Диана Петрова
Ана (36)

36.

Къщата на Мутия беше схлупена и неугледна. Тя се състоеше от две стаи — едната по-голяма, а другата съвсем малка. Първата им служеше за всекидневна, в нея висяха вълнени чорапи, дървени прътове, а по средата й имаше нафтова печка. Таванът беше нисък — около метър и осемдесет, и навсякъде миришеше на застояла пикня.

Ана остави Дани пред вратата и само кимна на Мутия, който направи знак на детето да влезе.

Той свари чай в един стар полураждясал чайник, извади изхабена чаша и сипа догоре. След това избърса старателно ръце в панталона си, отвори най-долното чекмедже на скрина в дъното и извади малка кутия. Донесе я на Дани и я отвори много внимателно. Вътре имаше стари черно-бели снимки.

Мутия старши го нямаше, но се чуваше потракването му откъм задния двор. Дани започна да разглежда снимките, а Мутия отвори едно чекмедже и извади пожълтял лист хартия с химикал. След това посочи една от снимките, на която той беше сред група деца пред селското училище. Лицата им се смееха, така сякаш току-що бяха извършили пакост.

„Тук си боядисахме пишките с мастило. Учителката се изплаши.“

Дочуха се стъпки откъм двора. Мутия постави пръст до устата си в знак на мълчание — имаше нещо ужасяващо във вдетиненото му поведение. Но Дани не се изплаши, а направи същото.

Ана прибра Дани два часа по-късно. Кимнаха си с Мутия и се разделиха набързо.

— Как беше? — попита детето си Ана, докато се прибираха.

— Много хубаво, разглеждахме снимки.

— Нещо друго? — попита Ана след кратко мълчание.

— Не.

През следващите дни Дани зачести посещенията си при Мутия. Той пишеше по стари жълти листа изречения с много правописни грешки. След това ги хвърляше в печката. Двете седмици изтекоха бързо, но нито Ана, нито Дани искаха да се прибират в града. Ана лежеше по цели часове на походното легло под крушата и се взираше в листата над себе си. През това време Дани отиваше при Мутия младши и ходеше с него по къщите, където трябваше да се коли добитък.

През следобедите, докато Дани си почиваше пред телевизора, Ана излизаше, под предлог че отива до приятелка в селото. Но никой, нито родителите й, които по цели дни бяха на работа, нито Дани, не подозираха какво правеше тя в продължение на около три часа всеки ден.