Диана Петрова
Ана (119)

119.

Ана не спираше да следи събитията по телевизията. Отново сутрешните новини, обедните, вечерните — Мутия беше навсякъде. Особено се харесваше фактът, че е ням — поне така явно си мислеха всички. Умееше да се прикрива добре, би могъл да излъже всеки, повтаряше си Ана. Струваше й се, че ако не беше ням, тежестта на убийството му щеше да се счита за по-малка. Мутия даваше изключителната възможност на родните медии да се представят в детективската си светлина — по един толкова селяндурски начин, може би защото нямаха опит в представянето на профили на убийци. В България можеше да се шири престъпност, но не и от онази величина, каквато се виждаше в САЩ например. Да, имаше серийни убийци, жестоки и брутални убийци, но никога в такъв огромен размах и никога толкова изобретателни в замисъла на убийствата. Биографиите на българските серийни убийци не бяха нещо изключително, не носеха белега на извратеното общество просто защото такова нямаше. Нямаше майки, които да ги бяха пробождали с шишове или да бяха рязали части от тялото им — най-много такива, които ги биели, пренебрегвали или изоставяли.

Историята на Мутия от плевенското село представляваше истинска свежа струя, която прескочи махленското си естество единствено и само благодарение на факта, че той беше ням. Щяха ли да го признаят за невменяем или щяха да го осъдят на доживотен затвор — предстоеше дело, чийто изход беше почти ясен.

Журналистите разпитваха профайлъри от полицията, даваха воля на психолози да споделят теориите си за случая му. Но никой не стигна до историята с Ана. Журналистите не бяха разбрали, че нейното дете бе и негово. Няколко пъти я причакваха пред блока, но Ана не разговаряше с тях и те скоро се отказаха, неподозиращи, че сензацията, която търсеха, а именно любовния триъгълник, стоеше в основата на събитията. Ана потръпваше от ужас при мисълта, че тази история можеше да бъде проследена — да узнаеше и баща й. Детето й, кръвното й отроче, трябваше да се опази от този ужас. Едва на второ място тя си помисли и за Дани.