Диана Петрова
Ана (128)

128.

Нещата между Спартак и Ана се случиха съвсем естествено. Може би ако Ана беше с десет години по-млада, тя нямаше да си позволи разкоша да взима важни решения в живота си според това дали й бе удобно или не. Въпреки всичко тя беше възпитана в духа на селската добродетел и макар цял живот дотук да се беше опитвала да избяга от това, като си повтаряше, че би обичала някого до гроб, независимо от това дали имаше очи, уши или тънък портфейл, всъщност никога не беше имала смелостта да си признае, че тези неща имаха значение за нея. Разбира се, тя не би могла да се влюби в някого, на когото му липсваше екстравагантност. Илия заекваше и бълнуваше за картини с кървави вени, Мутия беше ням. Освен това Ана също така би могла и да не се влюби изобщо.

Хората, които я заобикаляха, онези, с които си почиваше, които обичаше — всички те носеха белега на всепризнатото различие. Дори Дани, който впоследствие щеше да загуби окото си и който не би могла да избере за осиновяване, беше привлечен към нея, макар само Ана да знаеше колко точно й струваше неговото осиновяване. То беше признание за смъртта на нейната неосъществена женственост и същевременно надежда за прераждане. Всичко това Ана съзнаваше, но никога не беше артикулирала нито наум, нито на глас. Неизговорено, то оставаше в мътилката на общите усещания, които трудно се различаваха едно от друго и следователно не съществуваха.

Случващото се между Ана и Спартак не можеше да се нарече любов — всъщност то беше далеч от това. В един жълт ежедневник биха го нарекли взаимна изгода, но то не беше и такова. Не беше също и взаимното съжаление, което изпитваха двама души, които са били измъчвани твърде дълго време, понесли са повече страдание, отколкото са си представяли, че могат. Не беше също и влечение към поредната екстравагантност. То беше като внезапно блеснала светулка в мрака зад селската къща. А на село винаги беше много тъмно през нощта.

Ана и Спартак впиха устни в телата си, като животни от един вид, които се срещаха насред пустиня в разгара на размножителния си период. Като последните останали твари на планетата в последния възможен ден. Те се любиха една сутрин, когато Дани показваше фокуси в Дома на децата заедно с Ненчо, а Лили спеше най-дълбокия си сън — късно сутринния.

Ана беше извикала Спартак да поговорят за Дани. Отвори вратата по халат и боса. Спартак я изгледа от глава до пети, а после й се нахвърли. Хвана я здраво за косата и я притегли към себе си. Студена в големите му горещи ръце, тя се остави да я пренесе до семейната спалня — там, където не беше влизала от смъртта на Илия.

Търкаляха се по килима, Спартак я съблече с едно движение и проникна в нея с още едно. Той я увличаше във въртежа на собствените си емоции, а тя се отдаваше на удоволствието с отворени очи и с безсрамието на родила жена. През първата година след раждането много й се правеше секс. Беше зачестила мастурбациите си до две на ден, за да може да успокоява нервите си, особено след като Мутия беше хвърлен в затвора. Ана си представяше как го прави със затворници, как лази в краката им и носи обеда им върху голия си гръб. Те можеха да се държат както си искат с нея и тя трябваше да ги обслужва един по един. Докато я чукаха по двама едновременно, тя кърмеше не едно, а две бебета — нямаше ерогенна зона, която да не бе запълнена с нечий член или мъжка ръка. Тя раждаше децата на всички тези затворници и беше тяхна робиня. След подобни фантазии оргазмите й следваха мощно, почти до болка. А после се чувстваше не успокоена, а унила, и все пак беше по-добре, отколкото настървената нервност на неудовлетворението й. Понякога й ставаше досадно — мастурбациите отнемаха време, често можеха да бъдат прекъснати от Дани — макар Ана да се прикриваше добре. Правеше го винаги под одеяло и по корем, така че да скрива пръстите си, които обработваха клитора й. Беше стигнала дотам, че на няколко пъти се разрани и трябваше да си купува крем против гъбички от аптеката, защото се срамуваше да иде на гинеколог и не знаеше как да му обясни какво беше направила. Но клиторният оргазъм, макар да вършеше добра работа, не можеше да замести проникването до шийката на матката. Липсваше й мъж. Спартак и внезапното му любовно откровение бяха истински мехлем за изтерзаното й тяло, което копнееше за докосване, за попиване на мъжкото, онова, което тя не беше и не можеше да бъде. Всъщност онзи ден те не си продумаха през цялото време, досущ като първото й сношение с Мутия, отбеляза Ана пред себе си с горчива ирония.

Бяха й казали да се предпазва от бременност в първите месеци след раждането. Не искаше да го прави — да ставаше каквото ще!