Метаданни
Данни
- Включено в книгата
- Година
- 2013 (Пълни авторски права)
- Форма
- Роман
- Жанр
-
- Няма
- Характеристика
- Оценка
- 5 (× 4гласа)
- Вашата оценка:
Информация
- Форматиране
- in82qh(2018)
Издание:
Автор: Диана Петрова
Заглавие: Ана
Издание: Първо
Издател: Изток-Запад
Град на издателя: София
Година на издаване: 2013
Тип: Роман
Националност: Българска
Излязла от печат: 19 септември 2013
Редактор: Христо Блажев
Коректор: Ива Колева
ISBN: 978-619-152-261-3
Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/6006
История
- —Добавяне
4.
На двайсет и осмия си рожден ден Ана се отказа от намерението си да продължава с опитите за ин витро оплождане. Не беше установена физическа причина за безплодието им. И двамата се бяха изследвали при няколко лекари и въпреки че ги допуснаха по изключение да се подложат на ин витро процедурите, съветът на лекарите беше да се подложат на психотерапия. Официалната им диагноза: психогенно безплодие. Според обясненията на специалистите се дължеше на блокиране на хипоталамуса, вероятно предизвикано от стрес или от много силно вълнение. Но тъй като нито Ана, нито Илия се сещаха за момент от съвместния им живот, в който да бяха подложени на подобна ситуация (може би единствено по време на сватбата), тази причина беше отхвърлена. Оставаше другата — че между съпрузите зрееше несъзнаван конфликт и пътят, който се препоръчваше клинично, беше продължителна психотерапия. Психогенното безплодие невинаги беше лечимо. Изходът за подобен тип двойки в много случаи беше осиновяването. Ана упорито отказваше да се подложат на психотерапия — страхуваше се. Убедена, че проблемът за безплодието й се корени изцяло в нея, тя не искаше да се изтезава повече — нито физически, нито психически, нито финансово. Живееха все още в скромна квартира и харчеха всичките си спестявания за опити да забременее. При всеки неуспех тя се хвърляше в собствения си затвор за около шест месеца. Не излизаше с приятели, не разговаряше с колегите, минаваше от другата страна на тротоара, ако към нея се зададеше бременна жена, не честитеше ражданията на бебета. После отново и отново се разтваряше листо по листо, събираше сили и опитваше пак.
Първоначално Илия я обгрижваше старателно, като си забраняваше да се отдава на собствените си чувства. Но той също страдаше. Всичко, за което се говореше и не се говореше, беше свързано с нейните чувства. Понякога му се струваше, че животът му бе като избледняла картина, която трябваше да се оцвети отново. Беше започнал да чете детективски романи, като вярваше, че му помагат да се разсее. И те, за негова почуда, наистина помагаха.
Илия беше израснал почти без баща. В редките случаи, в които дъртият се прибираше у дома, го налагаше с въженце за скачане, понякога само за да се позабавлява. Илия беше виновен, ако чаят се превареше или сметката за парното беше по-висока от мизерната му заплата. Майка му, свита жена, която намираше пристан в собствената си безпомощност, никога не събра сили да защити сина си.
Илия порасна с копнеж да избяга от къщи и кандидатства в София не толкова защото искаше да учи, а за да се отърси от миналото си. Първоначално мислеше как да спаси майка си, която за него беше олицетворение на самата доброта. Но после постепенно ролята й на спасител избледня и той забрави за намеренията си.
Някъде към петнайсетте си години забеляза, че когато трябваше да разказва урок пред класа, се справяше все по-трудно. Правеше големи паузи и си спечелваше подигравките на съучениците си. Трябваше да минат няколко години, в които той избягваше устните изяви, без да отдава голямо значение на това. Но после осъзна бавно и мъчително, както се случваха важните осъзнавания при него, че ако си позволеше да проговори в такива моменти, щеше да заеква. С времето страхът му от публичност се смеси със страха от заекването, докато самият той не стигна дотам, че да не можеше да говори във всяка ситуация, в която от него се изискваше да се представи добре или трябваше да разговаря с авторитетна личност. Сякаш въпреки желанието си да забрави миналото, той не можеше да излезе от кожата на битото момче, което мълчеше под ударите на въженце за скачане.
Беше пробвал да се изправи срещу страха си, даже се опита да направи няколко репортажа за местното радио в родния си град. След като те се оказаха пълен неуспех, той започна да се насилва да заекне вместо отново да мълчи пред останалите, когато беше поставен в ситуация да се доказва. Нищо не помагаше, сякаш невидима ръка го спираше да покаже слабостта си пред хората. „Недъгът“ му, както сам обичаше да го нарича, неусетно го беше превърнал в толерантен и услужлив човек. Сякаш по този начин извиняваше себе си и подкупваше хората да проявяват милост към него. Всеки можеше да му се оплаче, да получи разбиране и безплатен ремонт на развален домакински уред.
Ремонт. Искаше му се да ремонтира живота си още отпреди раждането си. Може би ако не беше се родил при тези родители, ако не беше преживял всичко това… нямаше да се ожени за Ана. Да, обичаше я, но и осъзнаваше, че тази любов се крепи на събитията от миналото му, вероятно като всяка друга. Така при всяко ново влюбване човек се изкачваше с едно стъпало нагоре по стълбата.
Илия разтърси глава и пристъпи през входната врата. Дани, осемгодишното им осиновено дете, се метна на врата му. Сърцевидният светлокафяв белег на рамото му захлупи очите на Илия.