Цвета Порязова
Сън

Дойде в съня ми някак си внезапно,

но чакано вече цяла година.

Запя любимата ни песен

и кашлицата спря,

и треската отмина.

Защо дойде? — попитах с поглед —

Да ме пожалиш или за болестта?

Усмихна се и се стопи във мрака

отиде си в безкрайността…

… Отмина треската

и кашлицата спря.

Заспах, прегърната от спомена

за теб, за нас, за песента.

В сърцето ми завинаги остава

една любов, една мечта…