Диана Петрова
Ана (34)

34.

Мутия започна да се подготвя за пърленето на прасето. Няколко бензинови лампи бяха наредени на помощна масичка встрани. Измиха окървавените му ръце, той мълчаливо разпредели работата, като подаде лампите на някои от мъжете, и се заловиха с пърленето. Мъжете започнаха да помпат въздух в тях и в миг всичко се превърна в чудовищна движеща се маса. Въздухът забуча, а жените се засуетиха около мъжете. Дани се беше промушил по-близо до Мутия. Момчето следеше всяко негово движение и показваше, че би помогнало с радост, стига да му дадяха задача. Стопанката на къщата, която доскоро тъжеше за прасето, избърса сълзите си в престилката и се залови за работа. Тя разпореди да донесат леген с топла вода и канче, а след това се включи в измиването на трупа. Имаше повече желаещи за щавенето или остъргването на изгорялата кожа. След това Мутия посочи на Дани един по-малък нож, а момчето побърза да го донесе. Започна да изрязва кожата на прасето на ленти, които щяха да се предложат като първия деликатес от гощавката. Дани държеше купа, в която Мутия оставяше кожите, а щом купата се напълнеше, той тичаше да я изпразнят и отново се връщаше.

Не беше минал и половин час, когато Мутия се залови с разпарянето на прасето. Той започна от гърба, откъдето отделяше сланината. Извади рибицата с гръбнака заедно с главата и отдели задните бутове. След това пристъпи към коремните органи — черва, бял и черен дроб, сърце… Месото окачваха на дървена поставка с куки, приготвена специално за тази цел. През времето, когато Мутия работеше, единствено той и Дани имаха сериозни изражения. Всички останали се шегуваха, потупваха и не спираха да се наливат с вино. Никой не забеляза мълчаливостта на момчето и касапина. Тяхното сприятеляване се случи толкова естествено, че сякаш всичко беше в реда на нещата. След като приключиха с отделянето на месото и го предадоха във вещите ръце на стопанката, Мутия се отдели от мястото на клането.

През това време Ана се беше омешала между жените и помагаше за наклаждането на казана, в който щяха да се варят някои от месата. На дъното му поставиха лозови пръчки, а отгоре решетка, за да не загаря месото. Ана се потопи напълно в работата — беше й приятно да върши нещо с ръцете си, за да избяга от ума си, от самата себе си. След работата около казана тя се прехвърли към групата, която се занимаваше с миенето на червата. Вътрешностите бяха разпределени в няколко кофи, от които жените вземаха, изпразваха изпражненията и преобръщаха червата по няколко пъти, като ги миеха с вода, примесена с оцет. Някой беше надул пикочния мехур, който се превърна в балон за игра на децата. Те заподскачаха на двора и настана весела глъч. Ушите на прасето, които Мутия беше отделил още в самото начало, сега бяха нарязани на парчета в две чинии и по време на играта децата спираха, дърпаха по малко от кожата и мляскаха шумно. На едно момче му се отчупи зъб, то го изплю, а после го завиха в салфетка. След това все така дружно се запътиха към оная част на къщата, където покривът изглеждаше най-нисък. Хвърлиха зъба и се развикаха.

За кебапа, който се канеха да приготвят селяните, щяха да използват крехкото месо, заедно със сланината, черния дроб и част от бута. Към сместа се прибавяха подправки и праз лук.

Главата на прасето, която Мутия беше отделил преди малко, беше оставена върху един по-голям камък, за да се отцежда от кръвта. Стопанката бъркаше марината, в която щяха да я поставят, за да продължат обработката й едва след няколко дни. Жлъчката хвърлиха на кучето, което я излапа лакомо, и продължиха с приготовлението на чорбата за гостите.

— Най-вкусната чорба е с черва — рече стопанката и се усмихна за пръв път от сутринта.

— Най-вкусната чорба е пачата — пунтира я друга жена, която чевръсто преобръщаше червата.

— Абе, чесън няма ли… не ми я хвали — отвърна стопанката.

— Стига приказки — викна другата и прие делови вид. — Прибрахте ли всичко в камерата?

— Бутовете и плешките… остават ребрата.

— А за спържата^[1]?

— Ти си гледай в кофата, спържата ние ще я ядем — закачи я стопанката.

— Да не си ударила глътка вино?

— Малко. Колко да прежаля Гошко.

Жените се разсмяха и смехът им се смеси с виковете на децата в двора.