Цвета Порязова
Едно стъпкано цвете

В този дом цветята бяха на особена почит. Подаряваха се на празник и просто така — без повод. Когато семейството излизаше на разходка детето тичаше по поляните, береше огромни букети и усмихнато ги носеше на майка си. Понякога дълго се ровеше в тревата, за да открие най-красивото цвете. Често това беше просто клонче или житен клас, или красив есенен лист, но малкото момче беше щастливо, когато майка му го закичи в косите си.

В първия учебен ден първокласникът подари красива роза на своята учителка. А един ден преди коледната ваканция той радостно влетя в стаята: „Мамо, цъфнало е първото кокиче! Ти нали няма да се разсърдиш, ако го подаря на нашата госпожа?“

После детето взе кокичето, прибра в чантата книжката за своето приятелче — бяха си разменили билетчета за коледни подаръци и тръгна на училище.

Привечер се върна тъжно и разстроено. С треперещо гласче започна да разказва: „Много деца донесоха подаръци и за учителките — саксии с цветя, лакове, парфюми. А Даниела й подари ваза. Като видя моето кокиче се разсмя: «Това ли ти е подаръкът?! Поне да бяха карамфили, че са с лъскава хартия и са по-скъпи». Отначало госпожа Иванова не искаше да вземе нейната ваза, струвала много пари, но Даниела се разплака и… Аз скрих моето кокиче и не го подарих…“

Момчето погледна майка си и изплака: „Мразя ги вече тези цветя, мразя ги!“.

А тя гледаше клюмналото дете и мислеше как амбицията на другата майка беше стъпкала едно цвете. И може би не само едно…