалих ти живота… Килпатрик няма да се ожени за теб, щом носиш дете на Блейд Тейлър. А аз просто няма да го преживея.

Тя сви вежди в недоумение. Какво искаше да каже той? Нали смяташе да си ходи? Защо се бе върнал?

— Знам, че съм последният човек, за когото би се омъжила. Ти ми го каза веднъж, нали?

Не може да е взел на сериозно думите, които бе изрекла в гнева си!

— Блейд…

— Искам да се оженя за теб, Джени, но преди да ми откажеш…

— Това, че съм бременна, не е причина да се жениш за мен! — Клепките й прикриха блесналите очи. Сърцето й щеше да се пръсне и всеки миг щеше да се разплаче…

— Знам, ти никога няма да ме обикнеш така, както обичаше Дийн, Джени. Но аз ще съм добър с теб, Кати и бебето. Поне ще се опитам… Винаги съм обичал ранчото. Чувствам го свой дом, както и ти. Не ме обичаш, но взаимно се привличаме. Проявяваме търпимост и разбиране един към друг. А това е много важно. Аз ще съм грижлив баща и на бебето, разбира се, и на Кати. Ако не се омъжиш за мен, ще си навлечеш куп неприятности. Аз съм причината ти да загубиш Килпатрик. Нужен ти е мъж за ранчото и за курорта. Не е по силите ти да се грижиш за тях сама, а и хората ще те презрат, ако не се омъжиш. Не искам детето ми да страда, че баща му е офейкал и го е зарязал. Знам колко болезнено е и не искам да причинявам страдание на собственото си дете.

— Но, Блейд, въпросът не е в това, че аз не те обичам и не желая да се омъжа за теб! Ти не ме обичаш! Не искам да се жениш за мен насила…

— Не те обичам?! Аз да не те обичам? Ти да не си откачила? — Грабна я в прегръдките си и зарови лице в дългите й коси. Ръцете му обгърнаха раменете й. — Та аз обичам всичко в теб! Винаги съм те обичал! Заради теб не се понасяхме с Дийн. Мразех го, защото беше негова. Защо, мислиш, напуснах Зачери Фолс? Та ти беше негова съпруга и не можах да издържа!

— Блейд? Истина ли е това, което твърдиш?

— Винаги съм обичал само теб!

— Но ходеше с толкова много жени!

— Слуховете преувеличаваха. Ако съм бил с половината жени, които ми приписваха, да съм умрял от изтощение. Ходех с някои, разбира се, ала това беше, защото не можех да имам единствената, която желаех… — целуваше косата й той. — Повярвай, никога не съм бил такъв, за какъвто ме смятаха!

— Видях те как се любеше със Сюзън след празника на сенокоса…

— Какво?

— Измъчвах се постоянно. Мислех, че съм ти омръзнала и се срещаш с разни жени, когато пътуваш…

— Джени, чуй ме! Тогава Сюзън сама беше влязла в стаята ми. Чакаше ме. Ала нищо не се случи. Не исках дори да я целуна. Тя обаче се хвърли на врата ми толкова внезапно, че не можах да го предотвратя. Не съм и предполагал, че си ни видяла. Ако знаех, отдавна щях да ти кажа всичко. Обясних й, че можем да бъдем само приятели. Господи, та аз исках теб, а не Сюзън!

— Много съм наивна, щом ти вярвам, Блейд — каза тя с усмивка. — Сюзън е страхотно красива… А ти ми беше сърдит.

— Истинската красота е вътрешната красота, Джени. За мен ти си най-прекрасната! Бях ядосан, но не толкова, че да пожелая друга. Колкото до моите пътувания — работата ми е такава. Не разбра ли най-после, че ти си жената, която обичам и искам? Не мога и да помисля за друга, като знам, че ти ме чакаш!

В този миг Джени му вярваше и лицето й грееше от щастие. Господи, той я обича! Обичал я е винаги, дори когато е била омъжена за Дийн! Тя също го бе обичала, макар че не разбираше тази любов. В нея се коренеше неудовлетвореността от брака й. Горкият Дийн! Ако бе прозряла истината по-рано, той можеше да си намери съпруга, която да е луда по него…

— Страхувах се да те обичам, Джени, защото не можех да те имам и тази любов ме убиваше. Все още ме е страх…

— Блейд, мили, аз също съм уплашена, защото те обичам!

— Не го казвай, ако не е истина…

— Вярно е, разбира се! Обичам те!

