Диана Петрова
Ана (26)

26.

Докато Дани и Марина подскачаха край Боян Калугеров, той отвори багажника на фолксвагена си и извади стар найлон оттам. Постели го на предната седалка, а Спартак се клатушна и седна. Автомобилът мигом се изпълни с миризмата му. Боян Калугеров потегли и докато излизаше от паркинга, отвори предните прозорци. Апартаментът му в Слатина беше на втория етаж, неремонтиран отдавна, в стара кооперация със стаи с високи тавани. Боян живееше там сам. Преди години бе направил опит да се задоми с красивата си червенокоса приятелка, но тя не можа да издържи на непрестанните му закъснения в работата. Две седмици след раздялата той нае проститутка, за която се абонира, за да го обслужва редовно. Боян чистеше апартамента си само преди да я приеме — други гости не канеше.

Сега мястото приличаше на кочината на Спартак, като се изключат две неща: миризмата и банята. Двамата мъже се вмъкнаха в сумрачното антре, а Боян Калугеров нареди на Спартак да се съблича направо там и да влиза в банята. Журналистът се събу, нахлузи чифт износени чехли и се затътри към хола, където се намираше големият му гардероб.

Водата зашуртя, а домакинът реши да надзърне през открехнатата врата. Спартак обитаваше здраво тяло, но занемарено от непрестанните запои. Боян реши, че е най-добре първо да изхвърли старите му дрехи, защото миризмата им скоро щеше да завладее тясното жилище. След като извади свои дрехи, седна на дивана и запали цигара.

Спартак се измъкна гол от банята и нахлу в хола. Боян му метна стара хавлия.

След половин час Спартак изглеждаше чист и сух. Зениците му блестяха, макар напуканите капиляри около ириса му да издаваха пиянските му навици.

— Сядай.

— Не мога да се позная — оглеждаше се Спартак, който не помнеше откога не бе влизал в баня.

— Кафе?

Спартак кимна и щом Боян Калугеров се запъти към кухнята, побърза да се усмихне на себе си. И той не помнеше откога не бе правил кафе за някой друг. „Ще те покажат по телевизията, дърта маймуно“, помисли си прошлякът и се облегна в стария фотьойл. Когато се разнесе ароматът на кафе, Спартак вдиша шумно.

— Така… кажи ми първо… откога живееш на пътя? — разгърна страниците на тефтера си Боян Калугеров и отмести чашата с кафе встрани.

— Не живея на пътя. Имам си дом.

— На това дом ли му викаш?

— Да.

— Добре, откога живееш там?

— Откакто ме изгони жената.

— А тя къде живее?

— В блока.

— В същия?

— Да.

— Аха. И ти защо остана в тази дупка зад блока?

— Това не е дупка — скочи Спартак и размаха ръце.

— Откога живееш там? — продължи Боян.

— От две години — Спартак седна отново.

— Предполагам си запалил огън, за да се постоплиш…

— Да — рече тихо Спартак и очите му угаснаха.

— Има ли още нещо? — попита неуверено журналистът.

Настъпи мълчание.

— Има… исках да подпаля блока и жена ми да изгори в него.

— Това е сериозно признание, но мисля да не го включа в репортажа, защото… ще те осъдят за умишлен палеж — продължи Боян, все едно поучаваше дете.

— Благодаря — каза Спартак и реши, че този човек е първият, който заслужава да чуе цялата история.

— Сега… — Боян Калугеров не знаеше как да продължи. — Мисля, че това е достатъчно, за да те опандизят.

Спартак се поразмърда върху фотьойла, чертите му се изопнаха, наклони се напред. Тресеше го жажда.

— Запалих огъня, първо се сгрях на него, а после си викам, дай да подпаля тоя въшлив блок с въшливата ми жена. После стана много бързо, огънят се разрасна, подпали едно дърво и оттам… вече не можех да го спра. Първо се запали десният ми крак… сигурно е било от вятъра. После цялата ми дясна страна гореше. Знаех, че има гьол от изоставения строеж зад блока. Хукнах натам. Скочих.

— И не се удари?

— Не, ровът е дълбок. Под водата се случи нещо много странно. Видях риби, много риби, които отваряха усти към мен. Бил е Бог, той ме е спасил. Обещах си, ако оцелея, да направя всичко възможно на мястото да направя басейн, нали ме разбираш. И в него да плуват риби, риби…

Спартак се облегна назад и затвори очи. След няколко секунди дишането му стана по-тежко и той се унесе. Боян Калугеров тихо излезе от хола. Той отиде в кухнята и се залови с пълната мивка чинии. После изми банята. Седна пред компютъра и стоя до три през нощта.