Метаданни
Данни
- Серия
- Филип Марлоу (5)
- Включено в книгата
- Оригинално заглавие
- The Little Sister, 1949 (Пълни авторски права)
- Превод отанглийски
- Жечка Георгиева, 1986 (Пълни авторски права)
- Форма
- Роман
- Жанр
- Характеристика
-
- Няма
- Оценка
- 5,3 (× 34гласа)
- Вашата оценка:
Информация
Издание:
Реймънд Чандлър. Дамата от езерото. По-малката сестра
„Народна култура“, София, 1986
Превела от английски: Жечка Георгиева
Рецензент: Жечка Георгиева
Американска. Първо издание
Литературна група — ХЛ. 04/9536622511/5557–153–86
Редактор: Мариана Неделчева
Художник: Стефан Десподов
Художник-редактор: Николай Пекарев
Технически редактор: Йордан Зашев
Коректор: Евелина Тодорова
Дадена за набор февруари 1986 г. Подписана за печат април 1986 г.
Излязла от печат май 1986 г. Формат 84×108/32
Печатни коли 27. Издателски коли 22,68. УИК 24,01. Цена 3,20 лв.
ДИ „Народна култура“ — София, ул. „Гаврил Генов“ 4
ДП „Димитър Благоев“ — София, ул. „Н. Ракитин“ 2
Raymond Chandler. The Lady in the Lake
Vintage Books, A Division of Random House, New York, 1976
Raymond Chandler. The Little Sister
Penguin Books Ltd, Harmonsworth, Middlesex England, 1966
История
- —Добавяне
- —Корекция от hammster
Глава 25
Кантората беше празна. Никакви дългокраки брюнетки, нито момичета с очила. Нямаше дори мургави мъже с гангстерски очи.
Седнах зад бюрото и се загледах в умиращия ден. Шумът от прибиращите се коли бе утихнал. Неоновите светлини оттатък булеварда примигваха една към друга. Трябваше да правя нещо, но не знаех какво. И без това щеше да е излишно. Разтребих бюрото, заслушах се да чуя тракането на кофа по плочките в коридора. Прибрах всички документи в чекмеджето, оправих чашата с писалките, извадих парцал и избърсах стъклото, после и телефона. Стана тъмно, петмезено. На никого няма да се обадя тази вечер. И никой няма да ме потърси. Сега вече не. И може би никога.
Прибрах парцала, както си беше с прахта, облегнах се назад и останах така, без да пуша, без дори да мисля. Празен човек. Без лице, без смисъл, без личност, почти без име. Не ми се ядеше. Не ми се и пиеше. Бях страница от миналогодишен календар, захвърлена на дъното на кошчето за боклук.
Затова придърпах телефона и набрах номера на Мейвис Уелд. Звън, звън, звън. Много дълго звъниш, Марлоу. Сигурно няма никой. За теб никой никога не си е вкъщи. Затворих. А сега на кого искаш да се обадиш? Имаш ли приятел, който би пожелал да чуе гласа ти? Не. Нямаш.
Остави телефона, може да звънне. Нека се обади някой, за да ме включи отново в редиците на човечеството. Ако ще да е полицай. Дори някой Маглашан. Не е задължително да ме харесва. Просто искам да сляза от тази замръзнала звезда.
Телефонът иззвъня.
— Амиго! Случиха се неприятности. Големи неприятности. Тя иска да те види. Харесва те. Мисли те за почтен.
— Къде е?
Не беше въпрос, а просто звук, излязъл от гърлото ми. Засмуках студената лула, облегнах глава на ръката си, загледан замислено в телефона. Все пак можех да разговарям с този глас.
— Ще дойдеш ли?
— Тази вечер бих правил компания и на болен папагал. Къде да отида?
— Аз ще те закарам. След петнайсет минути ще бъда отпред. Там, където отиваме, не се стига лесно.
— А с връщането как сме? Или не ни пука?
Но тя вече бе затворила.
* * *
Слязох в закусвалнята — имах време за две чаши кафе и сандвич с топено сирене и два резена ерзац-шунка — като мъртви риби в тинята на пресушен басейн.
Явно не съм наред. Хареса ми.