Ръцете му се сключиха около талията й.

— Джени, любима! — Устните му потърсиха нейните за целувка, която ставаше все по-страстна. Накрая я пусна. — Не мога да повярвам, че ме обичаш! Ти си такава жена… Кой би помислил, че Блейд Тейлър ще се ожени за дъщерята на проповедника? Мога да си представя какви клюки ще плъзнат за нас. Но мен това изобщо не ме интересува!

— Аз те обичам! Обичам те отдавна, Блейд! И не ме е грижа кой какво ще си помисли — шепнеше тя. — Криех тази любов дълбоко в сърцето си. Опитвах се да не мисля за нея. Но откакто се върна, желанието ми да бъда с теб е непоносимо силно. Толкова си мъжествен и добър! Работиш като луд, за да ми помогнеш! — Джени прокара пръсти по врата му. — Обичам да ме докосваш, да ме любиш…

— Щом ти заговори за тези неща… — започна той пресипнало, а ръката му вече се спускаше по тялото й и желанието в него неудържимо нарастваше. — Когато те прегръщам, направо полудявам от желание!

— Ами да! — усмихна се тя.

— Не ме предизвиквай, Джени — изръмжа той.

— Никога не съм имала такива намерения, любов моя — мъркаше тя, докато разкопчаваше ризата му. Сложи глава на голите му гърди.

— Струваше ми се, че те е срам да се любиш с мен, защото смяташ, че не съм за теб.

— Да, срамувах се! Но от друго… Срам ме беше, че те обичам. Мислех, че не е редно да спя с теб, щом не сме женени. Исках да имаме семейство, деца, общо бъдеще… Боях се, че на теб това не ти допада.

— Аз не съм искал деца от теб, така ли? — Гледаше я недоумяващо той. — Та винаги съм мечтал да се оженя за теб, да имам семейство, да съм баща на децата ти!

— О, Блейд, никога не съм била толкова щастлива!

— И аз, любов моя!

Джени се разтрепери под изгарящия му поглед. Блейд я грабна и я отнесе сред най-меките и сочни треви. Край тях ромолеше потокът.

— Помниш ли как се любихме тук, Джени?

— Нима мога да забравя?

— Оттогава постоянно те желая…

Притегли я надолу и двамата коленичиха на земята. Устните им предпазливо се докоснаха, после се впиха едни в други с упоение. Без да говорят, смъкнаха дрехите си. Един дълъг миг само се гледаха, а после той прегърна Джени и я положи под себе си.

В тях избухна пламък. Целувката им стана дива, пламенна, необуздана. Той галеше наедрелите гърди, а после наведе глава и лекичко захапа втвърдените им зърна. Постепенно ръцете му се плъзгаха към абаносовия триъгълник и по-надолу. Блейд докосна най-съкровеното кътче на женствеността й и пулсиращата възбуда отне дъха й. Дългите му тънки пръсти опипваха и милваха гладката и гореща плът, докато и двамата повече не можеха да издържат.

Той плъзна тялото си по нейното, докато достигна устните й. Целуна я властно, грабещо, алчно. Ръцете й погалиха мускулестите рамене, сключиха се на гърба и тя обгърна кръста му с крака. Той простена и бавно, умишлено бавно, навлезе в нея. Започна да се движи с ритъм, който пробуждаше женско удовлетворение. Проникваше все по-дълбоко и сладостната жажда увлече и двамата, като ги разпалваше все по-силно.

Джени изгаряше от наслада. Тя викаше името му отново и отново, молеше го да я люби, докато танцът на сплетените им тела ги носеше към прекрасни светове. Вкопчени един в друг, носени от вихъра на страстта, и двамата изпитаха екстаза, който ги остави тръпнещи и щастливи. Дълго останаха прегърнати в безмълвно блаженство.

— Моя скъпа… Моя любов… — промълви той най-накрая.

Зелените й очи се разтвориха бавно и потърсиха неговите.

— Блейд, обичам те! Никой мъж не би могъл да ме направи по-щастлива!

Цял живот бе чакал да чуе тези думи. Гледаше я и се опиваше от щедрата й хубост. Страните й горяха, устните аленееха. В този миг Джени бе една влюбена и щастлива жена.

Беше негова! Само негова!

— Аз също те обичам! Теб единствено, Джени! Винаги съм те обичал и ще те обичам!

Устните им се сляха в безмълвен обет пред Бога и пред тях самите, че любовта им ще е вечна…