Метаданни
Данни
- Серия
- Филип Марлоу (5)
- Включено в книгата
- Оригинално заглавие
- The Little Sister, 1949 (Пълни авторски права)
- Превод отанглийски
- Жечка Георгиева, 1986 (Пълни авторски права)
- Форма
- Роман
- Жанр
- Характеристика
-
- Няма
- Оценка
- 5,3 (× 34гласа)
- Вашата оценка:
Информация
Издание:
Реймънд Чандлър. Дамата от езерото. По-малката сестра
„Народна култура“, София, 1986
Превела от английски: Жечка Георгиева
Рецензент: Жечка Георгиева
Американска. Първо издание
Литературна група — ХЛ. 04/9536622511/5557–153–86
Редактор: Мариана Неделчева
Художник: Стефан Десподов
Художник-редактор: Николай Пекарев
Технически редактор: Йордан Зашев
Коректор: Евелина Тодорова
Дадена за набор февруари 1986 г. Подписана за печат април 1986 г.
Излязла от печат май 1986 г. Формат 84×108/32
Печатни коли 27. Издателски коли 22,68. УИК 24,01. Цена 3,20 лв.
ДИ „Народна култура“ — София, ул. „Гаврил Генов“ 4
ДП „Димитър Благоев“ — София, ул. „Н. Ракитин“ 2
Raymond Chandler. The Lady in the Lake
Vintage Books, A Division of Random House, New York, 1976
Raymond Chandler. The Little Sister
Penguin Books Ltd, Harmonsworth, Middlesex England, 1966
История
- —Добавяне
- —Корекция от hammster
Глава 6
Прибрах се в Холивуд и се заключих в кантората с телефонния указател на Бей Сити. Четвърт час ми беше достатъчен да науча чий е телефон номер 13572 — на доктор Винсънт Лагарди, претендиращ да бъде невролог, с кабинет и квартира на Уайоминг Стрийт, която, според моята карта, беше на границата на най-добрия жилищен район. Заключих указателя в бюрото си, отбих се в дрогерията на ъгъла за сандвич и кафе и се обадих оттам на доктор Лагарди. Отговори ми жена и се оказа доста трудно да се свържа лично с доктора. Гласът му прозвуча нетърпеливо. Бил много зает, прекъснал съм бил преглед на пациент. Не съм разговарял с лекар, който да не е насред преглед. Познава ли Лестър Клозън? За пръв път чувал това име. С каква цел го разпитвам?
— Мистър Клозън направи опит да се свърже с вас тази сутрин. Беше толкова пиян обаче, че не можеше да говори.
— Но аз не познавам никакъв мистър Клозън — настоя докторът със студен глас. Нямах чувството, че все така бърза.
— Е, тогава няма нищо. Просто държах да се уверя. Защото някой е забил във врата му шиш за лед.
Безмълвие. После гласът на доктор Лагарди — мазно учтив:
— Това съобщено ли е на полицията?
— Естествено. Но няма защо да се тревожите — освен ако шишът не е ваш.
Той се престори на глух.
— А с кого говоря? — продължи приветливо.
— Казвам се Хикс. Джордж Хикс. Току-що се изнесох оттам. Никак не ми се ще да се забърквам в такива истории. Просто си помислих, че смъртта му може да ви засяга по някакъв начин, защото, преди да умре, искаше да се свърже с вас.
— Съжалявам, мистър Хикс, но аз наистина не познавам никакъв Клозън. Не съм и чувал за него, нито съм имал някакво вземане-даване. А много помня имена.
— Е, добре тогава. А сега и да искате, вече няма как да се запознаете. Обаче някой може да прояви интерес защо се е опитвал да ви позвъни… освен ако забравя да съобщя където трябва.
Мъртва тишина.
— Нямам какво да кажа — изрече най-сетне доктор Лагарди.
— Нито пък аз. Но пак ще се чуем. Не ме разбирайте погрешно, докторе. Не ви шантажирам. Аз съм само объркан и имам нужда от приятел. Помислих си, че един лекар… също като свещеника…
— На ваше разположение съм. Заповядайте за съвет когато пожелаете.
— Благодаря ви, докторе — откликнах пламенно. — Много, много съм ви признателен.
И затворих. Ако доктор Винсънт Лагарди беше почтен човек, би трябвало вече да звъни в полицейския участък на Бей Сити. В противен случай съвестта му не е чиста. Което щеше да представлява интерес за мен.