Диана Петрова
Ана (44)

44.

Трябваше да го охладят възможно най-бързо. Прехвърлиха се в импровизираната манипулационна и го поставиха във ваната. След това пазачът посочи на Спартак хладилника. Оттам взеха торби с лед и внимателно ги поставиха навсякъде по тялото му.

Илия гледаше неподвижно. Дишането му беше повърхностно, а лицето му — кървавочервено.

Изплашени от безучастния му вид, тримата мъже го извадиха, преметнаха го през рамото на Спартак и се насочиха към платформата, с която трябваше да се изкачат. Пазачът изгаси всички лампи по пътя си, като не забравяше за предпазливостта. Каквото и да се случеше, никой не трябваше да разбере, че е пускал външен човек долу. „Ама и тоя глупак, за какво му трябваше да влиза сам в пещерата — луда работа.“ Той натисна бутона за изтегляне нагоре и платформата се задвижи.

След седмица, прекарана под зорките грижи на медицинската сестра, която Спартак беше наел, Илия показа, че се възстановява. Нямаше и следа от предишното му налудничаво отчаяние — сякаш някой го беше изтрил с мокра кърпа. Сега очите му светеха поновому, даже с риск да преувеличи, Спартак ги сравни с очите на бебе.

Треската на Илия беше спаднала и апетитът му се възвръщаше. Двамата му приятели го посещаваха редовно в хотелската стая. Боян Калугеров беше обещал, че няма да споменава Илия в материала за Кристалната пещера, който подготвяше. Макар да знаеше, че разказът за младия българин, посетил пещерата нелегално, би могъл да преобърне кариерата му със стрелка нагоре, той се отказа от тази находка съвсем доброволно и несвойствено на себе си.

Начинът, по който сега ги гледаше Илия, като човек, който започваше живота си отначало, беше заразителен. Дори той, Боян Калугеров, дългогодишният ловец на сензации, не искаше да замърсява това начало с репортерските си истории. Откакто се беше запознал със Спартак, а след това и с Илия, Боян Калугеров не беше същият.

Острият му ироничен език се беше смекчил и той констатираше с безразличие, немислимо преди година, че журналистическият му талант отива по дяволите. Не беше решил какво да прави, след като предадеше материала за Кристалната пещера. Може би статията му, а не репортажът, защото не успя да заснеме нищо с камерата си, нямаше да се забележи сред новините за убийства и изнасилвания в родния печат. От горещо Мексико софийските медии му заприличаха на селски панаир със захарни памуци.

Искаше да предаде материала си като завършек на един твърде дълго продължил етап от живота си, защото обичаше завършеците. После щеше да се сбогува с приятелите си. Спартак му бе обещал да го спонсорира за едногодишно пътешествие в Индия в ролята му на първи приятел, приятел, който никога не бе имал. Боян Калугеров беше решил да се възползва на всяка цена. В тази далечна страна, която сега се намираше по-близо до него от България, може би щеше да смени името си, да брадяса и да напише книга.